Решение № 68 от 04.08.2025, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Търговско дело 156/2024
- Вид
- Решение № 68
- Подписан
- 04.08.2025
- В сила
- 16.06.2026
- Състав
- ТОШКА ИВАНОВА ТОТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.223, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.116 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.110 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.500, ал.1, т.4 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 68 гр. ХАСКОВО, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:
Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело № 20245600900156 по описа за 2024 годИ.
Предявен е иск с правно основание чл.500, ал.1, т.4 от Кодека за застраховането /КЗ/ за сума в размер на 50 028.80 лева.
ИЩЕЦЪТ
–
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД – ** твърди, че на 09.02.2020 год. около 16.30 часа, в с.Езерово, ОбщИ. Първомай, Област Пловдив, на ул.“I – ва“, пред дом № 76, в посока центъра на селото се е движело МПС - лек автомобил марка **, модел ***, с рег.№ ***, управляван от А. Р. А.. В насрещната лента се е движело ППС с животинска тяга, управлявано от К. И. А. А. предприел рязък завой на ляво, навлизайки в лентата за насрещно движение и умишлено ударяйки с предната лява част на автомобила си задната лява част и предната лява гума на каруцата. В резултат на удара, тялото на А излетяло напред и наляво спрямо посоката си на движение. Последвал словесен конфликт между двамата водачи, след което А. се качил на автомобила си и потеглил в посока към центъра на селото. След около 100 м. извършил маневра „обратен завой“, насочвайки се отново към местопроизшествието. В този момент, А се намирал на тротоара, непосредствено зад каруцата. А. предприел плавен завой надясно, качвайки се на тротоара и умишлено блъскайки пешеходеца, който в резултат на удара с автомобила излетял назад, падайки през оградата в двора на дом № 76. С влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 907 / 2020 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив, изменена с решение, постановено по ВНОХД № 383 / 2020 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, А. бил признат за виновен в това, че на 09.02.2020 год. в с.Езерово, при управление на описаното по-горе МПС, нарушавайки правилата за движение – чл.116 от ЗДвП, умишлено е причинил средна телесна повреда на две лица, едно от които К. И. А. Към 1 датата на пътния инцидент, отговорността на водача на описаното по-горе МПС е била застрахована по договор „Гражданска отговорност“ в ищцовото дружество. По повод претенция на пострадалия А за изплащане на застрахователно обезщетение била образувана щета № 0411 – 630 – 0004 – 2020, по която от страна на застрахователя не било изплатено обезщетение, поради недостатъчно представени доказателства. По повод отказа на застрахователя и по искова молба на пострадалия А било образувано гр.д. № 31 / 2020 год. по описа на Окръжен съд – Габрово, приключило с Решение № 260060 от 24.11.2021 год., с което застрахователят бил осъден да заплати на А сума в размер на 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.06.2020 год., както и сумата в размер на 944.80 лева – обезщетение за имуществени вреди. Като трето лице помагач по посоченото дело е бил конституиран делинквента А.. След постановяване на решението, с платежно нареждане с бордеро № 232971 от 17.01.2022 год., застрахователят изплатил по сметка на процесуалния представител на пострадалия, сума в общ размер на 18 365.83 лева, включваща 15 000 лева – част от присъдената с решението главница, 2 421.03 лева – законна лихва, начислена за периода от 05.06.2020 год. до 06.01.2022 год. и 944.80 лева – обезщетение за имуществени вреди. По жалби на пострадалия А и на застрахователя против цитираното по-горе съдебно решение, било образувано в.гр.д. № 146 / 2022 год. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с постановеното по което Решение № 138 от 03.10.2022 год., в полза на пострадалия била присъдена допълнително сума от 10 000 лева. На основание издаден изпълнителен лист въз основа на влезлите в сила съдебни решения, било образувано изп.