Решение № 13045 от 01.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13045 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20241110122249 по описа за 2024 година

Ищецът твърди, че на дата 10.06.2023 г. около 11:30 часа в с. Ч., община Б. в посока от гр. Белоградчик към с. Б., Ц. П. М. управлявайки лек автомобил – Ланчия, с д.к. № ВН......АМ, губи контрол върху превозното средство и удря паркирания в дясно лек автомобил – Рено Клио с д.к. № В .... ТК, собственост на „М...“ ЕООД, което става причина за настъпване на ПТП. Изтъква, че на лек автомобил „Рено Клио“ са нанесени следните повреди, а именно: задна и предна леви врати.

Сочи, че за възникналото ПТП има съставен двустранен констативен протокол за ПТП, в който е отразена вината за произшествието на водача – М.. Поддържа, че лек автомобил „Рено Клио“ с д.к. № В .... ТК, собственост на „М....“ ЕООД, е имал сключена застраховка каско + към Д... О. з.... – полица № .....от дата 04.04.2023 г. и валидност от 05.04.2023 г. до 04.04.2023 г., като на база посочената застраховка, подадено Уведомление за образуване на щета № ..., направен оглед на автомобила и описание на уврежданията, с Възлагателно писмо на автосервиз „А... 2003“ ЕООД е възложен ремонта на автомобила. Сочи, че след извършена калкулация с нареждане за групово плащане от дата 16.08.2023 г. на извършилия ремонта сервиз е изплатена сумата от 1484,28 лева.

Поддържа, че след изплащане на обезщетението на основание чл. 411 от КЗ – „Д.

– О. з...“ ЕАД встъпва в правата на застрахования по отношение на причинетеля на щетите и след като автомобила управляван от виновния водач е имал сключена 1 застраховка „гражданска отговорност“ към ответника – ЗАД „А.Б.“ АД с регресна покана от дата 21.09.2023 г. е потърсено възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1499,28 лева, включващо и сумата от 15 лева, представляваща ликвидационни разноски по обработка на щетата.

Заявява, че с писмо с изх. № 2-101-4101-7764 от дата 02.10.2023 г. ответника е отказал възстановяване на сумите изплатени като застрахователно обезщетение и до настоящият момент същите не са възстановени.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 1499,28 лева невъзстановено изплатено застрахователно обезщетение за нанесени щети на автомобил – „Рено Клио“ с д.к. № В 8502 ТК, собственост на „М.“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата.

Претендира и разноски.

Ответникът – ЗАД „А...“ АД в срока за отговор депозира отговор на исковата молба, с който заявява, че оспорва така предявените искове като неоснователни по основание и размер. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по представената застрахователна полица, тъй като същата е разсрочена на четири равни вноски, а по делото няма данни дали е заплатена първата разсрочена вноска, със заплащането на която полицата следва да е влязла в сила, както и няма данни дали на определения падеж е заплащана съответната разсрочена вноска, така че полицата да не бъде прекратена с оглед изричния текст в договора.

Също така оспорва механизма на настъпване на произшествието, посочен в исковата молба, респективно вината на водача на л.а. „Л..“ с рег. № ВН ...АМ. Сочи, че дустранния констативен протокол не е официален документ и не се ползва с материална доказателствена стойност, както и че е налице разминаване в механизма описан в исковата молба и отбелязаните в т. 12 от протокола обстоятелства около настъпване на произшествието. Изтъква, че видно от отбелязаното от страна на водача, застрахован при ищцовото дружество, произшествието е настъпило при отваряне на задната врата на паркирания от него автомобил „Рено Клио“. Поддържа, че от доказателствата по делото, по несъмнен начин може да се предположи, че произшествието е настъпило при отворена врата на л.а. „Рено“, който е нарушил разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗДвП. Оспорва твърдението на ищеца, че застрахования в ответното дружество водач е загубил управлението на своя автомобил, което е станало причина за настъпване на ПТП. Счита, че уврежданията на застрахования автомобил, представляващи за неговия собственик имуществени вреди, за които ищецът е заплатил застрахователно обезщетение, се намират в причинна връзка с поведението на лицето, отворило вратата, но не и на водача на лек автомобил „Ланчия“, чиято отговорност като водач ответникът е застраховал.

