Решение № 87 от 11.02.2019, Районен съд - Хасково

Р

Е Ш Е

Н И Е № 87

11.02.2019 година, гр.Хасково

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Хасковският районен съд Трети граждански състав на десети януари през две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:

Съдия : Нели Иванова секретар Веселина

Красева прокурор като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №1658 по описа за 2018г.,за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представляван от изпълнителните директори Н. Т. С. и М. Д. Д., против Г.Н.Г. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът твърди, че на 12.10.2016г. между „Микро Кредит“ АД и ответника бил сключен договор за заем. По силата на този договор дружеството предоставило на ответника заем в размер на 500лв. Подписвайки договора за заем кредитополучателят удостоверил, че получил от кредитора заемната сума, като се задължил да я върне в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите общи условия – сума в размер на 550,32лв., представляваща чистата стойност на заема ведно с договорната лихва по него. Между същите страни бил сключен и договор за допълнителни услуги на 12.10.2016г., съгласно който ответникът дължал сумата от 96лв. пакетна цена за допълнителните услуги.

Последният дължал и суми по сключен договор за застраховка с посредничеството на заемодателя. Поради неплащане да длъжника била начислена и лихва за забава по договора за заем, по договора за допълнителни услуги. На 10.02.2017г. било подписано приложение №1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г., сключен между ищцовото дружество и „Микро Кредит“ АД, по силата на който вземанията срещу ответника по горецитираните договори били прехвърлени изцяло. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 500лв. – главница по договор за заем от 04.02.2016г.; 50,32лв. – договорна лихва за периода от 25.10.2016г. до 04.04.2017г.; 96лв. – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 25.10.2016г. до 04.04.2017г.; 198лв. – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 25.10.2016г. до 04.04.2017г.; 42,54лв. – лихва за забава по договор за заем за периода от 26.10.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда; 22,73лв. – лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 26.10.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по иска.

В депозираната преди съдебно заседание от процесуалният представител на ищеца молба се прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като взе предвид, че ответникът не депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК, не се явява в съдебно заседание, не взема становище по предявения против него иск и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, счита, че са налице визираните в закона условия за постановяване на неприсъствено решение съгласно разпоредбата на чл.238 ал.1 от ГПК.

Имайки предвид гореизложеното и като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, както и че от данните по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция и предвид липсата на оспорване на твърденията на ищеца, съдът намира, че следва да се уважи предявения иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК. Следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и направените в заповедното и настоящото производство разноски в размер общо на 400лв., от които 300лв. – държавна такса и 100лв. – юрисконсултско възнаграждение, с оглед изричните указания в тази насока, дадени в ТР №4/18.06.2014г., постановено по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Водим от горното и на основание чл.239 ал.2 от ГПК, съдът

Р

Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Г.Н.Г. с ЕГН:********** ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представляван от изпълнителните директори Н. Т. С. и М. Д. Д., сумите от 500лв. – главница по договор за заем от 04.02.2016г.; 50,32лв. – договорна лихва за периода от 25.10.2016г. до 04.04.2017г.; 96лв.

– сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 25.10.2016г. до 04.04.2017г.; 198лв. – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 25.10.2016г. до 04.04.2017г.; 42,54лв.

– лихва за забава по договор за заем за периода от 26.10.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда; 22,73лв.

– лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 26.10.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 29.03.2018г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №357/02.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№825/2018г. по описа на РС-Хасково.

ОСЪЖДА Г.Н.Г. с ЕГН:********** ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представляван от изпълнителните директори Н. Т. С. и М. Д. Д., направените в заповедното и в настоящото производство разноски в размер общо на 400лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239 ал.4 от ГПК.

СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.К.