Присъда № 33 от 11.03.2022, Софийски районен съд

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 33/11.03.2022 г., постановена по НОХД № 15305/2021 г. по описа на СРС, НО, 15 –и състав

ПроизвоХХХХтвото е образувано по внесен от Софийска районна прокуратура в СРС обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение спрямо поХХХХъдимия В. АНГ. Н. за това, че на 29.12.2020 г., в гр.София, ж.к.“Л.“, във филиал „ХХХХ“ на финансов център „Л.“ на „ХХХХ АД, находящ се на бул.“ДЖ. Н.“ № 12, пред кредитен инспектор В.М.А, съзнателно се е ползвал от неистински частен документ – Служебна бележка № 11/29.12.2020 г., издадена на името на В. АНГ. Н., на която е придаден вид, че преХХХХтавлява конкретно писмено изявление на И.А.И в качеството му на управител на „ХХХХ“ООД, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност- престъпление по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК.

Съдът проведе съдебното произвоХХХХтво по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, като поХХХХъдимият направи самопризнания и призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът, съобразявайки становищата на страните, самопризнанията на поХХХХъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, ведно със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

ПреХХХХтавителят на СРП - прокурор А.Т. - М., поддържа обвинението спрямо поХХХХъдимия В. АНГ. Н.. Счита същото за доказано от обективна и субективна страна от събраните по ДП и в хода на съдебното слеХХХХтвие доказателства. Позовава се на признаването от страна на поХХХХъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид данните по делото за настъпила реабилитация по отношение предходните осъждания на поХХХХъдимия, предлага същият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ по реда на чл.78а от НК.

ПоХХХХъдимият В. АНГ. Н. , участва лично и с упълномощен процесуален преХХХХтавител. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В хода на съдебното слеХХХХтвие се възползва от правото си да не дава обяснения.

В последната си дума поХХХХъдимият моли да му бъде наложено административно наказание „глоба“.

Защитникът на поХХХХъдимия - адв. ЦВ. Л. от САК, пледира за установена фактическа обстановка, съобразно признаването изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Пледира подзащитният й да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК в минимален размер, доколкото последният е реабилитиран, за престъплението, за което се води настоящото произвоХХХХтво, се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок до две години, като от последното не са настъпили и съставомерни имуществени вреди.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

ПоХХХХъдимият В. АНГ. Н. е роден на ХХХХ ЕГН **********.

През месец декември 2020 г. поХХХХъдимият В. АНГ. Н. решил да кандидатства за отпускане на безлихвен кредит за текущо потребление в размер на 6900 лева по програма на „ХХХХ“, за който вид кредит били установени в съвкупност условия кандидатстващият за отпускането му да е назначен на постоянен трудов договор и да е ползвал неплатен годишен отпуск за периода след 13.03.2020 г., поради пандемията от „Ковид 19“, за удостоверяването 1 на които обстоятелства следвало към набора от документи да се приложи и съответна служебна бележка.

За целта поХХХХъдимият Н. се снабдил по неустановен по делото начин със служебна бележка № 11/29.12.2020 г., издадена на името на В. АНГ. Н.. На същата бил придаден вид, че е подписана в графа „Управител“ на „ХХХХ“ ООД и преХХХХтавлява конкретно писмено изявление на И.А.И. След това на 29.12.2020 г., поХХХХъдимият В.

АНГ. Н. отишъл в гр. София, ж.к.“Л.“, във филиал „ХХХХ“ на финансов център „Л.“ на „ХХХХАД, находящ се на бул.“ДЖ. Н.“ № 12, където на свидетеля В.М.А - кредитен инспектор в „ХХХХАД, поХХХХъдимият преХХХХтавил необходимите документи за отпускане на кредита, между които и Служебна бележка № 11/29.12.2020г., издадена на името на В. АНГ. Н. на която бил придаден вид, че е подписана от И.А.И в качеството му на управител на „ХХХХ“ ООД, удостоверяваща, че поХХХХъдимия е назначен на постоянен трудов договор в дружеството „ХХХХ“ ООД, както и че през месец ноември 2020 г. е ползвал неплатен годишен отпуск заради пандемията от „Ковид 19“. При направена от страна на свидетеля В.М.А задължителна рутинна проверка на документите в НОИ, същата установила, че В. АНГ. Н. действително е назначен на трудов договор в „ХХХХ“ ООД, но през месец ноември 2020 г. не е бил в неплатен годишен отпуск, тъй като осигурителният му стаж би като за пълен работен месец. След проведен разговор с управителя на фирмата и работодател на поХХХХъдимия – свидетеля И.И. било установено, че служебната бележка № 11/29.12.2020 г. не е издавана и подписвана от управителя на дружеството.

За случилото се св. А. уведомила преките си ръководители и предоставила набора от документи, подадени от поХХХХъдимия на Управление „Сигурност“ към банка „ХХХХК“, с което били сигнализираните органите на реда.

