Решение № 10 от 26.01.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ №9

....0 гр. С., 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело № 20221870100033 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Е. К. Л., с адрес в гр. С., е предявила срещу „ЗАДДЖЗ“ АД, гр. С., иск за заплащане на сумата 1220 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени от ищцата разходи за лечение, причинени вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило по вина на Л. Н.

Г. на 09.08.2021 г. в гр. С. в района на кръстовището, образувано от ул. „Д.Д.“ и ул.

“Р.С-“, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Твърдения за обстоятелствата, на които се основава искът, са подробно изложени в исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в който оспорил иска по подробно изложени съображения.

Пред съда ищцата се представлява от пълномощника си адв. В.О., който заявява, че поддържа иска.

В молба от 09.06.2022 г. адв. Д. С., пълномощник на ответника, заявява че поддържа становището по иска, изразено с отговора на исковата молба.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ).

Искът е допустим, а по същество е частично основателен.

От събраните писмени доказателства и от приетото заключение на в. л. инж. Л. П. по назначената съдебна автотехническа експертиза (САТЕ) се установява, че на 09.08.2021 г. в гр. С. в района на кръстовището, образувано от ул. „Д.Д.“ и ул. „Р.С-“ св. Л. Г. управлявал моторно превозно средство (МПС) – л. а. марка „Ф.“, модел „Г.“, с рег. № СО .... АХ и при движение на заден ход за осъществяване на успоредно 1 паркиране по непредпазливост блъснал в областта на гърба ищцата, която по това време пресичала неправилно платното за движение на ул. „Р.С-“. Установява се от приетото заключение на в. л. д-р Р. Д. по назначената съдебномедицинска експертиза (СМЕ), че тялото на ищцата е контактувало с купето на автомобила и с терена, върху който е паднало и вследствие на удара на ищцата били причинени счупване на хирургичната шийка на лява раменна кост (горен край), довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни; счупване в областта на фалангеалната става на трети пръст на дясната ръка; кръвонасядане и охлузване на лявата скула; кръвонасядане на лява буза и шия; кръвонасядане на клепачите на ляво око с притваряне на очната цепка; кръвонасядане на ляво рамо, лява мишница и горна трета на лява предмишница. Представена е и не е оспорена фактура от 23.08.2021 г. (л. 68 от делото), от която е видно, че ищцата е закупила медицинско изделие на стойност 1220 лв. Съгласно заключението по СМЕ разходите за закупуване на това медицинско изделие са направени във връзка с оперативното лечение на счупването на горния край на лявата раменна кост на ищцата, възникнало вследствие на процесното ПТП.

Не е спорно между страните, а и се потвърждава от застрахователна полица (л.

225 от делото) и справка в информационната система на Гаранционния фонд (л. 226 от делото), че към датата на настъпване на ПТП (09.08.2021 г.) е бил действащ валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) на автомобилистите, сключен с ответника за обезщетяване на вредите при управление на МПС, управлявано от св. Г., със срок на застрахователното покритие от 11.12.2020 г. до 10.12.2021 г.

Съдът приема, че е осъществен фактическия състав, пораждащ задължение на ответника да плати на ищцата застрахователно обезщетение за настъпилите имуществени вреди – пряка и непосредствена последица от виновно извършено от св.

Г. противоправно деяние при управление на МПС, за което към датата на извършване на това деяние валидно е бил сключен договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите. Видно от молба на л. 215 от делото на 26.08.2021 г. ищцата в съответствие с чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380, ал. 1 от КЗ е отправила до ответника искане да й бъде изплатено такова обезщетение. Възражението на ответника, че застрахователното обезщетение за имуществени вреди в твърдян размер 610 лв. (при твърдяно от ответника отчитане на 50 % съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата) било включено в глобална сума 8000 лв., които са й изплатени като застрахователно обезщетение по банков път на 14.01.2022 г., е неоснователно. Видно е от съдържанието на уведомление от ответника до пълномощника на ищцата с изх. № 293/17.01.2022 г. (л. 150 от делото), че платената сума 8000 лв. представлява обезщетение за неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП, а не за имуществени вреди. Това обстоятелство се потвърждава и от изявленията на пълномощниците на същите страни в открито съдебно заседание, проведено на 14.06.2022 г. по т. д. № 8/2022 г. по описа на С.О.С. с предмет – заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие на същото ПТП, по повод изменението на иска чрез намаляването му по размер със сумата 8000 лв.

