Определение № 2213 от 09.09.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2213 гр. София, 09.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502160 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от „РЕНАТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, срещу определение № 6831/30.01.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 1983/2024 г. по описа на СГС, ГО, IV Д въззивен състав, с което е оставена без разглеждане частната му жалба, подадена срещу постановление, обективирано в съобщение с изх. № 01299/09.01.2024 г. по изп. д. № 20088380400352 по описа на ЧСИ М. Б., рег. № *** от КЧСИ, с район на действие СГС, с което о постановен отказ за възстановяване на такса по т.22 ТТР към ЗЧСИ в размер на 26 062, 54 лв. Излага съображения, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Счита, че след като длъжникът може да се защити срещу незаконосъобразното определяне на задължението, то следва и купувачът на публичната продан да може да се защити от неправилно определените такси в изпълнителното производство. Поддържа, че в случая не е налице действие, извършено от съдебния изпълнител по смисъла на чл.78, ал.1 ЗЧСИ, за което да му се дължи плащане.доколкото се обжалва определения размер на държавната такса за въвод във владение, то депозираната жалба е допустима.

Счита, че депозираната от дружеството жалба по своята правна същност представлява и искане за връщане на недължимо платена такса по чл.4б ЗДТ.

Съдът е следвало да изходи от действителната воля на страната, а не от нейното външно проявление. Поддържа, че след като не е поискал и съдебният изпълнител не е извършил въвод във владение, то не му се дължи такса по т.22 ТТР към ЗЧСИ. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на СГС за разглеждане по същество на депозиранта жалба.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от взискателя „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с който я оспорва.

Излага съображения, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Третото лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител, само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движими вещи, се намират във владение на това лице. Третите лица могат да обжалват и въвод във владение на недвижим имот, само ако последното е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Тъй като жалбоподателят не е депозирал жалба срещу такъв акт на съдебния изпълнител, жалбата се явява недопустима. В случай, че съдът приеме, че е 1 допустима, поддържа, че е неоснователна. Моли съда да остави без уважение частната жалба.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

СГС е сезиран с жалба, депозирана от трето лице – купувач по проведена публична продан, срещу постановление, обективирано в съобщение изх. № 01299/09.01.2024 г., по изп. д. № 20088380400352 по описа на ЧСИ М.

Б., рег. № *** от КЧСИ, с район на действие СГС, за възстановяване на заплатена такса по т.22 ТТР към ЗЧСИ. Твърди, че е платил начислената от съдебния изпълнител такса по т.22 ТТР към ЗЧСИ в размер на 26 062, 54 лв., но същата не е била дължима в нито един момент. Таксата е събрана във връзка с въвод във владение на имота, придобит от публичната продан.

Същевременно не е отправял искане до съдебния изпълнител за извършване на въвод във владение, тъй като държи сградата по силата на договор за наем от 09.04.2020 г. и от тази дата никога не е напускал същата. На 27.03.2023 г. по телефона и на електронната поща е уведомил съдебния изпълнител, че е извършено доброволно предаване на владението на сградата, за което е съставен протокол за доброволно предаване на владението. С молба от 28.09.2023 г. е отправил искане до съдебния изпълнител за възстановяване на недължимо заплатената такса по т.22 ТТР към ЗЧСИ в размер на 26 062, 54 лв.

С обжалваното постановление съдебният изпълнител е отказал да възстанови тази сума. След като не е извършен въвод във владение от съдебния изпълнител, отказът му да възстанови авансово внесената от жалбоподателя такса се явява незаконосъобразен. Моли съда да отмени обжалваното постановление и да постанови връщане на недължимо платената такса по т.22 ТТР към ЗЧСИ.

Производството по изп. д. № 20088380400352 на ЧСИ М. Б., peг. № ***, с район на действие СГС, е образувано по молба от „Топлофикация София“ЕАД срещу „8 - ми Март“АД, въз основа на изпълнителен лист от 14.11.2001 г. по гр. д. № 5884/2001 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав.

С протокол от 21.07.2023 г. за купувач е обявен „Рената България“ ЕООД на недвижим имот - сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. София, община Столична, обл. София (столица) по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед РД-1848/12.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 15.02.2019 г., с адрес на сградата: гр. София, район „Надежда“, бул. „***“ № 2, разположена в поземлени имоти с идентификатори ***,

*** и принадлежаща към поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ на сградата от 4 574 кв. м.,, брой надземни етажи: 2, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: промишлена сграда.

