Присъда № 85 от 23.05.2025, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 85/23.05.2025г. по НОХД № 1302/2024г. по описа на РСБургас Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт по досъдебно производство № 568/2020г. по описа на 04 РУ на МВР-Бургас, пор. № 1934/2020 г. по описа на РП - Бургас, внесен от БРП, срещу Д. И. И., ЕГН **********, *, адрес: с. *, *, *, за това, че в периода от 14.09.2021г. до 19.02.2022г. в с. *, * и в гр. Бургас, при условията на продължавано престъпление се заканил с убийство на Г. С. И. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като деянията са извършени както следва:

- на 14.09.2021г. в с. *, * се заканил с убийство на Г. С. И., изричайки думите „Ще те убия!“, „Ще ти залепя некролога!“, „Ковчега, нали съм ти обещал, знаеш, ще те заровя!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;

- на 14.01.2022г. в гр. Бургас се заканил с убийство на Г. С. И., изричайки думите „Ще те убия, ще ти отнема живота!“, „Няма повече да видиш *, ще останат сираци!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;

- на 19.02.2022г. в гр. Бургас се заканил с убийство на Г. С. И., изричайки думите „Ако не слезеш долу при мен, това ще е последния ти ден от живота, ще те убия и * ще остане сираче!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването мупрестъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК (ред. ДВ, бр. 16 от 2019г.).

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по общия ред, като бяха разпитани всички свидетели и бяха приобщени всички писмени и веществени доказателства, посочени от страните и имащи значение за предмета на доказване.

В производството като частен обвинител и граждански ищец бе конституирана пострадалата Г. И.. Бе приет за съвместно разглеждане предявения граждански иск за сумата от 15000 лева, обезщетение за причинените й неимуществени вреди, вследствие на престъплението.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства, на които прави подробен анализ. Счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец- а. К. от АК-Бургас, се присъединява към казаното от прокурора досежно доказаността на обвинението и размера на предложеното наказание, както и моли за уважаване на предявения граждански иск.

Гражданският ищец и частен обвинител се присъединява към казаното от неговия повереник.

Упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. Р. П. – БАК, излага подробни доводи относно наличните по делото доказателства, като моли подзащитният му да бъде оправдан.

Посочва, че липсват доказателства подсъдимият да е извършил деянията, за които му е повдигнато обвинение.

Подсъдимият * заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, като в последната си дума заявява, че иска да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Д. И. И., ЕГН **********, е *, адрес: с. *, *, *.

1

Подсъдимият Д. И. И. и пострадалата Г. С. И. живеели на семейни начала от 2000г.

По време на връзка им, И. злоупотребявал с алкохол и проявявал психически и физически тормоз спрямо И.. Тъй като я било срам, тя не споделяла на никого за това. От съжителството им се родили две деца – св. Д. И. (*) и св. * И. (*). Понеже тормозът не спирал, през 2019г. св. И. решила да напусне семейното им жилище в с. *. Тя подала молба за издаване на заповед за защита от домашно насилие, вследствие на което била издадена заповед № 196/03.12.2019г. на основание чл. 15 ЗЗДН със срок от една година.

По-голямата част от лятото на 2021г. св. * И. прекарала в дома на баща си в с. *, *, на *. На 14.09.2021г. майка й- св. И., и брат й- св. Д. Д. И., отишли до селото, за да я вземат, за да може да се подготви за първия учебен ден на 15.09.2021г. Когато стигнали до къщата на *, подс. Д. И. бил пред къщата заедно с майка си – св. П. И., и приятеля си св. Д. М., като тримата употребявали алкохол. Там била и св. * И.. И. спряла автомобила си пред къщата, като когато ги видял, подс. И. започнал да крещи „Махайте се, ще ви утрепя, не ми трябвате“ и да замерва автомобила и с камъни. И. и синът й се качили в автомобила и потеглили към центъра на селото, като И. се обадила на приятелката си- св. П. К., и я помолила да дойде до селото, за да не е сама. Когато К. пристигнала, И. треперела от уплах.

