Решение № 403 от 03.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. Пловдив, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20255330205337 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-002121 от 28.04.2025г. на Началник група в ОДМВР Пловдив, С-р Пътна полиция Пловдив, с което на А. А. А., ЕГН **********, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени административни наказания “Глоба” в размер на 3000 лева /1533,88 евро/ и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 12 месеца за административно нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят А. А. А. обжалва наказателното постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния и процесуалния закони, без да излага в жалбата аргументи за това. В съдебно заседание, редовно уведомен, се явява лично, като чрез процесуалния си представител адв.К. Д., пледира за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, развивайки доводи в насока недоказаност на деянието. В нарочно писмено становище детайлно са развити съображение за отмяна на НП в насока допуснати процесуални нарушения и оспорена фактическа обстановка.

Претендира разноски по делото.

Въззиваемата страна - Началник група в ОДМВР Пловдив, С-р Пътна 1 полиция Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В молбастановище оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна размер на адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против А. А. А. за това, че на 16.04.2025г. в 23:45 часа в гр.Пловдив на ул.“Удроу Уилсън“ – кръстовище с бул.“Цариградско шосе“ като водач на лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ“, **, България, при обстоятелства: На 16.04.2025г. в гр.Пловдив кръстовище ул.“Удроу Уилсън“, бул.“Цариградско шосе“, посока Скобелева майка, управлява личния си лек автомобил Мерцедес с рег.номер **, като извършва следното нарушение: 1. Водачът преднамерено извежда МПС-то извън контрол чрез презавиването и форсирането довежда до загуба на сцеплението на колелата, като по време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния му момент, с което поведение създава опасност за останалите участници в движението, с което е извършил:

1. Водач на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

С това виновно е нарушил чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № 1396065 от 16.04.2025г., съставен от П. Д. Д. – мл.автоконтрольор при С-р Пътна Полиция Пловдив към ОДМВР Пловдив, със сходно фактическо описание и идентична правна квалификация на деянието.

Така описаните фактически положения, обаче не се установяват по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – писмени и гласни такива – показанията на св.П. Д. Д. /актосъставител/ и на св.Г. Г. М..

Вменената на жалбоподателя разпоредба на чл.104б, т.2 от ЗДвП 2 забранява на водача на моторно превозно средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. При неизпълнение на тази забрана, законодателят препраща към разпоредбата на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, която предвижда наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. за водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В случая административнонаказателното обвинение от фактическа страна сочи, че при управление на процесното МПС на цитираното кръстовище в гр.Пловдив жалбоподателят преднамерено е извел МПС-то извън контрол чрез презавиването и форсирането, което е довело до загуба на сцеплението на колелата, като по време на дрифт движението на автомобила е било напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния му момент и с това си поведение същият е създал опасност за останалите участници в движението. Според тезата на адмнистративното обвинение именно тези действия на водача се квалифицират като използване на пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Приетите за констатирани и описани по този начин в акта и НП, действия на водача не се потвърждават по никакъв начин от показанията на актосъставителя, който, заявявайки липса на спомен, свидетелства относно авторството на съставяне на АУАН в негово лице, както и изяснява причината, поради която в процесния АУАН са вписани две различни дати на осъществяване на нарушението. Така показанията на св.Д. не внасят никаква конкретика и яснота относно фактическите положения, при които е реализиран състава на административното нарушение, поради което и наред с обстоятелството, че съставеният от него АУАН страда от порок, то последният не би могъл да се ползва с презумптивната доказателствена сила, досежно изложените в него фактически установености. Все в тази светлина – оборвайки съставомерните факти и обстоятелства, се очертават и показанията на очевидеца на инкриминираните събития – св.Г. М., според които действията на водача не са били преднамерени и не е имало форсиране на двигателя от негова страна, както и загуба на сцепление на колелата. Според св.М. действията на водача А.

3 са били в резултат на мокра пътна настилка, острота на завоя в кръстовището и известен технически проблем със скоростната кутия на автомобила, които фактори съвкупно резултирали в поднасянето на автомобила на платното за движение, без същото да било продукт на съзнателно и целенасочено действие от страна на водача. Тоест, макар съдът да кредитира показанията на свидетелите Д. и М., както и приложените по делото писмени доказателства като обективни и достоверни, то същите нито самостоятелно, нито в своята съвкупност обуславят извод за доказаност на твърдяното деяние.

