Определение № 30806 от 21.07.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30806 гр. София, 21.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20221110143874 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба ищцата С. В. А., чрез адв. С. за изменение на Решение № 8057/05.05.2025 г., постановено по гр. д. № 43874/2022 г. в частта на разноските.

Излага съображения, че следва да се отхвърли искането на насрещната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение, както и да се намали размера на присъдените в полза на същата страна разноски за допълнителна съдебно-техническа експертиза. Наред с това се отправя искане за изменение на решението в частта за разноските като в полза на ищцата се присъдят и сторените разноски за извършени преводи на доказателства, представени по делото. С оглед на горното моли за уважаване на молбата.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – У. Е. У. Ц. намира молбата за изменение на решението в частта за разноските за неоснователна. Излага съображения за доказаност на сторените разходи за адвокатско възнаграждение. Сочи, че щом съдът не се е произнесъл за сторените разноски за разходи за преводи е счел искането за неоснователно.

Депозирана е и молба с вх. № 194468/04.06.2025 г. от ответника У. Е.

У. Ц., чрез адв. П., съдържаща искане за изменение на решението в частта на разноските. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че не се установява реално извършване на част от разходите за адвокатско възнаграждение, а именно по фактури ***** и *****, като излага подробни съображения за тяхното заплащане. Поради което претендира увеличаване на размера на присъдените разноски на сумата от 5059,58 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна - С. В. А. намира искането за неоснователно с аргументите изложени в депозираната от самата ищца молба по чл.

248 ГПК. Сочи, че в случай, че са налице доказателства за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение поддържа възражение по смисъла на чл.

78, ал. 5 ГПК за прекомерност на същото.

Съдът, след като обсъди доводите на молителите и данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.

1

По молбата на С. В. А. с вх. № 185312/28.05.2025г.

Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за изменение на определението в частта за разноските е депозирана в срока за неговото обжалване, представен е и списък по чл. 80 ГПК, съдът намира същата за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът присъжда на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, какъвто е и настоящият случай. Изводът за действително плащане на адвокатско възнаграждение от ответника е направен въз основа на представените доказателства. Съдът не намира основание да ревизира извода си за доказано плащане на адвокатското възнаграждение от страна на ответника, тъй като в приложената банковата нотификация е посочен номерът на фактури № ***** и ****** (л.

596 и л. 598 от делото), в които е начислено задължението за адвокатско възнаграждение по настоящото дело. Приложените два документа са на български език и в случая, съдът намира, че същите доказват плащане на сумите по цитираните две фактури. Различен извод не следва от отбелязването „REFU” в поле „код за предназначение“ в банковите нотификации. От значение за доказване на основанието за плащане е отбелязването в графа „основание за плащане“ в същите документи, срещу която графа са посочени номерата на тези две фактури, в които е начислено част от претендираното по настоящото дело адвокатско възнаграждение.

Релевираното от ответника в молбата по чл. 248 ГПК възражение по смисъла на чл.78, ал. 5 ГПК по отношение на присъденото адвокатско възнаграждения съдът намира за неоснователно.

С оглед изложеното, не са налице основания съдът да ревизира изразената в мотивите на решението воля, респ. не са налице основания същото да бъде изменено съобразно отправеното искане досежно присъдените в полза на ответника разноски.

С оглед на горното молбата на С. А. по чл. 248 ГПК съдът намира за неоснователна.

По молбата на ответника У. Е. У. Ц. с вх. № 194468/04.06.2025 г.

С оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за изменение на определението в частта за разноските е депозирана в срока за неговото обжалване, като представен е и списък по чл. 80 ГПК, съдът намира същата за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Противно на твърденията на ответното дружество, видно от ангажираните доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение – такива не се приложени относно фактури ***** и *****, а единствено такива са налични за другите две фактури № ***** и № ******, съгласно представените нотификации, както съдът е приел в постановеното решение. Различен извод не се налага доколкото в графа „основание за плащане“ в нотификациите от 27.02.2024 г. и 02.10.2024 г. (л. 592-594 от делото), представени от ответника, не са посочени номерата на фактури №№***** и *****. Ето защо същите не удостоверят, че ответникът действително е сторил претендирания разход по тези две фактури в общ размер на 2834,63 лв. Представената счетоводна справка от адвокатското дружество, според този състав не следва да се кредитира като годно доказателство за извършения разход, доколкото както по-горе се посочи в приложените нотификации в графа основание на плащането конкретно тези две фактури не са изрично посочени.

Предвид горното молбата на ответника по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

2

По чл. 247 ГПК

Съгласно разпоредбата на чл. 247 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допусната в решението очевидна фактическа грешка.

В молбата на ищцата от 28.05.2025г. се съдържа искане за присъждане в нейна полза на сторените разходи за извършване на преводи на документи.

В постановеното решение съдът е изложил мотиви относно основателността на искането на ищцата за присъждане в нейна полза на сторените разходи за извършване на преводи на документи, приемайки, че същото е основателно за сумата от 46,16 лв., съразмерно на уважената част от предявените искове, но е пропуснал да обективира тази своя воля в диспозитива на постановения съден акт, като е присъдил единствено сумата от 467,56 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от предявените искове.

Поради което съдът намира, че е сезиран с молба по чл. 247 ГПК.

В случаите, когато волята на съда, формирана в мотивите на съдебното решение, не е намерила цялостен израз в диспозитива на решението е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК. Такава е и настоящата хипотеза. В разглеждания случай е извън всякакво съмнение, че съдът е формирал воля в мотивната част на съдебния акт, че на ищцата се следват и разноските за заплатени от нея разходи за преводи на документи в посочения размер от 46,16 лв., съразмерно на уважената част от предявените искове, но е пропуснал да отрази тази своя воля в постановения диспозитив относно присъдените в полза на ищцата разноски в производството, доколкото е осъдил ответника да заплати сумата от 467,56 лв., представляваща размерът на следващите се на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение. Сборът от дължимите на ищцата разноски в производството възлиза общо на 513,72 лв. (46,16 лв. + 467,56 лв.), а не както погрешно е записано в диспозитива на решението – 467,56 лв.

Ето защо съдът следва да допусне поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото решение, а именно – в диспозитива на стр.

24, касаеща разноските на ищцата съдът неправилно е посочил, че осъжда ответника да заплати на ищцата сумата от 467,56 лв., вместо правилната сума от 513,72 лв. разноски по делото.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 185312/28.05.2025г. на С. В. А. за изменение на решение № 8057/05.05.2025 г., постановено по гр. д. № 43874/2022 г. по описа на СРС, 182 -ри с-в, в частта на разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 194468/04.06.2025 г. на У. Е.

У. Ц. за изменение на решение № 8057/05.05.2025 г., постановено по гр. д. № 43874/2022 г. по описа на СРС, 182 -ри с-в, в частта на разноските.

ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в решение № 8057/05.05.2025 г., постановено по гр. д. № 43874/2022 г. по описа на СРС, 182 -ри с-в, като диспозитивът на решението на стр. 24 в частта, касаеща разноските на ищцата (р. 20) вместо „ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „У. Е. – У.

ЦРТ“ – чуждестранно АД, извършващо дейност в Република България чрез „У. Е. – У. ЦРТ – клон България“, ЕИК 200830927, да заплати на С. В. А., ЕГН **********, сумата от 467,56 лв. разноски по делото.“ да се чете:

„ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „У. Е. – У. ЦРТ“ – 3 чуждестранно АД, извършващо дейност в Република България чрез „У. Е. – У. ЦРТ – клон България“, ЕИК 200830927, да заплати на С. В. А., ЕГН **********, сумата от 513,72 лв. разноски по делото.“

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4