Протокол № 65 от 18.02.2026, Районен съд - Пещера
- Съд
- Районен съд - Пещера
- Дело
- Гражданско дело 1040/2025
- Вид
- Протокол № 65
- Подписан
- 18.02.2026
- В сила
- 18.02.2026
- Състав
- Велина Иванова Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 142, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 56, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 65 гр. Пещера, 18.02.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20255240101040 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ОТ ИЩЦИТЕ И. Н. и А. Н., редовно призовани, се явява лично И. Н..
Като процесуален представител за тях се явява адв. В. Д., редовно упълномощен.
ОТВЕТНИЦАТА П. С., редовно призована, не се явява. Като процесуален представител за нея се явява адв. Л. С., редовно упълномощен.
В.Л. Б. Г., редовно призован, не се явява.
АДВ. Д. – Считам, че не са налице процесуални пречки. Да се даде ход на делото.
АДВ. С. – Да се даде ход на делото.
При условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На основание чл. 143 от ГПК, съдът пристъпи към изясняване на 1 фактическата страна на спора.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА: Постъпила е молба от в.л. Г., в която сочи, че е получил призовка преди 5 дни и моли да му бъде дадено повече време за изготвяне на експертизата.
АДВ. Д. - Поддържаме изцяло исковата молба. Моля да се приемат представените доказателства. Оспорваме отговора на исковата молба. За процесуална икономия представям писмено становище с препис за колегата.
Уточнявам, че твърдим, че сградите, описани в исковата молба, построени и собственост на ответницата, са построени в източната част на УПИ I-472 в кв.
51, преди да бъдат разделени на два поземлени имота. Така съм ги установил.
За гаража не е спазено отС.ие от съседния УПИ II - 474 по тогавашния план по КК е имот с кадастрален номер, завършващ на 474. Уточнявам, че твърдим, че с тези незаконни постройки са причинени увреждания на сградата ни, изразяващи се в напукване на вътрешни и външни стени. На всички стени.
АДВ. С. – Поддържаме отговора си. Не оспорваме обстоятелството, че страните са съсобственици на двата УПИ. Не оспорваме обстоятелството, че ищците са собственици на сграда с № 472.2, а ответницата е собственик на сгради, завършващи на 1 и 4. Оспорваме обстоятелството, че сградите са незаконни, има съгласие от ищцата А. Н.. Освен това, съм представил констативен протокол, издаден от Община Брацигово от 2007 г., който констатира законността на сградата. Посочено е, че ищцата Н. е дала съгласие за строежа и има одобрен архитектурен план от 28.08.1991 г. Твърдим, че сградите не нарушават правата на собствениците, не препятстват ищците да използват своите сгради, които твърдим, че са компрометирани в резултат на дългогодишна експлоатация - изградени са 1946-1947 г. Твърдим, че дори да се приеме, че формално са незаконни, същите не подлежат на премахване, тъй като от една страна не възпрепятстват ищците да използват своята част от поземления имот и собствената им сграда, а от друга страна, въпросът с ползването на ПИ е уреден с влязло в сила решение от 21.11.2007 г. по гр. д. № 172/2007 г. по описа на Районен Съд – Пещера. За доверителката ми е постановено да ползва 400 кв. м. и ищцата - други 400 кв. м. Според практиката на ВКС, когато дворното място е разпределено между съсобствениците и сградата е изградена в частта, определена за ползване на 2 извършителя на строежа - съсобственик, другия съсобственик не може да иска премахването й по чл. 109 от ЗС, освен ако не установи, че строежът му пречи, което считам, че в настоящия случай не е налице.
АДВ. Д. - Поддържам писменото си становище, което моля да вземете предвид. Направил съм доказателствени искания и искане за произнасяне за нищожност на два акта. В писменото си становище сме заявили, че скица-виза № 40, издадена на 23.05.1990 г. от главния архитект на Община Брацигово е нищожна. По отношение на Констативния Протокол, който се посочи от ответната страна № 8 /24.9.2007 г., установихме, че не е присъствал никой от ищците, като самата комисия е констатирала на стр. 2 от протокола, че между двете сгради - стара и нова, съществува проход откъм улицата, който обслужва входове към избени помещения на ищците и входна врата към сградата.
Твърдим, че към днешна дата този проход е зазидан от ответниците.
Комисията е констатирала липса на 3 бр. колони, като заради това обстоятелство, считаме, че сградата е опасна. Твърдим, че няма одобрен архитектурен проект на процесната сграда - жилищната, която е с идентификатор, завършващ на .2. За другата въобще не се твърди, че има проект, затова не го и коментираме. Заявил съм с исковата молба, че строителни книжа няма. Оспорваме удостоверението от 2013 г. за търпимост.
Същото е нищожно, защото е издадено в нарушение на закона. Имаме доказателствено искане да се изиска цялата преписка от Община Брацигово във връзка с издаване на посоченото удостоверение. Допълваме и задачата на в.л. с още 9 точки. Въпросната декларация по реда на чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ, издадена от А. Н. твърдим, че към датата на издаване не е единствения собственик А. Н. на имота, видно е от представения като доказателство нотариален акт, че същият е в режим на СИО. Трябва да има два подписа, в противен случай не е налице валидно възникнало правно разпореждане. Такъв беше тогава реда по ЗТСУ. В тази връзка сме представили писмени доказателства. Не се оспорва, че са били в режим на СИО, видно от отговора на исковата молба. На следващо място, скицата-виза е издадена в нарушение на закона. На въпросната сграда .2 съществуващата стара, източната фасада, никога не е била калкан. Имало е огромен вход за избата. Сградата е едноетажна постройка с полуприземен етаж. Входът до този приземен етаж, защото е под цялата къща, се осъществява през огромна врата с размери 1,601,80 м. широка, странично. Имало е пътечка, стълбички от източната страна, 3 пергола отгоре да защитава да не влиза вода и оттам е бил входът. Откъм улицата стаята, която е на къщата .2, откъм улицата в посока изток е имало прозорец. Тези обстоятелства налагат, че не е калканна стена. В тази връзка с издадената скица-виза в тази част е нарушен закона. Въобще не е било допустимо това да се извърши. Ако вещото лице установи, че при определени правила, ако се остави достъп и т.н., би се осъществило такова строителство, имаме и такива прецеденти, но никъде го няма. Това са 2 къщи, залепени.
Едната, старата, има железобетонни колони, те си личат. Зидът на новата къща - .4 е лепнат върху нашия зид. Външната ни стена се явява вътрешна стена за къща - .2. По скицата-виза, на следващо място, в самата скица-виза тя е за проучване и проект, а не е разрешение за строеж. Видно от нея в обяснителната записка, която е като административен акт, е записано, че се разрешава проектиране на еднофамилна жилищна сграда на калкан към съществуващата. В тази част е нищожно. Следващото е, че по скицата се вижда, че се разрешава проектиране по цокъл и стреха по съществуващата.
Дори да се приеме, че не е нищожна на първото основание, строителството е незаконно и нетърпимо. Следващият момент е по стреха - тук има къща на 3 етажа, която излиза над нашата, не покрива калкана. Цокълът се разминава с 2 метра. Нищо не е изпълнено. Твърдим, че нашият покрив е четирискатен и при това полоЖ.е не може да има калкан. В тази връзка, с оглед тежестта на доказване, моля за обстоятелството с какво ни пречи въпросното строителство да допуснете един свидетел до разпит, при режим на довеждане. Водим го днес, но моля да го разпитаме следващия път. Във връзка с това, което е заявил колегата като практика, касателно какво се случва институтът на иска по чл. 109 от ЗС в обстоятелството, че има разпределено реално право на ползване - запознат съм с това решение, но искам да кажа, че първо спорът, относно разпределяне на реалното право на ползване по чл. 32 от ЗС, е спор за съдебна администрация и няма сила на присъдено нещо. Страните могат да променят тяхното мнение и желание, в зависимост с нови обстоятелства. На следващо място това, което сме поискали, е генерално изначално налице нищожност на самото издаване на скица виза.
Съдът на основание чл. 145, ал. 3 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
4
ПРИКАНВА страните към спогодба.
АДВ. Д. – Заявяваме, че има вариант страните да се спогодят по делото в следния смисъл: ищците предлагат на ответницата да изкупим изцяло процесния имот на пазарни цени.
АДВ. С. – Заявявам, че на този етап не съм разговарял с доверителката ми, но приемам да я информирам за предлоЖ.ето поделото.
Съдът счита, че следва да изготви окончателния доклад по делото в следващото с.з., с оглед становището на страните, че са готови да преговарят за спогодба.
За постигане на спогодба,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и насрочва делото за 21.04.2026 г. от 10.30 часа, за която дата страните да се считат уведомени при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
Да се укаже на в.л. Б. Г. да не готви заключението си на този етап.
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 11.00 часа.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ Секретар: _______________________
5