Решение № 22 от 09.02.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. ЛЕВСКИ, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря СОНЯ Й. ПАТАЗОВА като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско дело № 20254410100348 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.

В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от Гаранционен фонд , представляван от изп. директори М. К. и С. С., против Н. П. Я., ЕГН **********, с адрес: ****.

В исковата молба се твърди, че във връзка с получено съобщение на съда за депозирано възражение срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 83/2025 г. по описа на РС Левски, на основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.4 и чл. 415, ал.

1, т.1 ГПК, в законоустановения срок от името на Гаранционен фонд е предявен настоящият установителен иск.

Твърди се, че на основание чл.559, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), във връзка с предявената на 20.01.2020г. претенция от НББАЗ при спазване на законоустановения срок по претенция № 20120044/20.01.2020 г. Гаранционен фонд е възстановило на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) в качеството му на компенсационен орган сумата от 10 828.07 лв., обезщетение за имуществени вреди като парична равностойност на 5536.75 евро по курса за деня, от които 4689 евро (равностойност на 9 170.88 лв.) обезщетение за причинени имуществени 1 вреди на “л.а. ****, рег. № **** и 847,68 евро (равностойност на 1 657.91лв.) такса за обработка на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. На осн. чл. 559 ал.1 т.1 и ал.2 от КЗ на посочените дати Фондът възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Германия.

Посочено е, че виновен за катастрофата бил ответникът Н. П. Я., който на 14.03.2019 г., около 14.33 ч. в. гр. **** при управление на л.а. „****“, рег.

№ ****, с несъобразена с пътната обстановка скорост, в района на бензиностанция „****“ застигнал и ударил отзад движещия се пред него л.а.

****, рег. № ****.

Твърди се, че към датата на инцидента отговорността на водача на лек автомобил марка „****“, модел „****“ с рег.№ **** не е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. На основание чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ от КЗ пред Гаранционния фонд била предявена претенция № 20120044/20.01.2020г. от немското национално бюро „Зелена Карта“ чрез Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за изплащане на обезщетение за причинените при инцидента вреди на л.а. ****, рег.№****, изразяващи се в увреждане на задната му част.

Гаранционен фонд, на основание чл. 561 от КЗ възстановило на НББАЗ изплатеното от тях на Националното бюро на Германия обезщетение.

Посочено е, че съгласно чл. 558 ал. 7 от КЗ Фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и разходите за определяне и изплащане на обезщетението.

В нарушение на чл.461 във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Поканили ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но лицето не е погасило задълженията си.

Сочи се, че за вредоносни факти, настъпили след 11.01.2009г., какъвто е процесният случай, приложимото право се определя по правилата, установени с Регламент /ЕО/ № 864/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорните задължения („Рим II“) (чл. 31 и чл.32 от Регламента във връзка с чл. 297 от Договора за функциониране на Европейския съюз) и така, както е посочено в Решение от 17.11.2011 г. по дело С-412/2010 на Съда на Европейския съюз. Съгласно чл.

288 от Договора за функционирането на Европейския съюз, регламентът имал общо приложение, задължителен в своята цялост и е пряко приложим във всички държави– членки.

Посочено е, че по отношение на Република България, като член на Европейския съюз, Регламентите имали пряко действие и се прилагали с приоритет пред българското законодателство, в случай на противоречия.

Позовава се на чл. 4, параграф 1 от Регламент № 864/2007 г., че приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в 2 коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт.

Сочи се, че значение за тълкуването на нормата се явявало съображение 17 от преамбюла на Регламент № 864/2007 г., според което: "Приложимото право следва да бъде определено въз основа на мястото, където е настъпила вредата, независимо от държавата или държавите, в които биха могли да настъпят непреките последици. В съответствие с това, при дела за имуществени или неимуществени вреди, държавата, в която е настъпила вредата, следва да бъде държавата, в която са претърпени болките и страданията или съответно е увредено имуществото.", поради което приложимото материално право съгласно чл.4, пар.1 от Регламент /ЕО/ № 864 на Европейския парламент и на съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“), било правото на Германия, доколкото непосредственото увреждане е настъпило на територията на Германия.

Направени са доказателствени искания, в случай че ответникът оспорва предявения иск по основание и/или размер и предвид провеждането на пълно и главно доказване.

