Решение № 260057 от 17.08.2020, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 17515/2019
- Вид
- Решение № 260057
- Подписан
- 17.08.2020
- В сила
- 25.02.2021
- Състав
- ТАТЯНА АНДОНОВА ЛЕФТЕРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178 ал.1 т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
Р Е Ш Е Н И Е
№260057
17.08.2020 г., гр. В.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети състав, на седемнадесети юли две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.Д. разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 17515 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Ж.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***, с която против Областна дирекция на министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – В., с адрес: ***, представлявана от директора старши комисар Даниел Стайков Пашов, след изменение по реда на чл.214, ал.1 ГПК, е предявен иск за заплащане на сумата от 525,87 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен от ищеца при ответника извънреден труд за периода от 25.10.2016 г. до
30.09.2019 г., като сумата е получена в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права:
Ищецът е служител на ответника, като през процесния период е заемал длъжността „старши полицай“ в „Етапно конвойно звено“ при ОДМВР-В. и е със статут на държавен служител.
През процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време. Съгласно чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения
Съгласно чл.178 ЗМВР към основното месечно възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица. През процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., като в нея липсвало изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм предходно е бил предвиден в нормата на чл.31 ал.2 от Наредба №8121 з-407 от 11.08.2014 г., според която, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 часа и 06,00 часа, за отчетния период, се умножава по 0,143. Тази Наредба е била отменена с приемане на Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г. на МВР, която от своя страна е била отменена с Решение №8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело №5450/2016 г.
Липсата на изрична норма не следвало да се възприема като законова забрана за преизчисляване на положените от служители на МВР часове нощен труд в дневен.
Налице била празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, при което следвало субсидиирно да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата обн. ДВ от 26.01.2007 г., според която, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Твърди, че за периода е положил общо 488 ч. нощен труд, който презичислен с коефициент 1,143 възлиза на 557,78 часа, което сочи положен извънреден труд от 69,78 часа. Претендира сумата от 432,66 лева – получена след изчисляване на база основното месечно възнаграждение на ищеца, увеличено с 50 %, съгласно чл.187 ал.6 ЗМВР. На осн. чл.214, ал.1 ГПК, в хода на производството по делото, е допуснато изменение в размера на предявения иск, като ищецът претендира заплащане на сумата от 525,87 лева, за същия период.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Не спори, че през процесния период, ищецът е бил държавен служител и че работата му е изпълнявана на смени, при сумирано изчисляване на работното време. Твърди, че целият положен от ищеца извънреден труд му е бил заплатен своевременно, на основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР, доколкото приложимите за ищеца, като държавен служител в МВР, норми са тези по ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл и КТ.
Сочи, че процесните отношения се регулират от Наредба 8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба 8121з-908 от 02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния труд в дневен.
Оспорва приложимостта на Наредба за структурата и организацията на работната заплата, доколкото считат че съгласно чл.9 ал.2 и ал.3 от същата, се установява, че тя е приложима само за работници и служители по трудово правоотношение, но не и за държавни служители, какъвто е ищецът. Счита, че за ищеца са приложими само нормите на ЗМВР.
Сочи, че съгласно чл.178 ал.1 ЗМВР са изчерпателно изброени възнагражденията, които се изплащат на служителите на МВР и съгласно чл. 179