Решение № 7141 от 17.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7141 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20231110158188 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Л. И. П. срещу Военноокръжна прокуратура – София, с която е предявен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 219 ЗСВ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер на 1247,14 лева, представляваща непогасен остатък от дължимо допълнително възнаграждение за продължителна работа като съдия, прокурор и следовател за периода от 21.10.2019 г. до 03.09.2020 г., вкл.

В исковата молба се твърди, че през периода от 03.01.1997 г. до 01.01.2000 г. ищцата заемала длъжността „помощник-следовател“ в Столична следствена служба. На 21.10.2019 г.

Л. П. встъпила в длъжност като следовател в Следствения отдел на Специализираната прокуратура. Към тази дата стажът й като „помощник-следовател“ бил отразен, но за него неправилно било определено допълнително трудово възнаграждение за придобит стаж и професионален опит в размер на 1 %, вместо на 2 %. С доклад от 02.12.2021 г. на главен специалист „Административна дейност“ до административния ръководител на Специализираната прокуратура било поискано стажът на ищцата в Столична следствена служба да бъде зачетен по 2 % за всяка година и да бъде изготвена нова справка за трудовия й стаж. На 02.12.2021 г. на доклада била поставена резолюция за съгласие от административния ръководител. С Акт за изменение № РД-08-540/06.12.2021 г. на Акта за заемане на длъжност № РД-08-398/21.10.2019 г. размерът на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит бил променен от 4 % на 10 %, т. е. стажът на Л. П. като помощник-следовател бил зачетен по 2 % за всяка година.

Твърди, че със заявление от 04.09.2023 г. ищцата поискала от ответника да й заплати разликата между дължимото и реално изплатеното допълнително трудово възнаграждение за 1 времето от 21.10.2019 г. до 01.12.2021 г. Със заповед № РД-04-744 от 20.09.2023 г., изменена със заповед № РД-04-755 от 26.09.2023 г., ответникът уважил искането й, но само за периода от 04.09.2020 г. до 30.11.2021 г., тъй като приел, че вземанията за останалата част от периода били погасени по давност. Изразява несъгласие със становището на ответника, като счита, че срокът на погасителната давност започнал да тече на 01.12.2021 г., когато вземането било признато от административния ръководител на Специализираната прокуратура и когато за ответника възникнало задължението да заплати допълнителното трудово възнаграждение.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Военно-окръжна прокуратура – София за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. С. П.. Процесуалният представител оспорва предявения иск изцяло както по основание, така и размер. Възразява, че за процесния период вземането на ищцата било погасено по давност. Към правоотношението между страните на основание чл. 229 ЗСВ субсидиарно бил приложим Кодексът на труда и по-конкретно разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, предвиждаща кратката тригодишна погасителна давност. На основание чл. 358, ал.

2, т. 2 КТ, същата започнала да тече на 25.11.2019 г., когато било заплатено първото трудово възнаграждение на ищцата, и изтекла на 26.11.2022 г. Твърди, че вземането на магистрата за разликата между определеното и дължимото допълнително възнаграждение за продължителна работа като следовател станало изискуемо от деня, в който е следвало да бъде извършено плащане по него, т. е. от деня, в който ищцата е получила първото си възнаграждение за положения от нея труд по акта за заемане на длъжност в Специализирана прокуратура. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата Л. И. П., редовно призована, се явява лично. Поддържа изцяло исковата молба. В хода на устните състезания изразява становище, че дори погасителната давност да е започнала да тече на 25.11.2019 г., както твърди ответникът, то същата била прекъсната на 02.12.2021 г. с поставяне на резолюцията „съгласна съм“ от административния ръководител на Специализираната прокуратура върху доклада на административния секретар. Това изявление представлявало признание на вземането, което е прекъснало изтеклия до този момент давностен срок. От 02.12.2021 г. започнала да тече нова тригодишна давност, която към 03.09.2023 г. не била изтекла. Твърди, не е знаела за вътрешните правила за работната заплата, на които се позовала в молбата си, и веднага след като се запознала с тях, сезирала административния ръководител. В тази връзка изразява становище, че ответникът приложил материалния закон неправилно, поради което моли съда да уважи предявения иск в размера, посочен в исковата молба.

В съдебно заседание ответникът Военно-окръжна прокуратура – София, редовно призован, се представлява от юрк. М.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба и оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. В хода на устните състезания изразява становище, че за процесния период вземането на ищцата било погасено 2 по давност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Депозира писмена защита, в която излага доводи и съображения в подкрепа на направените възражения.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Не се спори между страните, че на 21.10.2019 г. ищцата встъпила в изпълнение на длъжността „следовател“ в Следствен отдел на Специализираната прокуратура; че към настоящия момент заема длъжността „следовател“ във Военно-окръжна прокуратура – София; че през периода от 03.01.1997 г. до 01.01.2000 г. ищцата заемала длъжността „помощник-следовател“ в Столична следствена служба, за който период дължимото допълнително възнаграждение за продължителна работа като съдия, прокурор и следовател било в размер 2 на сто за всяка година трудов стаж, както и че за процесния период от 21.10.2019 г. до 03.09.2020 г. това допълнително възнаграждение възлиза на 1247,14 лева.

Посочените обстоятелства са отделени от съда като ненуждаещи се от доказване и се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства.

