Решение № 74 от 17.01.2020, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 2208/2019
- Вид
- Решение № 74
- Подписан
- 17.01.2020
- В сила
- 09.07.2020
- Състав
- ИВАЙЛО АСЕНОВ ЙОРДАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 7а, ал. 2 · Закон за автомобилните превози
- чл. 92, ал. 2 · Закон за автомобилните превози
- чл. 96г, ал. 1, пр. 1 · Закон за автомобилните превози
- чл. 152, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ град Русе,
17.01.2020 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 2208 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „Дея – Ивайло Енчев“, депозирана против наказателно постановление № 38-0001456/28.10.2019г., издадено Началник ОО „АА” - Русе, определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на едноличния търговец са наложени следните административни наказания: по т. 1 на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 1 ЗАП му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева, за нарушение по чл. 96г, ал. 1, пр. 1 ЗАП и по т. 2 от НП, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 1 ЗАП му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева, за нарушение по чл. 96г, ал. 1, пр. 1 ЗАП С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради допуснати при издаването му съществени нарушения на административно-процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Във връзка с наведените твърдения се релевират доводи, че АУАН е изцяло нечетлив, което е довело до невъзможност от изграждане на ефективна защита. На второ място се инвокират доводи, че при издаването на НП е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, предвид липсата на дата и място на извършване на всяко едно от нарушенията и непълнота на тяхното описание, което е довело до невъзможност наказаното лице да разбере, за какви точно нарушения е санкциониран, което също е довело до накърняване правото му на защита. На трето място се посочва, че неправилно жалбоподателят е бил санкциониран два пъти за едно и също нарушение. На последно място се излагат съображения, касаещи наличието на предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото описаните нарушения разкриват белезите на маловажен случай, тъй като и двамата водачи са притежавали удостоверения за психологическа годност преди проверката и след проверката отново са се явили на психологическо изследване и са им издадени нови удостоверения, което според въззивника обосновава извод, че са отговаряли на изискванията за психологическа годност. Сочи се, че самите нарушения са били отстранени непосредствено след проверката и преди издаването на наказателното постановление и преценени съвкупно тези обстоятелства сочат на значително по-ниска степен на обществена опасност на деянието и касая изолирана проява.
Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата и поддържани в хода по същество фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл.
314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН
№ 268700/30.09.2019г. от длъжностни лица при ОО „АА” град Русе, за това, че при извършена на 30.09.2019г., комплексна проверка на транспортното предприятие ЕТ „Дея – Ивайло Енчев”, притежаващо Лиценз № 1269 за извършване на международен обществен превоз на товари, било установено: 1. Транспортното предприятие е допуснало назначаване на А.М.М., ЕГН: ********** като шофьор на товарен автомобил, видно от трудов договор № 311/12.08.2019г. без да отговоря на изискванията за психологическа годност, като при направена справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите, било установено, че водачът е притежавал удостоверение за психологическа годност № 372402(О), с валидност до 01.08.2019г. и 2. Транспортното предприятие е допуснало назначаване на лицето Г.Ц.И., ЕГН: ********** като шофьор на товарен автомобил, видно от трудов договор № 313/29.08.2019г. без да отговоря на изискванията за психологическа годност, като при направена справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите, било установено, че водачът е притежавал удостоверение за психологическа годност № 366827(О), с валидност до 04.08.2019г.. Въз основа на така приетите за осъществили се факти, актосъставителят е приел, че същите осъществяват два състава на нарушение по чл. 96г, ал. 1, пр. 1 ЗАП.
АУАН бил е подписан без възражения от представляващия дружеството. Такива не са били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на всяко едно от двете деяния, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като едноличния търговец, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 96г, ал. 1, пр. 1 ЗАП е наложена имуществена санкция в размер на по 3000 лева, за всяко едно от тях.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, които доказателства приема и кои отхвърля. Както писмените така и гласните доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и напълно кореспондират с приетата за установена, доказателствено обезпечена фактология.
Въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмени доказателствени средства и извършената им оценка, съдът намира, че следва да бъде изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Констатираните нарушения са описани подробно, по начин напълно индивидуализиращ всяко едно от тях и позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран като, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички обективни признаци на състава на всяко едно от нарушенията, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретните законови разпоредба, под които са субсумирани фактите, установени от административния орган, за всяко едно от нарушенията и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя.
Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
При описание на всяко едно от двете нарушения, както в АУАН, така и в НП, същите са описани чрез посочване на всички обективни елементи на състава на всяко едно от нарушенията и в пълно съответствие с изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, чрез излагане на всички факти, които е прието, че са се осъществили и субсумирането им под дадената от страна на наказващия орган правна квалификация за всяко едно от нарушенията. Изрично и в АУАН и в НП са посочени мястото и датата на тяхното установяване, датите на които транспортното предприятие е назначило всяко едно от двете лица, а имено 12.08.2019г. и 29.08.2019г., посочено е, че всяко едно от лицата е притежавало в предходен период удостоверение за психологическа годност и датите, до които същите са били валидни.
По изложените мотиви, съдът намира, че в настоящия случай, при съставянето на АУАН и издаването на НП не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя да разбере, за какви конкретни нарушения е ангажирана неговата отговорност, за да може пълноценно да реализиран на правото си на защита и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното лице, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Без опора в материалите по делото са и доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че АУАН е нечетлив. Отделно от това, такива възражения не са били направени към момента на неговото съставяне и връчване на препис на същия на наказаното лице, а съставеният АУАН е подписан от представляващия дружеството жалбоподател, без да бъдат изложени възражения срещу същия след предявяване и запознаване с неговото съдържание от страна на едноличния търговец, съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН.
По гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни, твърденията на жалбоподателя, че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице да разбере, за какви конкретни нарушения е ангажирана неговата отговорност и по този начин да е ограничено правото му на защита.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че следва да изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е осъществил съставите на вменените му във вина две административни нарушения по чл. 96г, ал. 1, пр. 1 ЗАП.
От гласните доказателства, приобщени посредством разпита в процесуалното качество на свидетел на актосъставителя, както и от писмените такива – Трудов договор № 313/29.08.2019г., Трудов договор № 311/12.08.2019г. и справки от регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяване на психологическо изследване, безспорно се установява, че едноличният търговец, на различни дати, е назначил на работа в транспортното предприятие двама водачи, всеки един от които не е отговарял на изискванията за психологическа годност.
Разпоредба на чл. 96г, ал. 1, пр. 1 ЗАП предвижда санкция, за лице, което назначи на работа водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, като нарушителят се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв. Самото изпълнително деяние е именно назначаването на водач, без надлежно установена психологическа годност да осъществява обществен превоз, който факт, за всяко едно от двете нарушения описани в АУАН и НП е несъмнено и безспорно установен.
Жалбоподателят е превозвач, притежаващ лиценз № 1269 за извършване на международен обществен превоз на товари и е със седалище и адрес на управление в Република България.
Доказването на психологическата годност на водачите, наети от лицензираните превозвачи на територията на Република България, се извършва именно с представянето на удостоверение за психологическа годност, издадено при условия и ред, определени от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласно чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 (Доп. - ДВ, бр. 89 от 2010 г., м. и доп., бр. 69 от 2012 г., в сила от 11.09.2012 г.) от Наредба № 36/15.05.2006г. на МТ. При всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за психологическа годност.