Решение № 58 от 22.04.2026, Районен съд - Тутракан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Тутракан, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20253430100338 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Решението е за начина на извършване на делбата, приключващо втората фаза на производството по Глава XXIX от ГПК.

С Решение № 206/02.11.2025 по гр.д.№ 338/2025 на ТнРС, поправено с Решение № 215/12.11.2025 по същото дело, е допусната делбата на процесния ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Бреница, одобрени със Заповед № РД-18-614/ 28.02.2018 на ИД на АГКК, находящ се в ***, с площ 10503 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – 4, с номер по предходен план – 002062, при граници и съседи – ***, ***, *** и ***., ПРИ

КВОТИ: за С. А. Д. с ЕГН ********** – 3/4 ид.ч., и за З. Ш. Х. с ЕГН ********** – 1/4 ид.ч.

Върху своята идеална част от собствеността на нивата ищцата е учредила право на вещно ползване в полза на трето лице – „С. г.“ ЕООД, с Нотариален акт, вписан под № 27, вх.рег.№ 672 и дв.вх.№ 669/02.05.2025 на СВ-Тутракан.

1

Ищцата е изложила още с исковата молба становище, че желае да придоби дела на ответницата, като ѝ бъде възложен същия срещу парично уравнение. Алтернативно, да се изнесе целия имот на публична продан.

Ответницата в две становище с вх.(ТнРС)№ 5909/12.11.2025 и вх.

(СсОС)№ 4767/17.12.2025 изразява становище, че не желае да „продава“, което съдът приема като несъгласие за приключване на делото по спогодба или друг извънсъдебен способ.

Съгласно чл. 72 от Закона за наследството, при съставяне на дяловете на съделителите при делба не се допуска разделянето на нивите на части, помалки от 3 декара. В случая допуснатият до съдебна делба имот е с начин на трайно ползване „Нива“ и е с площ от 10503 кв.м., като делът на ответницата е 1/4 ид.ч. от нея, или 2625,75 кв.м., което е под ограничението. Ето защо, съдът с Определение № 24/14.01.2026 по делото е приел, че не са необходими специални знания за правния извод, че делбеният имот е неподеляем при квотите, при които е допусната делбата между страните, поради което не е назначена техническа експертиза за поделяемост, а само икономическа за оценка на вещта и на квотните дялове.

В съдебното заседание е прието заключението на вещото лице оценител на земеделски земи, което съдът счита за компетентно изготвено, пълно и обосновано, и съгласно което пазарната стойност на нивата би била 29900 лева, ако върху никоя част от нея не беше учредено вещно право на ползване в полза на трето лице. Тъй като такова е учредено от ищцата Д. върху нейните 3/4 ид.ч. в полза на „Сливови градини“ ЕООД, експертът е изчислил вещната тежест на 10091,25 лева, а остатъчната стойност на дела на ищцата (3/4 ид.ч.) остава 12333,75 лева, докато необременената с вещни тежести 1/4 ид.ч. на ответницата е с пазарна стойност 7475,00 лева.

За да стигне до извода, че вещната тежест върху 3/4 ид.ч. на ищцата е на стойност 10091,25 лева, вещото лице е използвало формула, при която стойността на нейния дял без вещната тежест (22425 лева) се умножава веднъж с коефициент, отчитащ срока, който при неопределен срок не може да бъде повече от 0,9, и втори път се умножава с друг коефициент, отчитащ вида на учреденото право в зависимост от ограниченията, които то налага на собственика на имота (земята) за ползването му. Този коефициент е между 0,5 и 1,0, като вещото лице е използвало коефициент 0,5, който съответства на 2 най-малко ограничения за собственика. Съдът не приема изцяло заключението на вещото лице, и по-конкретно за стойността на вещното право на ползване, защото не е съгласен с използвания от него коефициент за тежест 0,5 във формулата, тъй като същия не съответства на ограниченията, които налага вещното право на ползване за собственика. Вещната тежест, противопоставима на купувача, и лишаваща го от възможността да се ползва от собствеността си неопределен и продължителен период от време, е от естество да направи имота практически непродаваем. Затова е трябвало да се ползва максималният коефициент, отчитащ ограниченията, които вещната тежест налага на собственика на имота. Така, при заместването му във формулата, която вещото лице ползва и за което заместване като аритметична операция не са необходими специални знания, се получава следния резултат за стойността на вещното право на ползване: 22425,00 х 0,9 х 1,0 = 20182,50 лева. Оттук, реалната пазарна стойност на ищцовия дял от 3/4 ид.ч. е 22425,00 – 20182,50 = 2242,50 лева, според съда.

