Решение № 997 от 18.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 997 гр. София, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000500957 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.( ГПК).

С обжалваното решение № 5813/25.10.2024 г., постановено по гр.д. № 20221100113104 от Софийски градски съд, ГО, I-10 състав е уважен изцяло предявеният от Д. Д. А. иск като ответникът – В. Й. С., е осъден да заплати сумата 30 000 лв. в обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликт, осъществен на 04.03.2019 г., ведно със законната лихва от 04.03.2019 г. до окончателното плащане. В полза на ищеца са присъдени и разноски в размер на 2600 лв., а ответникът е осъден да заплати и държавна такса по сметка на Софийски градски съд.

Решението е обжалвано от В. Й. С., наричан впоследствие и въззивник с довод, че не са доказани твърдените интензитет и продължителност на претърпяната вреда. Изразено е становище за неправилна преценка на свидетелските показания, довела до противоречие във формираните фактически изводи досежно местоживеенето на ищеца и момента на 1 напускане на жилището в ж.к. „***“. Наведен е довод, че присъденото обезщетение не е съобразено с характера на причинените телесни повреди.

Въззивникът смята присъденото обезщетение за прекомерно с оглед евентуални болки и страдания, които не могат да затруднят ежедневието на пострадалия повече от 30 дни. Оспорва и да е отчетено установеното от наказателния съд, че ищецът е предизвикал инцидента като без причина се доближил и дразнил вързания на каишка домашен любимец на въззивника.

Поддържа се теза за съпричиняване. Иска се размерът на обезщетение да бъде съобразен с претърпените неимуществени вреди.

В отговор по въззивната жалба ищецът в първоинстанционното производство – Д. А., представляван в производството от адв. В. Т. от САК, наричан впоследствие и въззиавем, оспорва жалбата. Намира за доказан както фактът на увреждане, така и преживяния страх у ищеца за живота и здравето му, а и за това на неговото семейство и особено за детето му, наложило преместване на семейството от гр. София в гр. Пловдив. Застъпена е теза, че присъденото обезщетение съответства на негативното отражение на увреждането върху емоционалното и физическото му здраве при твърдение за продължителен период за възстановяване. Смята за установена и рязка промяна в начина на живот на ищеца и семейството му. а и върху начина му на живот. Иска се решението да бъде потвърдено.

В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на въззивника – адв. Т., поддържа жалбата. Иска се решението да бъде отменено, а евентуално – размерът му да бъде съобразен с доказаното в процеса страдание. Претендира разноски във въззивното производство като е представен и списък.

Въззиваемият не изпраща представител в съдебно заседание, а по делото е постъпило писмено становище по съществото на спора.. Претендира разноски във въззивното производство като представя списък.

Жалбата е допустима – предявена е от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона срок. Ищецът, претендиращ обезщетение за вреди от престъпление не дължи да предплати държавна такса – чл. 83 ал. 1 т. 4 ГПК.

2

При служебната проверка не се установява порок, засягащ валидността на обжалваното решение акт нито неговата допустимост в обжалваната част.

Проверката на решението досежно формираните фактически и правни изводи при разрешаване на спора, извън приложението на императивна норма или отстояване на изрично възложен на съда интерес, е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК). Във въззивното производство е повдигнат спор досежно естеството и характера на претърпяната вреда, което и предполага формиране на самостоятелен извод в настоящото производство.

В исковата си молба въззиваемият в настоящото производство твърди на 04.03.2019 г., около 17:00 ч., прибирайки се в дома си, е преминал по пътека зад блок 433 в ж.к. *** 4, когато към него се спуснало заплашително вързано на верига лаещо куче. Веригата позволявала свободното придвижване на кучето до асфалтовата алея зад блока. Въззиваемият знаел, че кучето нападало минувачи и преди и предприел защитни действия.. Същевременно видял на тераса на втория етаж на блок *** вх. * трима души, въззивникът, определен като стопанин на кучето, съпругата на въззивника и непознат на въззиваемия мъж. Те започнали да крещят и да обиждат въззиваемия, който им казал, че веригата на кучето е прекалено дълга и възпрепятства безопасното преминаване по пътеката зад блока. Насъскали кучето, което принудило въззиваемия да започне да се отбранява с крака като направил снимка на кучето и присъстващите на терасата. Виждайки, че са снимани, двамата мъже слезли. Отправяйки заплахи непознатият поискал направените снимки да бъдат изтрити. Междувременно въззивникът започнал да удря въззиваемия с лопата по гърба и по главата. Тогава въззиваемият започнал да вика за помощ.

Въззивникът върнал раницата и въззиваемият успял да се прибере.

Въззиваемият бил закаран в болница, поставена му била диагноза „скалпова рана, разкъсно-контузна рана фронтално-париетално вляво, обс.мозъчно сътресение. Била извършена ревизия за чужди тела в раната, хемостаза и било предприето възстановяване на интегритета на меките тъкани. Поради преживения силен стрес възиваемият бил консултиран и от психолог. Бил изписан от болницата на 08.03.2019 г. Поради усещан световъртеж, главоболие и безсъние и шум в ушите въззиваемият отново потърсил консултация с лекар. За увреденото му здраве бил в болничен отпуск за 3 периода от 04.03.2019 г. – 07.04.2019 г., през който период бил изолиран от обичайната си среда и възпрепятстван да полага труда си. Твърди в резултат от преживения стрес да ограничил значително социалните си контакти, станал затворен, изнервен, мнителен и уплашен. Твърди се страхът, несигурността и безпокойството да продължават да съпътстват ежедневието на въззиваемия и към датата на предявяване на исковата молба.

