Акт от 15.07.2013, Административен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е №50 гр.Силистра, 15.07.2013г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административният съд гр.Силистра, в публично заседание на трети юли през две хиляди и тринадесета година, в състав: съдия Маргарита Славова, при секретаря Стефка Димитрова и с участието на прокурор……............., като разгледа докладваното от с-я Маргарита Славова адм.дело №51 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбоподателката ***, настоява съдът да отмени Заповед № ***/29.10.2012г., издадена от началника на РДНСК–Северен централен район, с която на основание чл. 225 ал.1,във връзка с ал.2 т.2 ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж, извършен без строителни книжа, представляващ:”Едноетажна сграда”, находящ се в ПИ с идентификатор: *** по КККР на гр.Силистра и административен адрес: гр.Силистра, ул.” *** ” № ***. Оспорващата и конституирания по делото като заинтересована страна *** са собственици на терена и на жилищната сграда в него, поради което имат качеството на възложители на строежа, по аргумент от чл.161 ЗУТ. Настоящото производството е по реда на чл. 226, във връзка с чл.145 и сл. АПК и с чл.215 от Закона за устройство на територията, след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Силистра с Решение № ***/ 15.05.13г., постановено по адм.д.№ ***/13г. на ВАС, ІІ Отделение. Съгласно чл.226 ал.1 АПК разглеждането на делото е започнало от първото незаконосъобразно действие, което е отнесено от горната инстанция, към процеса на доказване и формиране на изводи по фактите.

Оспорващата счита, че административният акт е незаконосъобразен, като твърди, че процесният строеж, квалифициран от органа в V-та категория съгласно чл.137 ал.1 т.5 б.”а” ЗУТ, е бил заварен към момента на придобиване на собствеността на цялата недвижимост на посочения адрес /НА № ***/14.05.1982г., том ***, д. № ***/82г., СРС-л.37/, от нея и ***, поради което оспорва изобщо релевираното строителство, както и неговия обем, вид и характер. В съдебно заседание и в писмени бележки, вкл. молби по делото, поддържа тезата, че нищо не били строили, а само вътрешно разпределили по-голямото помещение, с което не са променяли предназначението на обекта и следователно, не им е било необходимо разрешение за строеж /вероятно по арг.от чл. 151 ал.1 т.3 ЗУТ/. Това вътрешно преустройство били извършили още при закупуването /Вж.Протокол от с.з. на 03. 07.13г.- л.161, абз.2/. Жалбата се основава на твърдяна материална незаконосъобразност на заповедта, тъй като според оспорващата, съставомерния юридически факт за нейното издаване, не е бил осъществен. Твърди, че дори и заварената от тях „лятна кухня” да е била незаконно изградена, то при хипотезата на §16 ал.1 ПР ЗУТ, представлявала „търпим строеж” и не подлежала на премахване. Като не съобразил горните факти административният орган бил издал заповедта в нарушение на материалния закон, защото посоченото в нея фактическо основание, субсумирано под нормата на чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ, било невярно. Упорито поддържа и наличие на съществено нарушение на административно-производствените правила, от категорията на особено тежките - липса на компетентност /чл.146 т.1 АПК/ за издателя на процесната заповед, каквато нямал нормативно възложена, позовавайки се на чл.222 ал.2 т.2 и т.5 ЗУТ, игнорирайки изцяло хипотезата на чл.222 ал.1 ЗУТ. Поради всички това моли за отмяна на оспорения административен акт.

Ответникът - Началникът на РДНСК–Северен централен район, чрез представител по пълномощие юрисконсулт ***, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена от съда. Поддържа наличие на незаконен строеж по смисъла на приложената правна норма, като твърди, че през периода 1982г.-1993г., жалбоподателката и съпругът й, са го извършили без необходимите строителни книжа, в нарушение на чл.55 ЗТСУ/отм./ и чл.224 от ПП ЗТСУ/отм./, респ. чл.137 ал.3 и чл.148 ал.1 ЗУТ, поради което счита, че е осъществено фактическото основание за издаване на обжалваната заповед. Това било така, защото длъжностните лица на РО”НСК”-Силистра са установили, че едноетажната сграда е монолитна, построена е изцяло /не на етапи/ върху площ от около 35 кв.м. и височина 2.85м., което опровергавало защитната теза на оспорващата. Заради това настоява, че оспореният административен акт, разпореждащ премахването на цялата „Едноетажна сграда”, като строеж извършен без строителни книжа, е законосъобразен и моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна ***, се присъединява изцяло към доводите и аргументите на жалбоподателката и моли за отмяна на атакуваната заповед на началника на РДНСК-СЦР.

