Определение № 2068 от 01.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2068 гр. София, 01.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 18 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Частно наказателно дело № 20261100202115 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 213, ал. 5 от НПК.

Инициирано е по жалба на адв. С. Д. от АК-гр. Разлог и от адв. К. И. от АК-гр.

Перник срещу постановление от 04.12.2025 г. на Софийска градска прокуратура (СГП) по тяхна пр. пр. № 23857/2025 г., потвърдено от постановление от 13.02.2026 г. на Софийска апелативна прокуратура (САП) по тяхна пр. пр. № 327/2025 г.

В жалбата се излагат оплаквания, че постановлението на

САП практически не съдържало мотиви по изложените в сигнала до СГП факти и обстоятелства, като покурорът с е бил ограничил само да отбележи, че прокуратурата не можела да се произнася по правилността на съдебните актове, доколкото съдията имал имунитет. Излагали се също общи описания на съставите по чл. 282 и 294 от НК. Отделно, подкрепено с множество фотокопия на протоколи за разпит, мотиви на съда и други материали, в жалбата се прави анализ на доказателствата, събрани на ДП 145/2014 г. на РУ-Разлог, както и на несъответните, според жалбоподателите, аргументи на съдия Т. при оценката на доказателствата, изложени в мотивите на съда по присъда по НОХД 617/19 г. по описа на РС-Разлог.

След като се запозна с аргументите, развити в жалбата, атакуваното прокурорско постановление и материалите по пр.пр. № 23857/2025 г. по описа на СГП, ведно със съдържащите се в нея и обект на контрол от страна на съда постановление на СГП от 04.12.2025 г. за отказ от образуване на НП и постановление на САП от 13.02.2026 г. по пр.пр.

№ 327/2026 г. по описа на САП (първоначално непредставени с жалбата и допълнително изискани от съда с разпореждане № 1289/14.04.2026 г.), съдът прие за установено следното:

Жалбата е подадена от лице, което е направило съобщение по смисъла на чл. 208, т. 1 от НПК за евентуално престъпление от общ характер и, съгласно чл. 213, ал. 4 от НПК, има право да обжалва потвърдения от горната прокуратура отказ за образуване на досъдебно производство (ДП).

1

Преди всичко следва да се отбележи, че пр. пр. № 23857/2025 г. по описа на СГП е заведена в СГП след отделяне и изпращане на материали по компетентност от ОП-Благоевград, с оглед сигнал на адв. С. Д. и адв. К. И., заведен в ОП-Благоевград на 28.05.2025 г., з а допуснати закононарушения от съдията при воденето и произнасянето по НОХД № 617/19 г. по описа на РС-Разлог. Отделените материали, касаещи действията на съдията от РС-Разлог, са приети по компетентност от СГП с постановление от 14.11.2025 г., доколкото оплакването съдържало евентуално престъпление от общ характер, осъществено от магистрат, по аргумент на чл. 35, ал. 4 ат НПК („На Софийския градски съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления от общ характер, извършени от съдии, прокурори и следователи…“).

Горното уточнение дава възможност на настоящия съдебен състав да прецени, че именно СГС е компетентният съд да се произнесе по основателността на атакуваното с жалбата постановление на САП, още повече, че в атакуваните постановления на прокуратурата се коментират тежки умишлени престъпления, включително такива по чл.

282, чл. 288 и чл. 294, ал. 4 от НК.

Приложени са обратни разписки, видно от които атакуваното постановление от 13.02.2026 г. на САП е връчено на адв. С. Д. (чрез съпруг) на 24.02.2026 г., а на адв. И. (чрез лицето И.) на 18.02.2026 г. Тоест, седмодневният срок по чл. 213, ал. 4 от НПК за обжалване изтича на първия присъствен ден - 04.03.2026 г. Процесната жалба е входирана в СГП на следващия ден - 05.03.2026 г., което поставя под основателно съмнение депозирането й в законоустановени срок. Налице е обратна разписка, че жалбата е доставена от куриер в СГП именно на 05.03.2026 г. От обратната разписка обаче не става ясно кога жалбата е изпратена от жалбоподателите и приета от куриера - видно е единствено, че е изпратена от гр. Петрич.