Понятието „дрифт“ няма легална дефиниция, но в съдебната практика са изведени основните му същностни характеристики, като дрифтът представлява техника на шофиране, при която водачът преднамерено извежда превозното средство извън контрол чрез презавиване, при което довежда задните гуми до загуба на сцепление с пътната настилка. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Доколкото дрифтът е преднамерено извеждане на превозното средство извън контрол, действията на водача трябва да са съзнателни и целенасочени и приплъзването на автомобила да не се дължи на други обстоятелства. Пренесено на плоскостта на разглеждания казус, се установява, че жалбоподателят не е имал поведение, което да се квалифицира като дрифт, нито такова, описано в акта и в НП, водещо до извод за съставомерно поведение по смисъла на горецитирания чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Предвид това настоящият съдебен състав намира за неустановени по безспорен начин, както обективните елементи на твърдяното нарушение, така и проявен пряк умисъл, изискващ се при осъществяване състава на вмененото нарушение, с оглед предвидената преследвана цел, различна от позволената в закона.

За ангажирането на административнонаказателната отговорност не е достатъчно предположението на контролните полицейски органи, а е необходимо реално осъществяване на признаците на състава на това нарушение. Констатираното поведение на водача следва да е съзнателно, преднамерено, виновно, а не да се дължи на наличието на обективни фактори като например лоши метрологични условия /сняг, дъжд, наличие на разпилян материал по пътя, хлъзгав терен, радиус на завоя и др./ или неправилни маневри, несъобразени с конкретната пътна обстановка, което неправомерно 4 поведение би следвало да бъде санкционирано за друго нарушение на правилата за движение, а не за несъобразяване със забраната на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Поднасянето на автомобила при извършване на завой, би могло да е в резултат и на движение с несъобразена скорост при навлизане в кръстовище и предприемане на завой или несъобразяване със задължението като участник в движението по пътищата с поведението си да не създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди, каквото обвинение нито е описано, нито е квалифицирано в акта и постановлението. Тоест по никакъв начин не се установяват действия на водача при управление на процесния лек автомобил, в резултат на които не използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, за каквото деяние е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. С оглед изложеното, съдът приема, че с обжалваното НП не е установено извършено административно нарушение, още повече пък да е доказано извършване от обективна и субективна страна на това нарушение, неговия извършител и вината му, поради което НП следва да бъде отменено изцяло.

Наред с гореизложеното, съдът констатира и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи датата на нарушението и датата на АУАН, въз основа на който е издадено НП като задължителен реквизит от съдържанието на АУАН и НП, вменен с разпоредбите на чл.42, ал.1, т.3, пр.1 от ЗАНН, съответно чл.57, ал.1, т.3, пр.1 и т.5, пр.2 от ЗАНН. На първо място, в АУАН за дата на съставянето му е посочена 17.04.2025г., а в НП е посочено, че същото се издава въз основа на АУАН от 16.04.2025г. На второ място, в АУАН е посочено, че нарушението е осъществено на дата 17.04.2025г. при обстоятелства, обаче от дата 16.04.2025г. На трето място, в НП е посочено, че нарушението е осъществено на дата 16.04.2025г. при обстоятелства от същата дата - 16.04.2025г. Тоест налице е абсолютна неяснота както досежно обстоятелството въз основа на кой АУАН е издадено процесното НП, така и досежно факта на коя дата е извършено нарушението.

Законодателят не е предвидил самоцелно императивните норми, посочени погоре и предвиждащи минимално изискуемото съдържание на изследваните актове. Ясното и коректно посочване на датата на АУАН е необходимо за доказване на формалната логика относно приетото от наказващия орган за 5 разглеждане административнонаказателно обвинение.

Точното и недвусмислено посочване на датата на нарушението, освен че същата представлява част от обективните съставомерни фактически обстоятелства, но и се свързва с предвидените в закона срокове. Описаните процесуални нарушения са от категорията на съществените, тъй като пряко нарушават правото на защита на жалбоподателя и възможността му да я реализира в пълен обем, така че той да може да разбере в пълнота и без колебание с кой акт и какво точно нарушение му е вменено, както и кога е извършено то, кои са фактическите обстоятелства, при които е реализирано, тоест поставя го в положение на неяснота срещу кои факти и обстоятелства да се защитава и оборва. Това от своя страна води и до отмяна на оспореното НП като незаконосъобразно на самостоятелно основание.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България предвижда, че в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложената глоба в размер от 3000 лева, следва да бъде с равностойност евро, а именно 1533,88 евро, което само по себе си не представлява и изменение на санкцията.

Разпечатката съдържа 26 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/31886567-97ac-4f29-b45f-cdd107c5890a