В отговор по исковата молба въззивникът оспорва на посочената дата да е удрял въззиваемия с лопата по гърба и по главата и от това да са произлезли твърдяните вреди. Оспорва и да е виждал въззиваемия. В допълнение твърди за част от твърденията на ищеца да е оправдан от наказателния съд, смята претенцията за основана на вреди, претърпени след инцидента, както и че за всяко страдание следва да бъде конкретизирано отделно обезщетение.

Оспорва твърдяните от ищеца силен стрес/шок, ограничаване на социалните контакти, породен страх от саморазправа и опасност за него и семейството му да останат на адреса.

В настоящото производство не се поддържа спор досежно факта на увреждане – установен в случая и с влязла в сила присъда, видно от която въззивникът нанесъл удари с лопата по главата и тялото на въззиваемия, в резултат от което му причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Съгласно чл. 300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, сезиран с претенция за гражданските последици от извършено престъпление досежно авторството и механизма деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Тази обвързваща сила налага възприемане на установеното от наказателния съд доколкото то изгражда дадения отговор на посочените в нормата обстоятелства, изграждащи изследвания в случая фактически състав на престъплението. В тази причинноследствена връзка се намират и условията, предпоставили конфликта между страните и оценката за степента на разстройство на здравето. На собствено основание гражданският съд дължи да изследва естеството и обема на негативно въздействието на увреждането върху физическото и психическото състояние на пострадалия, обуславящо и задължението за обезвреда.

Наказателният съд е установил, че при преминаване покрай вързано куче, стопанисвано от въззивника, то се спуснало срещу въззиваемия.

4

Наложило се въззиваемият да се отбранява, за да не пострада от нападението.

Когато успял да премине, видял въззивника и жена му на терасата на тяхното жилище и изразил недоволство от нападението на кучето и от трайното нарушаване на обществения ред с отглеждането му на обществено място без да е надлежно обезопасено. Разговорът прераснал в словесен конфликт като въззивникът и съпругата му започнали да обиждат въззиваемия. Въззиваемият решил да снима мястото, на което било отглеждано кучето. Тогава въззивникът излязъл навън, придружен от непознат на въззиваемия мъж.

Непознатият мъж нанесъл върху въззиваемия удари с юмруци и с крака, а въззивникът нанесъл удари по тялото и главата с лопата. В резултат от ударите на въззивника били причинени голяма скалпова разкъсно-контузна рана в лявата челно-теменна област на главата с охлузване от задния край на раната в посока към лявата тилно-теменна област; кръвонасядане с ограничено охлузване по вътрешната повърхност на лявата лакътна област; охлузване и кръвонасядане по задната вътрешна повърхност на лявата предмишница в долната й трета; ограничено линейно охлузване с кръвонасядане в основата на палеца по дланната му повърхност; оток и кръвонасядане на пети пръст на лява длан; кръвонасядане на гърдите от ляво; две взаимно успоредни двойно ивецести кръвонасядания на гърба от дясно в областта, надлежаща над дясната лопатка; две косо разположени едно под друго двойно ивецести кръвонасядания на лявата половина на гърба в областта, надлежаща над лявата лопатка; обшилно кръвонасядане по странично задната повърхност на лявото бедро. Прието е за установено от наказателния съд и че случилото се оказало сериозно отражение върху психиката на въззиваемия и върху живота на семейството му. Въззиваемият се чувствал стресиран, бил тревожен, че могло да има и ново посегателство над него и семейството му.

Видно от епикризата въззиваемият е постъпил в болнично заведение на 04.03.2019 г. и бил изписан на 08.03.2019 г. Установява се и диагностицирано на 20.03.20219 г. мозъчно сътресение при ищеца, каквато връзка е обсъждана и според епикриза № 207, обясняващо и предприетото наблюдение в болнична обстановка и предписаното последващо наблюдение от травматолог. От съдържанието на епикризата се установява и осигурена психологическа подкрепа. При тези данни настоящият състав приема за доказано и мозъчно сътресение, обуславящо и описания от свид. В. щадящ режим в процеса на възстановяване от увреждането.

5

От показанията на свид. В., съжителствала фактически с въззиваемия към датата на инцидента, се установява, че въззиваемият й препоръчал колкото се може по-скоро да се изнесе от София. Денят след инцидента свидетелката напуснала София. Споделя и че живеели в София от 10 години и планирали да си закупят жилище и трайно да се заселят, но инцидентът преобърнал живота им. Въззиваемият продължил да работи в София и в началото по-често пътувал до София, но впоследствие му позволили да отива по-рядко в офиса.

Възиваемият се оплаквал и от болки. Поради дадени му препоръки да не се претоварва не могъл да работи с компютър, каквато била работата му. За период от около месец въззиваемият не участвал в домакинството – лежал, стоял на тъмно. Споделял за главоболие.

Свидетелката определя въззиваемия и да е станал по-затворен, не искал да прекарва време навън като предпочитал да си стои вкъщи. Държал и вратата да е заключена. Спрял да общува с близки и познати, докато преди увреждането всеки уикенд се прибирали в Пловдив, за да прекарват време с роднини, познати. Станал по-напрегнат и в ежедневното им общуване.

Престанал да се включва и в строеж на къща, чието завършване предстояло.

Свид. А. – брат на ищеца, сочи, че видял въззиваемия в спешното отделение на болницата. Въззиваемият бил уплашен. Страхувал се нападението да не продължи срещу членове на семейството му, поради което той на следващия ден помогнал да съберат багажа и да се преместят извън София. Въззиваемият се оплаквал в болницата, че не може да спи от болки. До инцидента бил спокоен и весел човек, но след това се затворил. Вече не искал да идва до София, където преди това си бил устроил живота. Когато ставало въпрос за случката, ставал много раздразнителен.