Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 353 от 14.02.2020, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 2615/2019
Вид
Определение № 353
Подписан
14.02.2020
В сила
06.03.2020
Състав
НЕЙКО НЕЙКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

Гр. К., 14.02.2020 г.

Районен съд-К., гражданска колегия, в закрито заседание на 14.02.2020 г. в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2615/2019 г. по описа на Районен съд - К., намира за установено следното:

Гражданско дело № 2615/2019 г. по описа на Районен съд- К. е образувано по молба от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от К.В.Г.– изпълнителен директор, чрез процесуален представител Б.Г. срещу Т.И.З., с ЕГН ********** *** с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК с цена на иска 45,90 лева.

След като се запозна с документите по делото съдът намери за установено следното:

Установителният иск за съществуване на вземането, предявен от ищеца, се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, съгласно чл.422 от ГПК. В този смисъл, същият следваше да бъде предявен за същите суми, за които е образувано заповедното производство и е издадена заповед за изпълнение.

В случая претенцията на ищеца е в размер на

45,90 лева - остатък след плащане от страна на ответника на сумата 2 042,46 лв.

Налице е разлика в сумите по заповедното и исковото производство, което правно обстоятелство представлява съществено нарушение на императивното изискване на разпоредбата на чл.422 от ГПК, поради което предявеният иск е недопустим.

Освен това ответницата е представила доказателства за извършени плащания в цялост на всички дължими суми за периода от м.май 2015 год. до м.май 2019 год., като е заплатила и сумите за топлинна енергия за периода - следващи претендирания период - до м.април 2018 год. вкл. За този период са представени две вносни бележки от 25.06.2019 г., като по сметка на „Т.С.“ ЕАД, са постъпили суми в размер на 3 436,31 лв. Заявлението по чл.

410 ГПК е входирано в Районен съд, гр.С. на 24.06.2019 год., а след изпращане на делото по подсъдност в Районен съд, гр.

К., същото е входирано на 09.08.2019 год. За тези обстоятелства ответницата е нямало как да узнае.

Със Заповед № 1310 от 12.08.2019 год. по ч.гр.д. № 2203/2019 год. ответницата по настоящото производство е осъдена да заплати общо към заявителя сума в размер на 2386,70 лв., включваща главница, лихви и разноски, които суми следваше да бъдат предмет на установителния иск.

След като тя е извършила плащане на задълженията си на 25.06.2019 г. ден след като е образувано заповедното производство в Районен съд-С. и преди образуване на заповедното производство в Районен съд, гр.К., то безспорно е изплатена цялата сума, която заявителят в заповедното производство е претендирал.

Освен всичко описано по-горе, ответницата представя и писмено доказателство – вносна бележка на „***, клон К. от дата 15.01.2020 г., с която същата е превела на ищцовото дружество сумата 70,90 лева, включваща 45,90 лева претендирана сума по настоящото производство и 25,00 лева държавна такса за завеждане на настоящото дело. Пояснението на вносната бележка е „окончателно плащане по гражданско дело 2615/2019 г на РС-К.“.

Предвид горното, съдът намира иска за недопустим, поради което

О П

Р Е Д

Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2615/2019 г. по описа на Районен съд- К., образувано от „Т.С.“

ЕАД, ЕИК *********, представлявано от К.В.Г.– изпълнителен директор, чрез процесуален представител Б.Г. срещу Т.И.З., с ЕГН ********** *** с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК с цена на иска 45,90 лева.

Определението за прекратяване подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Стара Загора в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: