Решение № 51 от 19.09.2023, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. К., 19.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря А. Вл. А. като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно наказателно дело № 20221850200243 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на Ц. И. А., ЕГН ********** от гр. С., подадена чрез упълномощен представител – адвокат А. И. от САК, против Електронен фиш серия К № 6038325 на ОД на МВР С., с който на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

Жалбоподателят оспорва издадения ЕФ, като счита че е издаден неправилно и незаконосъобразно. Твърди се неточна квалификация на санкционната норма, че не е посочена дата на влизане в сила на предходното санкциониране във връзка с приложение на правилата за повторност, че е налице противоречие непозволяващо издаване на ЕФ след установяване на нарушението с мобилно АТСС, че е в ЕФ липсва описание на нарушението, че не е посочен водачът, че не е посочен работния режим. Оспорва, че именно жалбоподателя е управлявал МПС.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Не се явява и упълномощения представител. Претендира разноски.

АНО – ОД на МВР С. не изпраща представител. Със съпроводителното писмо са изложени съображения за законосъобразност на обжалвания ЕФ. Прави се възражение за прекомерност на насрещно искане за разноски. Допълнително писмено становище е представено в хода на производството, подадено чрез упълномощен представител, в което не са изложени конкретни аргументи. Прави се искане за присъждане на разноски в минимален размер според Наредба № 1/09.07.2004 г. ако бъде отменен ЕФ.

1

Претендира разноски в минимален размер

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посочения ЕФ, в законоустановения 14-дневен срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, след като от страна на издателя на ЕФ не са представени доказателства за точен момент на връчването му, а жалбата е заведена в регистратура на съда на 12.07.2022 г.

По същество е неоснователна.

Обжалвания ЕФ е издаден на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в съответната утвърдена бланка /съгласно приложена заповед на министъра на вътрешните работи/, след като с Автоматизирано техническо средство или система – АТСС, конкретно в случая модел ARH CAM S1 № 120ССА2, на ******** г. в 16.53 часа, в гр. К., ул. „Л.Ш.“ срещу дом № 1В с посока от гр. М. към гр. С., при ограничение на скоростта от 50 км.ч. /населено място/ е заснет автомобил марка/модел „Р.М.“ с рег. № *******, докато същият се е движил със скорост от 67 км.ч.

Нарушението е квалифицирано в ЕФ като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В ЕФ е посочено, че нарушението е повторно – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К 5412542.

С обжалвания ЕФ на жалбоподателя, в качеството му на собственик на конкретното МПС, е наложено административно наказание „глоба в размер на 100 лева на основание чл.

182, ал. 4 от ЗДвП, като е отчетено, че превишението на разрешената скорост е с 17 км.ч., при което са приспаднати 3 км.ч. от отчетената скорост на конкретното МПС, представляващи допустима грешка на при измерване на скорости до 100 км.ч., съгласно протокола за последваща проверка на АТСС.

Извън посоченото конкретно правно основание обжалвания ЕФ е издаден на основание веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, а именно снимка, съдържаща освен заснето МПС с посочения рег. №, така и дата, час и място /чрез координати/ на заснемането, данни за наложеното в района ограничение, измерената скорост на движение на МПС, а така също и данни за настроените параметри на АТСС, отнасящи се до заснемането - посока, трафик и режим. По несъмнен начин посоченото веществено доказателство, ведно със справката за регистрация дава основание за извод, че автомобила, собственост на жалбоподателя се е движил на посочената дата и място, и в посочената посока със скорост, надхвърляща максимално разрешената в района, така както са отразени тези данни в обжалвания ЕФ.

Няма основание за съмнение и в установените конкретните стойности на скоростта, с която се движило МПС-то, собственост на жалбоподателя на посочената дата и час, след като тези обстоятелства, както и снимката са заснети/установени/регистрирани с посочената АТСС, която е одобрен тип техническо средство/система, преминало необходимия 2 последващ контрол, обстоятелства. съгласно представените удостоверение и протокол за тези

Няма съмнение и за точното място на заснемането на автомобила, собственост на жалбоподателя, като от приложената справка от Община К. се установява, че адреса, посочен в ЕФ – К., ул. Л.Ш. № 1В се намира в границите на града и важи правилото на чл.

21, ал. 1 от ЗДвП за движение със скорост до 50 км.ч.

Всички параметри за конкретното движение, дата, място, ограничение, скорост и конкретно МПС са отразени в обжалвания ЕФ по начин, напълно идентичен с данните от приложената снимка, справката за регистрация на МПС, както и протокола, съставен на основание чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта, от който се установява, конкретното място от републиканската пътна мрежа, където е заснето нарушението.

При тези обстоятелства, установени по несъмнен начин от приобщените писмени доказателства – ЕФ, Протокол за последваща проверка, удостоверение за одобрен тип, заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. ведно с образец, заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. ведно с образец, снимка - веществено доказателство, протокол за използване на АТСС съдът намира, че подадената жалба е неоснователна, поради което следва да бъде потвърден обжалвания ЕФ.