На 07.08.2023 г. е съставено постановление за възлагане на недвижимо имущество, което е влязло в сила на 05.09.2023 г.

Купувачът по публичната продан „Рената България“ ЕООД е депозирал вх. № 43989/14.09.2023 г., към която са приложени платежни 2 нареждания за платени данъци и такси, като както и такса по т.22 ТТР към ЗЧСИ за въвод във владение в размер на 26, 062. 54 лв.

С имейл от 27.09.2023 г. „Рената България“ ЕООД е уведомил съдебния изпълнил, че е извършен въвод на имота.

Съдебният изпълнител е уведомил купувача по публичната продан, че вече е фактурирал заплатената сума и е изпратил на фактура за въвода №0000139056/14.09.2023 г. и е изразил готовност за извършването на реален въвод, за което е изпратено съобщение изх.№ 54880/27.09.2023 г.

С молба вх. № 45827/28.09.2023 г. купувачът по публичната продан изрично е заявил, че купувачът не желае въвод във владение, тъй като владее имот по силата на договор за наем, порази което претендира възстановяване на заплатената сума, като недължимо платена.

Със съобщение изх. № 01299/09.01.2024 г. по изп. д. № 20088380400352 по описа на ЧСИ М. Б. с per. № *** от КЧСИ, с район на действие СГС е постановен отказ за възстановяване на заплатена такса в размер на 26 062, 54 лв., по т. 22 ТТР към ЗЧСИ.

С обжалваното определение съдът е оставил жалбата без разглеждане, като е счел същата за недопустима. Решаващият съд е приел, че третото лице има право на жалба само срещу посочените в чл.435, ал.3 - ал.5 ГПК изпълнителни действия на съдебния изпълнител. Жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител да извърши конкретно изпълнително действие има единствено взискателя, по силата на изричната норма на чл.435, ал.1, т.1 ГПК, а купувачът по публичната продан не разполага с процесуална възможност да обжалва откази на съдебния изпълнител.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Купувачът по проведена публична продан има качеството трето лице за изпълнителното производство. В нормата на чл.435, ал.3 - ал.5 ГПК изрично са регламентирани кои изрично посочени действия на съдебния изпълнител могат да се обжалват от третото за изпълнителното производство лице - постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена; може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице; може да обжалва и въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява.

В полза на третото лице не е предвидена процесуалната възможност да обжалва отказа на съдебния изпълнител да възстанови събрана такса за изпълнително действие, което не е извършено. Ето защо депозираната жалба срещу акт на съдебния изпълнител, за който не е предвиден съдебен контрол, се явява процесуално недопустима, в каквато насока са и изводите на решаващия съд.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че след като длъжникът може да се защити срещу незаконосъобразното определяне на задължението, то следва и купувачът на публичната продан да може да се 3 защити от неправилно определените такси в изпълнителното производство.

Съгласно разясненията, дадени в мотивите на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.8, с приетия нов ГПК законодателят ограничи възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я сведе до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата на купувача по проведената публична продан срещу отказа на съдебния изпълнител да възстанови внесена такса по т.22 ТТР към ЗЧСИ се явява процесуално недопустима.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че жалбата съставлява и искане по чл.4б ЗДТ. Жалбата, въз основа на която е образувано производството пред СГС, е съобразена с изискванията за редовност.

Жалбоподателят е посочил обжалваното действие на съдебния изпълнител, изложил е оплаквания относно неговата законосъобразност и е формулирал точно искането си към съда. С оглед на това за решаващия съд не е възникнало задължение да дава указания на страната да уточни търсената от него защита. Отделен е въпросът, че нормата на чл.4б ЗДТ, на която се позовава жалбоподателя, не може да намери приложение в разглеждания случай, тъй като претендираната от него като недължимо платена такса не съставлява държавна такса, а е такава по т.22 ТТР към ЗЧСИ.

По изложените съображения съдът счита, че депозираната пред СГС жалба е процесуално недопустима, поради което законосъобразно същата е оставена без разглеждане. Ето защо частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 59707/27.05.2024 г., депозирана от „РЕНТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 131378508, с адрес гр.

София, ж. к. „Младост“ – 1 част, бл. *, вх.7, ет.2, ап.4 и съдебен адрес гр.

София, *** – адв. Д. С. А., срещу определение №

6831/30.04.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 1983/2024 г. по описа на СГС, ГО, IV Д въззивен състав, като неоснователна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4