Съдът като обсъди изложените в жалбата доводи, след преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съобразно разпоредбата на чл.168 ал. 1 АПК, прие че жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице, участвало в административното производство, с установен правен интерес от оспорването, в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна. По аргумент от чл.224 АПК, указанията на ВАС, дадени в отменителното решение са задължителни за настоящия съд. Прието е, че решаващите изводи при предходното разглеждане на спора от АС-Силистра, са били изведени без здрава доказателствена основа, тъй като липсват доказателства за съществуването, респ. към кой период, на релевираната „лятна кухня” както от жалбоподателката, така и в декларацията на л.43, подписана от М.О.С. и С.К.Т..За изясняването им е назначена Съдебно-техническа експертиза и е разпитана като свидетел С.К.Т..

Предвид поддържаното с жалбата оплакване за противоречие на оспорения акт с материалния закон, неговото наличие или липса следва да бъде установено само спрямо фактите, посочени като основание за издаване на Заповед № ***/29.10.12г./Вж.”Коментар на АПК”, авт. к-в, Сф, 2006г., изд.Сиела, стр.302-303/. С оглед на това, предметът на настоящия съдебен контрол за законосъобразност е очертан от обсъденото по-горе и прието за достатъчно от ответния орган фактическо основание - изграждане на строеж V-та категория /чл.137 ал.1 т.5 ЗУТ/, в периода 1982г.–1993г. от *** и ***, без необходимите строителни книжа, в нарушение на чл.55 ЗТСУ /отм./, респ. чл.148 ал.1 ЗУТ.

От приложения нотариален акт № ***, т. ***, д.№

***/1982г. на Силистренския РС /л.37/е видно, че собственици на дворно място с площ от 237 кв.м., представляващо ид.част от цялото –

410 кв.м., ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда и подобрения, са жалбоподателката и заинтересованата страна в процеса. От приетото по делото заключение на СТЕ се установява, че към придобивния момент, в имота е съществувало помещение определяно като „лятна кухня” с приблизителни размери 3.00м.х4.00м. Така то е заснето, като самостоятелен обект на кадастъра, в кадастралния план на гр.Силистра от 1984г. Обектът, в настоящия му вид е описан в Констативен акт № ***/31.01.12г.

/л.13-л.14/, съставен от инспектори при РО”НСК” към РДНСК-СЦР и в Констативен протокол от 12.01.12г. /л.19/ както следва:”Строежът представлява едноетажна сграда, разположена на границата на имота с ПИ № *** по КККР на гр.Силистра. Общите размери на сградата са 4.40/8.75м. Чрез тухлени ограждащи и преградни зидове са обособени следните помещения:стая, кухня, баня и склад, със светла височина на помещенията 2.85м.”

След извършен оглед и конкретни измервания от вещото лице, съдебно-техническата експертиза е приела, че сградата, описана от ДНСК като „едноетажна сграда”, е с размери приблизително 6.45м. х 4.40м. и 2.20м. х 2.95м., като общата застроена площ е около 35 кв.м.

В контурите на тази сграда попадат очертанията на съществувалата през 1982г.

