Определение № 693 от 14.11.2023, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 693 гр. Ямбол, 14.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно гражданско дело № 20232300500454 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 вр. чл. 396, ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. В. К., упражняваща търговска дейност като ЕТ“Интер Универс – И. В.“ – с.*******, Община*******, Обл.*******, подадена от пълномощника му адв.Н.И., срещу Определение № 309/13.09.2023 г., постановено по ч. гр. дело № 351/2023г. по описа на Елховски районен съд в частта му, с която е допуснато обезпечение на бъдещите искове на ЕТ“Н. Д.“ с.Ружица, против ЕТ“Интер Универс – И. В.“ с.Стефан Караджово: иск по чл.327, ал.1, вр. с чл.318 ТЗ и чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 16 200лв. – сума по договор за покупко-продажба, обективиран във фактура №246/10.08.2020г. и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 5 140,86лв., представляваща законна лихва върху главницата от 16 200лв. за периода от 10.08.2020г. до 16.08.2023г., чрез налагане на обезпечителната мярка запор върху банковите сметки на ЕТ“Интер Универс – И. В.“ в посочени банки в страната, до размера на бъдещата претенция от 21 340,86лв.

Оплакването е за неправилност на обжалваното определение на ЕРС, с което е допуснато обезпечението на бъдещите искове, тъй като е постановено при фактическа обстановка, несъответстваща на реалното фактическо положение. Без да оспорва издаването на процесната фактура, с която е фактурирана цената на доставената му стока, частният жалбоподател е поддържал, че вземането на молителя по тази фактура, заедно с вземания по други фактури, е било цедирано с договор за цесия от 07.03.2022г., за която цесия цедентът ЕТ“Н. Д.“ е уведомил длъжника- частния жалбоподател, а цесионерът – новият кредитор е инициирал и съдебен спор по т.д.№15/2022г. по описа на ЯОС, приключило с одобрена от съда съдебна спогодба. Или твърдението на частния жалбоподател е, че обезпеченият главен иск е вероятно неоснователен, тъй като молителят не притежава вземане срещу него, като не е налице и обезпечителна нужда, а в землищата на селата ************** дейност развивали няколко посочени търговци, която дейност, включително на жалбоподателя, се затруднява от действията на молителя Н. Д.. По изложените в жалбата съображения за неправилност на определението се иска отмяната му, с присъждане на разноските по делото.

В постъпилия отговор на частната жалба, молителят ЕТ „Н. Д.“, чрез адв.С. сочи, че жалбата е неоснователна и постановеното определение следва да бъде потвърдено, тъй като той не е сключвал договор за цесия, такъв договор не е отразен в счетоводството му и той не е отправял уведомление по чл.99, ал.4 ЗЗД до жалбоподателя.

ЯОС, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото по реда на чл. 278 ГПК, намира частната жалба за процесуално допустима – депозирана е в 1 срока по чл. 396, ал.1 ГПК, броен от датата 02.10.2023г. – връчването на жалбоподателя от съдебния изпълнител на съобщението за наложената обезпечителна мярка, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на самостоятелен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред ЕРС е образувано по молба на Н. Д. Д. в качеството му на ЕТ“Н. Д.“ със седалище в с.Ружица, за обезпечение на бъдещи обективно съединени искове, които ще предяви против И. В. К. в качеството му на ЕТ“Интре Универс – И. В.“ с.Стефан Караджово : главен иск за заплащане на сумата 16 200лв. – цена на продадена на бъдещия ответник стока, за която е издадена фактура №246/10.08.2020г., както и акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 5 140,86лв. - обезщетение за забава на главното вземане в размер на законната лихва за забава от датата 10.08.2020г. до 16.08.2023г. С молбата, с която е направено искането за обезпечение на бъдещите искове, една от посочените обезпечителни мерки е запор върху банковите сметки на бъдещия ответник в конкретно посочени търговски банки в страната.

Към молбата е представена фактура №246/10.08.2020г., с която ЕТ“Н. Д.“ е фактурирал цената в размер на 16 200лв. на продадена на ЕТ“Интер Универс-И. В.“ стока 54т. царевица. Представен е двустранно подписан от страните приемо-предавателен протокол за предадени от ЕТ“Н. Д.“ на ЕТ“Интер Универс-И. В.“ 54т. царевица, представена е и справка за начислени лихви върху сумата 16 200лв. за исковия период от време.

Първоинстанционният съд е приел, че молителят е представил писмени доказателства, които налагат извод за вероятната основателност на бъдещите искове – главен, за заплащане стойността на продадената на бъдещия ответник стока и акцесорен - за мораторна лихва върху главницата, но е счел, че тъй като не могат да се установят действителните отношения на страните, допускането на обезпечението следва да се постанови при гаранция в размер на 2 150лв., която е внесена от молителя.

Пред настоящата инстанция бъдещият ответник, сега частен жалбоподател ЕТ „Интер Универс – И. В.“, е представил договор за цесия от 07.03.2022г., с който ЕТ“Н. Д.“ като цедент е прехвърлил възмездно на П. Н. Д. от гр.******* - цесионер вземането си към „Интер Универс – И. В.“ в размер на сумата общо 154 170,58лв., което вземане е формирано от осем броя фактури, една от които е процесната ф-ра №246/10.08.2020г. Представил е и уведомление, изпратено му от молителя ЕТ“Н. Д.“, получено на 24.03.2022г., с което е бил уведомен за сключения договор за цесия. Представил е също искова молба, образувана пред ЯОС, с която цесионерът П. Д. е претендирал от него заплащане на сумата общо 154 170,58лв. по договора за цесия, както и проект на съдебна спогодба по образуваното пред ЯОС търговско дело.

