Решение № 322 от 27.06.2024, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. ***, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Ат. Пиронев при участието на секретаря Райна Г. Боянова като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело № 20231510101627 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Л. Д. К. срещу А. И. А..

Ищцата твърди, че е собственик на самостоятелен обект с идентификатор *** (първи жилищен етаж), а ответникът - на самостоятелен обект с идентификатор *** (втори жилищен етаж), които самостоятелни обекти се намират в сграда с идентификатор ***, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед 300-5-56/30.07.2004г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. ***, ул. ***, ВЕДНО с по ½ ид.ч. от общите части на сградата. Заявява, че покривът на сградата, в която се намират притежаваните от тях самостоятелни обекти се нуждаел от основен ремонт, тъй като при всеки дъжд течала вода, стигаща до първия етаж, по стените имало петна, част от мебелите били повредени, гредите били изгнили и наядени от червеи, под керемидите се събирала кал, която миришела, улуците били ръждясали. Счита, че състоянието на покрива налагало извършването на ремонт, за което уведомилa ответника, който отказал да заплаща разходи.

Въз основа изпратена до ответника нотариална покана, на 11.10.2022г. същият бил уведомен за предстоящия ремонт. По силата на сключен между ищцата и „КНД-Консулт“ ООД договор от 30.06.2023г. били извършени всички необходими ремонтни дейности, за които ищцата заплатила на изпълнителя сумата от 32726,62 лв. Поддържа, че ищецът като съсобственик при равни права следвало да заплати на ищцата половината от платените разходи за ремонта, равняващи се на 16363,31 лв. Намира, че с получаването на нотариалната покана на 11.10.2022г. ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи на ищцата и мораторна лихва за периода от 11.10.2022г. до 25.09.2023г. в размер на 1590,88 лв.

Моли ответникът да бъде осъден да заплати посочените суми, ведно със законната лихва 1 върху претендираната главница от подаване на исковата молба – 26.09.2023г. до окончателното плащане.

Ответникът А. И. А. е депозирал отговор на исковата в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Признава, че страните са собственици на описаните в исковата молба имоти, респ. съсобственици на поземления имот, в който е построена сградата. Възразява да е било необходимо извършването на основен ремонт на целия покрив, като счита, че било достатъчно извършването на частичен ремонт чрез пренареждане или подмяна на керемидите. Намира, че изграждането на нов покрив е довело до увреждане на цялата сграда. Изразява становище, че ремонтът бил изпълнен некачествено. Изтъква, че в договора, приложен към исковата молба, било отбелязано, че е от 30.06.2023г., докато представеното от ищеца приложение № 1 било към договор от друга дата - 03.07.2023г., т.е. касаело приложение към друг договор. Отрича да е получавал нотариална покана. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Ответникът А. И. А. e депозирал насрещен иск в срока по чл. 131 ГПК, който с определение на съда от 08.03.2024г. е приет за съвместно разглеждане. Твърди, че по време на извършения по възлагане на Л. Д. К. ремонт на покрива били нанесени щети на гредореда на тавана на втория жилищен етаж, изразяващи се в падане на мазилка в стаите на обща площ около 10 кв.м., напукване на мазилката на таваните около 4 линейни метра. Счита, че за отстраняване на причинените вреди са необходими 2400 лв., поради което моли Л. Д. К. да бъде осъдена да му заплати посочената сума. Наред с това поддържа, че Л. Д. К. е извършила незаконни преустройства на първия етаж (изкопала е пръстта на терен на първия етаж, премахнала е носещата стена между този терен и предвидено по проект мазе и е оформила помещения за живеене, премахнала е стълбите на нивото на първия етаж, където е обособила кухня, на мястото, предвидено за клозет и баня на първия етаж е направила вход за етажа и е премахнала ограждащите стени на това помещение), които са довели до увреждане на общите части на сградата (отслабване на гредореда и здравината на пода на втория етаж), поради което счита, че ответницата му дължи обезщение за имуществени вреди в размер на 78000 лв., от които частично претендира сума в размер на 10000 лв. Моли ответницата да бъде осъдена да му заплати описаните по-горе суми.