Видно от доклад към адм. № 354/2019 от 02.12.2021 г. на Д. Г. – главен специалист „административна дейност“ до административния ръководител на Специализирана прокуратура, при проверка било констатирано, че при назначаване на ищцата на работа в Специализирана П. 21.10.2019 г. била изготвена справка за трудов стаж, в която не бил съобразен стажът й като „помощник следовател“ в Столична следствена служба. Съгласно чл. 15.1 от Правилата за организацията на работната заплата на магистратите и съдебните служители в ПРБ, утвърдени със Заповед № РД-02-15/28.04.2015 г. на главния прокурор на Р.

Б., на магистратите и съдебните служители се изплащало допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 2 на сто за всяка година в орган на съдебната власт. На това основание било отправено предложение стажът на ищцата в Столична следствена служба да бъде зачетен по 2 на сто и да бъдат изготвени нова справка за трудов стаж и акт за изменение на акта за заемане на длъжност.

Върху доклада била поставена резолюция „Съгласна“ от 02.12.2021 г. Към доклада била приложена справка за трудов стаж на Л. И. П. към 01.12.2021 г., в която стажът й в съдебната система бил зачетен на 5 пълни години, а дължимото допълнително възнаграждение било изчислено на 5 години х 2 % = 10 %.

Въз основа на доклада към адм. № 354/2019 от 02.12.2021 г. и на основание чл. 219 ЗСВ, вр. чл. 15.1 от ПОРЗ, бил издаден Акт за изменение № РД-08-540/06.12.2021 г. на Акт за заемане на длъжност № РД-08-398/21.10.2019 г., по силата на който Специализирана прокуратура и Л. П. приели следните изменения на акта за заемане на длъжност, считано от 01.12.2021 г., а именно: допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит: 2 % в орган на съдебната власт – за 5 години, 1 месец и 9 дни – 10 %.

Видно от отбелязване в акта, препис от същия бил връчен на магистрата на 16.12.2021 г.

Със заявление с вх. № 3028 от 04.09.2023 г., отправено до административния 3 ръководител на Военно-окръжна прокуратура – София, ищцата поискала от ответника да й изплати дължимото допълнително възнаграждение за продължителна работа като съдия, прокурор и следовател в размер на 2 % и за минал период – от 21.10.2019 г. до 01.12.2021 г.

Със заповед № РД-04-744 от 20.09.2023 г. на административния ръководител на Военно-окръжна прокуратура – София, изменена със заповед № РД-04-755 от 26.09.2023 г., след прилагане на разпоредбите на чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ и чл. 111, б. „а“ ЗЗД, ответникът заповядал на Л. П. да бъде изплатена сумата в размер на 1757,78 лева, представляваща разликата между полученото и дължимото допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 04.09.2020 г. до 30.11.2021 г. За останалата част от периода било прието, че вземането е погасено по давност.

По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Преди да бъде разгледан спорът по същество следва да бъде посочено следното по отношение на допустимостта на производството. В преобладаващата съдебна практика, която се споделя от настоящия съдебен състав, се приема, че независимо от спецификите на правоотношенията на магистратите (Решение № 1 от 31.01.2017 г. на КС по к. д. № 6/2016 г.), те полагат труд в съответния орган на съдебна власт (чл. 161 ЗСВ), изпълняват възложените им функции, осъществяват законовите си задължения и получават възнаграждение, ползват различни видове отпуски, подлежат на командироване и пр. По тази причина в разпоредбата на чл. 229 ЗСВ изрично е уредено субсидиарното прилагане на Кодекса на труда. Когато изискване на закона не е спазено, според препращаща норма в чл.

229 ЗСВ защита на правото на магистрата осигурява нормата на чл. 128 КТ посредством иск, основан на задължението работодателят да изплаща дължимото възнаграждение, независимо дали го е начислил или не го е начислил. За последното практиката на ВКС е неотклонна. Споровете за дължимостта на основното трудово възнаграждение на магистратите са граждански (вж. Определение № 772 от 18.02.2025 г. по гр. д. № 1351/2024 г., III г. о., ВКС, Решение № 155 от 09.03.2026 г. по гр. д. № 1734/2025 г., IV г. о., ВКС, Решение № 747 от 11.12.2025 г. по гр. д. № 11/2025 г., IV г. о., ВКС, Решение № 699 от 20.11.2025 г. по гр. д. № 960/2025 г., IV г. о., ВКС). След като спорът за дължимостта на основното възнаграждение на магистрата е гражданскоправен и при липсата на изрична правна норма, която да сочи на противното, то и спорът за дължимостта на процесното допълнително трудово възнаграждение, което се следва от едно и също магистратско правоотношение, също ще е гражданскоправен (вж. Определение № 32 от 15.04.2019 г. по гр. д. № 12/2019 г., 5-членен с-в на ВКС).

Съгласно разпоредбата на чл. 219 ЗСВ на съдиите, прокурорите и следователите върху основното месечно възнаграждение се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна работа като съдия, прокурор и следовател в размер 2 на сто за всяка година 4 трудов стаж, но не повече от 40 на сто. В настоящия случай по делото не се спори, че за процесния период ищцата е имала право на такова допълнително възнаграждение, като безспорен е и размерът на същото. Единственият въпрос, по който липсва съгласие между страните, е изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на предявеното вземане. В Закона за съдебната власт липсва нарочна правна норма, която да определя давността за погасяване на вземанията на магистратите за възнаграждения. С оглед препращащата разпоредба на чл. 229 ЗСВ следва да бъде прието, че приложение в настоящия случай има чл. 358 КТ. Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ с тригодишна давност се погасяват всички останали трудови спорове извън тези по т. 1 и т. 2. Именно тригодишната давност е приложима към настоящия спор като такъв, който не попада в предвидените изключения.

Разпечатката съдържа 29 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/31926b1a-7c00-4668-b60d-0381d6ed2c08