Решение № 13007 от 17.11.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 32936/2022
- Вид
- Решение № 13007
- Подписан
- 17.11.2022
- Състав
- ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.139б · Закон за енергетиката
- чл.140, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
- чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 13007 гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20221110132936 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от [**********] против К. С. М. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 4346/2022 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът [**********] твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника - настоящ ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се [**********]. Тъй като издадената заповед била оспорена от длъжника – настоящ ответник, на ищеца са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да 1 монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от [**********] на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от [**********] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.
Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с [**********]. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.
Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като по отношение на ответника бъде признато за установено, че дължи на ищеца сумите, както следва: 969,18 лв., представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се [**********]; 252,53 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 20.01.2022 г.; 3,72 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2018 г. до 28.02.2019 г., както и сумата от 0,99 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2019 г. до 20.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 27.01.2022 г. до окончателното изплащане. Претендира и направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове с доводи, че считано от 01.09.2016 г. ответникът е напуснал процесния недвижим имот и го е предоставил на трето за делото лице – Милен Кръстев Кръстев. Поддържа, че на 15.03.2019 г. продал имота на посоченото лице, поради което не е нито негов ползвател, нито собственик, 2 съответно не е и потребител на топлинна енергия и не дължи нейното заплащане.
Третото лице помагач на страната на ищеца – [**********] не изразява становище. Представя доказателства за извършените главни отчети, връчването им на представител на етажната собственост и издадените изравнителни сметки.
В първото по делото открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител е направил изявление, че е постъпило частично плащане, с което изцяло е погасена мораторната лихва в размер на 253,52 лева, главница в размер на 482,83 лева и съдебни разноски в размер на 175,00 лева.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 4346/2022 г. по описа на СРС е, че по заявление на [**********] е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжника – настоящ ответник да заплати на кредитора – настоящ ищец сумите, както следва: сумата от 969,18 лв., представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 28.02.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се [**********]; 252,53 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 20.01.2022 г.; 3,72 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2018 г. до 28.02.2019 г., както и сумата от 0,99 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2019 г. до 20.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 27.01.2022 г. до окончателното изплащане.
С разпореждане от 09.05.2022 г. съдът е указал на заявителя, че срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника, поради което може да предяви иск за установяване на оспореното вземане. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
По делото е приложен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 085, том I, рег.№ 5433, дело № 048/24.10.2007 г. по описа на а.п., нотариус с район на действие СРС, по силата на който ответникът се легитимира като собственик на процесния недвижим имот. Видно от обективираното в нотариалния акт е, че върху ¾ ид.ч. от имота има запазено право на пожизнено и безвъзмездно ползване в полза на трето лице. В подкрепа на предходното е приложен и нотариален акт № 126, том I, рег.№ 7102, дело № 093/15.12.2006 г.
Видно от приложената по делото декларация от 04.12.2007 г. е, че горепосоченото трето лице се е отказало от правото си на пожизнено и безвъзмездно ползване върху процесния недвижим имот.
По делото е приложен договор за предоставяне на недвижим имот за ползване от 3
01.09.2016 г., сключен между ответника в настоящото производство и трето за делото лице, по силата на който процесния недвижим имот е предоставен за безвъзмездно ползване за период до 20.03.2022 г.
Видно от приложения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 39, том I, рег.№ 1324, дело № 35/15.03.2019 г. по описа на А.Ш., нотариус с район на действие СРС е, че ответникът се е разпоредил със собствеността на имота.
По делото е приложен протокол от проведено на 26.09.2002 г., Общо събрание на етажните собственици от жилищната сграда, където се намира и процесния недвижим имот, в който е отразено решение за сключване на договор с [**********].
Към протокола е приложен списък на етажните собственици. По делото е представен и договор от 10.10.2002 г., сключен между ЕС и горепосоченото дружество в изпълнение на взетото решение на ОС.
По делото е представен договор от 18.06.2017 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, който съдът намира за неотносим към исковия период, поради което не го обсъжда.
По делото са представени справки за издадени фактури, през процесния имот, без данни за съставител.
По делото са приложени изготвените от третото лице-помагач изравнителни сметки на абоната и главен отчет на уредите.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.
По делото е представено платежно нареждане, от което се установява, че на 27.08.2022 г. по сметка на Топлофикация е преведа сумата от 969,18 лева, с посочено основание – номера на настоящото дело.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, в което вещото лице, след запознаване с материалите по делото и проверка в счетоводството на ищцовото дружество, е установило постъпили суми, с които са погасени дължимите суми за главница, мораторна лихва, съдебни разноски и законни лихви, като е останала непогасена сумата от 490,07 лева – главница и 300,00 лева – съдебни разноски.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния 4 период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме наличие на валидно облигационно правоотношение.
Разпечатката съдържа 36 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3197c855-4a77-4633-9bea-31d400530ef3