Решение № 55 от 13.07.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. ЛЕВСКИ, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Административно наказателно дело № 20264410200100 по описа за 2026 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Подадена е жалба от „***“ ЕООД, гр.Л., против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №8506923240/05.01.2024г., с който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

В жалбата са наведени аргументи, че ел. фиш е съставен извън сроковете по чл.34 от ЗАНН. Посочено е, че в ел.фиш не е и вписана датата на неговото издаване. Наведен е довод за незаконосъобразност на обжалвания фиш предвид вида на нарушението и начина на неговото констатиране. Твърди се, че нарушението не е осъществено от жалбоподателя, тъй като няма неплатени такси. Наведен е довод, че е нарушен чл.57 от ЗАНН, като не са описани точно обстоятелствата, на които се базира обвинението – технически характеристики на пътя, изминато разстояние, категория и вид ППС. Моли обжалваният ел. фиш да бъде отменен, като незаконосъобразен.

Ответникът по жалбата – Агенция пътна инфраструктура, Национално 1

ТОЛ управление изразява становище за неоснователност на жалбата, като твърди, че ел. фиш е издаден при спазване на всички материално-правни норми и в съответствие с административно-производствените правила.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

За ответника по жалбата не се явява представител. Депозирана е писмена защита от юрисконсулт Деян Михайлов, в която жалбата се оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че ел.фиш е издаден съгласно предвидените в закона ред и форма и съдържа всички изискуеми реквизити.

Излага аргументи за наличие на законово основание за издаване на ел.фиш за нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП. Обосновава се установеност на нарушението от приобщените по делото писмени доказателства, както и за законосъобразно ангажиране административно-наказателната отговорност на жалбоподателя съобразно приложимите норми на ЗДвП.Навежда довод, че за процесното нарушение не е изтекла общата давност по чл.80, ал.1, т.5 НК, както и абсолютната давност по чл.81, ал.3 НК, като излага аргументи в подкрепа на довода. Моли се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана и ел. фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

На 05.01.2024г. в 09:54 часа с устройство №40211, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, е било регистрирано движението на пътно превозно средство (ППС) Товарен автомобил ***, с рег.№***, с технически допустима максимална маса 26000, брой оси 3, екологична категория Евро 3, без ремарке, в община Левски, по път I-3, км.53+642, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължима пътна такса съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

На собственика на превозното средство „***“ ЕООД, бил съставен Електронен фиш №8506923240, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП била ангажирана административно-наказателната му отговорност и наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз 2 основа на приетите по делото писмени доказателства, а именно: Електронен фиш №8506923240, два броя статични изображения във вид на снимков материал на ППС с рег.№***, доклад от електронната система на АПИ за събиране на пътни такси за установени нарушения по чл.179, ал.3-3в ЗДвП, справка за собственост на МПС.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок и от процесуално легитимирано лице, предвид на което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се дължи такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.10б, ал.3 (с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а, ал.7, 7а, 9 ЗП). Съгласно същата разпоредба заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Разпоредбата на чл.10б, ал.4 от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.10, ал.7 или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут.

Съгласно чл.139, ал.5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, а в чл.139, ал.7 от ЗДП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно 3 средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.

С нормата на чл.102, ал.2 от ЗДвП е въведено задължение за собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

В чл.179, ал.3б ЗДвП е предвидена имуществена санкция за собственик юридическо лице на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от Закона за пътищата.

Съгласно чл.187а, ал.1 ЗДвП, при установяване на нарушения по чл.179, ал.3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. В ал.2 е предвидено, че ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция - за нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП в размер 2500 лв.

Не е налице нарушение на процесуалните правила при издаване на обжалвания ел.фиш. Съдът не установи нарушение на чл.57 от ЗАНН, като са описани всички елементи от фактическия състав на вмененото на дружеството жалбоподател нарушение.

Не е изтекъл предвиденият в закона давностен срок, с който се погасява административно-наказателната отговорност. По отношение на ел. фиш не са приложими давностните срокове по чл.34 ЗАНН. Приложим е институтът на 4 абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3 от НК, съгласно препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, който следва да се разглежда във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, а не във връзка с чл.34 ЗАНН.

Съгласно чл.80, ал.1, т.5 на НК, наказателното преследване се изключва по давност когато то не е възбудено в продължение на три години, а съгласно чл.81, ал.3, независимо от спиране или прекъсване на давността, наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член, т.е. за административните нарушения, срокът на абсолютната погасителна давност е четири години и половина. Към датата на съставяне на ел.фиш не е бил изтекъл срокът за възбуждане на административно-наказателно преследване, а понастоящем не е изтекъл абсолютният давностен срок от 4 години и 6 месеца за реализиране на административно-наказателна отговорност, считано от датата на нарушението 05.01.2024г.

Ел. фиш, с който е жалбоподателят е санкциониран на основание санкционната разпоредба на чл.187а, ал.2, т.3 ЗДвП, вр. чл.179, ал.3б ЗДвП, е незаконосъобразен поради противоречие на предвиденото наказание с принципа на пропорционалност, въведен в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО).

Въведеният с чл.9а от Директива 1999/62/ЕО принцип не допуска система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.

По преюдициално запитване, отправено от Административен съд – Хасково до Съда на Европейския съюз по член 267, параграф първи от Договора за функциониране на Европейския съюз със следния въпрос: „Дали нормата на чл.9а от Директива 1999/62/ ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба, като разглежданата в 5 главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административно-наказателна отговорност при заплащане на т.нар.“компенсаторна такса“, е постановено Решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С-61/23 („Екострой“ ЕООД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“).

Съгласно решението чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на компенсаторна такса.