Решение № 156 от 01.07.2021, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Велико Търново , 01.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело № 20214001000050 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 260052/16.12.2020 г., постановено по т. д. № 84/2020 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е обявен за нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, сключения на 28.12.2011 г. договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 176, том Х, рег. № 7612, дело № 1073/2011 г. на нотариус С. Л., с район на действие Плевенски районен съд, по силата на който „Стил – Л“ ЕООД, гр. Плевен, ЕИК 114077641, представлявано от управителя БЛ. Ф. БЛ., ЕГН **********, от гр. Плевен, продава на купувача БЛ. Ф. БЛ., ЕГН **********, от гр. Плевен следния недвижим имот:

1/2 идеална част от магазин за нехранителни стоки, находящ се в гр. Плевен, ******, на първи етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, одобрени със Заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение – за търговска дейност, състоящ се от търговска зала, помощно помещение, гардеробна и стая персонал, санитарен възел с преддверие, със застроена площ от 112.80 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – обекти с идентификатори *** и ***, под обекта – няма, над обекта – обекти с

1 идентификатори *** и ***, заедно с припадащите се на магазина идеални части от общите части и правото на строеж на сградата, обозначена по кадастрална схема като сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, одобрени със Заповед № РД18-71/06.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, а по доказателствен акт за собственост в парцел I, стр. кв. 248 по плана на гр. Плевен, за сумата от 9 600 лв., поради противоречие с добрите нрави. Със същото решение е признато за установено, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по отношение на БЛ. Ф. БЛ., ЕГН **********, от гр. Плевен, че „Стил – Л“ ЕООД, гр. Плевен, ЕИК 114077641, представлявано от управителя Б. И. Л., е собственик на следния недвижим имот: 1/2 идеална част от магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Плевен, ******, на първи етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, одобрени със Заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение – за търговска дейност, състоящ се от търговска зала, помощно помещение, гардеробна и стая персонал, санитарен възел с преддверие, със застроена площ от 112.80 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – обекти с идентификатори *** и ***, под обекта – няма, над обекта – обекти с идентификатори *** и ***, заедно с припадащите се на магазина идеални части от общите части и правото на строеж на сградата, обозначена по кадастрална схема като сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Плевен, одобрени със Заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, а по доказателствен акт за собственост в парцел I, стр. кв. 248 по плана на гр. Плевен.

Осъден е БЛ. Ф. БЛ., ЕГН ********** от гр. Плевен да заплати на „Стил – Л“ ЕООД, гр.

Плевен, ЕИК 114077641, представлявано от управителя Б. И. Л., направените деловодни разноски за производството пред първата инстанция съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК в общ размер на 3 701.99 лв.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от БЛ. Ф. БЛ., ЕГН **********, чрез адв. А.С. от АК – Плевен, с адрес: гр. Плевен, ********4, против Решение № 260052/16.12.2020 г., постановено по т. д. № 84/2020 г. по описа на Плевенски окръжен съд.

В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно. Твърди се, че съдът не е изследвал т. 3 от прогласения за нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.11.2011 г., отразен в нотариален акт № 176, том Х, рег. № 7612, дело № 1073/2011 г. на нотариус С. Л., в която изрично е посочено, че БЛ. Ф. БЛ. е уведомен за вписаната договорна ипотека в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД и е съгласен да закупи 1/2 идеална част от имота ведно със съответните идеални части от него, учреденото право на строеж и съответните тежести. Посочва се, че съдът не е възприел действителната воля на страните, а именно купувачът по сделката да придобие на занижена цена един имот, обременен с тежести за дълъг период от време, като компенсация за създадена правна 2 несигурност по отношение собствеността на този имот. Излага се, че от представените писмени доказателства се установява, че ипотеката е заличена едва на 28.07.2020 г. и близо 9 години е създавала правна несигурност у купувача (ответника Б.Б.), като същевременно с Анекс от 26.07.2013 г. към Договор за банков кредит – овърдрафт № 57/13.08.2011 г. Б.Б. е освободен от качеството си на солидарен длъжник по договора за банков кредит, но не и от качеството си на ипотекарен длъжник. Посочва се, че липсата на еквивалентност не е достатъчна за прогласяване на нищожност на сделката, а е необходимо да е налице нееквивалентност на престациите, която да е „явна“ и „значителна“. Твърди се, че извършената сделка представлява „търговски обичай“ в дружеството, като в тази връзка се сочи за пример друг договор за покупко-продажба от 02.08.2010 г., по силата на който дружеството продава на тогавашния едноличен собственик на капитала и управител на същото 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот на цена, равна на данъчната оценка на имота, но два пъти по-ниска от пазарната.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт, като бъде постановено съдебно решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Стил – Л“ ЕООД, ЕИК 114077641, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, бул. *********, ап. 2, представлявано от управителя Б. И. Л., чрез адв. В.И. от АК – Плевен, в който подробно и мотивирано се заема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира се и присъждане на разноските, понесени от „Стил – Л“ ЕООД във връзка с производството по делото пред първата и пред въззивната инстанции.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Пред Районен съд – Плевен е депозирана искова молба от „Стил – Л“ ЕООД, ЕИК 114077641, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, бул. *********, ап. 2, представлявано от управителя Б. И. Л., против БЛ. Ф. БЛ., ЕГН **********, с адрес: гр.