Правилно и законосъобразно ЕФ е съставен срещу жалбоподателя, след като е вписан собственик на конкретното МПС - автомобил марка/модел „Р.М.“ с рег. № *******, заснето при движение на ******* г., в 16.53 часа в гр. К. ул. „Л.Ш.“ 1В, с посока на движение към от гр. С. към гр. М., със скорост превишаваща с 17 км.ч., максимално разрешената от 50 км.ч. за движение в населено място, като посочените обстоятелства са установени по несъмнен начин и осъществяват състава на нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установяващи забрана за водача на пътно превозно средство, при избиране скоростта на движение да превишава стойността от 50 км.ч. при движение в населено място.

Макар и да липсва изрична справка за собствеността на конкретното МПС, предвид липсата на възражения от страна на жалбоподателя в такава насока дава основание на съда да счита, че именно жалбоподателя е собственик на конкретното МПС и в съответствие с изискванията на ЗДвП ЕФ е издаден срещу него. Няма основание възражението на жалбоподателя, че не той е управлявал МПС-то, след като изрично закона посочва, че ЕФ се съставя срещу собственика, като е налице възможност за посочване на конкретното лице, ползвало автомобила на на датата и часа на нарушението, на очевидно това не е направено в установените срокове по реда на чл. 189, ал. 5.

Законосъобразно е определено и конкретното административно наказание, след като разпоредбата на чл. 182, ал. 4 предвижда, че при повторност в случаите на чл. 182, ал. 1, т. 15 наказанието се определя в двоен размер, а предвид размера на превишението на максимално разрешената скорост конкретното нарушение, извършено с автомобила на жалбоподателя се санкционира по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, предвиждащ глоба в размер на 3

50 лева за такова превишение в населено място. Основателно е възражението, на жалбоподателя, че липсват повече данни за предходното нарушение, но това не представлява съществен пропуск. Идентифицирано е предходното нарушение чрез посочване на конкретния ЕФ, а липсата на възражения от страна на жалбоподателя, че няма такова санкциониране или, че не са предпоставките за квалифициране на настоящото като повторно по смисъла на §.6, т. 33 от ДР на закона дава основание за извод, че разглежданото нарушение е извършено именно в едногодишен срок от влизане в сила на посочения ЕФ К 5412542, поради което основателно и законосъобразно административното наказание е определено в завишения размер по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. В тази насока следва да се отбележи неоснователния характер на възражението на жалбоподателя за непълно посочване на санкциониращата норма. Действително не са посочени всички правни норми за санкционирането, но съдържанието на ЕФ по чл. 189, ал. 4, изр.2 не съдържа изискване за посочване на санкциониращата норма, а само на нарушената, поради което липсата на пълно посочване на основанието за санкциониране не представлява съществен недостатък, а няма и ограничаване на правото на защита, след като са посочени всички характеристики на нарушението, което дава основание за извеждане и установяване на всички норми, даващи основание за налагане на конкретното административно наказание.

Не е налице незаконосъобразност относно изискването на чл. 189, ал. 4 за издаване на ЕФ в отсъствие на контролен орган или нарушителя. Това изискване е само за издаването на ЕФ като специфична форма за осъществяване на административно-наказателна отговорност в предвидените от закона случаи. Няма съмнение, че предвид представените снимки и данни за конкретното техническо средство може да се направи извод, че това преносима система, която се разполага временно на пътя и естествено и логично има определено длъжностно лице, което осъществява работата с това средство/система при временното му/й разполагане в участък от пътищата. Както бе посочено обаче конкретните нарушения за които е предвидено издаване на ЕФ са само тези които са установени и заснети чрез автоматизираната система, за която дейност обаче няма изискване за осъществяването й в отсъствие на контролен орган и нарушител. Посоченото изискване касае съставянето на ЕФ и това се извършено на база веществено доказателствено средство /доказателство/ - снимка, на която е идентифицирано конкретното МПС, скоростта, с която се е движило, както и мястото на нарушението чрез координати, показващи точното място, на което е било поставено средството/система. Видно е цитираното веществено доказателство, че освен това са отразени параметрите на извършеното настройване на техническото средство, като контролния орган не взема участие при самото заснемане и не контролира средството в процеса му на работа след неговото настройване според спецификата на конкретното място.

В тази насока е неоснователно възражението за липса на данни за настройките в ЕФ, след като същата разпоредба на закона описва необходимото съдържание на ЕФ, без да е посочено че следва да се отразят и настройките и параметрите, при окито е работило средството. Тези данни са налице във вещественото доказателство и при проврката им от съда се установи, че съответстват на отразеното в ЕФ, както и в протокола за използване на средството за конкретната дата и час.

4

Няма нарушение и противоречие между Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. и ЗДвП и що се отнася до формата – ЕФ, чрез която е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Неоснователно в жалбата се твърди необходимост от реализиране на отговорността чрез съставяне на АУАН и издаване на НП, тъй като цитираната наредба за използване на автоматизирани технически средства или системи предвижда общия ред за осъществяване на административно-наказателна отговорност само при нарушения, заснети от мобилна система/средство, монтирана на автомобил и заснемаща по време на движение на автомобила, в който е монтирана, а конкретния случай не е такъв.

Предвид изхода от делото е основателно искането на АНО за присъждане на разноски, които следва да бъда определени в минималния размер по чл. 27а от Наредба за заплащане на правната помощ, а именно 80 лева.

Предвид всичко изложено и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН СЪДЪТ РЕШИ: