Определение № 1563 от 13.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1563 гр. София, 13.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно гражданско дело № 20261000501270 по описа за 2026 година

Съдебното производство е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. В. Д., в качеството на особен представител на длъжниците Г. П. М. и С. П. М.а, срещу определение № 530/31.03.2026 г., постановено по в. гр. д. № 463/2026 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград. С посоченото определение е оставена без разглеждане жалбата на адв. В. Д. срещу постановление от 23.01.2026 г. на ЧСИ Б. В., с рег.

№ *** по описа на КЧСИ за прекратяване изпълнителното производство по изпълнително дело № 409/ 2022 г. по описа на същия ЧСИ Б. В..

В частната жалба се изтъкват подробни съображения, че така постановеното определение е неправилно. Оспорва се извода на окръжния съд, че жалбата, подадена в качеството на особен представител на лицата: Г. П.

М. и С. П. М.а, длъжници по изпълнително дело № 409/2022 година по описа на ЧСИ Б. В., срещу постановление от 23.01.2026 г. по изпълнително дело № 409/2022 година по описа на ЧСИ Б. В., per. № *** в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Благоевград е просрочена . В тази насока се твърди, че жалбата е изпратена на 17.02.2026 г. по пощата, т. е срокът за обжалване не е просрочен. Това е видно от системен бон с код PS2700O24ZGL К, издаден от „Български пощи“ ЕАД от 17.02.2026 г. и препоръчаното писмо с обратна разписка доказва, с която е изпратена жалбата. Поддържа се, че за изчисляване на срока релевантна е датата на изпращане на жалбата по пощата - 17.02.2026 г., а не датата на получаване от ЧСИ Б. В. - 18.02.2026 г. Моли се определението да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върната на окръжния съд за произнасяне по жалбата срещу прекратителното постановление на ЧСИ.

Софийският апелативен съд като съобрази твърденията на страните, както и представените по делото доказателства, намира за установено следното:

1

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от заинтересована страна, като същата е допустима, но е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

Процесното определение на окръжния съд е валидно и допустимо, тъй като е постановено от законен състав на същия съд в правомощията на правораздавателните му компетенции. Разгледано по същество определението е и правилно, макар и по различни съображения от изложените от окръжния съд.

Апелативният съд констатира, че действително жалбата срещу постановлението от 23.01.2026 г. на ЧСИ Б. В. е подадена по пощата на 17.02.2026 г. Това се доказва от представените към разглежданата частна жалба системен бон с код PS2700O24ZGL К, издаден от „Български пощи“ ЕАД от 17.02.2026 г. и препоръчаното писмо с обратна разписка. Поради изложеното е неправилен изводът на окръжния съд, че не е спазен предвидения в чл. 436, ал. 1 ГПК двуседмичен срок, който в случая безспорно тече от деня на съобщението - 03.01.2026 г. Въпреки, че жалбата е подадена в срока по в чл. 436, ал. 1 ГПК, същата следва да бъде оставена без разглеждане, доколкото е насочена срещу прекратителното постановление на основание чл.

433, ал. 1, т. 2 ГПК, което длъжниците в изпълнителното производство, включително и техните особени представители, нямат правен интерес и процесуална легитимация да обжалват.

Взискателият има право да поиска прекратяване на образувания изпълнителен процес, като акт на разпореждане с изпълняемото право. Касае се до проявления на диспозитивното начало, установено в чл. 6 ГПК, което стои и в основата на изпълнителния процес. Този принцип се проявява в изпълнителния процес по-пълно отколкото в исковия, защото в изпълнителното производство се осъществява изпълняемо право, с което кредиторът може да се разпорежда. Съдебният изпълнител е подчинен на исканията на взискателя при разпореждане с предмета на делото.

Изпълнителният орган се явява обвързан и от искането за прекратяване на изпълнителното производство, разбирано като окончателно преустановяване на изпълнителните действия - т. 2 от ТР № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС. Молбата на взискателя за прекратяване на изпълнителното производство десезира съдебния изпълнител и той не може да не се съобрази с нея. Ако волята на взискателя е изразена писмено и недвусмислено, условието на закона е изпълнено. Изпълнителният орган дължи прекратяване на изпълнителното дело с прилагане на законните последици. С приемането на т. 3 от ТР № 2 от 22.11.2022 г. по тълк. д № 2/2021 г. ОСГТК на ВКС е преодоляна противоречива практика и по въпроса има ли привилегия за вземането на частния съдебен изпънител и каква е тя, след като вземането му е частно. Настоящият случай не е такъв, тъй като не е имало осребрено имущество, подлежащо на разпределение.

Видно е от съдържанието на жалбата, с която е бил сезиран окръжният съд, че причините да се оспорва процесното постановление за прекратяване е, че адв. В. Д., като особен представител на длъжниците Г. П. М. и С. П. М.а, не 2 е доволна от опреденото й възнаграждение за осъщественото особено представителство в изпълнителното производството. В жалбата се излагат аргументи, че възнаграждението на адв. В. Д. следва да бъде завишено.

Искане до съдебния изпълнител за увеличаване на възнаграждението е депозирано в ръкописна молба от 20.08.2025 г. на адв. В. Д., по която няма данни ЧСИ Б. В. да се е произнесъл. Липсата на произнасяне по това искане на особения представител не обосновава за него правен интерес да обжалва постановлението за прекратяване на изпълнителното дело по молба на взискателя. В случая в това постановление няма разгледани въпроси за разноските в изпълнителното производство. Няма и пречка съдебният изпълнител с отделен акт да се произнесе по въпроси, свързани с разноските в изпълнителното производство, включително и по искането за увеличаване на размера на възнаграждението на особения представител.

Настоящият съдебен състав намира, че липсва подлежащо на обжалване действие по смисъла на чл. 435 ГПК за длъжниците, включително за техния особен представител. Законът лимитативно очертава случаите, при които преценката на съдебен изпълнител подлежи на съдебен контрол като общото при всички тях е, че действията пряко засягат зачетен от правния ред интерес за страна в изпълнителното производство – взискател или длъжник, а по изключение и за трето лице на изпълнителното производство, ако предявява собствени права върху обекта на принудително изпълнение. Действително нормата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК предвижда обжалваемост на постановление за разноски, но в процесното постановление за прекратяване няма възложени в тежест на страна по изпълнителното дело разноски и въобще обсъждане на такъв въпрос.

Налице е съвпадане на крайните изводи на окръжния съд и настоящия съдебен състав, че жалбата на адв. В. Д. срещу постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, е недопустима. Поради това, макар и по различни съображения от окръжния съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Доколкото по искането в ръкописната молба от 20.08.2025 г. на адв. В.

Д. за увеличаване на възнаграждението й, съображения за което са изложените и в жалбата й от 17.02.2026 г., следва да се произнесе органът по изпълнението с нарочен акт, делото следва да се върне на съдебния изпълнител с изрични указания в тази насока.

Предвид изложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, състав на Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 530/31.03.2026 г., постановено по в. гр. д. № 463/2026 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград.

ВРЪЩА копието от изпълнително дело № 409/ 2022 г. по описа на същия ЧСИ Б. В. на съдебния изпълнител с указания за извършване на действия, свързани с произнасяне по ръкописната молба от 20.08.2025 г. на 3 адв. В. Д. за увеличаване на възнаграждението й, съображения за което са изложените и в жалбата й от 17.02.2026 г.

Определението подлежи на обжалване, само при наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4