От заключението на изготвената по делото комплексна експертиза се установява, че:

1. Ръкописните текстове „В. АНГ. Н.“ и „**********“ на първа страница на документ – Приложение 1а към Финансово споразумение за гарантиране на портфейл по Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишеи от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID 19 са написани от В. АНГ. Н., 2. Ръкописните текстове „В. АНГ. Н.“ и „**********“ на четвърта страница на документ – Приложение 1а към Финансово споразумение за гарантиране на портфейл по Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишеи от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID 19 са написани от В. АНГ. Н., 3. подписът за „Управител” в служебна бележка № 11/29.12.2020 г., с посочен издател „ХХХХ“ ООД не е положен от И.А.И, а е положен от автора му с цел наподобяване на графическия строеж на действително съществуващ подпис на И.А.И и е него не са се отразили в достатъчна степен индивидуалните и устойчиви писмено – двигателни навици на изпълнителя, поради което е невъзможно да се отговори на въпроса кой го е положил, 4. Подписът за „подпис на декларатора – кредитоискател“ на седма страница на документ – Приложение 1а към Финансово споразумение за гарантиране на портфейл по Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишеи от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID 19 са написани от В. АНГ. Н., 5. Подписът за „кредитоискател“ на десета страница на документ – Приложение 1а към Финансово споразумение за гарантиране на портфейл по Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишеи от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID 19 са написани от В. АНГ. Н., 6. Отпечатъкът от кръгъл печат, положен за „Управител“ в служебна бележка № 11/29.12.2020 г., с посочен издател „ХХХХ“ ООД не е положен с нито един от двата кръгли печата на „ХХХХ“ ООД.

Гореописаната фактическа обстановка се подкрепя от самопризнанието на поХХХХъдимия В. АНГ. Н., направено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК в съдебно заседание, кореспондиращо на събраните в хода на разследването доказателства, прочетени и 2 приобщени при съкратеното съдебно слеХХХХтвие, а именно приложените протоколи и други документи към досъдебното произвоХХХХтво, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, както и заключението на вещото лице по изготвената комплексна експертиза, както и от другите събрани в наказателното произвоХХХХтво доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК. Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда при условията на чл. 373, ал. 3 от НПК.

По делото не са налице други доказателства, противни на така описаната и възприета фактическа обстановка, което да налага отделното им обсъждане. Съгласно чл.

102 от НПК в наказателното произвоХХХХтво подлежи на доказване извършеното престъпление и участието на поХХХХъдимия в него. Съдът счита, че от всички събрани по делото доказателства, безспорно се установи фактът на извършеното престъпление, за което е обвинен поХХХХъдимият В. АНГ. Н..

При така изложената фактическа обстановка се установява, че с действията си поХХХХъдимият В. АНГ. Н. е осъществил състава на престъпление по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК.

За осъществяването на престъпния състав на чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 от НК от обективна страна е необходимо деецът да се ползва от неистински частен документ, в случая служебна бележка, на което е придаден вид, че е издаден от управителя на „ХХХХ“ООД, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

От субективна страна деянието следва да е осъществено с пряк умисъл. Деецът трябва да съзнава, че използва неистински документ, както и че ползва този документ пред трето лице.

Престъпният състав на разпоредбата на чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 от НК охранява обществените отношения, свързани с правилното използване на документи, като съгласно нормата на чл.93, т.6 от НК неистински документ е този, на който е придаден вид, че преХХХХтавлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

Инкриминираният документ - служебна бележка № 11/29.12.2020 г., преХХХХтавлява неистински частен документ, тъй като му е придаден вид, че преХХХХтавлява конкретно писмено изявление на управителя на „ХХХХ“ООД - св. И.А.И.

По делото не са налице доказателства за авторството на инкриминирания документ, поради което и не е установено поХХХХъдимият Н. да е отговорен за изготвянето му.

За съставомерността на деянието от обективна страна е необходимо неистинският частен документ да е употребен от дееца, за да докаже, че съществува или не съществува, или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение. Деянието е довършено, тъй като инкриминирания документ е бил употребен от обвиняемия с преХХХХтавянето му пред съответното длъжностно лице - св. В.М.А кредитен инспектор в „ХХХХАД за доказването на определени обстоятелства, а именно, че поХХХХъдимият отговаря на условията за получаване на „Кредит за текущо потребление“ по програма на „ХХХХ“, тъй като е ползвал неплатен годишен отпуск, съгласно чл.160 КТ, считано от 12.11.2020 г. до 30.11.2020 г. във връзка с обявената извънредна епидемична обстановка в страната, поради пандемията от КОВИД -19.

От субективна страна престъплението е извършено от обвиняемия виновно, при форма на вината пряк умисъл. Същият е имал знанието за неистинността на ползвания от него документ, съзнавал е обществената опасност на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.

Преценката за наличието и степента на обществена опасност на деянието се обуславя от всички обстоятелства по делото. При анализа на тези обстоятелства настоящият състав не 3 установи инкриминираното деяние да сочи за съществено отклонение от типичните случаи от същия вид, нито от обществената опасност на подобни деяния. Деянието е засегнало обществени отношения, свързани с документооборота в степен, оправдаваща използването на наказателна принуда. Ето защо, съдът счита, че липсва основание за приложението на чл.

9, ал. 2 НК, изключващата престъпния характер на деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

Преценката за наличието на предпоставките на цитираната разпоредба на закона, както беше посочено по-горе, изисква съобразяване на всички обстоятелства, отнасящи се до важността на документа, с оглед целта на използването му, значението на установените в него факти, общественото значение на засегнатите и увредени обществени отношения, както и степента на тяхното увреждане. Съдът намира, че последиците от ползването на процесния неистински документ значително засяга обществените отношения, свързани с правилното документиране и оборот.