д. № 1334 / 2022 год., по което с платежно нареждане от 15.12.2022 год. ищецът изплатил по сметка на съдебния изпълнител сума в общ размер на 36 176.27 лева, включваща 25 000 лева – главница; 6 662.97 лева – законна лихва за периода от 05.06.2020 год. до 15.12.2022 год. и 4 513.30 лева – такси и разноски по образуваното изпълнително дело, за които ищецът уточнява, че не се въведени като предмет на делото. С изплащане на посочените по-горе суми, ищецът придобил правото на регрес срещу виновния водач до размера на изплатеното, ведно с лихви и разноски, които ответникът не бил изплатил въпреки отправената му за това покана. С оглед на изложеното моли за решение, с което съдът осъди ответника да му заплати сумата в размер общо на 50 028.80 лева, формирана като сбор от изплатени на пострадалия застрахователни обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, и лихви. Претендира присъждане на законна лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – А. Р. А., представляван от адвокат И. В., назначена за особен представител – оспорва иска. Заявява възражение за погасяване на вземанията по давност, за допуснато от пострадалия съпричиняване и за прекомерност на присъдените обезщетения.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
2
С Присъда № 53 от 07.07.2020 год., постановена по НОХД № 907 / 2020 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив, А. Р. А. е признат за виновен в това, че на 09.02.2020 год. в с.Езерово, ОбщИ. Първомай, Област Пловдив на ул.“1-ва“, при управление на МПС – лек автомобил/микробус, марка и модел ***, с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.116 от ЗДвП и чл.25, ал.1 от ЗДвП, като излязъл от пътното платно и се качил с микробуса на тротоара, при което умишлено причинил средна телесна повреда на К. И. А, изразяваща се в счупване на костите в долна трета на дясната подбедрица, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник, поради което и на основание чл.342, ал.3, б.“б“, вр. ал.1 от НК, вр. чл.373, ал.2, вр. чл.58, ал.1 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване. С присъдата, подсъдимият А. е осъден да заплати на пострадалия К. И. А сума в размер на 15 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането.
С Решение № 260082 от 21.12.2020 год., постановено по ВНОХД № 383 / 2020 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, присъдата на първоинстанционния съд, цитирана по-горе е изменена в наказателната й част. В мотивите към решението е прието, че подсъдимият А. умишлено /при условията на евентуален умисъл/ е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.116 от ЗДвП, като целеният от него резултат е бил саморазправа с пострадалия А.
Присъдата е влязла в законна сила на 05.03.2021 год.
От приложената по делото справка от сайта на
Гаранционен фонд се установява, че към 09.02.2020 год., когато е настъпило ПТП, ПС с регистрационен номер ***, управлявано от ответника е имало активна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ищцовото застрахователно дружество, с начална дата на покритие – 04.02.2020 год. и крайна дата на покритие – 03.02.2021 год.
На 28.02.2020 год. и на 24.03.2020 год. в ищцовото дружество са входирани застрахователни претенции, подадени от пострадалия К. И. А, с искане за присъждане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, търпени в резултат на ПТП, станало на 09.02.2020 год., по които е постановен отказ.
С Решение № 260060 от 24.11.2021 год., постановено по гр.д. № 31 / 2020 год. по описа на Окръжен съд – Габрово ищцовото застрахователно дружество е осъдено да заплати на К. И. А, сумите в размер на 30 000 лева и на 944.80 лева – обезщетения за неимуществени вреди и съответно – за имуществени вреди, търпени от ПТП, станало на 09.02.2020 год. Решението е постановено в участието на А. Р. А., в качеството на трето лице – помагач на страната на ответника – ЗАД „ОЗК Застраховане“ – **. В мотивите към решението е прието за недоказано заявеното от А. възражение за съпричиняване, допуснато от пострадалия. Въз основа на 3 съдебното решение е издаден изпълнителен лист от 04.11.2022 год. за сума в размер на 15 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, в полза на пострадалия А, поради необжалване на решението в посочената част.
С Решене № 138 от 03.10.2022 год., постановено по в.гр.д. № 146 / 2022 год., след частична отмяна на цитираното по-горе решение в отхвърлителната му част, застрахователното дружество е осъдено да заплати на пострадалия А допълнително сумата от 10 000 лева. Въз основа на въззивното решение е издаден изпълнителен лист за сумите от 15 000 лева, в която част решението на първия съд е потвърдено и от 10 000 лева – допълнително присъдено обезщетение с въззивното решение. Въз основа на така издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 1334 / 2022 год. по описа на ЧСИ, по чиято сметка е приведена сумата от 36 176.27 лева, включваща главница в размер на 15 000 лева, законна лихва в размер на 3 754.17 лева за периода от 05.06.2020 год. до 23.11.2022 год., главница в размер на 10 000 лева, законна лихва в размер на 2 761.11 лева за периода от 04.03.2020 год. до 23.11.2022 год., разноски по изпълнителното дело в размер на 1 800 лева и на 2 713.30 лева, видно от разбивката, направена в представената по делото покана за доброволно изпълнение.
Като писмено доказателство по делото е прието платежно нареждане от 17.01.2022 год. за сума в размер на 18 365.83 лева, изплатена по сметка на адвокат Христо Коев – пълномощник на пострадалия А., а като основание на превода е посочено „плащане по гр.д. № 31/20, ОС Габр“.
По искане на ищеца по делото се назначи съдебно – счетоводна експертиза, от представеното по която заключение се установява, че сметките, по които са приведени преводи в размер на 18 365.83 лева и на 36 176.27 лева, са заверени с платежните нареждания, цитирани по горе и приети като писмени доказателства, като плащанията и по двата платежни документа по надлежния ред са осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира иска, предявен на основание на основание чл.500, ал.1, т.4 от Кодека за застраховането /КЗ/ за сума в размер на 50 028.80 лева лева, за основателен, по следните съображения:
Безспорно по делото е установено, че на
09.02.2020 год. в резултат на ПТП, причинено умишлено от ответника А. Р.
А. като водач на МПС марка **, модел *** с рег.№ *** е била причинена средна телесна повреда на К. И. А.
Безспорно е и това, че деянието, за което е ангажирана наказателната отговорност на ответника с присъда, влязла в законна сила на 05.03.2021 год., е извършено от него умишлено, както и това, че към момента на настъпване на ПТП, управляваното от ответника МПС е било застраховано по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с ищеца, от страна на който в полза на пострадалия А са били изплатени застрахователни обезщетения за имуществени вреди в размер на 4
944.80 лева и за неимуществени вреди в размер общо на 40 000 лева, от които 30 000 лева, ведно със законната лихва, присъдени с Решение № 260060 от 24.11.2021 год., постановено по гр.д. № 31 / 2020 год. по описа на Окръжен съд – Габрово и 10 000 лева, присъдени допълнително с Решение № 138 от 03.10.2022 год., постановено по в.гр.д. № 146/2022 год. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. В тази насока съдът цени и приетите по делото като писмени доказателства 2 бр. платежни нареждания за суми от 18 365.83 лева и от 36 176.27 лева, както и заключението, представено по допуснатата съдебно счетоводна експертиза.
С изплащане на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди в полза на пострадалия К. И. А, ищецът при който е било застраховано МПС, управлявано от деликвента е встъпил в правата на увреденото лице до размера на платеното, съгласно изричната в тази насока разпоредба на чл.500, ал.1, т.4 от КЗ, при което за него е възникнало правото на регрес, явяващо се средство за санкциониране на виновния водач – ответникът А. Р. А. за причинените на А, вреди в случаите, когато виновният водач умишлено е предизвикал пътнотранспортното произшествие. В тази връзка съдът зачита правните последици на влязлата в сила присъда, с която е ангажирана наказателната отговорност на ответника, съгласно нормата на чл.300 от ГПК, приложението на която обосновава извод за неоснователност на заявените в отговора на исковата молба доводи за недоказаност на механизма на настъпване на ПТП, на вида и характера на причинените на пострадалия увреждания.
Разпечатката съдържа 30 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/31932170-a72d-48d0-ac1a-1618d673d56a