Определение № 51 от 20.01.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51 гр. Перник, 20.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. П. като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. П. Гражданско дело № 20231700100680 по описа за 2023 година

С молба, депозирана в с.з. на 14.01.2026г. адв. Д. – процесуален представител на Г. В.

Р. и Ж. М. Р. е поискал на основание чл. 214, ал. 1, изр. второ, предложение първо ГПК от съда да бъде допуснато изменение размера на първоначално предявения насрещен иск по чл.

73 от ЗС от 33,120.00 лв., посредством увеличаването му със 126,000.00 лв. (сто двадесет и шест хиляди лева) (64,422.78 евро), което води до обща насрещна претенция в размер на 159,120.00 лв. (сто петдесет и девет хиляди сто и двадесет лева) (81,356.76 евро) за периода от въвеждане на сградата в експлоатация - 06.01.2021 г. до настоящия момент - т.е. 5 години или 60 месеца, съобразно определения от вещото лице пазарен наем (2,210.00 лв. месечен пазарен наем). Съдът е посочил, че ще се произнесе по молбата в з.з.

Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе по молбата, намира следното:

В производството по настоящото дело, с отговора на исковата молба ответниците Г.

В. Р. и Ж. М. Р. са предявили насрещен иск срещу Е. С. А. и Н. М. А. – за заплащане на сумата от 33,120.00 лева представляваща обезщетение по чл. 73, ал. 1 от ЗС - за ползите, от които са лишени собствениците за периода от въвеждане на сградата в експлоатация 06.01.2021 г. до датата на предявяване на настоящия насрещен иск /01.12.2023г./, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба.

Предметът на делото, включително и по предявения насрещен иск по чл. 73, ал. 1 от ЗС относно неговия размер и период, е съобщен на страните в проекта за доклад по делото на съда и обявен за окончателен в с.з. на 01.10.2025г., без възражения на страните. Това се признава и в депозираната молба в с.з. на 14.01.2026г. от адв. Д. – процесуален представител на Г. В. Р. и Ж. М. Р., в която се посочва, че предявеният насрещен иск е формулиран по частна преценка на ищците по насрещния иск Г. В. Р. и Ж. М. Р. като ползата, от която са лишени собствениците, а именно - размера на наема, който биха могли да получават при отдаване на имота - за периода от въвеждане на сградата в експлоатация (06.01.2021 г.) до датата на предявяване на насрещния иск (30 пълни месеца), поради което насрещният иск е предявен в размер на 33,120.00 лева.

Съобразявайки основанието на предявения насрещен и с к по чл. 73, ал. 1 от ЗС 1

(фактическите твърдения на ищеца, на които е основан иска му) и петитума, съдът намира, че според общото правило и съгласно трайната съдебна практика, предметът на осъдителния иск е претендирано от ищеца изискуемо вземане. Изключение от това правило се съдържа в чл. 124, ал. 2 от ГПК, предвиждащ възможност за предявяване на иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението. Задължения, за които би могла да бъде предявена претенция по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК, съставляват такива задължения, при които изискуемостта на следващите плащания зависи единствено от настъпването на обективни факти /напр. претенции за задължения за издръжка, за прехрана срещу прехвърлен имот, за периодично дължимо обезщетение при непозволено увреждане, при които изискуемостта на следващите плащания зависи само от настъпването на срока/, но не и от предварително или едновременно изпълнение на насрещна престация на ищеца или от бъдещо поведение на ответника, т. е. възникването на задължението не трябва да зависи от волята или действията на една от страните по спора. Тази норма на чл. 124, ал. 2 от ГПК обаче не е относима към процесния случай.

