Решение № 4170 от 13.07.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№

……….. гр. София, 13.07.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: АЛБЕНА

БОТЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 16975/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 166539/19.12.2018 г., предявена от „О.Б.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** ОБЩИНА, ЕИК********, с адрес: гр. София, ул. „********-*

Ищецът „О.Б.Б.“ АД твърди, че е собственик на урегулиран поземлен имот (УПИ) с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК и изменена със заповед № 18-6467/19.08.2015 на началника на СГКК-София, с адрес на поземления имот: гр. София, СО - район „Сердика“, ул. „*******“, с площ съгласно данните от кадастралната карта от 87 745 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект, ведно с находящите се в имота сгради, както следва:

1/ СГРАДА с идентификатор ***, с площ от 222 кв.м., брой етаж: 1, предназначение: промишлена сграда;

2/ СГРАДА с идентификатор ***, с площ от 321 кв.м., брой етаж: 1, предназначение: промишлена сграда;

3/ СГРАДА с идентификатор ***, с площ от 24 кв.м., брой етаж: 1, предназначение: промишлена сграда;

4/ СГРАДА с идентификатор ***, с площ от 36 кв.м., брой етаж: 1, предназначение: допълващо застрояване, при съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***.

Описаният имот с идентификатор *** бил със стар идентификатор *** и бил идентичен с УПИ VІ-528 „За гробищен парк“, кв. 1 по плана на гр. София, СО-район „Сердика“, който УПИ бил идентичен с УПИ VІ-528, УПИ VІІ-528 и УПИ VІІІ-528 по рег. план на гр. София.

Подробно описаният недвижим имот, ведно със сградите в него, били придобити от праводателя на ищеца „С.“ ЕАД, ЕИК: ********, по силата на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот от 21.03.2016 г. на ЧСИ с рег. № 840 от КЧСИ, вписано в Служба по вписванията на 19.04.2016 г.

На 05.02.2018 г. в Търговския регистър, по партидата на преобразуващото и приемащото дружество, било вписано вливане на „С.“ ЕАД в „О.Б.Б.“

АД, като след вливане цялото имущество на „С.“ ЕАД преминало върху ищеца.

Ищецът твърди, че със заповед за отчуждаване на поземлен имот по реда на глава III ЗОС с № СОА17-РД40-76/24.11.2017 г., издадена от кмета на Столична община, описаният поземлен имот с идентификатор

***, ведно с находящите се в имота четири броя сгради, бил отчужден, във връзка с реализация на обект „Разширение на гробищен парк, кв. 1, м.

„Централни гробища“, СО-район „Сердика“, гр. София. Със заповедта за отчуждаване било определено парично обезщетение за отчуждените имоти общо в размер на 2 293 623,70 лева

С решение №

1958/26.03.2018г. по адм.д. № 14237/2017 г. по описа на АССГ, ІІ отд., 23 състав, определеното в заповедта за отчуждаване обезщетение било увеличено на 2 415 460 лева. Като неподлежащо на обжалване, решението на АССГ влязло в сила на датата на постановяването му – 26.03.2018 г.

На 23.05.2018 г., определената с влязлото в сила съдебно решение сума в размер на 2 415 460 лева била преведена на ищеца.

Ищецът твърди, че преведената му сума не представлява пълната дължима сума по определеното обезщетение за отчуждаване, тъй като съгласно чл. 6, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 45, ал. 5, т. 1 ЗДДС, отчуждаването на поземлен имот е облагаема доставка, а по отношение на сградите „О.Б.Б.“ АД е избрала доставката да бъде облагаема на основание чл. 45, ал. 7, вр. ал. 3 ЗДДС.

