Решение № 103 от 10.03.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 17/2026
- Вид
- Решение № 103
- Подписан
- 10.03.2026
- В сила
- 10.03.2026
- Състав
- Надя Узунова, Гюлфие Яхова, Диана Кирилова Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 163 · Кодекс на труда
- чл. 164 · Кодекс на труда
- чл.325, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл.345 · Кодекс на труда
- чл. 345, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 345, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 4, ал. 1, т. 1 · Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
РЕШЕНИЕ
№ 103 гр. Благоевград, 10.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Надя Узунова
Членове:
Гюлфие Яхова
Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20261200500017 по описа за 2026 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „Т.Г.“, ООД чрез адв. В. П. против Решение № 880/07.11.2025 г., постановено по гр.д.
№ 1554/2025 г. по описа на РС – Благоевград.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения.
Счита за неправилни изводите на РС, че ищцата се е явила лично пред работодателя в двуседмичен срок, за да заеме предишната работа; че са й дадени указания от него и срок за събиране на документи вследствие, на които неправилно е прието уволнението за незаконосъобразно.
Неоспорва приетото от съда, че ищцата на 17.3.2025 г. е посетила офиса, но не е представила никакви документи, като счита за неправилно същевременно приетото с този факт и на факта че е изразена воля от ищцата да постъпи на работата, тъй като съдът не е не е съобразил, че работното място на ищцата е различно от адреса на управление на дружеството.
Сочи, че не е вярна констатацията на съда, че видно от докладната 1 записка, изготвена на 17.3.2025 г., около 11:50 ч. полицейски служители в състав Р.Г. и С.Н. посетили офиса на „Т.Г.“, ООД в Б., където ги очаквала ищцата К. Л.. Сочи, че в докладната записка не е отразено посещение в офиса на дружеството, който се намира на 10-тия етаж на сградата, находяща се на посочения адрес. В нея е отразено, че на адреса ги е очаквала К. Л. А..
Непосещаването на офиса на дружеството от полицейските служители се установявало и от показанията на св. М..
В подадената от ищцата до полицията жалба с вх. №
УРИ785200725/17.3.2025 г. и образуваната преписка не се съдържат данни за изявена воля на ищцата за постъпване на работа, на която е възстановена с решение на съда, още повече , че единствено работодателят е този, пред когото може да бъде направено такова изявление с правнообвързваща сила, с което обаче решаващият първоинстанционен съд не се е съобразил като е използва цитираната преписка като доказателство за желанието на ищцата да се върне на работа.
Неправилна е и констатацията на съда, че на 18.3.2025 г. К. А. е изявила изрична воля за връщане на работа пред счетоводителя В.С. и да ползва отпуск по майчинство. Видно от протокола, който е подписан на този ден е за приемане на документи, поради такъв извод не може не се направи. Съдът се позовава на събраните гласни доказателства, но не посочва на кои свидетели.
Съдът е констатирал, че на същата дата 18.3.25 г. ищцата е подала до Дирекция „Инспекция по труда“, Благоевград молба- становище за извършване на проверка и съдействие К. А. да постъпи при работодателя и да подаде надлежно документите, които той е длъжен да приеме за възстановяването й на работа. Във връзка със сигнала е извършена проверка, но е игнорирана от съда констатацията на Дирекция „Инспекцията по труда“, че във връзка с Молба-становище вх. № 25031069/18.3.3025 г. не са открити факти и обстоятелства, сочещи че К. А. не е допусната до работа „физически“ или „вербално“ от работодателя.
РС е приел, че ищцата в двуседмичния законов срок двукратно се е явила и поискала да се върне на работа за изпълнение на съдебното решение, но не цитира писмени доказателства в тази посока, а устни такива липсвали.
