Решение № 1290 от 03.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1290 гр. Варна, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20253100502292 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Етажната собственост на сградата с идентификатор № ***** и с адм. адрес: гр. Б., ул. Ц.И. № 1 с управител И.Н. срещу Решение № 3059/13.08.2025 г., постановено по гр.д. № 14522/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, ХVI състав, с което е на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е отменено решението на Общото събрание на Етажната собственост на сградата с идентификатор № *****, обективирано в протокол от проведено ОС на 09.10.2023 г. за избор на И.Г.Н. като управител на ЕС в сграда „Апартаментен/студиен/хотел, Корпус"А" в ПИ № *****, УПИ ***, кв. 131 на гр. Б., област Варна с адрес: гр. Б., област Варна, кв. Лагерите, ул. „Ц.И." №1, за срок от 2 години.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на атакуваното решение. Излага се, че в отговора на исковата молба са описани като представени доказателства, които не са били налични към същия и съдът не е констатирал този пропуск и не е дал нужните указания на 1 страната да ги представи. Релевира се, че съдът не може да отмени решение на ОС на основание, което не е въведено като нарушение от ищеца – ненадлежно разгласяване на поканата за свикване на ОС. Неправилни са изводите на съда, че не е спазена установената от закона процедура за провеждане на ОС и липсва законоустановено съдържание в протокола от същото, като се изтъкват факти, срещу които ищецът не е възразил. Отправеното искане към съда е да се отмени първоинстанционното решение, като вместо него се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС бъде отхвърлен като неоснователен.

Въззиваемият „Колесник“ ЕООД, гр. Варна в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с който се оспорва същата и се излага искане за оставянето й без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като и двете страни претендират присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на „Колесник“ ЕООД, гр.

Варна против Етажната собственост на сградата с идентификатор № ***** и с адм. адрес: гр. Б., ул. Ц.И. № 1 с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна решението на Общото събрание на ЕС, обективирано в протокол от проведено ОС на 09.10.2023 г. за избор на И.Г.Н. като управител на ЕС в сграда „Апартаментен/студиен/хотел, Корпус"А" в ПИ № *****, УПИ ***, кв.

131 на гр. Б., област Варна с адрес: гр. Б., област Варна, кв. Лагерите, ул.

„Ц.И." №1, за срок от 2 години.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Етажната собственост на сградата с идентификатор № ***** и с адм. адрес: гр. Б., ул. Ц.И. № 1, с който се оспорва предявеният иск като неоснователен.

По отношение на въззивната жалба:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася 2 служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС за процесуално допустим, поради което дължи произнасяне по съществото на правния спор.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От фактическа страна настоящата инстанция намира за установено следното:

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.

ВОС констатира, по оплакване на въззивника, че към отговора на исковата молба депозиран от него са описани като приложени следните документи: покана за свикване на общо събрание на ЕС от 29.09.2023 г., протокол за поставена покана от 29.09.2023 г., съобщение за изготвен протокол от ОС на ЕС, протокол за поставено съобщение за изготвен протокол от ОС на ЕС от 16.10.2023 г., отговор от 24.10.2023 г. на възражение по протокол от 09.10.2023 г., но фактически не са били налични по делото. ВРС е следвало да даде указания по чл. 101 от ГПК за отстраняване на тази нередовност на отговора по чл. 131 от ГПК и като не е сторил същото е допуснал процесуално нарушение, което е отстранено във въззивното производство с приемането им, на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция и пред настоящата доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

Решенията на Общото събрание на етажната собственост подлежат на съдебен контрол за законосъобразност само по реда на чл. 40 от ЗУЕС чрез предявяване на иск за отмяната им, насочен към промяна на правното 3 положение, възникнало по силата на решението. Това следва от характера на иска, който е конститутивен.

Настоящият състав намира, че за уважаване на иска с правно основание чл. 40 от ЗУЕС, ищецът следва да установи, че е собственик на обект в сградата с идентификатор № ***** и с адм. адрес: гр. Б., ул. Ц.И. № 1, в режим на етажна собственост и, че е прието решение на ОС с атакуваното съдържание. В случай на установяване на горните предпоставки, ответникът следва да докаже, че решенията са взети валидно, при спазена процедура за свикване, покани, обявен дневен ред, кворум, мнозинство, че общото събрание е проведено съгласно изискванията на ЗУЕС, че протоколът е изготвен съобразно изискванията на закона и взетите решения са в съответствие със законовите разпоредби.

Не се спори между страните относно качеството на ищеца, настоящ въззиваем на собственик на обект в сградата с идентификатор № ***** по КК на гр. Б., община Б., обл. Варна. Същото се установява и от представения нот. акт № 101/24.03.2016 г. Представеният по първоинстанционното дело протокол от 09.10.2023 г. съдържа данни за взето от ОС решения, което ищецът оспорва.