Ищецът заявил пред ответника, че въпреки извършеното плащане, пълният фактически състав на отчуждаването на процесния недвижим имот не е завършил, тъй като Столична община дължи на ищеца и сумата от 483 092 лева - данък върху добавената стойност. Излага съображения, че към предявяване на исковата молба е изтекъл предвиденият в чл. 29, ал. 6 ЗОС шестмесечен срок за заплащане на дължимото обезщетение, но ответникът не е изпълнил задължението си да го заплати ведно с дължимия ДДС, а отчуждителният ефект настъпвал ex lege от момента на изплащане на цялата сума на дължимото обезщетение.

Ищецът твърди, че поради дължимостта на ДДС върху определеното обезщетение за отчуждаване, ответникът не заплатил пълната дължима сума на определеното обезщетение за отчуждаване, а само част от нея, не е настъпил транслативният ефект на заповедта за отчуждаването, фактическият състав по реда на глава III от ЗОС не е завършен и ищецът е собственик на процесния УПИ, което ответникът отрича (съобразно изменението в доклада по чл. 146 ГПК, допуснато в о.с.з. на 18.11.2019 г. (л. 210), съобразно молбата от 15.11.2019 г. – л. 190) Ищецът твърди, че ответникът фактически е завладял имотите и демонстрира установеното от него владение.

Предвид изложеното, ищецът моли, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че е собственик на описания поземлен имот, ведно с находящите се в имота сгради, и ответникът да бъде осъден за му предаде владението върху тях (съобразно молбата на ищеца от 11.10.2019 г. на л. 140 от делото и допуснато изменение на иска – с определение от 18.11.2019 г. на л. 210). Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.

131 ГПК, ответникът Столична община е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва иска с възражението, че е недопустим, евентуално неоснователен.

Сочи, че е налице влязло в сила съдебно решение (на АССГ), с което спорът за законосъобразността на отчуждаването е бил решен окончателно. За защита правата на ищеца бил предвиден и специален ред – по ЗОС, който вече бил упражнен от ищеца. В случай, че ищецът е считал, че дължимото му парично обезщетение не му е било изплатено изцяло, той е следвало да поиска отмяна на заповедта за отчуждаване по реда на чл. 29, ал.

6 ЗОС, като ищецът вече се възползвал от тази възможност и му било отказано.

Ответникът излага съображения, че с решението по адм.д. № 14237/2017 г. по описа на АССГ, ІІ отд., 23 състав е било определено крайно общо обезщетение, което е било изплатено на ищеца на 23.05.2018 г. Освен това, по молби и жалби на ищеца били образувани множество съдебни производства с цел „отмяна“ на заповедта за отчуждаване, като по приключилите такива, АССГ и ВАС приели, че законосъобразността на заповедта за отчуждаване е била потвърдена с влязло в сиа съдебно решение, а извършеното от СО плащане на определеното от АССГ обезщетение довело до преминаване на правото на собственост от ищеца към ответника.

Ответникът оспорва твърдението на ищеца за незавършен фактически състав на отчуждаването поради неплащането на ДДС. Твърди, че е собственик на процесния УПИ и че ефектът на отчуждаването като принудителен способ за отнемане на частна собственост не може да бъде разглеждан през призмата на данъчни аспекти. Изтъква, че единствената правнорелевантна сума, която е била надлежно преведена на банковата сметка на ищеца с платежно нареждане от 23.05.2018г. е тази, определена в постановеното от АССГ решение, с влизането в сила на което въпросите за законосъборазността на отчуждаването и размера на дължимото за това обезщетение са разрешени окончателно.

Ответникът излага съображения, че Законът за общинската собственост (ЗОС) е специален спрямо ЗДДС, а чл. 33 ЗОС предвижда, че по отчуждителните производства, обезщетенията и сделките за придобиване на собственост и вещни права по тази глава не се събират данъци и такси. Сочи, че даденото от НАП и МФ тълкуване, че ЗДДС е специален закон и че чл. 33 ЗОС не касае ДДС е неофициално тълкуване, което няма задължителна сила. Освен това, имало и разяснения на НАП, които приемали противното.