Посочва, че автомобила е паркиран и в нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал.

2

1 от ЗДвП, тъй като мястото на което автомобила застрахован в ищцовото дружество е бил паркиран не е било безопасно, при положение, че водача или пътника на задната седалка не са се уверили, че с това не създава опасност за преминаващите автомобили.

Сочи, че липсата на неправомерно поведение на водач, чиято отговорност е била застрахована от ответника, е основание за отхвърляне на така предявения иск.

Заявява, че в случай, че съдът не приеме, че вината е изцяло на водача на л.а.

„Рено“, в условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване, като счита, че вината следва да се определи при превес на тази на водача на застрахованото при ищеца МПС, която се явява значителна.

Оспорва размера на вредите, като счита, че определеното застрахователно обезщетение е прекомерно спрямо действителната пазарна стойност на вредите, както и че същите са завишени по размер спрямо действителната стойност на увредения автомобил, с оглед годината на неговото производство и състояние към датата на процесното ПТП. Поддържа, че действителната стойност е тази, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, т.е. застрахованият може да ремонтира и възстанови автомобила.

Моли за отхвърляне на така предявения иск като неоснователен и недоказан.

Претендира разноски, включително и за адвокатско възнаграждение, а при частично уважена претенция претендира разноски съобразно отхвърлената част.

Съдът, като обсъди станоовиищата на страните и съъбраниите дооказателства намира следното : установеното в Двустранния протокол за ПТП относно вината протИ.речи на установеното в заключението на неоспорената експертиза относно механизма на уврежданията.

Съдът възприема описаната от участвалите водачи фактическа обстановка, но прави различно от тях заключение относно виината за последиците. Съгласно описаното в протокола автомобила „Рено“ е бил паркиран, когато подминавайки го, автомобил „Л.“ удря със дясното си външно огледало полуотвоорената задна лява врата на автомобила „Р.“. Становището на експерта е, че – съобразно размера на щетите - в този момент скоростта на подминаващото МПС не е била по-висока от 30 км./ч. При това съприкосновението е настъпило след като предната част на автомобила „Ланчия“ вече е подминала задната част на автомобила „Рено“, защото в противен случай ударът щеше да бъде поет от бронята наа подминаващото МПС.

Поради това съдът намира, че водачът на МПС „Ланчия“ се е движел сс съобразена скорост и не е имал възможност да предотврати удара.

В момента на разминаването лице, което се е намирало в лек автомобил „Рено“ е отворило задната лява врата в нарушение нормата на чл. 95 ал.1 ЗДвП като не се е уверило, че това няма да създаде опасност. Друга физически възможна хипотеза е, че въпросната врата самоволно поради необезопасяване от страна на водача се е 3 открехнала. И в двата случая отговорността не е на водача на лек автоомобил „Ланчия“. Няма и основаниие са се приеме съпричиняване от негова страна.

Обстоятелството, че предната част на автомобила му е подминала задната част на паркиралото МПС означава, че той е осигурил безопасно странично разстояние.

Единствена причина за произшествието е обстоятелството, че задната лява врата на паркиралия автомобил е била отворена по опасен начин.Следователно няма основание да се ангажира отговорността на дружеството застраховало гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Ланчия“. Иска следва да бъде отхвърлен, а ищецът да заплати на ответника сторените разноски в размер на 582.82 евро.

По горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО иска на „Д. – О. з.“ ЕАД ......за осъждане на ЗАД „А.“ АД ЕИК ....да заплати сумата от 1499,28 лева невъзстановено изплатено застрахователно обезщетение за нанесени щети на автомобил – „Рено Клио“ с д.к. № В ...ТК.

ОСЪЖДА ищеца да заплати на ответника разноски в размер на 582.82 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страниите.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4