При тези фактически данни, настоящият въззивен съдебен състав на ЯОС намира следното:

За допускане на обезпечение на бъдещ или на предявен иск е необходимо наличието на няколко задължителни материалноправни и процесуални предпоставки – допустимост на исковата претенция, извод за вероятната й основателност въз основа на представени доказателства, наличие на обезпечителна нужда и обезпечителната мярка да се явява допустима и подходяща с оглед целената правна защита.

Съобразно разясненията по т.5 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014г. по т.д.№6/2013г. на ВКС, ОСГТК, преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства, а когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл. 180 и 181 от ЗЗД, т.е. законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи ако обезпечението е неоснователно (чл. 391, ал.3 ГПК).

В случая бъдещите искове по чл.327, ал.1 ТЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД, които ще бъдат предявени от ЕТ“Н. Д.“ срещу ЕТ“Интер Универс – И. В.“ се явяват процесално допустими 2 и обезпечителната нужда у молителя се презюмира, а вероятната основателност на бъдещите претенции следва да се прецени въз основа на въведените от бъдещия ищец твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства относно това същите в състояние ли са да обусловят най-общо извод за основателност на исковете, т.е. доказващи ли са факта, пораждащ претендираното право. За разлика от исковото производство по съществото на спора, в обезпечителното производство не е необходимо провеждането на пълно доказване, но с оглед редакцията на чл. 391, ал.1, т.1 ГПК – изискваща наличието на убедителни писмени доказателства в подкрепа на иска, все пак следва да се извърши, макар и не толкова задълбочено, проверка на доказателствената стойност на документите, приложени към молбата.

В настоящото обезпечително производство молителят е основал бъдещите си искови претенции на твърдението, че вземането му е за незаплатена в срок от бъдещия ответник цена на продадена му и доставена стока. За извършеното предаване на продадената стока молителят е представил двустранно подписан приемо-предавателен протокол, представил е и фактура №246/10.08.2020г. с фактурираната цена на стоката, която фактура, съгласно трайната практика на ВКС, може да бъде приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване, т.е. същата установява сключената между страните търговска сделка.

Пред настоящата инстанция от бъдещият ответник е представен писмен договор, с който молителят е цедирал вземането си по процесната фактура срещу ответника, както и по други посочени фактури, което вземане е в размер на сумата общо 154 170,58лв. От бъдещия ответник е представено и уведомление, изпратено му от молителя, който като цедент по договора за цесия го е уведомил за извършената цесия. Възраженията на молителя относно истинността на договора за цесия и уведомлението, и липсата на счетоводно отразяване на договора за цесия не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство.

Анализът на горепосочените доказателства и обстоятелствата, установени с тези доказателства сочи на извод, че е разколебана убедителността на доказателствата за вземането на молителя по процесната фактура, тъй като молителят се е разпоредил с вземането си срещу бъдещия ответник, сега частен жалбоподател, което вземане е за цената на продадената стока по процесната фактура №246/10.08.2022г. Или извършената цесия на вземанията по договора за цесия от 07.03.2022г. не легитимира молителя – цедент като страна по материалното правоотношение с бъдещия ответник, имаща право да получи изпълнение. Изложеното обосновава за настоящия въззивен състав заключение, че проектираните осъдителни претенции – главна и акцесорна са вероятно неоснователни, тъй като молителят не разполага с убедителни писмени доказателства.

Независимо от така приетото, че не може да се направи категоричен извод за вероятната основателност на бъдещите искове, при условията на чл.391, ал. 2 от ГПК първоинстанционният съд е допуснал обезпечението срещу гаранция, която е внесена от молителя. Размерът на гаранцията е определен според преценката на съда и е в размер на 10% от цената на бъдещите искове, каквато е утвърдената съдебна практика.

Предназначението на внесената гаранция е именно тази - да репарира евентуалните вреди или пропуснати ползи, които ответникът би понесъл в случай, че исковете бъдат отхвърлени като неоснователни. Гаранцията по същността си представлява обезпечение на евентуален бъдещ иск на ответника за заплащане на обезщетение за причинените му, /вследствие обезпечението, допуснато в полза на молителя/ вреди, доколкото при непредявяването на такъв иск от ответника в срока по чл.403,ал.2 от ГПК гаранцията се освобождава, а при предявяването му тя се задържа и служи за удовлетворяване на вземането при уважаване на иска за вреди.

В обобщение, настоящият съдебен състав намира, че независимо че молителят не е представил доказателства, подкрепящи бъдещите искове, и то убедителни такива, при внесената от молителя гаранция искането му за допускане на обезпечението правилно е уважено. Определението в този смисъл на първата инстанция, с наложената обезпечителна мярка запор върху банковите сметки на бъдещия ответник е правилно и законосъобразно, и следва да се потвърди в оспорената му част.

3

Водим от изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №309/13.09.2023г. , постановено по ч. гр. дело № 351/2023г. по описа на Елховски районен съд в частта му, с която е допуснато обезпечение на бъдещите искове на ЕТ“Н. Д.“ с.Ружица, против ЕТ“Интер Универс – И. В.“ с.Стефан Караджово: иск по чл.327, ал.1, вр. с чл.318 ТЗ и чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 16 200лв. – сума по договор за покупко-продажба, обективиран във фактура №246/10.08.2020г. и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 5 140,86лв., представляваща законна лихва върху главницата от 16 200лв. за периода от 10.08.2020г. до 16.08.2023г., чрез налагане на обезпечителната мярка запор върху банковите сметки на ЕТ“Интер Универс – И. В.“ в посочени банки в страната, до размера на бъдещата претенция от 21 340,86лв.