Сочи, че при срещата с управителя на дружеството не е присъствало трето лице и уговорките между него и ищцата не биха могли да са предмет на 2 свидетелски показания, поради което извода на съда, че по делото е установена, че на 17.3.35 г. работодателят е бил уведомен от ищцата относно желанието й да бъде възстановена на работа и й е дал указания като работодател, не бил подкрепен от събраните по делото доказателства и противоречи на събраните такива. Затова необоснован, тъй като е неподкрепен от никакви доказателства извода на съда, че ищцата съобразявайки указанията, дадени й от самия работодател е пристъпила към окомплектоване на документи – действия, демонстриращи желание и несъмнено насочени към започване на работа, като на 18.3.25 г. в срока по чл.
345 КП същата е представила документите, необходими за оформяне на възстановеното правоотношение
Липсвало коментар на аргументите в тази връзка, изложени в писмената му защита. Не е коментирано от съда, че на счетоводителя са представени само болнични листа до 13.3.25 г. във вр. с раждането на сина на ищцата, които дружеството своевременно е представило на НОИ за изплащане.
Ако ищцата беше заявила желание пред счетоводителя В. С. при приемане на документите за възстановяване на работа в дружеството и да ползва отпуск, то в протоколът за приемане на докумените от него, щеше да е описана писмена молба за целта, каквато няма. В показания св. С. твърдяла „Не ми е заявявала Калника, нищо, само ми предостави копие на документ, че е възстановена на работа от съда, една страница, описано е в Протокола. Само това ми даде и нищо не ми е казвала К., както и ми даде 7-8 болнични листа за предходна година.
Съдът неправилно е тълкувал и показанията на св. Х.А.
Когато РС е приел, че ищцата се е явила на работа, не е отчел факта, че местоработата на ищцата е била на каса на дружеството, находяща се на ул.
„Д.Б.“ в гр. Благоевград, като няма никакви доказателства да се е явила на работното си място
Сочи, че РС не е коментирал и представената по делото присъствена форма 76 на Т.Г.“, ООД за м. март, от която е видно, че ищцата не се е явявала на работа, потвърдено и от приложение № 1 в Писмо вх. № 19678/6.8.2025 г. на ДИТ, Благоевград. Не е коментирал и протокол № ПО-22000125024576073-001/24.3.25 г. на НАП, с което се опровергава извода на съда, че работодателят не държи сметка за правните последици на възстановителното 3 съдебно решение.
Заключава, че съдът е пропуснал да констатира, че ищцата не се е възползвала от правото си нито писмено, нито устно, нито с конклудентни действия да се яви за да заеме предишната си работа, от която е била уволнена в двуседмичен срок от получаване на съобщението по реда на чл. 345, ал. 1 КТ.
След като не е налице изрично изявено желание да заеме длъжността – подадена молба и явяване на работа, с изтичане на законоустановения срок, са налице предпоставките на основанието на което ищцата е уволнена.
Сочи, че съдът не е коментирал липсата на изявена воля от ищцата за ползване на отпуск „по майчинство“. Уточнява, че КТ не дефинира такъв отпуск, а чл. 163 от КТ регламентира отпуск за бременност и раждане. Редът и начина на ползването му се урежда с наредба на Министерския съвет. В § 3в, ал. 3 от ПР на КТ изрично се указва реда за правото на отпуск по чл. 163, ал. 1 за остатъка до 410 календарни дни –„случаите на ал. 1 и 2 отпускът се разрешава въз основа на писмено заявление на работничката или служителката до предприятието. Такова писмено заявление не е подавано.
Въз основа на цитираните разпоредби от КТ и на норми от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, сочи, че не е подавано необходимото заявление за отпуск – чл. 45, ал. 1 т. 1 и 2 и § 5б от ПР на НРВПО.
Съдът не е съобразил, че ищцата не е предоставила и надлежно и коректно попълнено заявление-декларация по образец съгласно приложение № 2 и 2а съгл. чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
Не е обсъдено от съда, че след 18.3.2025 г. ищцата не би могла да има право на отпуск поради бременност и раждане за остатъка до 410 дни, тъй като не е реализиран юридическия факт на възстановяване на работа. Без изрично изявена воля от г-жа А. за продължаване на трудовите правоотношения между нея и дружеството, същата няма законово право на ползване на отпуск по чл. 163 от КТ. Моли решението да се отмени и предявените искове отхвърлят.
