Решение № 238 от 11.07.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Шумен, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И. Й. Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20233630200283 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №22-0869-003254 от 24.11.2022 год. на Началник сектор към ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция, с което на К. А. В., с ЕГН**********, с постоянен адрес: **** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неоснователно, незаконосъобразно и недоказано. В съдебно заседание същият се явява лично, като поддържа жалбата изцяло и излага допълнителни правни съображения.

Процесуалният представител на Началник сектор към ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като частично неоснователна, а обжалваното наказателно постановление по пункт втори да бъде потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си в тази насока.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на 1 изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката К. А. В. на 12.05.2022 год. била в служебна командировка в гр.Шумен, като заедно със своя колежка – свидетелката Б.О.Ц. пътували със собствения на жалбоподателката лек автомобил марка „Фолксваген Голф4“ с рег.№СВ3458АС, управляван от В.. Около 16.30 часа се намирали в гр.Шумен, на ул.“Васил Друмев“, като В. паркирала автомобила непосредствено пред хотел „Аукцион“, успоредно на други паркирани автомобили. След влизане в хотела установили, че всъщност имат резервация за друг хотел със същото име, намиращ се на бул.“Ришки проход“, поради което се върнали в автомобила.

Жалбоподателката потеглила на заден ход, за да излезе от реда на паркираните автомобили и да се включи в движението. В този момент непознато за тях лице започнало да крещи „удариха ми автомобила, удариха ми автомобила“. При спиране и оглед на автомобилите жалбоподателката В. и свидетелката Ц. се уверили, че между двата автомобила не е имало съприкосновение. В този момент собственикът на паркирания в непосредствена близост лек автомобил „БМВ 730Д” с ДК№ НER YO 111, който първоначално бил зад автомобила се преместил пред входа на хотел „Аукцион“ и започнал да снима автомобилите и да крещи по адрес на В.. Поради възникналата уплаха и с оглед на убеждението, че не е причинила ПТП, В. се качила отново в автомобила и потеглила, като преди това направили снимки с помощта на мобилен телефон на лицето, което продължавало да им крещи и на лек автомобил „БМВ 730Д” с ДК№ НER YO 111. При пристигане пред хотел „Аукцион“, намиращ се на бул.“Ришки проход“ в гр.Шумен, паркирали автомобила и направили снимки и на собствения на жалбоподателката автомобил. Първоначално двете свидетелки се настанили в хотела и заплатили престоя си. След подадения сигнал на тел.112 на место пред хотел „Аукцион“, на ул.“Васил Друмев“ в гр.Шумен, бил изпратен полицейски екип от свидетелите Н. Т. Н. и О. Н. Ю.. Жалбоподателката получила обаждане от лице, което й се представило за полицейски служител, което я предупредило, че поради участието й в ПТП и напускане на местопроизшествието следва веднага да се върне. Тъй като това обаждане било възприето от В. и свидетелката Ц. като опит за телефонна измама, двете силно се притеснили и изплашили, поради което напуснали хотела и потеглили в посока гр.София.

Междувременно свидетелят Н. Т. Н. направил опит да се свърже със съпруга на жалбоподателката – свидетеля В.Г.В., който също възприел обаждането като опит за телефонна измама.

След пристигането си в гр.София жалбоподателката посетила 04 РУ към ОД на МВР-София, където подала сведение за случилото се.

Бил съставен Протокол за ПТП №1815838/12.05.2022 год. До жалбоподателката била 2 изпратена Покана за явяване за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, която й била връчена чрез съдействието на 04 РУ към СДВР. На жалбоподателката бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение серия АД, №3254/16.06.2022 год., като актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на В. са нарушени разпоредбите на чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП. Тъй като актът е бил съставен в отсъствие на жалбоподателката впоследствие същият й е бил връчен на 29.09.2022 год. Последната го е подписала, като е изложила, че ще представи възражения в законоустановения срок. Впоследствие се е възползвала от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирала допълнителни писмени възражения, в които оспорва изложената в акта фактическа обстановка, като заявява, че действително е паркирала автомобила си на посоченото место, но не е причинила ПТП и поради агресивното поведение на намиращото се в близост лице се е изплашила и си е тръгнала.

Въз основа на твърденията, изложени в писмените възражения е била извършена допълнителна проверка, резултатите от която са обективирани в Докладна записка рег.

