Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2044 от 24.07.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 1950/2023
Вид
Определение № 2044
Подписан
24.07.2024
В сила
24.07.2024
Състав
Емилия Василева, Анна Баева, Зорница Хайдукова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2044 гр. София, 18.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20238002901950 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ВИНЕР – ИНДУСТРИЯ И МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД, представлявано от адв. Е. Д., срещу решение № 390 от 20.06.2023г. по в.т.д. № 2843/2023г. на САС, с което е потвърдено решение № 260739 от 21.12.2022г. по т.д. № 2300/2020г. на СГС, ТО, VI-4 състав. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от „Винер-Индустрия и Мениджмънт“ ЕООД срещу „Албена“ АД частични искове с правно основание чл.99, ал.1 вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 49 871 лв. - цена на предоставени от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД услуги за периода 10.12.2019 г. - 01.07.2020 г. по фактури: № 0393/19.12.2019 г., № 0394/28.01.2020г., № 0395/10.02.2020 г., № 0396/28.02.2020 г., № 0397/11.03.2020 г., № 0398/25.03.2020 г., № 0399/13.04.2020 г.; № 0400/27.04.2020 г.; № 0401/11.05.2020 г.; № 0402/27.05.2020 г., № 0403/11.06.2020 г. и № 0404/29.06.2020 г., като погасени поради прихващане с насрещни вземания до размера от общо 49 871 лв. на „Албена“ АД срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, произтичащи от фактура № 400046515/22.01.2020 г. и фактура № 400046515/22.01.2020 г., и като неоснователни частичните искове за разликата от 49 871 лв. до предявените 1 размери от 221 389 лв. за периода 01.07.2020 г. - 10.09.2020 г. по фактури: № 0405/13.07.2020 г., № 0406/28.07.2020 г.; № 0407/11.08.2020 г., № 0408/25.08.2020 г. и № 0409/10.09.2020 г., частично от 773 744.40 лв. за целия период 10.12.2019 г. – 10.09.2020 г., както и предявените от „Винер-Индустрия и Мениджмънт“ ЕООД срещу „Албена“ АД искове с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 2 220.07 лв. - за периода 20.10.2020 г. - 24.11.2020 г., предявени частично от 7 738.06 лв.

Подадена е и частна жалба, именувана касационна жалба, срещу решение № 551 от 10.08.2023г. по в.т.д. № 2843/2023г. на САС, с което е изменено постановеното въззивно решение в частта за разноските, като касаторът е осъден да заплати на „Албена” АД разноски в размер на 39 434,78 лева вместо присъдените с решението 20 000 лева.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд в нарушение на съдопроизводствените правила не е изложил мотиви по възраженията му, направени във въззивната жалба, относно липсата на доказателства за вземанията на „Албена” АД, с които първоинстанционният съд е приел, че последното е направило прихващане. Излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че процесният договор за цесия е в състояние да породи прехвърлително действие само по отношение на вземания, които са възникнали и съществували към момента на неговото сключване, т.е. до 01.07.2020г. включително, като сочи, че тълкуването съгласно чл.20 ЗЗД на сключения договор изключва извод, че волята на страните по него е била такава. Твърди, че въззивният съд не е взел предвид, че към момента на сключване на договора за цесия цедентът и „Албена” АД са били обвързани от безсрочен договор за доставка и услуги, което означава, че цедентът обосновано е очаквал да получи възнаграждение като насрещна престация за своето изпълнение, като периодичните вземания по този договор безспорно са установени както по основание, така и по размер. Намира, че за да се отрече съществуването на предмета на договора за цесия, следва да е налице обективна техническа или юридическа пречка за възникването на бъдещото вземане, каквито по делото не се твърдят и не са установени.

Оспорва като неправилен и извода на въззивния съд, че предявените частично вземания по фактурите до 01.07.2020г. са погасени чрез възражение за 2 прихващане от страна на ответника с негови твърдени вземания от цедента, като сочи, че не е посочено какви вземания и срещу какви задължения се прихващат и не са налице основания за прихващане съгласно чл.102 и сл. ЗЗД, тъй като ответникът не е имал еднородни ликвидни и изискуеми вземания от цедента. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът навежда доводи за наличие на основанията по чл.284, ал.3, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните процесуалноправен и материалноправни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателя? Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 20 от 09.02.2017г. по гр.д. № 2885/2016г. на ВКС, IV г.о., решение № 176 от 31.10.2017г. по т.д.

№ 2299/2016г. на ВКС, II т.о., решение 72 от 13.04.2016г. по гр.д. № 3582/2015г. на ВКС, III г.о., ППВС № 1 от 13.07.1953г., ППВС № 7 от 27.12.1965г., ППВС № 1 от 10.11.1985г. и др.

2. Определяеми ли са вземанията по договор с периодично изпълнение и при договорени цени и условия за отчитане, фактуриране и плащане?

3. Може ли вземанията по договор с периодично изпълнение и при договорени цени и условия за отчитане, фактуриране и плащане да бъдат предмет на договор за цесия?

4. Към кой момент настъпва прехвърлителният ефект по договора за цесия, който има за предмет вземанията по договор с периодично изпълнение и при договорени цени и условия за отчитане, фактуриране и плащане?