Ответникът излага съображения и че издадената от ищеца фактура не кореспондира на разпоредбите на ЗДДС, както и че плащането на данък за недвижимите имоти и такса битови отпадъци не могат да обосноват извод за това кой е собственик на имота.

Предвид изложеното, ответникът моли искът да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание ищецът поддържа иска, а ответникът оспорва същия.

На 29.06.2020 г., страните са представили писмени бележки, в които са изложили подробни съображения, в подкрепа на исканията и възраженията си.

Съдът приема следното от фактическа страна:

По силата на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот от 21.03.2016 г. по изп.д. № 20138400401380 по описа на ЧСИ с рег. № 840 от КЧСИ, вписано в Служба по вписванията на 19.04.2016 г., „С.“ ЕАД, ЕИК: ********, е придобило подробно описания ПИ, ведно със сградите в него (видно от постановлението, приложено на л. 9 от делото).

На

05.02.2018 г. в ТР е било вписано вливане на „С.“ ЕАД в „О.Б.Б.“ АД, като след вливане цялото имущество на „С.“ ЕАД е преминало върху ищеца (л. 13).

Със заповед за отчуждаване на поземлен имот по реда на глава III ЗОС с № СОА17-РД40-76/24.11.2017 г. на кмета на Столична община, описаният ПИ ведно със сградите в него, са били отчуждени (л. 17 и сл.).

С влязло в сила решение № 1958/26.03.2018г. по адм.д. № 14237/2017 г. по описа на АССГ, ІІ отд., 23 състав, е било определено обезщетение в размер на общо от 2 415 460 лева (л.19 и сл.).

На

23.05.2018 г., определената с влязлото в сила съдебно решение сума в размер на 2 415 460 лева е била преведена от ответника на ищеца (л. 28).

За тези факти страните не спорят, и същите са отделени като безспорни и ненуждаещи се в отношенията между страните по делото (с определението от 26.08.2019 г.), а и се установяват от представените по делото доказателствени средства.

На 11.07.2018 г. е съставен Акт № 1773 за публична общинска собственост за ПИ с идентификатор ***, заедно с находящите се в имота сгради (л. 121).

С неподлежащо на обжалване решение №

5131/08.04.2019 г. ВАС е отхвърлил на основание чл. 239, т. 1 АПК искането на „О.б.б.“ АД за отмяна на влязло в сила решение № 1958/26.03.2018г. по адм.д. № 14237/2017 г. по описа на АССГ, ІІ отд., 23 състав (с което е било определено обезщетение в размер на общо от 2 415 460 лева) – л. 125 и сл.

Със заявление с вх. № СИС16-ПП00-45(104)/21.12.2018 г. до Столична община, „О.Б.Б.“ АД е направила искане за отмяна, на основание чл. 29, ал. 6 и ал. 7 ЗОС, на заповед № СОА17-РД40-76/24.11.2017 г. на кмета на Столична община за отчуждаване на процесния имот.

С писмо с изх. №

СИС16-ПП00-45/03.01.2019 г., кметът на Столична община е отказал да отмени заповедта за отчуждаване.

С решение № 4014 от 12.06.2019 г. по адм. д. № 1106/2019 г. на АССГ, Второ отделение, 72 състав, е отхвърлена жалбата на „О.б.б.“ АД срещу изричен отказ, обективиран в изх. № СИС16-ПП00-45/03.01.2019 г., на кмета на Столична община да отмени заповед за отчуждаване на недвижим имот № СОА17-РД40-76/24.11.2017 г. по заявление с вх. № СИС16-ПП00-45(104)/21.12.2018 г. (л. 128 и сл.).

Решението на АССГ по адм. д. № 1106/2019 г. е оставено в сила - с решение № 7266/11.06.2020 г. по адм.д. № 9414/2019 г. по описа на ВАС и е влязло в сила на датата на постановяване на решението от ВАС – 11.06.2020 г. (л. 233 и сл.).