Решение № 2471 от 29.12.2017, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр. София, 29.12.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА при секретаря Донка

Шулева, като изслуша докладваното от съдия

Комитова т.д. № 7572 по описа за

2016 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ

ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

ПРЕДЯВЕНИ

СА ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.422, АЛ.1 ВЪВ ВР. С ЧЛ.415 ГПК.

Ищецът „К.К.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от К.В.В., чрез адв. А.А.Ч., със съдебен адрес:***, с искова молба от

14.10.2016 г. твърди, че на 17.06.2016 г. „К.К.” АД е подало заявление с вх. № 3039026 до СРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу длъжниците „В.Р.Б. БГ” ЕООД, П.В.Т. и П.П.Т.. На 01.07.2016 г. по гр. дело № 32976/2016 г. по описа на СРС, 71 състав са издадени три екземпляра (по един за всеки от длъжниците) от заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за исканите суми срещу посочените длъжници, с който са осъдени да заплатят солидарно на кредитора си „К.К.” АД сумата от 30 000 евро по запис на заповед от 17.03.2016 г. с падеж 19.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 17.06.2016 г. до изплащане на вземането и 1 173,50 лева разноски по делото. С молба с вх.№ 3655/13.07.2106 г. изпълнителният лист и заповедите да изпълнение са приобщени към изпълнително дело №201678900400428 при ЧСИ Н.К., с взискател „К.К.” АД и длъжници „В.Р.Б. БГ” ЕООД, П.В.Т. и П.П.Т..

На 26.07.2016 г. всеки от длъжниците лично и чрез законния си представител е получил Покана за доброволно изпълнение по горното изпълнително дело. С Определение от 23.08.2016 г. по гр. дело № 32976/2016 г. на СРС, 71 състав, съдът е констатирал, че в срока по чл. 414 от ГПК има постъпили възражения срещу заповедта за изпълнение от всеки от длъжниците и указва на заявителя, че на основание чл. 415 от ГПК може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Съгласно дадените указания, в срок предявява иск за съществуване на вземането, обективирано в заповедта за изпълнение по гр. дело № 32976/2016 г. по описа на СРС, 71 състав срещу длъжниците „В.Р.Б. БГ” ЕООД, П.В.Т. и П.П.Т.. Заповедта за незабавно изпълнение по гр. дело № 32976/2016 г. по описа на СРС, 71 състав е издадена въз основа на документ по чл. 417 т. 9 от ГПК ¾ запис на заповед.

Процесният запис на заповед е с издател „В.Р.Б. БГ” ЕООД, ремитент ищеца и авалисти (солидарни длъжници) П.В.Т. и

П.П.Т., без предявяване и без протест, с настъпил падеж на 19.04.2016 г. Налице са всички необходими реквизити на документа съгласно чл. 535 от ТЗ. Изрично е предвидена клауза „без предявяване”, поради което ремитентът няма задължението да предяви документа на платците. Въз основа на изложеното, в полза на ищеца срещу ответниците, дружеството ответник - в качеството на издател, а ответниците физически лица - в качеството на авалисти, съществува изискуемо вземане по записа на заповед и авалите.

Дружеството ищец „К.К.” АД е финансова институция, която извършва дейност, предвидена в чл.

3, т. 3 от ЗКИ, а именно „отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства”. С договор за К.№178/17.03.2016 г. ищцовото дружество е предоставило на ответното дружество „В.Р.Б. БГ” ЕООД К.за оборотни средства в размер на 25 000 евро. Съгласно чл. 9.1 от договора кредитополучателят заплаща на кредитора лихва в размер на 240% проста годишна лихва. Срокът за погасяване на кредита предвиден в чл. 4 от договора е 19.04.2016 г. Сумата по кредита е изцяло усвоена, както е предвидено в чл. 8 от договора, като е наредена от кредитора по разплащателната сметка на кредитополучателя IBAN: ***, BIC: *** „И.АБ.” АД на 18.03.2016 г., с което дружеството ищец е изпълнило своето задължение по договора.

За обезпечаване на кредита в раздел V, чл. 17.3 от договора кредитополучателят се е съгласил да издаде запис на заповед, която да бъде авалирана от П.В.Т. и П.П.Т., като физически лица. Чл. 17.1 предвижда поръчителство по кредита от П.П.Т., а чл. 17.2 предвижда поръчителство от П.В.Т.. В изпълнение на чл.17.3 от договора кредитополучателят „В.Р.Б. БГ” ЕООД е издал процесния запис на заповед, подписан от П.В.Т. веднъж в качеството му на управител на дружеството и втори път в качеството му на физическо лице - авалист. Записът на заповед е авалиран и от П.П.Т.. Размерът на сумата по записа на заповед е определен, като към главницата по кредита от 25 000 евро е добавена сумата от 5 000 евро - дължима лихва към срока на погасяване на кредита. Датата на издаване съвпада с датата на договора - 17.03.2016 г., а падежът съвпада със срока за погасяване - 19.04.2016 г. В изпълнение на чл.17.1 от договора за К.е подписан договор за поръчителство от 17.03.2016 г. между „К.К.” АД и П.П.Т. с ЕГН **********. В изпълнение на чл.17.2 от договора за кредит е подписан договор за поръчителство от 17.03.2016 г. между „К.К.” АД и П.В.Т. с ЕГН **********. Съгласно т. 3 от договорите за поръчителство „поръчителят отговаря за всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително за лихвите неустойките и за разноските по събирането на вземането от Кредитора”. Към датата на подаване на настоящата молба кредитополучателят не е погасил задължението си по договора. Това не са сторили и авалистите - съпоръчители по записа на заповед.