Двете отново потеглили с автомобила на пострадалата към дома на И., а синът й Д. Д. И. останал в центъра. Когато двете свидетелки пристигнали пред къщата, И. слязла от автомобила, за да прибере дъщеря си, но подс. И. започнал да крещи „Тръгвай, боклук такъв, че повече * няма да видиш!“, „Ковчега, нали съм ти обещал, знаеш, ще те заровя!“, „Ще те убия!“, „Ще ти залепя некролога“. Той и М. заплашително се запътили към И., при което тя се върнала в автомобила и двете с К. отново потеглили към центъра на селото.

Пострадалата позвънила на ЕЕН 112, като на място пристигнали полицейски служители и всички се запътили обратно към дома на подсъдимия. Когато видял пострадалата той отново започнал да я заплашва и обижда.

На 14.01.2022г. св. Г. И. била в гр. Бургас, като отишла до КАТ, за да пререгистрира МПС. Подсъдимият И. бил разбрал от дъщеря си за намеренията на майка й и също отишъл на мястото. Когато я видял да чака реда си, той влязъл в автомобила, въпреки нежеланието й. Първоначално той я молил да се съберат, като я увещавал, че повече няма да осъществява тормоз спрямо нея. Тъй като И. не се съгласявала, той започнал да и отправя обиди и заплахи, като казал „Ще те убия, ще ти отнема живота!“, „Няма повече да видиш *, ще останат сираци!“. За да не го провокира допълнително, понеже се притеснявала от последващите му действия, И. решила да запази самообладание и да не реагира.

На 19.02.2022г., събота, подс. Д. И. следвало да вземе св. * И. за уикенда при него.

Той отишъл до дома на И. в * и когато бил пред блока започнал да й звъни по мобилния телефон. В хода на разговора и казал „Ако не слезеш долу при мен, това ще е последния ти ден от живота, ще те убия и * ще остане сираче!“. Тъй като се притеснявала от поведението на подсъдмия, пострадалата не изпратила детето до долу, а то слязла сама при баща си.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: от показанията на разпитаните свидетели – Ж. К. /л. 66, както и прочетените по реда на чл.

281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 на л. 14, том 1 от ДП /, Г. И. / л. 67-70, както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 на л. 105, том 1 от ДП, и прочетените по реда на чл.

281, ал. 1, т. 1 на л. 100, том 1 от ДП /, Д. И. И. /л. 70-гръб-л. 71-гръб/; П. К. /л. 86-87-гръб/, Ю. Х. /л. 87-гръб-88-гръб, както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 на л.

83, том 1 от ДП /, П. И. /л. 89-гръб-90-гръб/, Х. П. /л. 107- частично/, * И. /л. 117-частично/, заключенията на изготвените по делото експертизи (л. 117, том 1 от ДП и л. 83, том 2 от ДП), включително и отговорите на вещите лица в съдебно заседание ( л.106); актуална справка за 2 съдимост на подсъдимия, диск със записи от ЕЕН 112.

Най-съществени за изясняване на фактическата обстановка се явяват показанията на пострадалата И., особено като се отчете обстоятелството, че при две от трите деяния, за които е повдигнато обвинение, осъществени през 2022 г., на практика липсват други свидетели. Ето защо съдът внимателно прецени показанията на тази свидетелка, като намира, че същите са последователни, логични и безпротиворечиви, като тя излага в пълни подробности фактите около случая. Нейните показания се подкрепят от останалия доказателствен материал.

Основната оценка на нейните показания се прави най-вече въз основа на случая от 14.09.2021 г., тъй като именно във връзка с него бяха и показанията на всички останали свидетели по делото. По отношение на тази дата се очертават две групи показания. От едната страна са тези на пострадалата И., синът й Д. Д. И. и св. П. К.. От друга страна са показанията на св. Д. М., св. П. И., св. * и обясненията на подсъдимия.