Предвид последната неяснота, съдът е склонен да приеме, че жалбата е ДОПУСТИМА и е подадена В СРОК.

По същество контролната съдебна инстанция счита жалбата за неоснователна, предвид правилните аргументи на СГП и САП в тази насока, които е безпредметно да бъдат преповтаряни.

Независимо от това съдът следва да посочи, че нито в първоначалния сигнал от 28.05.2026 г., нито в последващите жалби срещу постановлението от 04.12.2025 г. на СГП и постановление от 13.02.2026 г. на САП, се съдържат конкретни правни квалификации за осъществени от съдия Т. от РС-Разлог престъпления от общ характер. Разбира се, това не е необходимо, при положение, че се описват конкретни действия или бездействия на магистрата, които безусловно могат да бъдат характеризирани като съставомерни по някои от най-възможните в случая състави, каквито са чл. 282, чл. 288 или чл. 294, ал. 4 от НК - с характеристики, които са известни на жалбоподателите, в качеството им на практикуващи адвокати. За пълнота следва да се добави, че в процесната жалба вече се повдига директно въпроса за евентуални престъпления, осъществени от магистрат по чл. 282 или чл. 294 от НК.

В случая обаче в жалбата не се сочат данни за конкретни действия или бедействия, а 2 се излага недоволство от начина, по който съдия Т. е осъществила оценка на доказателствата и интерпретацията на тази оценка в мотивите й към присъда от 05.03.2025 г. по НОХД № 167/19 г. по описа на РС-Разлог, с аргумент, че тази оценка е крайно неправилна и целяща осуетяване на наказателно преследване спрямо подс. Володя Топалов.

От особено съществено значение е да се припомни, че при осъществяване на задълженията си съдиите разполагат с функционален имунитет, като мотивите за актовете, постановени по силата на закона, изразяват вътрешното убеждение на магистрата. Касае се за оценъчна дейност, чиято правилност подлежи на въззивен контрол, но дори и при подобна установена от горната инстанция неправилност при оценката на фактите и доказателствата, последното, само по себе си, не влече извод за осъществено престъпление. Такова би било налице единствено при такива доказани действия или бедействия, извън процеса на писане на мотиви, които покриват някоя от характеристиките на съставите на чл. 282, чл. 288 или чл. 294, ал. 4 от НК. Противното би означавало функцията на магистратите да се ограничава до безусловно изпълнение на желанията на страните, което като резултат обезсмисля съществуването на една правова държава.

В тази връзка за настоящия съдебен състав е недопустимо да подлага на оценка приложените към жалбата близо 70 страници материали, съдържащи такива от ДП, по което впоследствие е водено съдебното производство по НОХД № 167/19 г. по описа на РС-Разлог.

Такава преценка е от компетенцията единствено на въззивната инстанция при наличие на жалба или протест срещу присъдата по НОХД № 167/19 г. по описа на РС-Разлог. Дори, както бе посочено по-горе, при неправилен анализ на доказателствата, констатиран от страна на въззивната инстанция, последното обстоятелство не може автоматично да се приравни на закононарушение от страна на районния съдия само заради това, че в служебните си задължения е приложил закона на база вътрешните си убеждения. В случая обаче няма данни въобще за произнасяне на горния съд по присъдата на съдия Т.. А ако има нарушения на разумните срокове при гледане на делото или на Етичния кодекс, това може да бъде основание единствено за сезиране на Инспектората към ВСС.

С оглед всичко изложено не може по какъвто и да е начин да се изведе извод от отделените материали, по които е образувана пр. пр. № 23857/2025 г. по описа на СГП, за осъществено престъпление от страна на магистрат, доколкото оплакването в жалбата всъщност касае недоволство и разочарование от постановен съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

Дали са налице данни за осъществено престъпление от други лица, извън горепосочения магистрат, това е отговор от компетентността на ОП-Благоевград.

Така мотивиран и на основание чл. 213, ал. 5 от НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 04.12.2025 г. на СГП п о тяхна пр. пр. № 23857/2025 г., потвърдено от постановление от 13.02.2026 г. на САП п о тяхна пр. пр.

№ 327/2025 г.

Препис от определението да се изпрати на СГП и жалбоподателите.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4