Решение № 16 от 11.03.2026, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Царево, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Стефка Б. Илиева като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Гражданско дело № 20252180100430 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Й. Б.“ ***, ЕИК **** против С. А. Р., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответницата в общ размер на 2595,40лв., представляващи неплатени суми за мобилни услуги, лизингови вноски и неустойки по договори за мобилни услуги и лизинг, за които е издадена Заповед за изпълнение №**/***. по ч.гр.д. №***/***. по описа на Районен съд ***.

Ищецът твърди, че между страните са били налице договорни правоотношения, възникнали по подробно описани с номера и дати договори за мобилни услуги и договори за лизинг (вкл. допълнителни споразумения), по силата на които са предоставяни мобилни услуги по конкретни номера, както и устройства и аксесоари на лизинг. Твърди се, че ответницата не е изпълнила свои парични задължения, начислени й в **бр. фактури, издадени в периода м. ****. - м. ***., като по същите са начислени дължимите от нея по посочените договори задължения за абонаментни такси и услуги; дължими и предсрочно изискуеми лизингови вноски по договори за лизинг и лизинг за базови аксесоари, както и неустойки за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги. Описват се подробно по договори начислените във фактурите от оператора вземания. Посочва се, че задълженията за неустойки произтичат от конкретни клаузи в договорите и споразуменията като се описва начина им на формиране. По отношение на предсрочната изискуемост на лизинговите вноски се твърди, че същата произтича от клаузи в общите условия към договорите за лизинг при неизпълнение, вкл. по свързаните договори за мобилни услуги, като се твърди, че това право не е обвързано с разваляне на договорите за лизинг. Сочи се, че доколкото лизинговите устройства не са върнати и договорите за лизинг не са развалени, те са запазили първоначално уговорения срок на действие, поради което вноските, дължими до 1 изтичането на срока на договорите, остават дължими. Ищецът излага, че изискуемостта на вземанията по всяка фактура е настъпвала **дни след издаването й. Сочи се, че поради неплащане ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение, като се твърди, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.

5 ГПК, поради което се предявява настоящият иск по реда на чл. 422 ГПК. Претендират се разноски в заповедното и исковото производство. Представят се писмени доказателства. При наличие на предпоставките се моли за постановяване на решение при условията на чл. 239 ГПК.

Ответницата, въпреки надлежно връчване на книжата, не е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител, като е депозирало писмено становище по хода на делото, с което поддържа предявените искове.

Ответницата се явява лично и заявява, че е сключвала договори с ищеца, че е ползвала мобилни услуги и че е получила мобилни устройства на лизинг, като не оспорва наличието на задължения.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл.

235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във връзка с издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, следните обективно кумулативно съединени установителни искове, както следва:

1/ Искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземания за неплатени абонаментни такси и предоставени мобилни услуги по сключени между страните договори за мобилни услуги, за процесния период.

2/Искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД - за признаване за установено съществуването на вземания за дължими неустойки, начислени поради предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги по вина на ответника, съгласно договорните клаузи и допълнителните споразумения.

3/ Искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземания за неплатени и предсрочно изискуеми лизингови вноски по договори за лизинг и договори за допълнителен лизинг за мобилни устройства и аксесоари.

Видно от приложеното ч. гр. д. № ***/***. по описа на Районен съд ***, за претендираните с исковата молба суми в общ размер на 2 595,40лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението ***., е издадена Заповед №***/***. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. С оглед на това и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането. В рамките на законоустановения едномесечен срок заявителят е предявил настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими. Исковете са предявени от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

Доказателствената тежест по така предявените искове съдът предварително е разпределил с Определение №***/***., редовно връчено на страните.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:

От представените по делото договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях се установява, че между ищеца „Й. Б.“ **(с предишно наименование „Т. Б.“ ***) и ответницата са възникнали облигационни правоотношения с предмет 2 предоставяне на електронни съобщителни услуги по договори за мобилни услуги, както следва: по отношение на мобилен номер ****- при условията на Договор за мобилни услуги от ***., изменен с Допълнително споразумение №****от ****.; по отношение на мобилен номер ***- при условията на Договор за мобилни услуги от ***., изменен с Допълнително споразумение №***от ***.; по отношение на мобилен номер ****- при условията на Договор за мобилни услуги от ***., изменен с Допълнително споразумение № ***от ***.; по отношение на мобилен номер ****- при условията на Договор за мобилни услуги № ***от ***., изменен с Допълнително споразумение № ***от ****.; по отношение на мобилен номер ****- при условията на Договор за мобилни услуги № ***от ****.; и по отношение на мобилен номер ****- при условията на Договор за мобилни услуги №***от ****.

