Решение № 224 от 15.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. София, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Душкова

Членове:

Иван Стойчев

Карамфила Тодорова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова в присъствието на прокурора Р. Г. С. като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600190 по описа за 2023 година

Производството пред САС е по реда на гл.21 от НПК.

Образувано е по протест на прокурора срещу присъда на ОС - Монтана по н.о.х.д №303/2021г., с която съдът: ПРИЗНАЛ подсъдимия А. Р. А. , роден на ******** год. в гр.

***, област ***; с постоянен адрес - гр.***, област ***, ул. „***“ № *** и настоящ адрес с.***, обл. *** ул. „***“ № ***; български гражданин; с основно образование; с ЕГН **********, за невинен в това за времето март 2016 година - юни 2018 година, в гр.***, с.*** и с.***, област ***, като физическо лице, без съответно разрешение по чл.13, ал.1 от ЗКИ, да е извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗКИ, като договаряйки предоставянето на кредити /заеми/ и предоставяйки парични кредити /заеми/ в български лева в периода и на лицата какго следва : на неустановена дата през месец март или април 2016 година, в гр. *** обл. ***, на А. Л. Д. от гр. *** - сума от 150 лева; на неустановена дата през месец ноември или декември 2016 година в гр. ***, на А. Л. Д. от гр.

*** - сума от 600 лева ; на неустановена дата през месец април 2017 година, в гр. *** обл.

***, на А. Л. Д. от гр. *** - сума в размер на 600 лева ; на неустановена дата през месец март 2017 година, в гр. ***, обл. ***, на Г. А. Г. от гр. *** - сума в размер на 200 лева; на неустановена дата през месец ноември 2016 година, в село ***, обл. ***, на В. П. А. от същото село - сума от 300 лева; на неустановена дата през лятото на 2016 година, в село ***, обл. ***, 15а Р. Б. С. от село ***, ^лТ *** - сума в размер на 100 левд/; на неустановена дата през месец юни 2016 година, в гр. ***, обл. *** , на Б. Г. К. от гр.*** - сума в размер на 600 1 лева; на неустановена дата през лятото на 2017 година, в село ***, обл. ***, на Я. С. Ц. сума в размер на 200 лева ; в неустановен период и месец на 2016 година или 2017 година, в гр. ***, обл. ***, на К. Ш. Ф. от гр. *** - сума в размер на 400 лева; на неустановена дата през месец юни 2018 година, в село ***, обл. ***, на Я. С. Ц. - сума в размер на 250 лева, от която дейност в периода март 2016 година - юни 2018 година да е получил значителни неправомерни доходи под формата на лихва в размер на сумата от общо 9 514,58 лева и го оправдал по обвинението по чл.252, ал.2, предложение второ във вр. с чл.252, ал.1 от НК.

В хода на съдебните прения пред САС представителят на САП поддържа протеста.

Пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на въззивна осъдителна присъда.

Защитникът на подсъдимия - адв. И. С. пледира за потвърждаване на оправдателната присъда на първия съд.

Подсъдимият подържа становището на своя защитник и моли съда атакуваната присъда на МОС да бъде потвърдена.

САС, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Доказателственият анализ на първоинстанционният съд и направените въз основа на него фактически констатации имат следното съдържание:

Подсъдимият А. Р. А. към 2016 година е с постоянно местоживеене в гр. ***, обл. ***.

Притежава и имот в с.***, обл. *** , където живее в момента. В периода 2016-2018 година същият няма сключени трудови и граждански договори с работодател, съгласно приложената справка на ТД на НАП Велико Търново изх.№ 92-00-713/ 2018 година; не е регистриран като търговец по смисъла на ТЗ ; не притежава разрешение от БНБ по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗКИ за извършване на банкова дейност. Установено е също така, че подсъдимият отглежда и продава животни, търгува с коли.

Спорните обстоятелства по делото са свързани с изясняване на въпросите относно наличието на предоставени от подсъдимия заеми, както и възнаградителната лихва - дали е уговаряна между заемодателя - подсъдим в настоящото производство и съответните заематели, включени в предмета на обвинението, в какъв размер е заплащана; наличието на системност - „по занятие“ /поредица от сделки - поне три на брой срещу насрещна материална облага /лихва за ползване на заетите суми/, като осъществяването на тази дейност да представлява основен или допълнителен източник на доходи за заемодателя.