Така, според частично коригираното от съда заключение на вещото лице, пазарната стойност на делбения имот при съобразената вещна тежест на ищцовия дял възлиза на 2242,50 + 7475,00 = 9717,50 лева, или при превалутиране = 1146,57 + 3821,91 = 4968,48 евро.

При липса на съгласие между съсобствениците за начина на извършване на делбата, единственият възможен начин остава по чл. 348 от ГПК – изнасяне на публична продан. В този случай съдът следва да постанови в решението по какъв начин да бъде разпредЕ., респ. получена от съделителите продажната цена. Обичайно тя е равна на квотите в съсобствеността, но в настоящия случай такова решение би било несправедливо за ответницата. Причината е в учредената от ищцата Д. вещна тежест върху своя дял от 3/4 ид.ч., чрез учредяване на безсрочно вещно право на ползване, при това в полза не на физическо лице, а на юридическо.

Съдебната делба, като особено конститутивно производство, има за предмет прекратяване на съсобствеността върху една вещ по съдебен ред, т.е. ищецът признава обем права на ответника в съсобствеността, като иска принудително осъществяване на потестативното си право на делба, независимо от волята на ответника. Когато съсобственият имот е реално 3 неподеляем, чрез извършването на делбата посредством изнасянето на имота на публична продан, съобразно разпоредбата на чл. 348 от ГПК, се гарантира осъществяването на потестативното право на ищеца да се прекрати съсобствеността, като вещните права на всички съделители бъдат справедливо възмездени чрез тяхната парична равностойност, съобразно пазарните условия към момента на прекратяване на съсобствеността.

Съделителите обаче са обвързани с последиците на учреденото от ищцата вещно право на ползване върху нейните ¾ ид.ч. от нивата, извършено преди вписването на исковата молба за делба. Касае се за акт на разпореждане от съделител, който не е придобил собствеността по наследство и поради това другият съделител – Х., която макар да е наследник на своята идеална част, не може да се ползва от иска или възражението по чл. 76 от ЗН – арг. т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК.

Не се открива в закона норма, нито в съдебната практика на ВКС има решение, което да даде насока как следва да се извърши разпределението на получената при публичната продан цена в случай като настоящия, при който единият съделител, който няма качеството на наследник, е учредил безсрочно вещно право на ползване върху своята идеална част от дебления имот, преди предявяване на иска за делба. Съдът е изправен пред хипотезата на чл. 5, изр.

2 от ГПК – липса на закон, и следва да основе решението си на основните начала на правото, обичая и морала.

Основни начала в гражданското право са: забраната за злоупотреба със субективни права, която забрана е формулирана в чл. 8, ал. 2 от ЗЗД като възможност на правоимащия да се ползва от правата си за задоволяване на своите интереси, но при ограничението да не се упражняват същите права в противоречие с интересите на обществото; репариране на причинените вреди от непозволено действие – чл. 45 от ЗЗД; забраната за неоснователно обогатяване – чл. 59 от ЗЗД; и забрана за получаване на изгоди от собствено противоправно поведение.

