Решение № 1308 от 10.11.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1308 гр. Варна, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20233100501650 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 50342/04.07.2023г. по регистратурата на ВРС на Й. И. М., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител срещу Решение № 1777/21.05.2023г. постановено по гр.д. № 9094/2022г. по описа на ВРС, 9-ти състав, В ЧАСТТА, с която жалбоподателят е ОСЪДЕН на основание чл.50 от ЗЗД да заплати на М.

Б. Д., ЕГН ********** сумите, както следва: 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени травматични увреждания и негативни емоционални и психически преживявания, причинени в резултат на ухапване от кучето на ответника порода „немска овчарка“ на 06.10.2021г. в гр. Варна, местност „Кочмар“ и сумата в размер от 167,78 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди за направени разходи за медикаменти и лечение вследствие на увреждането на ищеца причинено от ухапване от кучето на ответника порода „немска овчарка“ на 06.10.2021г. в гр.Варна, местност „Кочмар“, ведно с обезщетението за забава върху главниците съизмеримо със законната лихва, считано от датата на увреждането – 06.10.2021г. до окончателното погасяване на задълженията.

Решението в частта, с която са отхвърлени предявените от М. Б. Д. против Й. И. М. искове с правно основание чл.50 от ЗЗД за обезщетяване на претърпени от ищцата неимуществени вреди за разликата над 3000 лева до пълния претендиран размер от 5000 лева, както и в частта за обезщетяване на претърпените имуществени вреди за разликата над 167,78 лева до пълния претендиран размер от 196,96 лева, ведно със законната лихва върху 1 сумите считано от датата на увреждането – 06.10.2021г. до окончателното изпащане не е било обжалвано и е влязло в законна сила.

Въззивникът Й. М., чрез процесуалния си представител заявява становище за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част.

Намира за несъстоятелен извода на първоинстанционния съд, че нараняванията на ищцата Д. са получени в следствие ухапване от кучето на ответника. Счита, че представената медицинска документация, в това число и изводите на експерта по проведената СМЕ са базирани изцяло на отразените в медицинското удостоверение изявления на ищцата и е възможно нараняването да е получено й при други механизми. Оспорва доказателствената стойност на събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите на ищцата – Й С и Е И като посочва, че същите не са били очевидци на случилото се и няма как са установят, че травматичните увреждания на М. Д. са настъпили именно в следствие ухапване от кучето на Й. М.. Отделно от това счита, че показанията не са безпристрастни, тъй като свидетелката Станева и въззивника са във влошени отношения по повод спор за имотна граница.

Възразява се и срещу определения от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди 3000 лева като счита, че същият не съответства на вида на травматичните увреждания, които са с повърхностен характер и са претърпели пълно възстановяване. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено, предявените искове да бъдат отхвърлени и да бъдат присъдени сторените в производството съдебноделоводни разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – М. Б. Д., чрез процесуалния й представител. Счита подадената въззивна жалба за изцяло неоснователна, а решението на първоинстанционния съд в обжалваната част за правилно и законосъобразно. Излага, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин елементите от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.50 от ЗЗД в това число, че на 06.10.2021г. сутринта кучето на ответника Й. М. е ухапало ищцата и е причинило травматичните увреждания, чиято обезвреда се претендира. Счита, че правилно показанията на свидетелите на ответника М Я и М И са ценени по реда на чл.172 от ГПК, за разлика от показанията на св. Станева, които установяват твърденията на ищцата. Излага, че настъпилите травматични увреждания и механизма на настъпването им – чрез ухапване от куче се потвърждават и от заключението на проведената СМЕ, както и доказателствата за последващо проведените посещения при медицински специалисти и закупуването на медикаменти. Посочва, че инцидентът е настъпил в следствие на системно неупражняване на контрол от ответника по отношение на кучето му. Излага, че определеният от съда размер на обезщетението за претърпените имуществени и неимуществени вреди е справедлив и съобразен с вида и интензитета на увреждането и влиянието, което същото е оказало върху психиката на ищцата. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде потвърдено и в полза на въззиваемата страна да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.

2

В хода на проведеното по делото съдебно заседание въззивника и въззиваемата страна, чрез процесуалните си представители поддържат заявените становища. Претендират за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, а въззиваемият прави възражение за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

Производството ВРС е образувано по предявени от М. Б. Д. срещу Й. И. М. обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 50 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на ухапване от кучето на ответника порода „немска овчарка“ на 06.10.2021г. в гр.Варна, местност „Кочмар“, както и сумата от 196,96 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за закупени медикаменти, извършени прегледи и изследвания, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането – 06.10.2021г. до окончателното погасяване на задълженията.

Ищцата твърди, че на 06.10.2021г. към 07:30 часа в гр. Варна, местност „Кочмар“ на пътя пред имота на ответника с идентификатор *** по Кадастралната карта е била нападната от кучето му, порода „немска овчарка“, което било пуснато на свобода без намордник. В следствие на нападението била ухапана по гърба на дясната длан, в основата на четвърти пръст и по задната повърхност на дясното бедро, в средна трета и получила рана с неправилна форма с неравни ръбове, диаметър около 1 см. Кожата около раната отекла и диаметърът на отока станал около 3-4 см. Твърди, че по време на инцидента ответникът стоял на около 5 метра от ищцата и наблюдавал без да се намеси. На призива на ищцата към ответника да прибере кучето си, той не реагирал по никакъв начин. Свидетел на случилото се била съседка на ищцата - Й С. Ищцата твърди, че в следствие на ухапването по ръката и бедрото ищцата претърпяла болки и страдания, а от преживения стрес получила смущения в съня и напрежение, което още не било отшумяло. Появили се симптоми на сърцебиене, изпотяване и задушаване и изпитвала страх да напусне дома си сама или с кучетата й, станала затворена и напрегната. Твърди, че и понастоящем изпитва болка в десния крак на мястото на ухапването. Посочва, че в следствие на инцидента се наложило да направи разходи за медицински прегледи и за лекарства в размер на 196,96 лева. Посочва, че и след датата на нападението е имало инциденти с кучето на ответника – на 07.10.2021г. същото нападнало собственото на ищцата куче Бела и го нахапало. Излага, че е имало и инцидент с автомобила на ответника на 19.10.2021г. около 08:20ч., когато несъобразявайки скоростта и терена е отнел предимството и като пешеходец и я ударил странично по дясното рамо с огледалото на автомобила си. Моли предявените искове за обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди да бъдат уважени както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Й. М., чрез 3 процесуалния му представител. Оспорва предявените искове като неоснователни. Излага, че действително е собственик на куче порода „немска овчарка“, което гледа в двора на имота си, който е в съседство с този на ищцата. Оспорва твърдението на ищцата, че на 06.10.2021г. кучето му е било пуснато на свобода, без намордник извън границите на двора и е нападнало и ухапало същата. Излага, че кучето му не е агресивно, но си пази територията си, израз на което е, че лае други кучета минаващи около оградата на имота.

Посочва, че кучето има обособено място за тоалетна в двора на имота, поради което не излиза навън по този повод.

Твърди, че на посочената дата – 06.10.2021г. ищцата е влязла в двора на имота му, ударила е кучето му с пръчка, което предизвикало реакцията на кучето да започне да лае.

Оспорва на случилото се да е присъствала съседката им Й С.

Оспорва и твърденията, че на 07.10.2021г. кучето му е участвало в друг инцидент, а именно, че отново е било без каишка пред имота му и е нахапало кучето на ищцата. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

С Ъ Д Ъ Т , след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че ищцата и ответникът живеят в съседни имоти и са собственици на кучета, които се отглеждат в дворовете на имотите им, като кучето на ответника Й. М. е порода „немска овчарка“.

По делото е представено медицинско удостоверение № 1115/2021г. /л. 9/ издадено на 06.10.2021г. около 09:20ч. от лекар в отделението по съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД, в което след преглед на ищцата М. Б. Д. е удостоверено, че са налице травматични увреждания по гърба на дясната длан, в основата на четвърти пръст, представляващи две кръгловати, синкави кръвонасядания с диаметър по около 5-6 мм., както и по задната повърхност на дясното бедро, в средна трета, е установена рана с неправилна форма, неравни ръбове, с диаматър около 1 см. Констатирано е, че кожата около нея, на площ с диаметър около 3-4 см, е отекла. Дадено е заключение, че се касае за разкъсноконтузна рана и травматичен оток по дясното бедро и кръвонасядания по дясната длан, които са отговарят добре да са получени при ухапване от куче в указаното време – 06.10.2021г. към 7:30 часа. Посочено е, че в съвкупност описаните травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

На 11.10.2021г. ищцата Д. е подала жалби във връзка с инцидента от 06.10.2021г. до Областната дирекция по безопасност на храните и до Трето РПУ-Варна. Изложила е, че е била нападната и ухапана от кучето на съседа си Й. М. на 06.10.2021г. към 07:30ч. на пътя пред имота му с ид.*** по КК на гр.Варна, местност „Кочмар“. Посочва, че кучето е порода „немска овчарка“, агресивно и е причинило ухапвания на дясната длан в основата на четвърти пръст и по задната повърхност на дясното бедро в средната трета.

Жалба във връзка с инцидента на 06.10.2021г. е подадена и пред Районна прокуратура4 Варна, по която с постановление от 24.11.2021г. по пр.преписка № 15740/2021г. е отказано да бъде образувано досъдебно производство. Депозирана е от ищцата и жалба на 22.10.2021г. пред началника на КАТ-Варна във връзка с твърдяния инцидент на 19.10.2021г.

Видно от представено писмо-отговор на Община Варна от 21.10.2021г. по подаден сигнал от М. Д. от 12.10.2021г. е извършена проверка в имота на ответника Й. М. в местност „Кочмар“. Установен е фактът на отглеждано от него куче порода „немско овчарско куче“ притежаващо ветеринарномедицински паспорт, но без микрочип за идентификация и без да е декларирано в районното кметство. От снетото обяснение от собственика става ясно, че се е случвало кучето да излиза от двора без придружител, но се отрича то да е проявило агресия на 06.10.2021г. към преминаващ гражданин. Посочено е, че ответникът М. е предупреден да предприеме необходимите мерки кучето му да бъде безопасно за преминаващите в близост хора и животни.