Ответницата по насрещния иск - Л. Д. К. е подала отговор на насрещната искова молба, с която изразява становище за неоснователност на предявените насрещни искове. Оспорва твърдените вреди да са настъпили в резултат на ремонта на покрива, като заявява, че са съществували преди извършване ремонта, което било установено и при проверка на Община ***. Счита, че ремонтът на покрива бил изпълнен качествено, а предприетите действия адекватни, като са предотвратили настъпването на по-големи вреди в имотите на страните.

Отрича и да е извършвала твърдените преустройства, в т.ч. да е изкопавала пръстта на терен на първия етаж, да е премахвала стени и пр.. Въвежда възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените насрещни искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

2

По първоначалните искове:

Предявените първоначални искове от Л. Д. К. срещу А. И. А. са с правно основание чл.

30, ал. 3 ЗС и чл. 86 ЗЗД.

1. По иска по чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата от 16363,31 лв. е в тежест на ищцата да докаже, че е извършила твърдените от нея разходи за материали и труд; че всяка от твърдените от нея ремонтни дейности е била необходима с оглед запазването и поддържането на имота, както и да докаже размера на вложените за ремонта средства, а в случай, че извършените разходи не са били необходими, но са увеличили стойността на имота, е в тежест на ищцата да докаже, че ответникът е бил съглА. с извършването на ремонта (при твърдение за такова съгласие), че ответникът е знаел за ремонта и не се е противопоставил на извършването му, както и да докаже сумата, с която се е увеличила стойността на имота след извършване на ремонтните дейности.

С определение на съда от 08.03.2024г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищцата е собственик на самостоятелен обект с идентификатор *** (първи жилищен етаж) в сграда с идентификатор ***, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед 300-5-56/30.07.2004г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. ***, ул. ***, ВЕДНО с по ½ ид.ч. от общите части на сградата, както и че ответникът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор *** (втори жилищен етаж) в същата сграда.

Не е налице спор и по отношение на това, че ищцата Л. Д. К. е извършила основен ремонт на покрива на процесната сграда, като от приложените писмени доказателства (л. 24 и л. 26) е видно, че за извършването му ищцата е заплатила разходи за материали и труд в размер на 32726,62 лв.

Основният спор между страните се свежда до следните въпроси: 1/ дали извършените от ищцата ремонтни дейности са били необходими с оглед запазването и поддържането на имота или е било достатъчно извършването на частичен ремонт; 2/ дали ремонтът е изпълнен качествено, респ. дали същият съставлява законен строеж; 3/ размера на дължимата от ответника сума (т.е. размера на вложените средства за ремонта, а в случай, че извършените разходи не са били необходими, но са увеличили стойността на имота – наличието на съгласие за извършване на ремонта, наличието на противопоставяне на ответника, сумата, с която се е увеличила стойността на имота след извършване на ремонтните дейности).

Изясняването на първия от посочените спорни въпроси, свързан с оценката за необходимостта от извършване на ремонт на покрива на процесната сграда, несъмнено налага специални знания, поради което за установяването му е допусната съдебнотехническа експертиза. От заключението на вещото лице съдът намира за установено, че извършените ремонтни дейности са били необходими, за да се предотврати износването и овехтяването на сградата, като изпълнението им е довело до удължаване на 3 експлоатационния й период. В същото време от експертизата и изслушването на вещото лице в съдебно заседание става ясно, че в случая не е било наложително извършването на цялостна подмяна на покривната конструкция, като за запазване на сградата е било достатъчно извършването на частичен ремонт на покрива, изразяващ се в пренареждане на керемидите, подмяна подпокривната изолация, евентуална подмяна на ребра, улуци, водосточни тръби, челни дъски и пр. Тези изводи на вещото лице не се опровергават по никакъв начин от представените от страните писмени доказателства (в т.ч. представените писма и протоколи от Община ***), обсъдени подробно от експерта в депозираната експертиза и изслушването му в съдебно заседание. Същите не се разколебават и от показанията на разпитаните свидетели, доведени за разпит от двете страни. Така от показанията на свид. *** и свид. *** се потвърждава становището на вещото лице за необходимостта на ремонта, предвид изявленията, че преди извършването му в сградата е навлизала вода, което налагало поставянето на кофи и легени за нейното събиране, както и че елементите на стария покрив са били увредени (счупени керемиди, изгнили улуци и пр.).

Тези данни се потвърждават частично и от показанията на свид. ***, който макар да смята, че покривът „си бил добре“, заявява, че имало теч покрай комините. Единствените показания, в които се изключва наличието на каквито и да било увреждания по покрива са тези на свид. ***, която освен, че не отрича разногласията си с ищцата, основава впечатленията си единствено на наблюденията, които е имала откъм двора на нейната къща, поради което съдът не дава вяра на тези показания. Обсъжданите доказателства не са достатъчни, за да се постави под съмнение и извода на вещото лице, че за предотвратяване на износване на сградата е било достатъчно извършването на частичен ремонт. От една страна, увредените детайли, за които свидетелстват свид. *** и свид. *** в значителната си част подлежат на подмяна както при цялостен, така и при частичен ремонт (в този смисъл са разясненията на в.л. при неговото изслушване). От друга страна, анализът на вещото лице е обоснован и с оглед установената при огледа на имота частична годност на някои от основните елементи на конструкцията, които са дали основание на експерта да заключи, че преди извършване на ремонта покривът не е бил в състояние на тотална щета.

По изложените съображения, съдът кредитира като обективна, достоверна и убедителна приетата съдебно-техническа експертиза в частта, в която се приема, че извършеният ремонт е бил необходим за запазване на процесната сграда, като последното е могло да се постигне и чрез частичен ремонт на покривната конструкция.

По втория от описаните по-горе спорни въпроси (относно липсата на необходимите строителни книжа, респ. качеството на извършения ремонт), в съдебната практика се приема, че обезщетение за подобрения не се дължи единствено, когато е налице незаконен строеж, който подлежи на премахване, т.е. когато е налице предписание на техническите органи (заповед по чл. 225 или чл. 225а ЗУТ) за премахване на незаконния строеж (вж. напр.

Решение № 228 от 13.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5571/2015 г., III г. о., Решение № 85 от 24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1157/2014 г., III г. о., Решение № 308 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 271/2012 г., I г. о., Решение № 315 от 25.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 4

1189/2011 г., I г. о., Решение № 432 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6086/2007 г., II г. о. и др.). В настоящия случай не се твърди, а и не се доказва, да е налице такъв влязъл в сила акт за премахване на извършения строеж, поради което липсата на разрешение за строеж не освобождава ответника от заплащането на разноски за подобрения. По сходни съображения отговорността на ответника не се изключва и от обстоятелството, че при извършване на ремонта не е изпълнен т.нар. стоманобетонен пояс, което би могло да доведе до увреждане на покрива в случай на земетръс или силен вятър. След като в крайна сметка извършването на ремонта е било обективно наложително и след като с извършването му са преустановени вредните въздействия върху сградата (а оттам е удължен и екплоатационния й период), то сторените разходи съставляват разноски, за заплащането на които отговарят всички съсобственици съразмерно на дела си. Възприемането на обратното становище – че липсата на въпросния стоманенобетонен пояс само по себе си изключва отговорността на ответника – означава извършването на процесния ремонт да се приравни на липсата на извършен ремонт, а последното противоречи на извода на вещото лице, че независимо от начина, по който фактически е изпълнен, ремонтът в крайна сметка е предпазил сградата от допълнително увреждане.