Решение № 2022 от 29.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2022 гр. Пловдив, 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20235330205627 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 13-2300326/28.08.2023г., издадено от Директор на дирекция „Инспекция по труда“-Пазарджик, с което на „КДТ-2020“ ЕООД, ЕИК 206310602 е наложена на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 от КТ имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ вр. т. 12 от Заповед № РД-06-44 от 22.11.2022г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм за прилагане през 2023г.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. В съдебно заседание се заявява, че не се претендират разноски.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна. Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, доколкото НП е връчено 1 на 19.09.2023г., а жалбата е подадена на 29.09.2023г. Същата освен това е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, по следните съображения:

На 24.04.2023г., около 15,15ч., от оправомощени инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, била извършена проверка на обект „Роял Гардън“ – СМР „Комплекс от многофамилни жилищни сгради с подземни гаражи и търговски площи“, намиращ се в УПИ I-514.279 в кв. 8 по плана на ж.к. „Отдих и култура“, гр. Пловдив и извършващ дейност, декларирана пред НАП, НСИ КИД 2008 с код 41 – строителство на сгради.

При извършената проверка се установили лица, работещи в посочения обект на контрол – Ф. Ш. М. с Трудов договор № 022/09.01.2023г. на длъжност „общ работник, строителство на сгради“, С. В. М. с Трудов договор № 018/24.10.2022г. на длъжност „общ работник, строителство на сгради“ и др., за които нямало сключена застраховка за риск „Трудова злополука“.

Съгласно Заповед № РД-06-44 от 22.11.2022г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм за прилагане през 2023г. на Министъра на труда и социалната политика, за строителство на сгради (код по КИД – 41), коефициентът за трудов ревматизъм през 2023г. съгласно т. 12 от Заповедта е 1,48 при среден за страната 0,64.

На 26.04.2023г. за тези лица била сключена застраховка „Трудова злополука“ с полица № 7115023151000161. Като застраховател бил посочен „КДТ-2020“ ЕООД, което било и дружеството, стопанисващо обекта и работодателят, а като застраховани били посочени 12 работници на дружеството, включително горепосочените М. и М.

За така констатираното, на 30.05.2023г. св. Г. съставила АУАН в присъствието на представител на дружеството, а впоследствие било издадено и обжалваното НП.

Гореизложеното фактическа обстановка съдът намери за осъществила се в обективната действителност, като тя се установява на първо място от издадения АУАН, който съгласно чл. 416, ал.1 КТ има презумптивна доказателствена сила. Същата се потвърждава и от показанията на 2 актосъставителя, който в съдебно заседание заяви, че напълно потвърждава констатациите от акта. Фактическата обстановка се установява безспорно и от приложените писмени доказателства – Протокол П2315104/30.05.2023г. за извършена проверка, Трудови договори и декларации по чл. 402 от КТ, както и от

Застраховка

„Трудова злополука“ по полица

№ 7115023151000161/26.04.2023г. и Застраховка „Трудова злополука“ по полица № 7115023151000162/26.04.2023г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

От представените по делото доказателства се установява, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление, са издадени от териториално и материално компетентни лица, в съответствие с чл. 416, ал. 1 и ал. 5 от КТ и съгласно Заповед № З0450/20.04.2023г. на ИД на ИА „ГИТ“, както и Заповед № З-0693/15.08.2023г., като същото не се оспорва от жалбоподателя.

При извършената служебна проверка съдът не установи да са били допуснати нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН и НП, които да са съществени по своя характер и да са засегнали правото на защита на жалбоподателя. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Описаното в НП нарушение отговаря на посоченото в АУАН. В описанието са включени всички съставомерни признаци на нарушението, които да позволят на съда да извърши проверка както на фактическите констатации на административнонаказващия орган, така и да провери въпросите по приложението на материалния закон.

Установеното от фактическа страна покрива състава на административното нарушение, визирано в чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ вр. чл. 2, ал.

1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ вр. т. 12 от Заповед № РД-06-44 от 22.11.2022г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм за прилагане през 2023г.

Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Този акт е именно Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за 3 риска „Трудова злополука“, в чл. 2, ал. 1 от която е посочено, че н а задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Коефициентът за трудов ревматизъм за 2023г. е определен в Заповед № РД-06-44 от 22.11.2022г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм за прилагане през 2023г. на Министъра на труда и социалната политика, като по т. 12, за строителство на сгради (код по КИД – 41), този коефициент е 1,48 при среден за страната 0,64. При така посоченото, доколкото коефициентът при този вид дейност надвишава средния за страната, то и сключването на застраховка се явява задължително и работодателят с бездействието си (несключването на застраховка към датата на проверката – 24.04.2023г., на която са били установени работниците на обекта), е нарушил посочените нормативни текстове.

В случая обаче неправилно административнонаказващия орган не е приложил привилегирования състав на чл. 415в КТ. Съгласно същия, ако нарушението бъде отстранено веднага след констатирането му по законовия ред, и не са произтекли вредни последици за работници и служители, се налага наказание в редуциран размер, а именно от 100 до 300 лв.

В конкретния случай са налице и двете кумулативни предпоставки, визирани в разпоредбата. От една страна, със сключването на задължителната застраховка непосредствено след проверката – на 26.04.2023г., при това преди приключването на документалната проверка на дружеството и издаването на КП и преди посочената в АУАН и НП като дата на констатиране на нарушението (05.05.2023г.), работодателят е изпълнил задължението си и е привел поведението си в съответствие със законовата уредба. От друга страна, липсват констатирани произтекли вредни последици за работниците (каквито би имало при налична трудова злополука за някой от работниците и при затрудняване/забавяне/отказ при изплащане на дължимото обезщетение по чл. 200 от КТ). Наличната липса на застраховане при единствено хипотетичната възможност от възникване на трудова злополука не представлява реално и конкретно настъпила вредна последица за който и да е от работниците – в този смисъл изрично е и Решение № 60 от 12.04.2023 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 44/2023 г.: „приложението на чл. 415в ал. 1 от КТ не е ограничено, с изключение на нарушенията изчерпателно изброени в 4 ал. 2 от същата, дали е могло да възникне някакъв риск за работника или служителя или с оглед регулираните отношения. Предпоставките са конкретно посочени в нормата, които наказващият орган е бил длъжен да обсъди и при наличието им съответно да приложи разпоредбата за маловажно нарушение.“, Нарушението не е и такова по чл. 415в, ал. 2 от КТ, което да изключи приложението на чл. 415в, ал. 1 от КТ.

В случая възражението на въззиваемата страна, че случаят не се явява маловажен с оглед другите констатирани при проверката нарушения, се явява неоснователно. За същите спрямо дружеството на основание чл. 18 от ЗАНН би следвало да бъде ангажирана отделно административнонаказателната му отговорност, и то само в случай, че бъдат доказани в отделен процес.

Същевременно, липсват данни за влезли в сила преди процесната дата 24.04.2023г. предходни наказателни постановления спрямо дружеството за нарушения от същия вид.

Неоснователни се явяват и възраженията във връзка с високият коефициент на трудов травматизъм и броят на лицата, за които не са били сключени застраховки, доколкото същите не са предвидени да бъдат предмет на проверка при преценката дали дадено нарушение на трудовото законодателство се явява маловажно по смисъла на чл. 415в КТ.

Законодателят изрично е определил предпоставките за квалифициране на нарушението като маловажно – незабавно отстраняване и липса на произтекли вредни последици за работници, като при наличието и на двете предпоставки, какъвто е настоящият, следва да бъде приложен привилегированият състав.

В този изричен смисъл е и най-актуалната практика на съдилищата в страната по сходни случаи. Така и Решение № 1375 от 10.11.2023 г. на АдмС София област по к. а. н. д. № 1082/2023 г. : „нормата на чл. 415в, ал. 1 от КТ намира приложение, тъй като, за да бъде приложена е необходимо наличието на две кумулативно предвидени предпоставки - нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му, по реда предвиден в КТ и от него да не са произтекли вредни последици за работници и служители.“; Решение № 605 от 28.04.2023 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д.

№ 554/2023 г. ; Решение № 47 от 24.03.2023 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д.

№ 43/2023 г. и др.

5

Отегчаващите обстоятелства, описани в НП, безспорно обаче се явяват от значение при преценката за конкретния размер на имуществената санкция по чл. 415в, ал. 1 от КТ, която следва да се индивидуализира в посочените от законодателя параметри между 100 и 300 лв. Доколкото се касае за повече от едно лице, за което не е била сключена застраховка, и при дейност с коефициент на трудов ревматизъм, надхвърлящ повече от двойно средно определения за страната, като се съобрази и периодът от сключването на трудовите договори на работниците до момента на проверката, съдът намери, че имуществената санкция следва да бъде определена при условията на чл.

415в, ал. 1 от КТ в размер на максимума от 300 лв.

По изложените съображения НП следва да се измени, като основанието на налагането на санкцията се измени от чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 от КТ в чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415в, ал. 1 от КТ , а размерът на наложената имуществена санкция бъде намален от 1500 лв. на 300 лева.

По разноските:

С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от жалбоподателя на въззиваемата страна. На основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80 лв. за осъществената защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и вида и количеството на извършената дейност. Намалено по съразмерност с оглед уважената част от претенцията, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна разноски в размер на 16 лв. (300/1500*80 лв.)