Плевен, *********, с която са предявени обективно съединени искове с посочено в молбата правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, в условията на евентуалност – иск по чл. 40 от ЗЗД, както и иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Въз основа на посочената искова молба е образувано гр. д. № 429/2020 г. по описа на Плевенски районен съд.

С Определение № 1453/05.05.2020 г., постановено по гр. д. № 429/2020 г. по описа на Районен съд – Плевен е прекратено производството по делото и материалите по него са изпратени по компетентност на Окръжен съд – Плевен, пред който е образувано т. д. № 84/2020 г. по описа на съда.

3

В исковата молба се излага следното:

Ищецът твърди, че по силата на нотариален акт № 30, том XIII, рег. № 11289, дело № 1809/2008 г. на нотариус С. И., с рег. № 016 при НК, на 27.10.2008 г. „Стил – Л“ ЕООД закупило за сумата от 264 037.05 лв., без ДДС, от „Кооперация „Цанко Кисьов““ следния недвижим имот – магазин за нехранителни стоки, находящ се в гр. Плевен, в сграда на **********, на I етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, одобрени със Заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение – за търговска дейност, брой нива на обекта – 1, състоящ се от търговска зала, помощно помещение, гардеробна и стая персонал, санитарен възел с преддверие, със застроена площ от 112.80 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – обекти с идентификатори *** и ***, под обекта – няма, над обекта – обекти с идентификатори *** и ***, заедно с припадащите се на магазина идеални части от общите части и правото на строеж на сградата, обозначена по кадастрална схема като сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Плевен, одобрени със Заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, а по доказателствен акт за собственост в парцел I, стр. кв. 248 по плана на гр. Плевен.

Продажната цена на имота от 264 037.05 лв. без ДДС, представляващи левовата равностойност на 135 000 евро, била заплатена по следния начин: сумата от 130 000 лв. била платена на продавача със собствени средства на „Стил – Л“ ЕООД, а остатъкът от 134 037.05 лв. – чрез целеви кредит, отпуснат от „Първа инвестиционна банка“ АД. С оглед отпускането и обезпечаването на кредита била изготвена оценка, съгласно която пазарната цена на имота била 269 300 лв. През 2010 г. ищцовото дружество продало 1/2 ид. ч. от имота и останало собственик на другата 1/2 ид. ч. от същия. Твърди се още, че на 28.12.2011 г. БЛ.

Ф. БЛ., в качеството си на управител на „Стил – Л“ ЕООД сключил сам със себе си договор за покупко – продажба, по силата на който прехвърлил на свое име останалата 1/2 ид. ч. от описания магазин за нехранителни стоки за сумата от 9 600 лв., за което бил съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 176, том X, рег. № 7612, дело № 1073/2011 г. на нотариус С. Л., с рег. № 490 при НК. Към момента на сключване на сделката данъчната оценка на прехвърлената 1/2 ид. ч. от имота била 50 926.70 лв., като за нуждите на банковия кредит, с който било финансирано първоначалното му закупуване, магазинът бил оценен от банката за сумата от 192 800 лв. В тази връзка се твърди, че, възползвайки се от качеството си на управител на дружеството, ответникът Б.Б. прехвърлил сам на себе си половината от процесния имот на цена, която е над 10 пъти по-ниска от пазарната стойност и 5 пъти по-ниска от данъчната оценка. Твърди се, че в случая е налице толкова съществена нееквивалентност на престациите по договора, че практически е налице липса на насрещна престация от купувача. Посочва се, че едновременното предпочитане на личния интерес на представителя и пренебрегването на този на представляваната от него страна по сделката е израз на волята на едно и също лице и показва намерението му за увреждане на 4 упълномощителя, което разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД забранява. Отделно от горното се сочи, че драстичното разминаване между уговорената и действителната цена на имота определя сделката като сключена при тежък конфликт на интереси, което е в противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се също, че продажната цена от 9 600 лв. реално не е била заплатена от ответника на ищеца.

Направено е искане да бъде постановено решение, с която на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД да бъде обявен за нищожен поради накърняване на добрите нрави договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 176, том X, рег. № 7612, дело № 1073/2011 г. на нотариус С. Л., с рег. № 490 при НК. В условията на евентуалност, в случай, че договорът не бъде приет за нищожен поради противоречие с добрите нрави, е направено искане да бъде прогласена неговата недействителност на основание чл. 40 от ЗЗД. Направено е и кумулативно искане на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на ответника БЛ. Ф. БЛ., че „Стил – Л“ ЕООД е собственик на 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот. Претендират се разноски.