Както е изяснено в съдебната практика /Определение № 525 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4275/2019 г., III г. о., ГК, Решение № 516 от 11.02.2011 г. на ВКС, II-ро г. о. по гр. д. № 1385/2009 г., Решение 355 от 12.12.2014 на ВКС, IV-то г. о. по гр. д. № 2730/2014 г., Решение 218 от 18.03.2016 г. на В., I-во т. о. по т. д. 3200/2014 г. и мн. др./ искът по чл. 73, ал. 1 от ЗС з а присъждане на обезщетение за лишаването на ищеца - собственик от възможността да ползва вещта, поради това че същата се държи/владее/ползва от ответника – несобственик, почива върху неоснователното обогатяване, който не покрива характеристиките на иск за изпълнение на повтарящи се задължения, чиято изискуемост не е настъпила, съгласно чл. 124, ал. 2 ГПК. Дължимото обезщетение се изчислява на база свободния пазарен наем, който би могъл да се получи за такъв вид имот за периода, през който ищецът е бил лишен от възможността да ползва вещта. Този начин на изчисление обаче е само средство за определяне размера на обезщетението и чрез него не могат да се създадат наемни отношения между страните, нито може да се придаде на обезщетението характер на повтарящо се задължение по смисъла на чл. 124, ал. 2 от ГПК. Това е така, защото изпълнението на повтарящи задължения предполага наличието на сигурност, че тези задължения ще възникнат в ясно определен размер и тяхната изискуемост зависи единствено от изтичането на определен период от време. За разлика от това, задължението за заплащане на обезщетение за ползване на чужд имот се основава на факти, които нямат неизменен характер. От една страна неоснователното обогатяване, което е извъндоговорен източник на задължения, които по начало нямат повтарящ се характер, защото правопораждащият ги факт не е един (единен), а различен – в случая използването на имота за всеки отделен ден. Освен това чл. 124, ал. 2 ГПК визира само възникнали до момента на постановяване на решението задължения, при това ликвидни (установени по своето основание и размер с решението), а в случая се иска осъждане за вземане, което още не е възникнало, не е и сигурно, че ще възникне, както и в какъв размер.

2

До приключване на съдебното дирене в първата инстанция ищецът може единствено да измени размера на предявения иск или да премине от установителен към осъдителен иск и обратно. В случая след първото проведено по делото редовно съдебно заседание, с молбата от 14.01.2026г. по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК ищците по насрещния иск по чл. 73, ал.

1 от ЗС Г. В. Р. и Ж. М. Р. са поискали увеличение за иска за главницата и в молбата са добавили по недопустим начин нов иск - по чл. 73, ал. 1 от ЗС за бъдещ /следващ подаването н а насрещния иск / период на заплащане обезщетение за ползите, от които са лишени собствениците за периода след предявяване на иска. Ето защо, съдът приема, че за периода след предявяването на насрещния иск претенцията не е за съществуващо вземане, а за бъдещи вземания, които обаче не произтичат от повтарящи се задължения, поради което молбата по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК в тази част следва да бъде оставена без уважение.

Съдът намира, че молбата по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК в останалата част относно искането за увеличаване размера на иска е направено в предвидената писмена форма в срока по чл. 214, ал. 1 ГПК, представени са доказателства за довнасяне на дължимата държавна такса върху увеличения насрещен иск, и оттук е допустимо, поради което и следва да бъде уважено.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА увеличение на размера на предявения от Г. В. Р. и Ж. М. Р. срещу Е. С. А. и Н. М. А. насрещен иск по чл. 73, ал. 1 от ЗС със сумата от 126,000.00 лв. (сто двадесет и шест хиляди лева) (64,422.78 евро) над първоначално претендирания размер от 33,120.00 лв. или до обща насрещна претенция в размер на сумата 159,120.00 лв. (сто петдесет и девет хиляди сто и двадесет лева) (81,356.76 евро).

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, депозирана в с.з. на 14.01.2026г. от адв. Д. – процесуален представител на Г. В. Р. и Ж. М. Р. в частта относно искането за присъждане на обезщетение по чл. 73, ал. 1 от ЗС за периода след датата на предявяване на насрещния иск - 01.12.2023г. до настоящия момент.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО само в отхвърлителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - София в едноседмичен срок от връчването му н а ищците по насрещния иск Г. В. Р. и Ж. М. Р..

Препис от настоящото определение да се връчи на страните.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3