Касаторът твърди, че по отношение на последните три въпроса е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

В частната си жалба срещу решение № 551 от 10.08.2023г. в частта му , имащо характера на определение по чл.248 ГПК, частният жалбоподател „ВИНЕР – ИНДУСТРИЯ И МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД поддържа, че още присъдените с въззивното решение разноски на ответника за адвокатско възнаграждение надхвърлят определения в Наредба № 1/2004г. минимум, поради което същото не е следвало да се изменя. Излага съображения, че определените с въззивното решение разноски за адвокатско възнаграждение съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото, която е ниска, доколкото е проведено само едно заседание и не са събирани 3 доказателства. Поради това моли решението, определение по чл.248 ГПК, да бъде отменено. имащо характера на

Ответникът „Албена” АД, представлявано от адв. З. Ж., оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол, като твърди, че първият въпрос е решен в съответствие с практиката на ВКС, тъй като всички възражения на касатора са обсъдени от въззивния съд, а по отношение на останалите въпроси не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като са еднозначно решени както в практиката, така и в докрината. Излага и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.

Третото лице помагач „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД не представя отговор на касационната жалба и частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.248 ГПК.

Въззивният съд е посочил, че ищецът извежда своята материална легитимация на носител на процесните вземания от сключения с третото лице „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД договор за цесия от 01.07.2020 г., а ответникът е въвел изрично възражение за недействителност на договора, основано на това, че е сключен без разрешение на държавата, която е принципал на цедента, както и че в предмета на цесията са включени бъдещи вземания. Приел е, че от представените по делото доказателства и при служебна справка в ТР по партидата на цедента „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД не се установява към момента на сключване на процесния договор за цесия цедентът да е имал качеството на публично предприятие по смисъла на чл.2, ал.1 ЗПП, поради което и с оглед предмета на договора е намерил, че правилата на раздел III /чл.28, чл.29 и чл.30/ от Правилник за прилагане на ЗПП не намират приложение. Споделил е и извода на първоинстанционния съд, че правилото на чл.236, ал.4 ТЗ изключва 4 възможността нарушението на ограничения за разпореждания с активи да е основание за недействителност на сделката.

Посочил е, че съгласно чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Взел е предвид, че процесният договор за цесия е сключен на 01.07.2020г. и е приел, че същият е в състояние да породи прехвърлително действие само по отношение на вземания, които са възникнали и съществували към момента на неговото сключване, за което страните са постигнали изрично съгласие с чл.3.1 от договора, където е разписано, че цедентът прехвърля „настоящи“ вземания по фактури. Изтъкнал е, че дори при липса на такава уговорка в договора, това следва от самия закон. Изложил е съображения, че съгласно чл.99, ал.2 от ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено друго, като вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал. С оглед на това е направил извод, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Намерил е, че този извод следва и от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно основание.

Отбелязал е, че бъдещите вземания по договора с продължително действие, какъвто е договор за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води № 16/24.03.2016 г., са неопределяеми, доколкото възникването им е обвързано от изпълнението на възложената услуга или от действията на трети лица, които не могат да бъдат окачествени като модалитети на посочения договор. Посочил е, че неопределяемостта на бъдещи вземания би довела до недействителност на цесията, в случай че тя включва и тях. Позовал се е и на съдебната практика, обективирана в решение № 32 от 09.09.2010 г. по т.д. № 438/2009 г., Т. К., II т.о. на ВКС, решение № 196 от 22.11.2018 г. по гр.д.

№ 3871/2017 г., Г.К., IV г.о. на ВКС.

По тези съображения въззивния съд е приел за неоснователни изложените във въззивната жалба доводи, че с договора за цесия са прехвърлени и вземанията по договор за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води № 16/24.03.2016 г., които са възникнали в периода, следващ датата на сключването му. Достигнал е до извод, че 5 процесният договор за цесия не е породил действие по отношение на вземанията по фактури, които са издадени след 01.07.2020 г. – по отношение на вземанията по фактури, които са издадени на 13.07, 28.07, 11.08, 25.08 и на 10.09.2020г., които вземания съгласно посоченото в исковата молба са в размер на 331 801.77 лв., като се отчете частичното прехвърляне по фактура от 28.07. и по фактура от 10.09.2020г. /страници 4 и 5 от исковата молба/. Поради това е приел, че с договора за цесия в полза на цесионера не са прехвърлени вземанията по тези фактури в размер на 331 801.77 лв. като част от вземане в размер на 773 744.40 лв., а договорът за цесия е породил прехвърлително действие по отношение на вземания по издадените до 01.07.2020г. фактури, които са предявени частично за общия размер от 49 871 лв. от общия им прехвърлен размер от 441 942.63 лева. В допълнение е посочил, че с процесния договор за цесия „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД е прехвърлило на „Винер-Индустрия и Мениджмънт“ ЕООД настоящи свои вземания към „Албена“ АД до размер 773 744.40 лв. по фактури, издадени въз основа на договор 16/24.05.2016г. съгласно приложения опис /чл.3 от договора/, какъвто опис не е представен по делото. Въззивният съд е извършил тълкуване на волята на страните и е приел, тя е била за прехвърляне на вземанията, възникнали към момента на сключване на договора по определени фактури – тези, които страните са включили в приложен към договора опис, който обаче не е представен по делото. Намерил е, че с договора страните не са постигнали съгласие за прехвърляне на всички възникнали към датата на сключването му вземания на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД към „Албена“ АД, тъй като в него е използван изразът „прехвърляне на настоящи вземания“, от който следва, че договора не касае всички настоящи вземания, доколкото не е използван изразът „прехвърляне на настоящите вземания“. Приел е, че липсата на съгласие за прехвърляне на всички възникнали вземания следва и от изричната уговорка, че прехвърлените вземания са тези, които са възникнали въз основа на фактури, посочени в „приложения опис“. Приел е за безспорно по делото, че вземанията по процесните фактури са предмет на договора за цесия.