От съдържанието на тези договори се установява, че ищецът се е задължил да предоставя на ответницата достъп до своята електронна съобщителна мобилна мрежа чрез посочените мобилни номера, а ответницата - да заплаща месечни абонаментни такси и стойността на потребените услуги, съобразно приложимите тарифни планове и условията на договорите. Представените договори са подписани от ответницата, като по делото липсва оспорване на положените подписи, поради което съдът приема, че между страните са възникнали валидни договорни правоотношения. Не се установяват и основания за недействителност на процесните договори. Освен това в проведеното съдебно заседание ответницата изрично заявява, че не оспорва, че е сключвала договори с ищеца и че е ползвала мобилни услуги, което допълнително потвърждава наличието на облигационни отношения между страните.

По делото са представени фактури №***/***., № **********/***., №***/***., №***/***. и № ****/***., от които се установява начисляване на задължения за месечни абонаментни такси и предоставени мобилни услуги по процесните договори за съответните отчетни периоди. От същите се установява, че ищецът е предоставил достъп до своята електронна съобщителна мрежа и съответните мобилни услуги чрез процесните мобилни номера. Следва да се има предвид и обстоятелството, че във всеки един от договорите за мобилни услуги се съдържа изявление за предаване на SIM карта от ищеца на ответницата, поради което съдът приема, че тези обстоятелства са достатъчни да установят изпълнението на задълженията на ищеца по процесните договори. Представени са и справки за детайлно потребление, от които се установява извършеното потребление и коректното формиране на начислените суми.

При тези данни, съдът приема, че ищецът е изпълнил задълженията си по процесните договори за мобилни услуги, поради което за ответницата е възникнало задължение да заплаща дължимите месечни абонаментни такси и стойността на предоставените услуги.

По делото не са ангажирани доказателства за заплащане на тези задължения, като и ответницата не оспорва наличието на неизплатени суми към ищеца. Ето защо, съдът приема, че задълженията за заплащане на посочените суми за мобилни услуги са дължими в претендираните размери.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, съдът намира следното:

По делото са представени и приети като писмени доказателства договори за лизинг, сключени между страните, по силата на които на ответницата са предоставени за ползване мобилни устройства и аксесоари срещу задължение за заплащане на лизингови вноски, разсрочени за определен срок, а именно: Договор за лизинг от ***. относно мобилно устройство ***; Договор за лизинг за базови аксесоари № ***от ***., сключен към мобилен номер ***, относно комплект от ***броя аксесоари; Договор за лизинг от ***. относно мобилно устройство ***; Договор за допълнителен лизинг № ***от ***. относно ****;

Договор за лизинг за базови аксесоари №***от ***., сключен към мобилен номер ****, относно комплект от **броя аксесоари; Договор за лизинг от ***. относно мобилно 3 устройство ****; както и Договор за лизинг за базови аксесоари № ***от ***., сключен към мобилен номер ****, относно комплект от **броя аксесоари.

Сключването на посочените договори за лизинг между страните не е спорно по делото и се установява от самите договори. Ответницата не оспорва положените в тях подписи за потребител, поради което съдът приема, че същите са положени именно от нея, от което следва, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения по договори за лизинг, по силата на които ответницата има качеството на лизингополучател.

От клаузите на самите договори, в частност разпоредбата на чл. 4 от тях, се установява, че с подписването на съответния договор лизингополучателят удостоверява получаването на лизинговата вещ годна за употреба, като посочената уговорка има характер и на разписка за предаването на вещта.

Освен това в проведеното съдебно заседание ответницата изрично заявява, че е получила мобилни телефони на лизинг, поради което съдът приема за установено, че лизинговите вещи са били реално предоставени. При така установеното, съдът приема, че ищецът е изправна страна по процесните договори за лизинг. Не се твърди и не се установява същите да са били върнати, както и не са ангажирани доказателства за погасяване на процесните задължения за лизингови вноски.

Предвид изложеното, съдът приема, че за ответницата са възникнали задължения за заплащане на лизингови вноски по процесните договори за лизинг съобразно начислените в приложените по делото фактури суми.

Следва да се има предвид, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК всички задължения по договорите са били с настъпил падеж, поради което е безпредметно обсъждането на въпроса дали същите са станали предсрочно изискуеми на по-ранен етап.

Размерът на претендираните вземания се установява от представените по делото фактури, които не са оспорени от ответницата, както и от съдържанието на сключените между страните договори, поради което съдът приема същия за доказан. Ответницата не оспорва размера на претендираните лизингови вноски, нито релевира възражение за извършено плащане на каквато и да е част от тях, като по делото не са ангажирани доказателства в тази насока. При тези данни съдът намира, че предявения иск за установяване на вземанията по договорите за лизинг са основателни и следва да бъде уважен.