Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 1184 от 19.03.2014, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
199/2014
Подписан
19.03.2014

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2, ал.2 · Закон за общинската собственост
  • чл.108 · Закон за собствеността
  • чл. 92 · Закон за собствеността

Решение № 195

Номер

195

Година

02.10.2014 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

09.12

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Тонка Гогова Балтова

Секретар:

Славея Топалова

Васка Динкова Халачева мл. съдия Даниела Радева

Прокурор: като разгледа докладваното от

Васка Динкова Халачева

Въззивно гражданско дело номер

20145100500166 по описа за

2014 година и за да се произнесе взе предвид следното :

С решение от 17.01.2014 г.,постановено по гр.д. № 38/2013 г., Крумовградският районен съд е отхвърлил предявения от И. Е. И. от С., О. против М. М. Н., С., иск с правно основание чл.108 от ЗС за отстъпване собствеността и предаване на владението върху недвижим имот, съставляващ едноетажна масивна сграда със застроена площ 68.75 лв.,/незаконно построена при режим на търпимост/, състояща се от три помещения, ведно с правото на строеж върху неурегулиран поземлен имот, целият с площ 150 кв.м. , находящ се в С.,М. „Л., О., при граници и съседи: изток-път и дере, запад –недвижим имот на И. Е. И., север-път и юг-нива на наследници на Ю. А. Е. Съдът е отхвърлил и предявения от ищеца иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на договор № 266/25.07.2005 г, вписан в Агенция по вписванията, гр.К., вх.регистър № 742/ 04.11.2005 г., описна книга І-95, партида 130 /2448, като недопустим. Ищецът е бил осъден да заплати на ответника и сумата в размер на 300 лв.,съставляваща направени в производството разноски.

Недоволен от решението е останал ищецът И. И., който го обжалва изцяло. Жалбодателят твърди, че атакуваното първоинстанционно решение е неправилно, необосновано. Излага съображения, че с приетото по делото заключение не били определени границите на собствения му имот, въпреки, че в притежавания от него договор за продажба и в приложена скица те били надлежно изписани. Счита в този аспект, че решаващият съд се е позовал на неправилните по своята същност изводи на вещото лице. С оглед на това жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени атакуваното първоинстанционно решение, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло предявената искова претенция. Жалбодателят претендира разноски и за двете инстанции.

В надлежния, даден по реда на чл.263, ал.1 от ГПК срок, ответникът по въззивната жалба, М. М. Н., С., не е подал отговор.

В съдебно заседание, жалбодателят И. Е. И., лично и чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание, ответникът по въззивната жалба, М. М. Н., С., чрез процесуалния си представител, оспорва същата.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Пред надлежния Крумовградски районен съд е предявен иск за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху едноетажна масивна сграда със застроена площ 68.75 лв.,/незаконно построена при режим на търпимост/, състояща се от три помещения, ведно с правото на строеж върху неурегулиран поземлен имот, целият с площ 150 кв.м., находящ се в С.,М. „Л., О., при граници и съседи: изток-път и дере, запад –недвижим имот на И. Е. И., север-път и юг-нива на наследници на Ю. А. Е. Предявената искова претенция ищецът мотивира с обстоятелството, че закупил спорния имот и е станал негов собственик на 15.03.2002 г.,когато по силата на прехвърлителна, възмездна, правна сделка,сключена между него и Община К., представлявана от кмета,придобил собствеността и на НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /дворно място/ от 600 кв.м., заедно с построената в него масивна едноетажна сграда, намиращ се в с. Б., м. „Л., със застроена площ 100.80 кв.м. и застроен обем 282.24 куб.м., състояща се от три стаи и коридор, при граници на имота: югоизток-път, североизток-река и югозапад-нива, за сумата 1701 лв., която изплатил напълно и в брой на касата на О. К., и в който имот бил въведен във владение. Именно в така продаденото му дворно място от 600 кв.м. се намирала спорната сграда, едноетажна, масивна, със застроена площ 68.75 кв.м., състояща се от три помещения, която не е била третирана в цитирания от него договор за покупко-продажба от 15.03.2002 год., тъй като била незаконно построена, но в режим на търпимост. По силата на приращението, той като собственик на земята, автоматично ставал собственик и на постройките и на насажденията в нея,по силата на чл. 92 от ЗС. Ищецът е направил и искане с правно основание чл.537,ал.2 от ГПК за отмяна на Договор № 266 от 25.07.2005 г.за продажба на недвижим имот-частна общинска собственост, вписан в Агенция по вписванията, гр.К., вх.регистър № 742/ 04.11.2005 г., описна книга І-95, партида 130 /2448, като незаконосъобразен.

Предявената искова претенция намира своята правна квалификация в нормата на чл.108 от ЗС. Съобразно цитираната разпоредба, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

В аспекта на така очертаната правна рамка съдът съобрази следното: не е спорно в производството, че въз основа на Договор за продажба на общински недвижим имот, сключен на 15.03.2002 г. по реда на Закона за общинската собственост и ПРПУРОИ на О. с., гр.К., вписан в Агенция по вписванията, между О. К., като продавач и ищеца И. Е. И., като лице, спечелило организирания търг с тайно наддаване, последният придобил правото на собственост върху НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ/дворно място/ от 600 кв.м. заедно с построената в него масивна едноетажна сграда, намиращ се в с. Б., м. „Л., със застроена площ 100.80 кв.м. и застроен обем 282.24 куб.м., състояща се от три стаи и коридор, при граници на имота: югоизток-път, североизток-река и югозапад-нива.

Не е спорно в производството и обстоятелството, че по силата на Договор № 266 за продажба на недвижим имот-частна общинска собственост, вписан в Агенция по вписванията, сключен на 25.07.2005 г.между О. Кр., като продавач и М. М. Н., с. Б., като лице, спечелило организирания търг с тайно наддаване, ответникът придобил правото на собственост върху ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА със застроена площ 68.75 лв., състояща се от три помещения, ведно с правото на строеж върху неурегулиран поземлен имот, целият с площ 150 кв.м. , находящ се в С.,М. „Л., О., при граници и съседи: изток-път и дере, запад –недвижим имот на И. Е. И., север-път и юг-нива на наследници на Ю. А. Е..

От приетите по делото три заключения, изготвени по назначените на стадия на първоинстанционното и на въззивното производство съдебно-технически експертизи, се установява, че преди продажбите, осъществени от продавача О. К., за недвижимите имоти, предмет на процесните прехвърлителни сделки били издадени Актове за общинска собственост, чието съдържание като граници и описание на имотите било възпроизведено и в самите договори. В акта за общинска собственост, а и в договора от 25.07.2005 г., с който ответникът закупил процесния недвижим имот, като съществуваща граница от запад бил записан имотът, собственост на ищеца И., предмет на прехвърлителната сделка от 15.03.2002 г. Вещото лице установява, че в досието за продажба на ищеца И. на бившето училище в М. „Л., С., се намира, приложената според него в един по-късен етап скица /намираща се на л.58 от първоинстанционното дело/, съгласно която процесната ревандикирана сграда не попада в неурегулирания поземлен имот, закупен от ищеца през 2002 г. Вещото лице установява, че и имотът, предмет на прехвърлителната сделка от 2002 г., с която ищецът придобил правото на собственост върху общински недвижим имот, и процесният имот, предмет на прехвърлителната сделка от 2005 г., към момента на осъществяване на сделките били общинска собственост. Вещото лице установява, че за С. ,М. „Л. и към 2002 г., и към 2005 г., а и към настоящия момент няма изработени устройствени и кадастрални планове. Установява, че по поръчка на ищеца е извършено геодезическо заснемане, което съответства на скицата на л.59 от първоинстанционното производство, съгласно която процесната ревандикирана сграда попада в неурегулирания поземлен имот, закупен от ищеца през 2002 г. Отсъствието обаче на планове за населеното място и особено на скици на имотите към момента на извършване на продажбите, налагало определянето на имотите да бъде извършено само по описаните граници. Процесният имот по описаните в прехвърлителния договор от 25.07.2005 г. граници, не можел да бъде идентифициран еднозначно, тъй като от север по договор имало посочена граница –път, а на место северната граница съставлявала нива на н-ци на Ю. Е. и дере. Вещото лице установява, че на запад като граница бил записан имотът на ищеца И. И.. Вещото лице установява също, че и закупеният от ищеца поземлен имот не можел да бъде точно определен, защото липсвала граница от северозапад; от североизток била описана като граница река, а на място се намирало дере. Вещото лице установява, че тези констатации водели до невъзможност да установи точните граници на процесните имоти. А границите на ревандикираната сграда, закупена от ответника, вещото лице посочва като: северозапад-подпорна стена и нива на н-ци на Ю. Е.; североизток-дере, югозапад-пътека; югозапад- имот на ищеца И..

В хода на тези констатации съдът изгради своето становище. Правната квалификация на претендираните от ищеца права, както вече беше казано намира израз в разпоредбата на чл.108 от ЗС. Иде реч за т.н. ревандикационен иск, за уважаването на който, ищецът следва да докаже, че е собственик на спорния имот, че той-ищецът е лишен от владението на спорния имот, защото ответникът е във владение на същия, и че последният го владее без правно основание. В аспекта на изложеното отговорите на така зададените основни въпроси, в производството се свеждат до следното: Ищецът, по силата на осъществена в резултат на участието му в организирания от О. К. търг с тайно наддаване сделка, на 15.03.2002 г. придобил правото на собственост само върху неурегулиран поземлен имот/дворно място/ от 600 кв.м., заедно с построената в него масивна едноетажна сграда със застроена площ 100.80 кв.м. и застроен обем 282.24 куб.м., състояща се от три стаи и коридор, намиращ се в с. Б., м. „Л.. Изхождайки от твърденията на самия ищец, направени в исковата молба, в момента на покупката и процесната ревандикирана сграда от 68.75 кв.м., също състояща се от три помещения, е била построена и е съществувала. Собствеността върху тази сграда обаче през 2002 г. ищецът определено не е придобил с цитирания от него договор за продажба на общински недвижим имот от 15.03.2002 г. В производството не бяха събирани и доказателства, установяващи твърдението, че тя не му е била продадена, защото същата била незаконно построена. Напротив по делото е приобщен Акт за общинска собственост № 352/22.10.2004г. на О. К., от който се установява, че ревандикираната сграда е общинска собственост на основание чл.2, ал.2 от Закона за общинската собственост. Т.е. безспорният извод от изложеното се свежда до това, че собственикът- О. К. не е продала на ищеца през 2002 г. собствената си сграда от 68.75 кв.м. От изложеното до тук се налага и изводът, че собствеността върху ревандикираната сграда ищецът не е придобил и по силата на претендираното от него приращение. Действително разпоредбата на чл.92 от Закона за собствеността въвежда правилото, че собственикът на земята е и собственик на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е установено друго. Безспорно в производството се установи изключението, установи се друго. Установи се, че собственикът на едноетажната масивна сграда от 68.75 кв.м.-Община Крумовград е организирала търг с тайно наддаване за нея, на който търг ответникът е дал най-висока цена, поради което е бил обявен за купувач на сградата, и по силата на Договор № 266/25.07.2005 г. за продажба на недвижим имот-частна общинска собственост, е станал собственик на процесната едноетажна масивна сграда със застроена площ 68.75 кв.м., състояща се от три помещения, ведно с правото на строеж върху неурегулиран поземлен имот, целият с площ 150 кв.м., находящ се в С.,М. „Л., О.. Дори да се приеме, с уговорката, че това в производството не беше доказано безспорно,вкл. и от заключението на вещото лице, че процесната едноетажна масивна сграда със застроена площ 68.75 кв.м. се намира в имота, собственост на ищеца, то изрично следва да се посочи и това, че приложимостта на приращението като оригинерен придобивен способ, следва да бъде преценявана с оглед и характера на обекта на придобиване. Дали обектът има характеристика на самостоятелен обект на собственост или има обслужващ характер по отношение на земята, върху която е построен. В казуса ревандикираната сграда определено има характер на самостоятелен обект на право на собственост, поради което и не може да бъде обект на приращение.