Решение № 184 от 17.07.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Бургас, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20252100600526 по описа за 2025 година за да се произнесе, се предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК и е образувано по въззивна жалба от адв.Иво Ханджиев, като повереник на Г. И. Р. ЕГН **********, в качеството му на частен тъжител по НЧХД № 2202/ 2024г. по описа на Районен съд-Бургас, против присъда № 36/04.03.2025г., постановена по същото дело. С присъдата първоинстанционният съд е признал подсъдимата К. Д. И. ЕГН **********, за невинна за това, че на 20.10.2023г., като родител - майка на децата М. Г. Р., роден на ********г. и А. Г. Р., роден на ********г., в гр.Бургас, ж.к. ***, бл. ***, вх. ***, ет. ***, не изпълнила съдебно решение №1376/20.06.2023г., постановено по гражданско дело № 3/2024г. по описа на Районен съд-Бургас, влязло в сила на 11.07.2024г., относно режима на лични контакти на Г. И. Р., ЕГН ********** с децата му, че има право да взема децата всяка първа и трета седмица от месеца от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване в дома му в гр.Бургас, като не допуснала среща с децата му на посочената дата около 18:00 часа, поради което и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по повдигнатото с тъжбата обвинение да е извършила престъпление по чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК.

С въззивната жалба и в допълнението към нея се изразява несъгласие с постановения от първоинстанционния съд съдебен акт. Акцентира се, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и изцяло необоснована. Изтъкват се доводи във връзка с фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и несъгласие с анализа на доказателствата по делото. Оспорват се изводите на съда относно знанието на подсъдимата, че тъжителят ще се върне 1 в страната, и отказът му да кредитира доказателствата за едностранната кореспонденция за това. Изразява се несъгласие с фактическите изводи на съда за неспазване на установения в съдебното решение режим от страните, поради отсъствието на тъжителя от страната, като се изтъква, че целта е да се неглижира противоправното поведение на подсъдимата. Твърди се, че неправилно са ценени показанията на свидетелите, както и изводите, за несъставомерност на деянието, поради отсъствието на лица в жилището.

Оспорва се преценката на първата инстанция, че подсъдимата е невиновна по съображения, че не е извършила състава на престъплението, като се изразява несъгласие и с изводите на съда за липса на субективна страна на деянието, въпреки безспорно осъщественото от обективна страна деяние, по изложените в жалбата съображения. Оспорват се изцяло, като неправилни изводите на първоинстанционния съд за малозначителност на деянието. В заключение от въззивната инстанция се иска отмяна на присъдата на Районен съд-Бургас и постановяване на нова присъда, с признаване на подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, като наред с това е направено алтернативно искане за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

В съдебно заседание частният тъжител редовно призован, не се явява.

Повереникът на частния тъжител адв.Ханджиев от АК-Бургас в съдебно заседание поддържа жалбата и изложените в нея доводи и искания.

Подсъдимата редовно призована не се явява.

Защитникът на подсъдимата адв.Павлова от АК-Бургас оспорва изцяло въззивната жалба и допълнението към нея. Счита, че анализът на районния съд е правилен и липсват доказателства за виновно поведение на подсъдимата.

Оспорва твърденията в жалбата, че тъжителят е бил лишен от възможността за срещи с децата, тъй като същият е имал възможност да се уговори и за това с тях, но не се е обадил и не е отговорил на техните предложения. Моли съда да потвърди първоинстанционната присъда с решение в законоустановения срок.

Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея, доводите на страните, след цялостна служебна проверка на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваната присъда първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка, която се споделя и от настоящия съдебен състав:

Подсъдимата К. И. и частният тъжител Г. Р. имали сключен граждански брак, като от брака си имали две родени деца - М. Г. Р., роден на ********г. и А. Г. Р. роден на ********г.. С влязло в сила на 12.11.2018г. решение, постановено по гр. дело № 6679/2018г. на Районен съд-Бургас, бракът им бил прекратен, като родителските права били предоставени за упражняване на 2 майката, а на бащата бил определен режим на лични контакти с тях.

Частният тъжител Г. Р. още в края на 2018г., заминал да живее и да работи във Великоброятания, заедно със свидетелката Р. Д.. С решение № 1376/20.06.2023г. по гр.д.№ 3/2023г. по описа на Районен съд-Бургас по молба на Г. Р., в сила от 11.07.2023г. бил изменен режима на лични отношения на бащата с децата, като видно от изложеното в съдебното решение, ищецът Р. твърдял наличието на ново обстоятелство, а именно че от 2019г. трайно пребивава извън територията на страната, във Великобритания. С постановеното решение в сила от 11.07.2023г. съдът изменил режима на личните отношения между бащата Г. Р., и малолетните му деца М. Р., ЕГН **********, и А. Р., ЕГН **********, представлявани от майката К. И., определен с влязлото в сила решение по гр. дело № 6679/2018г. на Районен съд- Бургас. Според съдебното решение бащата Г. Р. ще има право да взема децата си – М. Р. и А. Р. всяка първа и трета седмица от месеца – от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване в дома му в гр.Бургас; един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката и може да бъде разделен на две части; половината от пролетната ваканция; за рождения ден на бащата – 25 юли от 10.00 часа до 19.00 часа, като родителите ще редуват помежду си Коледните, Новогодишните и Великденските празници, и рождените дни на децата, като за бащата се определя следното време: всяка четна година за Коледните празници от 09.00 часа на 24.12. до 19.00 часа на 26.12. и за рождения ден на детето М. /и двете деца/ от 10.00 часа до 19.00 часа; всяка нечетна година за Новогодишните празници от 19.00 часа на 30.12. до 19.00 часа на 01.01., за Великденските празници – от 10.00 часа в петък до 19.00 часа в понеделник, и за рождения ден на детето А. /и двете деца/ от 10.00 часа до 19.00 часа, и обратно – всяка нечетна година за Коледните празници и за рождения ден на детето М., както и всяка четна година – за Новогодишните и Великденските празници, и за рождения ден на детето А., децата ще са при майка си. Ако личните празници на децата са в учебни дни, бащата ще има право на лични отношения с тях за времето от 18.00 часа до 20.00 часа. За всеки от изброените случаи, когато според определения режим бащата има право да взема децата, той следва да уведомява майката, че ще ги вижда най-малко една седмица предварително. В случай, че бащата не е в България по време на определения му режим на лични отношения с децата, той ще има право да контактува с тях чрез видеоконферентна връзка в рамките на един час – от 19.00 часа до 20.00 часа българско време в съботния или неделния ден, и на съответните празници – рождени дни, 25.12., 01.01. и Възкресение Христово /Пасха/ – неделя.

Установеният режим на лични отношения, определен със съдебното решение в частта, в която е предвидено, че бащата Г. Р. ще има право да взема децата си – М. Р. и А. Р. всяка първа и трета седмица от месеца – от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване в дома му в гр.Бургас не се изпълнявал редовно, тъй като тъжителят Г. Р. преимуществено живеел и работел във Великобритания и рядко се връщал в България, което се потвърждава от представената справка за регистрирани задгранични пътувания, както и от показанията на свидетелката Д. и обясненията на подсъдимата. Последната не осъществявала комуникация с Р. и била блокирала телефония му номер. Не получавала електронни съобщения от 3 него, нито кореспонденция на електронния си адрес, с оглед на влошените им отношения. Последното се потвърждава от издадена заповед за незабавна защита по гр.д. № 6709/2018г. по описа на Районен съд-Бургас. Практически връзката между бащата и децата се осъществявала чрез телефон, който бил предоставен на по-голямото дете М., който комуникирал с баща си. По делото не е установено подсъдимата да е получавала съобщения от частния тъжител Р., които да са достигнали до знанието й. Независимо от това същата е била уведомена от *** си М. и е знаела, че тъжителят Г. Р. ще бъде в страната за периода, посочен в съдебното решение за да осъществи режима си на лични контакти с децата за месец октомври 2023г., а именно третата седмица от месеца – от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване в дома му в гр.Бургас. Подсъдимата била уведомена от *** си М., че баща му Г. Р. на 20.10.2023г. ще бъде в България и ще осъществи среща с тях в съответствие с установения режим. От своя страна детето М. казало на баща си по телефона, че тогава има частни уроци по български език, които приключвали късно вечерта, и затова му предложил да се видят предния ден – на 19.10.2023г..

Детето очаквало да се чуят по телефона допълнително, но баща му не се обадил. По тази причина децата и тяхната майка – подсъдимата И. предположили, че бащата - тъжителят Г. Р. отново няма да осъществи срещата с тях, съгласно съдебното решение, поради което вечерта била планувана за всеки, като подсъдимата си уговорила среща, детето М. отишло на урок, като след това да отиде при баба си и дядо си, където бил и *** му А. Р..

На 20.10.2023г. частният тъжител, въпреки, че бил уведомен от *** си М., че ще бъде на урок, във времето, което детето му съобщило, около 18:00 часа, заедно със свидетелката Р. Д., посетили дома на подсъдимата. Тъжителят звъннал на звънеца на апартамента, находящ се в гр.Бургас, ж.к. ***, бл. ***, вх. ***, ет. ***. След като никой не му отворил, подал сигнал на тел.112 и на адреса пристигнал полицейски екип. Свидетелите М. Ч. и К. Г. - полицейски служители извършили проверка, но на адреса не били установени подсъдимата и децата.

Във връзка гореописаното събитие тъжителят Г. Р. подал сигнал в Пето РУ на ОД МВР-Бургас, след което променил датата на полета си и на следващия ден на 21.10.2023г. в 10:53 часа, заедно със свидетелката Д. отпътували от България, което се потвърждава и от представената справка за задгранични пътувания.

Във връзка с подадения от тъжителя сигнал, на 03.01.2024г. е постановен отказ за образуване на досъдебно производство от прокурор от Районна прокуратура-Бургас.

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилно установена въз основа на пълен и обективен анализ на събраните по делото относими и необходими доказателства. Съдът е обсъдил подробно доказателствата, както поотделно, така и в съвкупност. Така възприетата от първоинстанционния и от въззивния съд фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, в т.ч. от показанията на свидетелите Р.

Д., М. Ч. и К. Г., от обяснения на подсъдимата, от постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 03.01.2024г.; писмо от ГДГП, социален доклад, заповед за незабавна защита 20.09.2018г. по гр.д. № 6709/2018г. по описа на Районен съд-Бургас, постановление за отказ да се образува 4 досъдебно производство от 02.05.2023г., протокол за предупреждение от 03.11.2023г. и 17.03.2023г., решение № 2242/12.11.2018г. по гр.д. №