Решение № 3986 от 15.12.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3986 гр. Варна, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антония Светлинова при участието на секретаря Дияна Д.а като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело № 20213110116522 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от предявени от А. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ***, срещу ГДИН при МП с адрес: гр. София, ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 229, ал. 4 вр. ал. 1, т. 9 вр. чл. 212, ал. 5, т. 2 от ЗМВР от 1997 г. (отм.) и чл.

212, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 вр. чл. 211, ал. 5, т. 2 от ЗМВР от 2006 г. (отм.), както и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5183,64 лв. (след допуснато изменение на иска чрез намаляване на неговия размер), представляваща обезщетение за неизползван допълнителен платен годишен отпуск от 84 дни (12 дни годишно), като компенсация за положен извънреден труд над нормативно установените часове в периода от 01.01.2003 г. до 30.09.2009 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 17.11.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1429,94 лв. (след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща мораторна лихва върху неизплатеното обезщетение, начислена за периода от 01.03.2019 г. до 17.11.2021 г.

В исковата молба ищецът твърди, че в периода от 01.01.2003 г. до 19.11.2018 г. е работил като държавен служител на длъжността „надзирател“ от надзорно-охранителния състав на ГДИН с местоизпълнение на служебните задължения в Затвора – гр. Варна. Твърди, че в периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г. е полагал труд на 8-, 12- или 24 - часови смени, съобразно утвърден от Началника на Затвора месечен график, като работното му време е изчислявано сумирано за тримесечен отчетен период. Излага, че в разглеждания период работното му време не е изчислявано правилно от ответника, съответно той е полагал труд над установената нормативна 1 продължителност и този извънреден труд не му е заплащан по съответния ред, нито компенсиран с полагащия му се допълнителен платен отпуск.

Поддържа, че това неправилно изчисляване се дължи на непризнаването, съответно неотчитането като работно време, на следните реално отработени минути и часове, а именно: 1.) неползваните реално почивки за хранене по време на дежурствата, 2.) времето за изпълнение на допълнителните дейности, съпътстващи основната нарядна дейност, предхождат и следват самото дежурство, както и 3.) нощните часове труд, които не са били превръщани в дневен труд с приложимия коефициент 0,143 и сумирани към останалите изработени през отчетните периоди часове труд.

Във връзка с първата категория неотчетено работно време по-конкретно излага, че заради характера на изпълняваната надзорно-охранителна дейност и непрекъсваемостта на работния процес, по време на дежурствата той не е ползвал полагащата му се почивка за хранене, тъй като не е могъл да напуска физически поста си през работните смени без разрешение на прекия ръководител, а при такова разрешение пак е бил длъжен да остане на територията на Затвора гр. Варна и да е в постоянна бойна готовност, вкл. със специфичното работно облекло и оборудване. Твърди, че въпросните почивки са в размер на 30 мин. при 8-часово дежурство, 45 мин. при 12часово дежурство и 90 мин. при 24-часово дежурство, а след 10.10.2007 г. – по 4 часа почивка за 24-часово дежурство, като това времетраене е приспадано от работното му време през отчетния период, въпреки че реално не е ползвано за почивка.

По повод втората категория неотчетено работно време – това за изпълнение на допълнителните съпътстващи дейности, твърди, че по заповед на Началника на Затвора той е бил длъжен да се явява по-рано от началния час на смяната му по график, за извършване на инструктаж и приемане на смяната от предишния служител, съответно да остава след приключване на смяната, с цел сдаване на дежурството. Сочи, че това време за инструктаж, развод и приемане, съответно сдаване, развод и освобождаване от дежурство, отнема 45 мин. за всяко 12-часово дежурство, като то е било включено в продължителността на работното му време, въпреки че касае действия при изпълнение на служебните задължения по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗМВР.

Във връзка с полагания нощен труд твърди, че отработените часове за времето от 22:00 ч. до 06:00 ч. подлежат на преизчисляване с коефициент 1,143, за превръщането им дневен труд, което допълнително води до увеличаване продължителността на работното време. Аргументира необходимостта от въпросното преизчисление с наличието на празнота в специалната уредба на ЗМВР и подзаконовите актове по неговото прилагане, която намира, че следва да бъде преодоляна чрез приложението на общите правила на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Излага и подробни съображения в тази връзка.

Твърди, че според приложимите в процесния период нормативни правила положеният извънреден труд до 50 часа за отчетен период е следвало да бъде заплатен с увеличение 50 % върху основното трудово възнаграждение, а за часовете над 50 часа за отчетен период – да бъде компенсиран с допълнителен платен отпуск по чл. 229, ал. 4 вр. ал. 1, т. 9 вр. чл. 212, ал. 5, т. 2 от ЗМВР от 1997 г. (отм.), съответно чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 вр. чл. 211, ал. 5, т. 2 от ЗМВР от 2006 г. (отм.).

2

Поддържа, че за всяко отчетно тримесечие, включено в процесния период от 01.01.2003 г. до 30.09.2009 г., е полагал по минимум 74 часа извънреден труд, като за 24-те часа над нормата от 50 часа на тримесечие е следвало да бъде компенсиран с 3 дни допълнителен платен отпуск, респ. 12 дни годишно. Поддържа, че не е ползвал така полагащия му се отпуск, поради което вместо това при прекратяване на служебното му правоотношение следва да му бъде изплатено обезщетение, което за всеки 3 дни неползван отпуск през тримесечен отчетен период възлиза на 150 лв., тоест 600 лв. годишно, или 5400 лв. за процесните 9 години.