Именно това са съществените белези на престъплението на чл.252 от НК, отличаващи го от договора за заем по чл.240 от ЗЗД, дори и когато е уговорена т. нар. възнаградителна лихва за ползването на предоставения паричен ресурс съобразно разпоредбата на чл.240, ал.2 от ЗЗД. /В такава насока е част от практиката на ВКС по дела за престъпления по чл.252, ал.1 от НК/; допълнително при установяването на горните обстоятелства от обективна страна, както и субективната страна на престъплението, следва да се прецени и наличието на допълнителното квалифициращо деянието обстоятелство по ал.2 на чл.252 НК - получени 2 значителни неправомерни доходи.

Сумата от 9514.58 лева — доходи, получени от лихви по заеми, е формирана от държавното обвинение като разлика меязду законната лихва и лихвата, която се твърди да е заплатена от лицата, посочени в обвинителния акт. Сумата е обоснована от обвинението със заключението на счетоводната експертиза, в което е посочена лихва по смисъла на чл.86 ЗЗД /същата обаче е за забава и не е идентична с възнаградителната лихва по договора за паричен заем/ и твърдините от свидетелите да са заплатени на подсъдимия суми като лихва /разлика последната и първата суми/.

Коментарът на събраните по делото гласни доказателства следва да бъде съсредоточен основно върху показанията на лицата, включени в конкретното обвинение, за които се твърди да са получили заеми от подсъдимия - свидетелите А. Л. Д., Г. А. Г., В. П. А., Р. Б.

С., Б. Г. К., Я. С. Ц., К. Ш. Ф..

В обвинителния акт се поддържа, че на неустановена дата през месец март или април 2016 година в гр. *** обл. *** подсъдимият е предоставил в заем на А. Л. Д. от гр. *** сумата от 150 лева при лихва от 30 процента на месец, равняваща се на 45 лева месечно, като платените суми по лихвите са в размер на 135 лева; на неустановена дата през месец ноември или декември 2016 година , в гр. ***, обл. ***, подсъдимият е предоставил в заем на А. Л. Д. от гр. *** сумата от 600 лева при лихва от 30 процента на месец, равняваща се на 180 лева на месец, като платените суми по лихвите са в размер на 540 лева и на неустановена дата през месец април 2017 година в гр. ***, обл. *** е предоставил в заем на А. Л. Д. от гр. *** сума в размер на 600 лева при лихва от 30 процента на месец, равняваща се на 180 лева на месец, като платените суми по лихвите са в размер на 720 лв. Показанията на свидетеля А. Л. Д. са противоречиви. Прочетени са, при условията на чл.281, ал.1, т.1 НПК, показанията , дадени в хода на досъдебното производство пред съдия и отразени в протокол за разпит от 28.03.2018 година /том първи, л.66-67/, както и тези, дадени в хода на досъдебното производство пред разследващ полицай /л.972-973, том шести от ДП/ - по реда на чл.281, ал.4 във вр. с чл.281, ал.1, т.1 НПК. В показанията, дадени по реда на чл.223 НПК на 28.03.2018 година, свидетелят Д. поддържа, че е заемал суми от подсъдимия през 2015 и 2016 година, а не и през 2017 година, и то в размер от 100 до 300 лева /тези показания са първите по време, дадени от страна на свидетеля/; показанията пред разследващ полицай, отразени в протокол за разпит от 04.05.2020 година, както и показанията , дадени в хода на настоящото съдебно следствие /протокол от съдебно заседание от 05.04.2022 година-л. 105 от делото/, съответстват на обстоятелствата, посочени в обвинителния акт.

В обвинителния акт е отразено, че на неустановена дата през месец март 2017 година в гр. *** обл. ***, подсъдимият е предоставил в заем на Г. А. Г. от гр. *** сумата в размер на 200 лева, при лихва от 30 процента на месец, равняваща се на 60 лева месечно, като платените суми по лихвите са в размер на 400 лева Свидетелят Г. А. Г., при разпита си в хода на съдебното следствие по настоящото дело, твърди, че не си спомня дали и колко е вземал , дали е връщал /протокол л. 110 от настоящото дело/ ; прочетени са, по реда чл.281, ал.1, т.2 НПК, показанията, дадени пред съдия - в производство на чл.223 НПК /л.71-73 от 3

ДП, том първи /, отразени в протокол от 28.03.2018 година, при който разпит свидетелят поддържа, взел 200 лева преди една година, зимата на 2017 година, върнал 600 лева.