Въззиваемиета оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че възприетата от съда фактическа обстановка отразява действителните релевантни факти, които поотделно и в тяхната съвкупност правилно са 4 субсимирани в изразената в диспозитива воля на решаващия съдебен състав.
Сочи, че оплакванията на въззивника са хаотични, нелогични и правно необосновани, като по същество представляват и злоупотреба с право, тъй като се пречи майката да получава нужните й и дължими обезщетителни плащания по повод нейното майчинство.
От събраните доказателства в т.ч. и от доведените от работодателя свидетели се установява несъмнено, че ищцата се е явила в офиса на работодателя и е изявила желание да бъде ефективно възстановена на заеманата от нея работа, преди да бъде втори път уволнена от работодателя.
КТ не съдържа изискване явяването на работа да се придружава с някакъв формален писмен акт. Волята на ищцата е била да бъде възстановена на работа и да ползва задължителния за нея отпуск, което се потвърждава от доказателствата по делото.
Документите, които е желаела да депозира пред работодателя са касаели ползването на определени социалноосигурителни права. Дали документите са достатъчни или не, е въпрос от друго естество и не влияе на правните последици по възстановяване на служител на работа, въз основа на влязло в сила съдебно решение. Въпреки недопускането й до помещенията на работодателя и отказа му за съдействие, ищцата допълнително е изпратила всички документи във връзка с полагаемия й се отпуск, чрез спедиторска фирма видно от спедиторската разписка. Моли решението да се потвърди.
БлОС счита жалбата за допустима - депозирана е от лице с правен интерес, в предвидения в закона срок, против подлежащ на атакуване съдебен акт.
С атакуваното решение РС е признал за незаконно уволнението на К. Л.
А. и е отменил като незаконосъобразна Заповед № 164/28.04.2025 г. на „ Т.Г.“, ООД, с която на основание чл.325, ал.1, т.2 от КТ е прекратено трудовото й правоотношение и я е възстановил на заеманата преди уволнението длъжност - „касиер“ в „Т.Г.“, ООД, ЕИК *.
Решението е валидно и допустимо.
За преценка доводите в жалбата БлОС като съобрази тезите на страните, събраните доказателства и закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С атакуваната заповед № 164/28.04.2025 г., издадена от управителя на 5
„Т.Г.“, ООД Трудовото правоотношение на К. Л. А. в „Т.Г.“, ООД, по силата на което е заемала длъжността „касиер” е прекратено, считано от датата на издаването й – 28.4.2025 г.
За причини за прекратяване на трудовия договор в заповедта е е посочено: „Съгласно решение 68/5.2.2025 г. на РС-Благоевград по г.д. 3000 по описа за 2024 г. е отменена заповедта за прекратяване на трудовия договор № 163/11.3.2024 г. По данни от г.д. № 3000/2024 г. К. Л. А. е уведомена от съда на 04.03.2025 г. До 18.3.2025 г. същата не е изявила правновалидна воля да заеме работата, както и не се е явила да заема работата в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ. До 28.4.2025 г. същата не се явява на работа, не изявява правновалидна воля за заемане на работата и не представя болнични.“ За правно основание за издаване на заповедта се сочи чл. 325, ал. 1, т.2 от КТ.
Според цитираната разпоредба трудовото правоотношение се прекратява, когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно или бъде възстановен на предишната му работа от съда и същият не се яви да я заеме в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ.
По делото се установява, че с влязло в сила на 20.2.2025 г. съдебно решение рег. № 68/5.2.2025 г., постановено по гр.д.№ 3000 по описа за 2024 г. на РС-Благоевград е признато за незаконно уволнени ето на ищцата К. А. и е възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Касиер“ в „Т.Г.“, ООД.
След влизане в сила на съдебното решение ищцата е получила на 04.3.2025 г., изпратеното й от РС Благоевград на основание чл.345 от КТ съобщение, че в 2-седмичен срок от получаването му може да се яви при работодателя, за да заеме длъжността, на която е възстановена.
Разпечатката съдържа 51 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3194fdb4-0f50-483e-bf78-c36d4f7a1113