Ето защо съдът приема, че искът е доказан по своето основание, но по отношение на неговия размер намира, че претендираното в настоящото производство застрахователно обезщетение за имуществени вреди следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД поради основателността на възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат. Източник на този резултат е непозволено увреждане като основание за ангажиране на отговорността на ответника като застраховател по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, поради което чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е приложим за определяне на размера на обезщетението, независимо дали то се претендира за имуществени или за неимуществени вреди. Еднозначно се установява от показанията на св. Л. Г. и от приетото заключение по САТЕ, че ищцата е пресичала улицата на място, което по 2 никакъв начин не е било съответно означено като пешеходна зона или пътека. Наред с това ищцата не е положила необходимото внимание да възприеме движещия се на заден ход лек автомобил и да съобрази, че при такова движение способностите на водача му за виждане назад и за своевременни реакции са ограничени в този момент, като внезапно е преминала зад него, без да го изчака да довърши маневрата и да преустанови движението си, в резултат на което е последвал удар между корпуса (купето) на автомобила и тялото й. В противен случай такъв удар е щял да бъде избегнат и предотвратен. Към датата на ПТП ищцата е била на 75 години, но въпреки възрастта си не е имала двигателни затруднения, нито сетивни или психически нарушения, които обективно да са й пречели да предприеме правилно пресичане на платното за движение и адекватно да възприеме разположението си спрямо автомобила, управляван от св. Г., както и начинът и посоката на неговото движение.

Ето защо в случая съдът приема, че е налице съществено съпричиняване от страна на ищцата на настъпилия за нея вредоносен резултат в съотношение 50% за водача на МПС и 50% за ищцата - пешеходец.

Поради това за ответника, като застраховател по задължителна застраховка ГО на автомобилистите за вредите, причинени на трети лица от водача на МПС, е възникнало задължение да плати на ищцата застрахователно обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на процесното ПТП, в размер на половината от общия доказан размер на тези вреди (1220 лв.) в рамките на въведеното в исковата молба основание на иска, т. е. 610 лв., равностойни на 311,89 евро. До този размер искът е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата над тази сума до пълния му предявен размер от 1220 лв. (или 623,78 евро) искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Отговорността за разноските по делото следва да се разпредели с оглед изхода на делото и съобразно с направените от страните искания за присъждане на разноски и доказателствата за действителното им извършване.

Ищцата е сторила разноски за производството в общ размер 583 лв., от които 50 лв. за внесена държавна такса за разглеждане на делото, 150 лв. за внесен депозит за възнаграждение на вещо лице по САТЕ, 383 лв. общ размер на депозити за възнаграждение на вещо лице по СМЕ. Съразмерно с уважената част на иска ответникът следва да заплати на ищцата половината от тази сума за разноски, а именно 291,50 лв., равностойни на 149,04 евро. На основание чл. 38, ал. 2, изр. второ от Закона за адвокатурата (ЗА) ответникът следва да заплати директно на адв. В.О. адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство, защита и съдействие на ищцата по делото в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Ориентировъчното, според актуалната практика на Съда на ЕС, възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по иск с цена 1220 лв. е 422 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба ..../2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Такъв размер в конкретния случай съответства на фактическата и правната сложност на делото.

Затова съобразно с уважената част от иска ответникът следва да заплати на адв. О. половината от този размер, а именно 211 лв. без ДДС, или 253,20 лв. с ДДС, а в евро – 129,46 евро с ДДС. На ищцата не следва да бъдат присъждани разноски в размер 35 лв. (или 17,90 евро) за внесен депозит за възнаграждение на свидетел при призоваване, тъй като съдът не е изплатил такова възнаграждение на св. Г. и ищцата има право да иска връщането на депозита в този размер, но не и да претендира присъждането му в тежест на ответника като разноски за производството.

Ответникът е сторил разноски в размер 250 лв. за възнаграждение на вещо лице по САТЕ и съразмерно с отхвърлената част от иска ищцата следва да бъде осъдена да му заплати половината от тази сума, т. е. 125 лв., равностойни на 63,91 евро.

Ответникът е представляван от адвокат Д. С., но не представя доказателства за платено адвокатско възнаграждение и не претендира присъждане на разноски за 3 плащането му, поради които ищцата не следва да бъде осъдена да заплати такива разноски на ответника.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЗАДДЖЗ“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ ...., да заплати на Е. К. Л., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж. к. „В.“, бл.вх.ет.ап., сумата 610 лв., равностойна на 311,89 евро, представляваща дължимо на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в извършване на разходи за закупуване на медицинско изделие за лечение на счупване на горния край на лявата раменна кост, които вреди са причинени вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 09.08.2021 г. в гр. С. в района на кръстовището, образувано от ул. „Д.Д.“ и ул. „Р.С-“, виновно причинено от Л. Н. Г. при управление на застрахован при ответника „ЗАДДЖЗ“ АД лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с рег.

№ СО .... АХ по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на 19.01.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, предявен от Е. К. Л. срещу „ЗАДДЖЗ“ АД В ЧАСТТА МУ за разликата над 610 лв. (или 311,89 евро) до пълния му предявен размер от 1220 лв. (или 623,78 евро).

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „ЗАДДЖЗ“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ ...., да заплати на Е. К.

Л., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж. к. „В.“, бл.вх.ет.ап., сумата 291,50 лв., равностойни на 149,04 евро, за разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2, изр. второ, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, „ЗАДДЖЗ“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ ...., да заплати на адвокат В.В. О. от с. адвокатска колегия, ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „И.“ № ет.ап., сумата 253,20 лв. с ДДС, равностойни на 129,46 евро с ДДС за адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство, защита и съдействие на Е. К. Л., съразмерно с уважената част от иска.

Разпечатката съдържа 35 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/318a9619-dac4-4edd-bc37-5f9f73be0322