По отношение на оспорването на твърдението, че на ОС е липсвало кворум и същият е неправилно изчислен:

Дяловете на етажните собственици в общите части на сградата се определят по императивното правилото на чл.40, ал.1 ЗС. Единствено за нуждите на ЗУЕС, за управление на етажната собственост, с цел да не бъде блокирана възможността за вземане на своевременни решения, касаещи етажната собственост, е предвидена възможност, когато в документите за собственост на съответните самостоятелни обекти в етажната собственост не са посочени припадащите се към тях идеални части от общите части на сградата, или когато са неправилно определени и сборът от процентите от общите части на собствениците не е равен на 100, те да бъде изчислени по реда на чл.17, ал.4 ЗУЕС. В казуса, притежаваните идеални части от общите части за етажните собственици са посочени в нотариалните актове, с които те са придобили правото на собственост в сградата и сборът им е равен на 100.

Идеалните части, описани в приложенията към протокола от общото събрание, съответстват на описаните в нотариалните актове, такива.

4

В случай, че същите не съответстват на 100, то може да се извърши корекция по реда на чл.17, ал.5 вр. ал.4 от ЗУЕС, а корекцията да бъде приета на общото събрание, за да бъде осигурена възможност за управление на етажната собственост. Контролът за правилното изчисление може да се осъществи по реда на чл. 40 ЗУЕС при атакуване на това решение на общото събрание, но не и по довод за липса на кворум при атакуване на последващи решения на общото събрание, т.е. не могат да бъдат оспорвани инцидентно, както се опитва да ги оспори въззивната страна. На следващо място, общото събрание, както и управителят, могат да съобразяват поведението си само с наличната информация, отразена в документите за собственост, книгата по чл.

7 от ЗУЕС, респ. кадастралната карта. Извън компетентността им е преценката дали обект, за който е налице документ за собственост, отразява правилно обема на правото на собственост. Следователно такава преценка не може да се извършва и от съда в производството по чл.40 ЗУЕС. От горното следва, че ако въззивната страна счита, че е налице несъответствие, то може да инициира процедурата по чл.17, ал. 5 вр. ал. 4 от ЗУЕС или да предприеме действие за предявяване на иск по чл. 40 ЗС. Но доколкото по делото са приобщени преписи от титулите за собственост, в които са посочени притежаваните от всеки от етажните собственици, идеални части от общите части на сградата, който сбор е равен на 100, съдът не би могъл да не се съобрази с тези данни.

Още повече, че от заключението на вещото лице по допуснатата и приета пред първоинстанционния съд СТЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено, се установява, че сумата от общите части на сградата е равен на 100 %. Налице е съвпадение на данните за % ид.ч. в Протокола от 09.10.2023 г. и на същите в н.а., разгледани за всеки СОС поотделно. Има разлика за някои СОС, при които на по-късен етап се е появила съсобственост.

Това е отразено в Протокола за гласуване, без това да е оказало значение на кворума при вземането на решение на ОС на ЕС от 09.10.2023 г.

След справка в ТР, както и от представените по делото План за преобразуване от 05.04.2023 г. и приложенията към него, безспорно се установява, че „Миг маркет Варна“ ЕООД, ЕИК 207407068 е съсобственик в ЕС към момента на провеждането на процесното ОС по силата на преобразуване от „Миг-маркет“ ЕООД.

По въпроса за надлежно уведомяване на съсобствениците за ОС от 5

09.10.2023 г.: Няма императивно задължение всички собственици да бъдат уведомявани за насроченото общо събрание по електронен път, а такова задължение е въведено само ако съответното лице изрично е посочило свой електронен адрес. Поради което и сравняването на броя електронни адреси, посочен в електронната комуникация, с броя на лицата, притежаващи самостоятелни обекти в сградата, не е достатъчно да установи, че определени собственици не са били надлежно уведомени. Нещо повече, само част от собствениците на самостоятелни обекти в ЕС са посочили електронни адреси, за осъществяването на връзка с тях, а отделно от това по делото са налице пълномощни, видно от които някои лица са били упълномощени да представляват повече от едно лице. Няма и други наведени твърдения или данни, от които да се изведе, че конкретно лице не е било надлежно уведомено, а съгласно чл.13, ал.4 ЗУЕС, когато лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат покани за свикване на общо събрание, както и телефонен номер, то се смята за уведомено за свикване на общото събрание по реда на ал.1.

По отношение на въпроса за надлежната представителна власт на част от етажните собственици на ОС: Възприето е в практиката, че доколкото в ЗУЕС е уредена само формата на упълномощаване, както и е въведено ограничение за броя лица, които могат да бъдат представлявани от едно лице, то следва, че относно института на упълномощаването се прилагат общите правила на ЗЗД. От горното следва, че в производството по чл. 40 от ЗУЕС, кворумът се преценява, въз основа на представените и редовни от формална страна пълномощни, а оспорване на представителната власт може да направи само ненадлежно представляваният или негов универсален правоприемник.