Съставът счете, че следва да се кредитират показанията на първата група свидетели, тъй като същите са логични и последователни. От особено значение се явява това, че същите са много подробни, като включително и в съдебна фаза тримата свидетели си спомняха голяма част от случилото се, за което са депозирали показания на досъдебната фаза.

Разбираемо е да се допускат неточности, предвид изминалия период от време, което наложи част от показанията на И. и К., депозирани на ДП да бъдат прочетени. Именно фактът, че двете много подробно изложиха възприятията си пред съда, мотивира състава, както да цени прочетените техни показания на ДП, така и изобщо да кредитира всичко изложено от тях.

Обстоятелството, че се говорило за едно или две ходения до адреса на къщата в с. * не е в състояние да дискредитира изложеното от И., св. Д. И. и св. К., тъй като, на първо място, не се касае за съществено обстоятелство и на второ- още веднъж следва да се отбележи, че е изминал голям период от време.

Обратно, по съвсем различен начин бяха изложени показанията на св. П. И. и св. Д.

М.. Същите бяха много лаконични относно развилата се ситуация, като наблягаха единствено на факта, че детето * И. много се уплашило и не искало да тръгне с майка си, което не е относимо към обвинението. Що се отнася до показанията на св. * пък, съдът намира, че същите изобщо не следва да бъдат ценени, тъй като той заявява, че е бил на мястото на инцидента, когато пристигнали св. И. и св. Д. И.. Същевременно, св. Д. М. пък твърди, че св. * е бил на мястото (визирайки името „*“), но тъкмо си тръгнал. Св. П. И. пък заявява, че когато дошли св. И. и св. Д. И., „*“ бил за малко там, но после отишъл да се преоблече и после пак дошъл. Всички тези вътрешни разминавания в показанията на тази група свидетели мотивираха съда да не цени изложеното от тях, а оттам да не кредитира и обясненията на подсъдимия. Тук може да се посочи, че обясненията на подсъдимия почти изцяло не бяха свързани с предмета на доказване.

Съществено е, че в подкрепа на изложеното от И. се явяват показанията на разпитания полицейски служител, който е пристигнал на място- св. Ю. Х., чиито показания бяха прочетени по реда на чл. 281 от НПК. Имайки предвид характера на дейността на този свидетел, която е свързана с посещение на множество подобни сигнали, както и изминалия период от време, съставът кредитира изложеното от него на ДП. В показанията си пред разследващия орган свидетелят е посочил, че в присъствието на полицейските служители подсъдимият и св. Д. М. са отправяли обиди и заплахи към св. И. и св. К., като видимо били употребили алкохол.

Изложеното до тук мотивира съда да кредитира изцяло показанията на св. И., включително и прочетените по реда на чл. 281 от НПК с оглед изминалия период от време.

Следва да се уточни, че съдът дава вяра на изложеното от нея не само по отношение на случая от 14.09.2021 г., но и по отношение на случаите от 14.01.2022 г. и 19.02.2022 г., тъй като и за тези случаи тя излага подробни твърдения, които почиват и на нормалната 3 житейска логика.

Следва да се отбележат и някои моменти по отношение на показанията на останалите разпитани свидетели. На първо място, показанията на св. Ж. К. поначало следва да се кредитират, но същите не допринасят съществено за разкриване на обективната истина. На второ място, частично допринасят за разкриване на обективната истина показанията на св. * И., но съставът не кредитира изложеното от нея, което влиза в противоречие с изложеното от майка й. От една страна, * И. беше доста лаконична в отговорите си относно основния предмет на делото- отправяни закани, което по мнение на съда се дължи на нежеланието й да се конфронтира с който и да е от родителите си. В тази насока беше и изложеното от психолога преди разпита на детето, който заяви, че И. е в кофликт на лоялност с двамата си родители. От друга страна, към момента на случая от 14.09.2021 г. детето е било на около девет години и се е намирало в стресова ситуация, което поставя под съмнение способността му впоследствие да възпроизведе в големи детайли случилото се.