Твърди, че според действащата към момента на прекратяване на правоотношението норма на чл. 238, ал. 10 от ЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) обезщетението е платимо в 3-месечен срок от прекратяването. Излага, че в случая правоотношението е прекратено на 19.11.2018 г., съответно към 01.03.2019 г. ответникът е бил в забава в плащането на дължимото обезщетение в общ размер на 5400 лв., поради което му дължи и мораторна лихва в размер на 50 лв. за периода от 01.03.2019 г. до датата на исковата молба на 17.11.2021 г.

По изложените съображения същество моли за уважаване на предявените искове за главница от 5400 лв. за обезщетение за некомпенсиран с допълнителен отпуск извънреден труд, положен в периодите 01.01.2003 г. – 30.09.2009 г. и 01.07.2012 г. - 30.06.2014 г., и лихва за забава в размер на 50 лв. за периода 01.03.2019 г. - 17.11.2021 г. Претендира и разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Н. П., поддържа исковата молба и предприема изменение в размера на предявените искове, като намалява иска за главница до сумата от 5183,64 лв. за периода 01.01.2003 г. – 30.09.2009 г. и увеличава иска за мораторна лихва до сумата от 1429,94 лв. По същество моли за уважаване на исковете до изменените техни размери и представя списък на разноски по чл.

80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за недопустимост на исковете за периода 01.01.2003 г.-01.06.2009 г. поради липса на пасивна процесуална легитимация, тъй като в този период ГДИН не е персонифицирано юридическо лице. Счита за недопустими претенциите и за периода 01.07.2012 г. – 30.03.2014 г., за който между страните е подписана спогодба от 23.11.2015 г., по силата на която ищецът е компенсиран с 10 дни отпуск за положени 124,5 часа извънреден труд и с 339,87 лв. възнаграждение за положени 64 часа извънреден труд.

Оспорва исковете и като неоснователни поради погасяване по давност на вземанията за главница и лихва. Отделно счита за недължимо търсеното обезщетение за некомпенсиран с почивка извънреден труд. В тази връзка излага, че местата за лишаване от свобода се характеризират със специфична организация на работа, като служителите от надзорно-охранителния състав напускат поста си и по време на почивка и пребивават на място, различно от определеното от началника за затвора, а непрекъсваемостта на надзора се осъществява чрез заместването на един служител с друг. Изтъква, че забраната за напускане района на службата е обусловена от естеството на упражняваната от ищеца надзорна дейност, с които условия той е запознат 3 при постъпване на работа, като за нарушението на забраната носи дисциплинарна и наказателна отговорност. Поддържа още, че за ограниченията на служителите, свързани с непрекъсваемостта на работния процес, същите са компенсирани с ползването на редица привилегии и права, които не са предоставени на останалите държавни служители, вкл. допълнително възнаграждение за продължителна работа, предоставянето на храна или левовата й равностойност и др.

Отделно твърди, че според чл. 25, ал. 2 от Инструкция № Iз343/05.03.2009 г. за реда за определяне на работното време на служителите в МВР, отчитането му и компенсиране на работата извън установеното работно време, редът за ползване на допълнителния платен годишен отпуск като компенсация за работата над редовното работно време се определя със заповедта за отпуските на държавните служители, като според същата Инструкция работата извън установеното работно време се извършва въз основа на заповед за полагане на извънреден труд, издадена от съответния ръководител, този труд се отчита почасово със съответен протокол и се документира в специална книга по образец.

Сочи, че през целия процесен период е действал в условията на обвързана компетентност с издадените задължителни заповеди, а именно:

Заповед № Л-2207/14.05.2003 г. на Главен директор на ГДИН и заповеди на министъра на правосъдието: Заповед № ЛС-03-1182/10.10.2007 г. относно реда за разпределяне на работното време в ГДИН и ГД „Охрана“ и териториалните им звена, отчитането му и компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време; Заповед № ЧР-05400/06.08.2012 г. относно реда за разпределяне на работното време в ГДИН и териториалните й служби; Заповед № ЧР-03-26/26.01.2007 г. относно определяне на видовете, размерите и реда на ползване на отпуските на държавните служители по ЗМВР от ГДИН и ДГ „Охрана“ и териториалните им звена.

Оспорва да е отчитано неправилно работното време на ищеца в процесните периоди, като се позовава на чл. 16е, ал. 3 и ал. 4 от ППЗИНЗС.

Намира за неоснователни доводите на ищеца за прилагане по аналогия на разпоредбите на ЗДСл. и КТ във връзка с приравняването на отработените нощни часове труд в дневен. По този повод изтъква, че в специалната нормативна уредба не е предвидено подобно преобразуване на част от времето, през което е дадено дежурство, както и че предвиденият специален ред за отчитане на работното време на служителите в МВР изключва аналогичното приложение на общите правила.

Счита, че явяването преди наряд за инструктаж и предаването на наряда не представляват действия по фактическо носене на службата и точното им времетраене не може да бъде определено, респ. отчитано.

Оспорва исковете и по размер.

По същество моли за отхвърляне на претенциите и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител юрк. С. С., поддържа отговора и обективираното в него искане.

Прави и възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

4

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:

С обявения за окончателен доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване са отделени обстоятелствата, че в периода 01.01.2003 г. – 30.09.2009 г. страните са били в служебно правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността „надзирател“ в Затвора – гр. Варна, както и че служебното правоотношение е прекратено, считано от 19.11.2018 г.