В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че на неустановена дата през месец ноември 2016 година, в село ***, обл. ***, подсъдимият е предоставил в заем на В. П.

А. от същото село сумата в размер на 300 лева, при лихва от 30 процента на месец, равняваща се на 90 лева, на месец като платените суми по лихвите са в размер на 4944.05 лева. Показанията на св.В. П. А. също са протироречиви; същите са прочетени при условията на чл.281, ал.1, т.1 и чл.281, ал.4 от НПК във вр. с чл.281, ал.1, т.1 НПК. В показанията си , дадени пред съдия по реда на чл.223 НПК, на 19.09.2018 година /том втори л. 208-211/свидетелката твърди, че взела от подсъдимия А. триста лева, извършила парични преводи от чужбина; показанията, дадени пред орган на досъдебното производство / протокол за разпит от 14.08.2018 том втори л.199-201/ са в подобна насока; в хода на съдебното следствие горепосочената свидетелка /протокол л. 119-120/ поддържа, че не вземала пари от подсъдимия, ,а купила от него кон с каруца.

В обвинителния акт е отразено, че свидетелят Р. Б. С. на неустановена дата през лятото на 2016 година, в село *** , обл. *** е получил като заем от подсъдимия сума в размер на 100 лева, при лихва от 30 процента на месец, като платените лихви са в размер на 30 лева. В хода на съдебното следствие /л.115/ С. в твърди, че не е заемал сума; в показанията, дадени по реда на чл.223 НПК, прочетени при условията на чл.281, ал.1, т.1 НПК /том първи от ДП,л.74- 76/, както и тези, дадени пред разследващ орган /том първи от ДП, л.60-61/ твърди, че е получил от подсъдимото лице заем от 100 лева.

В обвинителния акт е отразено, че на неустановена дата през месец юни 2016 година, в гр. ***, обл. *** подсъдимият А. е предоставил в заем на Б. Г. К. от гр. *** в размер на 600 лева, с уговорена месечна лихва в размер на 30 процента на месец равняваща се на 180 лева на месец, като платените суми по лихвите са в размер на 2100 лева В показанията в хода на съдебното следствие / протокол л. 112-114/ поддържа, че е взел 500 лева, които не е върнал, но плащала лихва по 150 лева месечно; в показанията, дадени по реда на чл.223 НПК и прочетени при условията на чл.281, ал.1 т.1 НПК, отразени в прокотол от 27.03.2019 година /том втори на ДП, л.213-215/, размерът на заетата сума, според този свидетел, е 600 лева.

В обвинителния акт е посочено, че на неустановена дата през лятото на 2017 година в село ***, обл. *** подсъдимият А. е предоставил в заем на Я. С. Ц. от същото село сумата от 200 лева, с уговорена месечна лихва в размер на 30 процента, равняваща се на 60 лева на месец, като платените суми по лихвите са в размер на 600 лв; на неустановена дата през месец юни 2018 година в село *** обл. *** е предоставил в заем на Я. С. Ц. от същото село сумата в размер на 250 лв. с уговорена месечна лихва в размер на 30 процента, равняваща се на 75лв. на месец, като платените суми по лихвите са в размер на 225 лв. Свидетелката Я. С. Ц. в показанията си в хода на съдебното следствие по настоящото дело поддържа /прокотол л.118-119/, че не е взела пари като като заем, а закупила от подсъдимия телефон ; прочетени са при условията на чл.281, ал.1, т.1 от НПК и чл.281, т.4 във вр. с чл.281, ал.1 т.1 НГЖ показанията й, дадени в хода на досъдебното производство. В показанията си, дадени по 4 реда на чл.223 НПК /л.216-217, том втори от досъдебното произовдство/ поддържа, че е взела 200 лева, после още 250 лева; в такава насока са и показания й пред разследващ полицай /том втори на ДП, л.218/.