№869р-7811/23.11.2021 год. и за която е била уведомена жалбоподателката с писмо рег.

№869000-15446/23.11.2021 год. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №22-0869-003254 от 24.11.2022 год. на Началник сектор към ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция, с което на К. А. В., с ЕГН**********, с постоянен адрес:

**** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Н. Т. Н., на свидетелите О. Н. Ю., В.Г.В., Б.О.Ц., И. С. Г., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-автотехническа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че нанесените по двата автомобила щети не съвпадат по височина, начин на получаване и вид, че не е възможно да се твърди, че уврежданията на лек автомобил „БМВ 730Д” с ДК№ НER YO 111 са причинени от управляваното от жалбоподателката МПС „Фолксваген Голф4“ с рег.№СВ3458АС, че не са налице следи от синя боя, какъвто е цвета на лек автомобил „Фолксваген Голф4“ по лявата задна броня на лек автомобил „БМВ 730Д”, както и че експертизата не е в състояние да установи със сигурност и значителна вероятност, че е имало съприкосновение между двата автомобила.

Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелката Б.О.Ц., доколкото същата е присъствала в автомобила на жалбоподателката и е била пряк свидетел на случилото се. В същото време показанията й са непредубедени, последователни 3 и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал изготвената и приета от съда съдебно-автотехническа екпертиза. и най-вече с

Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетелите Н. Т. Н., О. Н. Ю., В.Г.В., И. С. Г., доколкото същите, въпреки, че не са очевидци на случилото се са имали наблюдения над фактите, за които свидетелстват. В същото време показанията им са еднопосочни, последователни и кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, описано в пункт първи на наказателното постановление, съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

В настоящия случай не се спори между страните по делото, че на посочената в акта за установяване на нарушението и в наказателното постановление дата жалбоподателката е управлявала собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф4“ с рег.№СВ3458АС, като във времевия интервал около 16.30 часа е паркирала същия в непосредствена близост до лек автомобил „БМВ 730Д” с ДК№ НER YO 111, който е бил паркиран пред хотел „Аукцион“, намиращ се в гр.Шумен, ул.“Васил Друмев“. В същото време обаче съдът намира, че от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства не може да се направи категоричен извод, че при извършване на маневрата, за да влезе в реда на паркираните автомобили, В. не се е съобразила с паркирания в непосредствена близост автомобил и е причинила ПТП. В подкрепа на този извод е заключението на изготвената в хода на съдебното производство съдебно-автотехническа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че нанесените по двата автомобила щети не съвпадат по височина, начин на получаване и вид, че не е възможно да се твърди, че уврежданията на лек автомобил „БМВ 730Д” с ДК№ НER YO 111 са причинени от управляваното от жалбоподателката МПС „Фолксваген Голф4“ с рег.№СВ3458АС, че не са налице следи от синя боя, какъвто е цвета на лек автомобил „Фолксваген Голф4“ по лявата задна броня на лек автомобил „БМВ 730Д”, както и че експертизата не е в състояние да установи със сигурност и значителна вероятност, че е имало съприкосновение между двата автомобила. В същата насока са и показанията на свидетелката Б.О.Ц., която е пътувала в автомобила и в съдебно заседание свидетелства, че по време на престоя си в автомобила са били с отворени прозорци и не са чули и усетили какъвто и да е удар или съприкосновение между двата автомобила. В същото време при извършения оглед на автомобила на жалбоподателката по-късно не са забелязали 4 каквито и да е следи от съприкосновение, различни от вече причинените по автомобила такива от друго ПТП с участие на В., за които е имало заведена щета за изплащане на застрахователно обезщетение.

Ето защо поради изложеното съдът намира, че жалбоподателката не е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП.

Административно-наказващият орган, чиято е доказателствена тежест да докаже извършеното от жалбоподателя нарушение не успя да ангажира такива категорични доказателства, от които да се направи единствено възможен извод, че следва да бъде ангажираната административно-наказателната отговорност на В. за вмененото й нарушение по чл.179, ал.2 от ЗДвП, във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП и по чл.25, ал.1 от ЗДвП. А с оглед на изложеното обжалваното наказателно постановление в частта по пункт първи се явява необосновано и недоказано и като такова следва да бъде отменено.