„лятна кухня”. Разпределението в сградата показва наличие на помещение за кухня с ниша, в която е разположена мивка, помещение за санитарен възел и складово помещение. След съпоставка на регулационните планове от 1984г. и от 2008г. и извършения оглед на място, вещото лице е извело извод, че релевираното строителство не е „пристрояване към съществуваща лятна кухня” а „реконструкция и разширение на съществуваща лятна кухня”, което осуетява тезата на жалбоподателката, че външни стени на заварената „лятна кухня” към 1982г., не били премествани, а било извършвано само вътрешно преустройство. Според СТЕ всички помещения в сградата са изградени едновременно, т.е. не може да става дума за постепенно и продължително във времето изграждане на отделни постройки към съществувалата през 1982г. лятна кухня. Вещото лице определя строежа като такъв от VІ-та категория, съгласно чл.137 ал.1 т.6 ЗУТ, за разлика от приетото от ответния административен орган, че е V-та категория. Строителството е извършено след 1984г., но по вида и износването на вложените строителни материали не може да даде заключение, дори с вероятност, за точното му време. В съдебно заседание /л.161/ уточнява, че сградата се ползва като „лятна кухня” и към настоящия момент, като има следните четири помещения: трапезария, кухненски бокс, санитарен възел и склад за продукти, откъдето извежда заключението, че строежът е второстепенна постройка на допълващото застрояване. Анализирайки нормативните изисквания за този вид строежи, дава заключение по т.5 от експертизата, че ако се приеме, че строителството е извършено до 07.04.1987г.,то отговаря на основните правила и нормативи, действали по време на извършването му или съгласно този закон, като е било допустимо и по действащите подробни градоустройствени планове, което сочи на попълване на хипотезата на §16 ал.1 ПР ЗУТ, но с уточнението, че липсва декларация за съгласие от собствениците на съседния УПИ, в който се установява свързаното застрояване.

Съдебно-техническата експертиза е приета от страните без възражения в съдебно заседание на 03.07.2013г. и се кредитира от съда като компетентно изготвена и даваща отговор на поставените й задачи. Според нея, при извършената реконструкция и разширение на заварената „лятна кухня”, е била съборена съществувалата през 1982г. постройка и на нейно място е изпълнена нова, с по-големи размери и нова носеща конструкция. Строежът е нов и несъмнено „строеж” съгласно дефиницията на §5 т.38 ДР ЗУТ, а не вътрешно преустройство по смисъла на чл.151 ал.1 т.3 ЗУТ, както твърди оспорващата, защото е засегната конструкцията на съществувалата към съществувалата към 1982г. лятна кухня и изградената постройка е със значително по-голям обем, респ. брой помещения. Ето защо се е изисквало разрешение за строеж, каквото по делото не се представя, а и не се оспорва от жалбоподателката, че не е било издавано. Последното сочи на осъществено фактическо основание за издаване на процесната заповед, противно на главното оплакване в процеса.

С особено правно значение се явява поставения въпрос за „търпимостта” на строежа по смисъла на §16 ал.1 ПР ЗУТ, тъй като другите хипотези са неприложими, с оглед установеното незаявяване по реда на §183 и §184 ПЗР ЗУТ, както и недекларирането му пред Община гр.Силистра по реда на §16 ал.2 и ал.3 ПР ЗУТ /л.45/. Становищата на главния архитект при Община гр.Силистра /л.22 и л.47/ са в смисъл, че за строежа не може да бъде издадено удостоверение за търпимост, тъй като е прието, че „лятната кухня” е построена през 1993г., позовавайки се на подадената Данъчна декларация по чл.26 ЗМДТ /л.30 на гърба/. Вярно е, че декларация, с вх.№ ***/19.01.12г. е подадена с коригирана година на строителството на „лятната кухня” /л.78 на гърба/, но доколкото тези декларации представляват частни документи по смисъла на чл.180 ГПК, те са годни да свидетелстват само за това, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от техните автори, поради което и като противоречащи си относно факта за времето на извършване на процесното строителство, следва да бъдат игнорирани и двете данъчни декларации по ЗМДТ като доказателствени средства в настоящия процес.

Жалбоподателката, обаче, въпреки дадените й указания, не е ангажирала доказателства за установяване на времето на извършване на релевираното строителство, вероятно и поради защитната й теза, че „лятната кухня” е такава /същата/, каквато са я придобили през 1982г., като обем, функционалност и характеристика.

Разпечатката съдържа 20 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/31948242-c14b-4e42-8d52-45b96cf44d21