Решение № 4240 от 25.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4240 гр. Пловдив, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20215330114509 по описа за 2021 година

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС от Ю. М. срещу Л. М.- непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка В. А..

Ищцата твърди, че с ответника са съсобственици на УПИ в село Я., ведно с масивна сграда с площ от 30 кв.м. и навес. Имотите били закупени от нея и брат йР.М. при равни права. Къщата и постройките били в лошо състояние и не можели да се използват по предназначение. Малко след придобиването брат й починал като оставил за единствен наследник ответника. Със съгласието на ответника и неговата майка ищцата предприела ремонт на сградите. Всички дейности били платени от нея, като била уверена, че половината от разноските ще бъдат възстановени. В тази насока дори била предприета процедура по чл. 130, ал. 3 СК за сумата от 8445.99 лева. Общата стойности на извършените необходими и полезни разходи възлизала на 36 970 лева.

Счита, че ответникът като собственик на 1/2 ид.ч. от имота и сградите следва да и възстанови половината от сумата или 18 485 лева. Иска се осъждането му да заплати сумата от 8445.99 лева, частична претенция от 18 485 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Заявява, че от месец септември 2020 г. няма достъп до имота, като ако са извършени ремонти в голямата си част били без знанието и съгласието на ответника. Оспорват се описаните количества и стойности на СМР. Изтъква, че се иска обезщетение и за строителство, за което се изисквало разрешение и строителни книжа. Заявява готовност за плащане на 1 половината от реално извършените СМР. Отправя покана по чл. 31 ЗС.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа и правна страна следното:

С доклада на делото, обективиран в определение от 21.11.2021г. като безспорни и ненуждаещи се от доказване за отделени обстоятелствата, че ищцата и ответникът са собственици в процесните имоти при равни права. Правата им се установяват и от приложения нотариален акт и удостоверение за наследници.

Принципното положение е, че при извършване на ремонт в съсобствен имот, за неучастващия собственик възниква задължение към подобрителя, ако в резултат от извършеното имотът е увеличил стойността си. Задълженията за заплащане на подобренията възникват в тежест на лицето, което притежава собствеността по времето, когато те са били извършени. Поради това ответникът, като собственик на 1/2 ид.ч. от 2019 г. се явява материалноправно легитимиран по предявения иск.

От показанията на свидетелката, представените документи и приетата СТЕ се установява, че в имота са извършени ремонтни работи по покривите на сградите, по отделните помещения- смяна на дограма, поставяне на гипскартон, нова ел. инсталация, шпаклова и нови настилки, че е изградена нова постройка в двора и че е поставена хидроизолация.

Свидетелката на ищцата е имала преки впечатления от извършваните ремонти, като е непосредствен съсед, показанията са достатъчно ясни, последователни и непротиворечиви и следва да бъдат кредитирани.

Предвид горното и с оглед приетата СТЕ, се установява, че ответникът дължи заплащането на обезщетение за извършените ремонти. Стойността на обезщетението следва да се определи по приетата експертиза, която дава заключения за всички СМР (посочените в двете експертизи стойности са едни и същи).

Не се установява ремонтите да са били неотложни и необходими за запазването на вещта.

Не може да се приеме, че е имало и съгласие на другия собственик по отношение на ремонтни работи. Към процесния период ответникът е бил малолетен и съгласно представеното удостоверение е представляван от своята майка- В. А.. За нея се установява от свидетелските показания, че е имала достъп до имота и го е посещавала през 2020г., като е поддържала двора и растителността в него, съответно е черпела майсторите с кафе. От тези данни, не може да се направи категоричен и обоснован извод за съгласие, защото няма яснота за това какво е било отношението на законния представител към извършваните дейности. Това поведение установява единствено липса на противопоставяне за ремонта, но не и съгласие с него. Съгласие 2 не може да се изведе и от приложената молба до Агенция социално подпомагане.

Същата е от 05.10.2020 г. и съдържа извънсъдебно признание на задължения на ответника, което не може да се тълкува като съгласие с вече извършените ремонтни работи. Такъв извод не може да се направи и от представеното споразумение за доставка на дограма, защото според документа В. А. е действала в лично качество, а не като представител на ответника.

Поради това, отношенията във връзка с извършените ремонтни следва да се уредят по правилата за водене на чужда работа без пълномощия, съответно по правила на неоснователното обогатяване- в този смисъл ТР № 85/02.12.1986г. на ОСГК на ВС.

В настоящия случай е налице хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, тъй като работата е била предприета и в собствен интерес- ищцата е съсобственик. Поради това лицето, в чийто интерес е била предприета работата, а именно другия собственик, отговаря до размера на своето обогатяване.

Тук следва да се отбележи, че основанието на претенцията за присъждане на вземане за стойност от извършени подобрения в чужд или съсобствен имот е забраната за неоснователно обогатяване като общ принцип на облигационното право.

Законодателят провежда принципа чрез източниците на облигационни отношения, предвидени в чл. 72 и чл. 74 ЗС, чл. 30, ал. 3, чл. 60 - 62 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД. Съставите задават правната рамка на отношенията между подобрителя и собственика, но определянето на действителното правно основание на облигационните отношения, които са възникнали от подобряването, е дейност на съда по приложението на материалния закон. Съдът я извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но и в съответствие с установеното по делото.

Следователно въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобренията (владелец, гестор или държател) или зададеният в исковата молба начин, по който е определен размерът на съдебно предявеното вземане ("увеличената стойност на вещта", "по-малката от двете суми", "до размера на обедняването", "до размера на обогатяването") не ограничават съдът да даде защитата според действително осъщественото правно основание. Чрез тях ищецът въвежда факти, които индивидуализират съдебно предявеното вземане, но представляват и предложена от него квалификация на предявения иск, която не е обвързваща за съда. Изложеното представлява обобщение на практиката, формирана с решения на ВКС, а именно: Решение № 108 от 8.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 415/2015 г., I г. о., ГК, Решение № 129/13.07.2011 г. по гр. д. № 72/2010 г. I-во отд, Решение № 131/10.07.2013 г. по гр. д. № 913/2012 г , I-во отд, Решение № 159/14.06.2013 г. по гр. д.

№ 1492/2013 г, II-ро ГО, Решение № 180/25.04.2012 г. по гр. д. № 198/2011 г, I-во ГО, Решение № 820/20.09.2011 г. по гр. д. № 20.09.2011 г , I-во ГО, Решение № 912/02.02.2010 г. по гр. д. № 4713/2008 г. IV-то ГО и Решение № 134/31.07.2014 г. по гр. д. № 6535/2013 г.

3

В хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД може да се присъди увеличената стойност на имота само ако тя е по-малка от направените разходи за подобренията, тъй като в този случай отговорността е ограничена до размера на обогатяването. В същия смисъл Решение № 339/10.10.2011 г. по гр. д. № 1072/2010 г. на І ГО на ВКС и Решение № 820/10 от 20.09.2011 г. по гр. д. № 1009/2009 г. на І ГО на ВКС.

В случая по-малката стойност е тази на направените разходи за ремонтните дейности по жилищната сграда и лятната кухня и увеличената стойност на имота за изграждането на стопанска постройка и ремонт на плосък покрив на гараж, като следва да се присъди само стойността на ремонтните работи, които реално водят до някакво увеличаване на стойността на вещта. Така общата стойност на извършваните СМР възлиза на 26073.72 лева. Тя е образувана съгласно посочения принцип на неоснователното обогатяване, като е взета по-малката сума между разходите и увеличаването. От тази стойност са премахнати сумите от 797.87 лева и 637.25 лева за доставка и монтаж на дървени греди на покрив, съответно на жилищна сграда и на лятна кухня, предвид липсата на доказателства за извършването на тази дейности. При изслужването си вещото лице заяви, че не е успяло да провери подмяната на гредите поради липса на достъп до подпокривното пространство, а извършването на подмяна не се установява от показанията на свидетеля. Изключени са и разходите за демонтаж на стар покрив, защото това СМР не води до увеличаване на стойността на съсобствения имот.

Така общата стойност на подобренията, за които отговаря ответникът съгласно приетата СТЕ е в размер на 13036.86 лева- 1/2 от общата сума от 26073.72 лева.

Ищцата е предявила частична претенция за по-малка стойност- 8445.99 лева, поради което искът е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.

Възражението, че майката на ответника е участвала в извършването на процесните СМР е неоснователно. От разпитания по делото свидетел се установява, че тя е посещавала имота при извършването на някои от СМР, но няма ангажирани доказателства и наведени в отговора твърдения да е плащала разходите за тях. Точно обратното в молбата до Агенция социално подпомагане се признава, че ремонтните работи са платени от ищцата.

Възражението за извършвано незаконно строителство не влияе върху изхода на делото, тъй като не се установява собствениците на имота, в това число и ответника, да са предприели действия по премахване на такова. Отговорността на ответника не е обвързана от това дали има позитивна административна санкция или не, когато се касае до наличие на разрешителен режим за извършване на определени действия /стоеж, реконструкция и др./, а от това дали той реално се е обогатил.

Относно разноските:

4

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените разноски за д.т., СТЕ и адв. възн. Направеното възражение за прекомерност на платеното адв. възнаграждение се явява основателно, предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото и същото следва да бъде намалено до предвидения минимум от 921.22 лева. Разноските са определени съобразно редакцията на НМРАВ преди изменението от 2022 г., предвид дата на сключване на договора- 12.09.2021 г.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Л. Р. М., ЕГН **********- непълнолетен, действащ лично и със съгласието на майка си В. Д. А., да заплати на Ю. Л. М., ЕГН **********, сумата от 8445.99 лева, частична претенция от 18 485 лева- представлява припадаща се на Л. Р. М. част от разноски за ремонт на жилищна сграда и лятна кухня, за изграждане на стопанска постройка и за поставяне на хидроизлация на гараж, всички разположени в *****.

ОСЪЖДА Л. Р. М., ЕГН **********- непълнолетен, действащ лично и със съгласието на майка си В. Д. А., да заплати на Ю. Л. М., ЕГН **********, сумата от 1508.53 лева- разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________ 5