Определение № 457 от 29.05.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 457 гр. ХАСКОВО, 29.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20235600500854 по описа за 2023 година

Производството е по чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба от адвокат С. М. – пълномощник на въззиваемите Г. П. Г., Е. И. К. и М. И. К., с искане за допълване на Решение № 101 от 14.03.2024 год., постановено по в.гр.д. № 854 / 2023 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Постъпил е отговор от юрисконсулт Д. А. С. – пълномощник на въззивника „Агро Финанс Консулт“ ЕООД – гр.***, с искане размерът на адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната страна да бъде определен под минималния размер, предвиден в Наредба № 1 / 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по в.гр.д. № 854 / 2023 год. по описа на Окръжен съд – Хасково е образувано по въззивна жалба, подадена от „Агро Финанс Консулт“ ЕООД – гр.*** против Решение № 144 от 02.08.2023 год., постановено по гр.д. № 742 / 2022 год. по описа на Районен съд – Свиленград, приключило с Решение № 101 от 14.03.2024 год.

Молбата е допустима – подадена на 22.04.2024 год. - в едномесечния срок за обжалване на въззивното решение, връчено на пълномощника на въззиваемите на 21.03.2024 год., съгласно нормата на чл.248, ал.1 от ГПК, вр. чл.60, ал.6 от ГПК.

1

Разгледана по същество, молбата е основателна, отчитайки обстоятелството, че с въззивното решение съдът е пропуснал да се произнесе по искането на пълномощника на въззиваемите за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, съгласно приложени по гр.д. № 742 / 2022 год. по описа на Районен съд – Свиленград, 3 бр. пълномощни, делегиращи права в полза на адвокат М. да представлява ищците – въззиваеми в настоящото производство до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт, и 2 бр. договори за правна защита и съдействие от 23.01.2023 год. и от 11.01.2023 год., сключени между ищците – Е. И. К. и съответно – от Г. П. Г. – от една страна и от друга адвокат С. П. М., в които е договорено адвокатската защита и съдействие да бъдат осъществени на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е представен и договор за правна защита и съдействие от 11.01.2023 год., сключен между ищеца М. И. К. и адвокат М., в който е определено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева.

При разглеждане на делото пред въззивния съд не са представени пълномощни и договори за правна защита и съдействие.

Изхождайки от съдържанието на приложените по първоинстанционното дело договори за правна защита и съдействие, сключени между адвокат М. от една страна и от друга - ищците – въззиваеми в настоящото производство - Г. П. Г. и Е. И. К., съгласно които адвокатската защита и съдействие на страните е договорено да бъде осъществена при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, според която адвокатът може да оказва безплатно правна помощ и съдействие на материално затруднени лица, в разглеждания случай за период до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт, отчитайки в тази връзка и нормите на чл.2, ал.2 и ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, съгласно които в случаите по чл.38, ал.2 от ЗА полагащото се адвокатско възнаграждение се определя от съда, както и това, че същото се дължи за всяка инстанция, искането за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат М. съдът намира за основателно, поради което следва да бъде уважено. Досежно размера на възнаграждението, съдът отчита следните обстоятелства: Съгласно чл.7, ал.5 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по искове по чл.108 от ЗС, възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал.2, но не по-малко от 1 500 лева за недвижими имоти или вещни права върху тях. Съгласно чл.1 от Наредбата, размерът на възнаграждението не може да бъде по-малък от определения в нея минимален размер за съответния вид помощ.

С решение на Съда на Европейския съюз от

25.01.2024 год. по дело С – 438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд е прието, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договарят възнагражедние в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна 2 организация на адвокатите като висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на член 101, параграф 1 от ДФЕС. Изрично е посочено, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Съгласно чл.633 от ГПК, решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища, поради което разрешенията, дадени в цитираното решение са задължителни за настоящия съдебен състав, който е длъжен да приеме, че Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, която е издадена от съсловна организация на адвокатите, а именно Висшия адвокатски съвет и с която се установяват минимални размери на адвокатските възнаграждения, които могат да се уговарят в сключени договори за поръчка, съдържа норми, които нарушават забраната за ограничаване на конкуренцията, установена с член 101, параграф 1 ДФЕС, както и да откаже да приложи разпоредбите на този акт. Съдът не може да приложи националната уредба, установена в Наредбата, като противоречаща на правото на ЕС, при нито едно свое произнасяне, включително и когато в друга законова норма от действащото право на Република България се препраща към този акт, защото тази правна норма също противоречи в тази си част на правото на ЕС и не може да бъде приложена. Точно такава е и нормата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, която в частта, в която е предвидено, че при определяне размера на възнаграждението дължимо на адвокат за осъществена в съдебно производство безплатна правна помощ, съдът е ограничен от минималните размери на възнагражденията, предвидени в наредбата, противоречи на правото на ЕС и не следва да се прилага от съда. Посочените в Наредбата размери не са обвързващи за съда.

За да определи какъв размер на адвокатско възнаграждение се следва на упълномощения адвокат за осъществената от него безплатна защита на въззиваемите Г. и К., следва да се вземат предвид данните за цените, при които се възмездява осъществяването на правна защита от лице с юридическо образование по дела като процесното, както и правната и фактическа сложност на делото и действията, извършени от упълномощения адвокат.

Данни за цените, при които се възмездява осъществяването на правна защита от лице с юридическо образование по дела като процесното, се съдържат в Наредбата за заплащането на правната помощ, която за разлика от Наредба № 1 от 09.07.2004 год., не е издадена от съсловна организация, а въз основа на Постановление на Министерския съвет № 4 / 2006 год. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита по дела с определен материален интерес е от 100 лева до 360 лева, който максимален размер може да бъде увеличен с до 50 на сто по дела с материален интерес над 10 000 лева. В разглеждания 3 случай данъчните оценки на недвижимите имоти, по отношение на които е уважен ревандикационния иск, възлизат на 926.70 лева, 821.60 лева, 147.40 лева и 331.70 лева.

С оглед на така установените факти за размера на възнаграждението, което се заплаща за осъществена правна защита по дело, като настоящото, отчитайки правната и фактическа сложност на делото, образувано по иск за установяване право на собственост и предаване на владение по отношение на недвижими имоти, уважен за четири от тях, както и обема на осъществената правна помощ, изразяваща се в явяване в две открити съдебни заседания, съдът счита, че в тежест на въззивника с оглед изхода на спора, следва да се възложат разноски за възнаграждение за упълномощения от въззиваемите Г. и К., адвокат за осъществена от него безплатна правна помощ в размер общо на 800 лева – по 400 лева за всяка една от тях.

Не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение в полза на адвокат М. за осъществена от него правна помощ и съдействие на ищеца – въззиваем в настоящото производство – М. И. К., доколкото в сключения помежду им договор за правна защита и съдействие, представен при разглеждане на делото пред първоинсатнционния съд е договорено възнаграждение в размер на 350 лева, която като разноски по делото и по съразмерност е присъдена в полза на К. с решението, постановено от първоинстационния съд. При разглеждане на делото пред въззивния съд не е представен друг договор, в която да е определено и изплатено адвокатско възнаграждение, нито такъв, при който възнаграждението да е договорено на основание чл.38, ал.2 от ЗА. В представения при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, договор за правна защита и съдействие е посочено, че договореното възнаграждение е за защита и съдействие до приключване на спора с влязъл в сила съдебен акт.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл.248, ал.1, предл.1во от ГПК, Решение № 101 от 14.03.2024 год., постановено по в.гр.д. № 854 / 2023 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „АГРО ФИНАНС КОНСУЛТ“

ЕООД, ЕИК 175156053, със седалище и адрес на управление - гр.***, да заплати на С. П. М. - адвокат от Адвокатска колегия – гр.Хасково, вписан с № 1800051363, с адрес на кантората – гр.Свиленград, ул.“Трети март“ № 18, общо сума в размер на 800 /осемстотин/ лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие на въззиваемите Г. П. Г. и Е. И.

К., по в.гр.д. № 854 / 2023 год. по описа на Окръжен съд – Хасково.

4

Определението може да се обжалва пред

Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5