Искането е съдът да постанови решение, с което да бъде уважен предявеният установителен иск за съществуване на вземането на Гаранционен фонд срещу Н. П. Я. в размер на 10 828.07 лева (десет хиляди осемстотин двадесет и осем лева и 07 ст.), представляващо изплатеното от Гаранционен фонд по щета № 20120044/20.01.2020г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дължимата сума и направените по делото и заповедното производство разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Претендира направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на особения представител на ответника. Не е изразено становище по иска, не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание ответникът се представлява от особен представител, който прави признание на иска.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното:

По ч.гр.д. №83/2025г. РС Левски е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Н. П. Я. за сумата от 10828,07 лв. – главница, ведно със законната лихва от 24.01.2025г. до изплащане на вземането, както и д.т. в размер на 216,56 лв.и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. Във връзка с дадени от съда указания на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, е депозирана настоящата искова молба от Гаранционен фонд получено от съда съобщение на основание чл. 422, вр. чл.

415 ГПК.

3

От представения по делото в превод от немски език Протокол за ПТП се установява, че 14.03.2019г. в 14:33 часа в ****, при управление на л.а. „**** ****“, рег. № ****, с несъобразена с пътната обстановка скорост, в района на бензиностанция „****“ застигнал и ударил отзад движещия се пред него л.а. ****, рег. № ***. Към момента на настъпване на процесното ПТП ответникът управлявал автомобила си без сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

От приложените съм исковата молба писмени доказателства се установява, че във връзка с предявената на 12.11.2019г. претенция

№20120044/20.01.2020г. Гаранционен фонд възстановил на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи в качеството му на компесаторен орган сумата от 10828,07лв. обезщетение за имуществени вреди, като паричната равностойност е 5536,75 евро по курса за деня, от които 4689 евро (равностойност на 9 170.88 лв.) обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. ****, рег. № **** и 847,68 евро (равностойност на 1 657.91лв.) такса за обработка на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи.

На основание чл. 559, ал.2 от КЗ Фондът е възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите в Германия.

Възникналото спорно правоотношение между страните намира своята правна уредба в КЗ и Споразумение между Компесационните органи и Гаранционните фондове (на основата на чл.6 от Четвъртата моторна директива 2000/26/ЕЕС).

Съгласно чл. 557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Сложният фактически състав, от който възниква предвидената регресна отговорност включва следните подлежащи на доказване юридически факти: възникване на застрахователно събитие – ПТП на територията на Република България или на територията на друга държава членка, причинено на моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на РБългария; липса на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“; изплатено застрахователно обезщетение от компесационен орган на държава членка; възстановяване на изплатените суми от Гаранционния фонд.

При наличието на тези предпоставки, Гаранционният фонд, който е изпълнил чужд дълг, разполага с регресен иск срещу прекия причинител на 4 вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект до размера на изплатеното обезщетение.

В процесния случай предпоставките за уважаване на предявения регресен иск са налице, съобразно представените по делото доказателства.

Безспорно установено е, а и от представените доказателства се установява, че е настъпило ПТП на територията на ФР Германия, причинено от незастраховано МПС с българска регистрация, вследствие на което са причинени материални вреди на лекия автомобил, управляван от другия участник в ПТП-то, за обезщетяването на които на осн.чл.45 от ЗЗД е отговорен ответникът. Установява се от събраните писмени доказателства, че ищецът на основание чл.559, ал.1, т.1 от КЗ, е възстановил на НББАЗ по настъпилата щета изплатеното от бюрото обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП. Налице е и предвидената в КЗ предпоставка за изплащане от Гаранционния фонд на обезщетение на увреденото лице. Безспорно се установява, че към датата на настъпилото ПТП управляваното от ответника МПС е било без валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

От приетото от съда заключение по назначената ССЕ експертиза се установява, че на 30.01.2020г. Гаранционен фонд е заплатил на НББАЗ сума в размер на 10828,94лв. Заключението е обективно, неоспорено от страните по делото, поради което и прието от съда.

Застрахователят има право на законната лихва върху претендираната сума, считано от поканата за плащане към причинителя на вредата.

С изплащането на стойността на причинените имуществени вреди Гаранционният фонд на основание чл.599, ал.3 КЗ е встъпил в правата на увреденото лице и за него е възникнало регресното право да иска заплащане на изплатеното обезщетение от виновното лице – ответника Н. Я.. По делото не са представени доказателства за заплащане от страна на ответника на претендираната сума, поради което исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 24.01.2025г. до окончателното изплащане на вземането. Т а к а , на основание чл.86 от ЗЗД, исковата сума се дължи ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.