Съдът отдава значение на факта, че нотариалният акт за учредяване на безсрочното вещното право на ползване в полза на третото лице „О. г.“ ЕООД е сключен на 02.05.2025 г. – само две седмици преди подаване на исковата молба за делба. Съобразявайки изложените основни начала на гражданското 4 право, съдът намира, че ищцата е упражнила своето право да сключи разпоредителната сделка за задоволяване на свой имуществен интерес, но го е направила по време и начин, които са в противоречие с интересите на другия съсобственик (в нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЗД), защото няма житейски аргумент, който да обясни защо е сключила сделката само две седмици преди да подаде исковата молба за делба, а не беше изчакала ликвидирането на съсобствеността и едва тогава да се разпореди с дела си, както намери за добре. С тази сделка неминуемо е съзнавала, че уврежда интересите на съсобственика, който няма възможност заради размера на дела си да придобие реална част от делбената вещ и следователно същата трябва да се изнесе на публична продан, като е очаквала и че пазарната цена ще бъде силно занижена, поради практическата непродаваемост на процесния имот на потенциален купувач, който не е измежду съделителите или „Овощни градини“ ЕООД. Така съсобственикът Х. би претърпяла вреди под формата на пропуснати ползи (чл. 45 от ЗЗД), а ако на публичната продан ищцата Д. упражни правото си на изкупуване по чл. 354 от ГПК при ниската продажна цена, което прозира като нейна цел, би се облагодетелствала от собственото си противоправно поведение, изразяващо се в злоупотребата с право (чл. 8, ал.

2 от ЗЗД).

Справедливостта изисква на тази злоупотреба да се противодейства, като се репарира потенциалното обедняване на ответницата от действията на ищцата. Това може да се постигне, като получената при публичната продан цена се разпредели между съсобствениците, но не при квотите, при които е допусната делбата (3/4 ид.ч. за ищцата и 1/4 ид.ч. за ответницата), а при съотношението на пазарните оценки на тези дялове спрямо общата пазарна стойност на вещта (1146,57/4968,48 за ищцата и 3821,91/4968,48 за ответницата). Съдът отчита все пак, че е възможна хипотезата, при която дори в това съотношение припадащата се на ответницата сума за нейния дял от съсобствеността да е под пазарната оценка на дела ѝ, която дава вещото лице, и в този случай щетата за нея няма да бъде компенсирана. Ето защо, трябва да се изведе още едно условие – сумата, която следва да се изплати на ответницата Х. от получената продажна цена не трябва да е по-малка от 3821,91 евро. Третата хипотеза, при която продажната цена на цялата вещ е под тази сума, означава, че цялата продажна цена следва да се изплати на ответницата, а за разликата до 3821,91 лева, тя разполага с иск срещу ищцата 5 на осн. чл. 45 от ЗЗД.

По разноските

На осн. чл. 8, предл. 1, във вр. с чл. 1 от ТДТССГПК страните следва да бъдат осъдени да платят на съда 4% държавна такса съобразно дяловете им в съответствие с определените от вещото лице и съда стойности, както следва:

С. Д. 45,86 евро = 4% от 1146,57 евро; З. Х. 152,88 евро = 4% от 3821,91 евро.

Ищцата е претендирала с исковата молба да ѝ се присъдят разноските за производството, които се състоят в държавни такси за преписи 12 евро и депозит за възнаграждение на вещото лице от 200 евро. Тези разноски са дължими от страните според квотите им в съсобствеността и понеже ответницата не е платила никаква част от тях, ищцата има право ѝ се присъдят 1/4 от тях, или 53 евро.

Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд

РЕШИ:

ИЗНАСЯ на публична продан ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Бреница, одобрени със Заповед № РД-18-614/ 28.02.2018 на ИД на АГКК, находящ се в землището на ***, с площ 10503 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – 4, с номер по предходен план – 002062, при граници и съседи – ***, ***, *** и ***., при право на съделителите да получат част от продажната цена, при следните условия: ако продажната цена е по голяма от 4968,48 евро, С. А. Д. с ЕГН ********** следва да получи „1146,57/4968,48“ части от продажната цена, а З. Ш. Х. с ЕГН ********** следва да получи „3821,91/4968,48“ части от продажната цена; ако продажната цена е под 4968,48 евро, но повече от 3821,91 евро, З. Ш.