След многобройни молби за отсрочка от страна на управителя на ответника, предвид настъпване на изискуемостта и неизпълнението на облигационното задължение от страна на ответниците, ищецът е принуден да се снабди с изпълнителен лист за сумата 30 000 евро, на основание чл.418 от ГПК въз основа на процесния запис на заповед.

Моли съда, на основание чл.422 от ГПК, след като ги призове на съд и установи твърдените от него факти и обстоятелства, да постанови решение, с което да признае за установено, че „В.Р.Б. БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, в качеството му на издател на запис на заповед за сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ евро, издаден на 17.03.2016 г., с място на издаване гр. София, с падеж 19.04.2016 г., П.В.Т.,

ЕГН

**********, с адрес *** и П.П.Т., ЕГН **********, с адрес ***, ателие 1, в качеството им на авалисти по същия запис на заповед, дължат солидарно на “К.К.” АД, ***, партер-офис, сумата от 30000 /тридесет хиляди/ евро, ведно със законна лихва за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 17.06.2016 г. до изплащане на вземането. Моли съда да осъди ответниците да заплатят солидарно на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 1 173,50 лева държавна такса, както и направените разноски в настоящото производство.

Прилага писмени доказателства по опис.

Ответникът П.П.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, с отговор на искова молба от 23.11.2016 г. моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, а също така и да признае каузалното правоотношение за нищожно, по следните съображения. Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с подписан Запис на заповед за сумата от 30 000 Евро. В исковата молба се сочи, че каузалното правоотношение е подписан Договор за кредит № 178/17.03.2016 г. между ищеца и дружество

„ВРЪ. БГ” ЕООД, като за обезпечаване на кредита е издаден запис на заповед, подписан от „В.Р.Б. БГ” ЕООД и авалиран от физическите лица П.В.Т. и П.П.Т..

Също така, въз основа на Договора за кредит са подписани от същите физически лица и два договора за поръчителство. Всички документи са приложени към исковата молба. Относно Договор за кредит №178/17.03.2016г. прави впечатление, че като кредитор е посочено ищцовото дружество „К.К.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, което обстоятелство е било вписано и в ТР към момента на сключването на договора. На този адрес,обаче, никога не са се намирали нито седалището, нито адресът на управление на дружеството. На този адрес е сграда, собственост на Руската Федерация, в която се помещава представителният офис на „В.Р.Б. БГ” ЕООД и ищецът никога не е имал фактическа връзка с този адрес. За това обстоятелство са сигнализирани компетентните органи от Руската Федерация.

Това обстоятелство, на първо място, пречи за нормалната комуникация с ищеца по време на действие на договора. Очевидно, вписването на този адрес в Търговския регистър е целяло единствено въвеждане в заблуждение на определени контрагенти на дружеството. В самото приложено по делото удостоверение от БНБ е видно, че дружеството е вписано като финансова институция като „К.К.” ЕАД, гр.Радомир.

Към настоящия момент адресът на дружеството е на съвсем друго място. Счита, че произволното регистриране на различни адреси, още повече без знанието на собствениците и ползвателите им, е било с конкретна цел, а именно да няма възможност за комуникация и за въвеждане в заблуждение на кредитополучателите. Дори приложеното писмо от представляващия „В.Р.Б. БГ” ЕООД, изпратено от адреса на ул. ”*********до К.В.- представляваща „К.К.” ЕАД, гр.Радомир е получено от нея на адрес в гр.Радомир, видно от приложения по делото плик и писмо. Изложеното дотук говори, че самият договор страда от пороците, визирани в чл.26 от ЗЗД или чл.29 от ЗЗД, тъй като в него изначално е преклудирана възможността за нормална комуникация между страните във връзка с евентуални изменения, допълнения или предоговаряния на условията. На следващо място, в договора за К.е уговорена годишна лихва от 240% (чл.9.1 от Договора). Тази лихва е неморална и противоречи на добрите нрави. Сумата от 30 000 Евро, претендирана от ищеца, е формирана именно въз основа на тази клауза. Подобна лихва се явява неморална и противоречи на добрите нрави дори в отношение между търговци и счита, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.83 ал.1 от ЗЗД.

Ответникът П.В.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, с отговор на искова молба от 05.12.2016 г. моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, а също така и да признае каузалното правоотношение за нищожно, по следните съображения. Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с подписан Запис на заповед за сумата от 30 000 Евро. В исковата молба се сочи, че каузалното правоотношение е подписан Договор за К.№ 178/17.03.2016 г. между ищеца и дружество „В.Р.Б. БГ” ЕООД, като за обезпечаване на кредита е издаден запис на заповед, подписан от „В.Р.Б. БГ” ЕООД и авалиран от физическите лица П.В.Т. и П.П.Т.. Също така, въз основа на Договора за К.са подписани от същите физически лица и два договора за поръчителство. Всички документи са приложени към исковата молба. Относно Договор за К.№178/17.03.2016г. прави впечатление, че като кредитор е посочено ищцовото дружество „К.К.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, което обстоятелство е било вписано и в Търговския регистър към момента на сключването на договора. На този адрес, обаче, никога не са се намирали нито седалището, нито адресът на управление на дружеството. На този адрес е сграда, собственост на Руската Федерация, в която се помещава представителния офис на „В.Р.Б. БГ” ЕООД и ищецът никога не е имал фактическа връзка с този адрес. За това обстоятелство са сигнализирани компетентните органи от Руската Федерация. Това обстоятелство, на първо място, пречи за нормалната комуникация с ищеца по време на действие на договора. Очевидно, вписването на този адрес в Търговския регистър е целяло единствено въвеждане в заблуждение на определени контрагенти на дружеството. В самото приложено по делото удостоверение от БНБ е видно, че дружеството е вписано като финансова институция като „К.К.” ЕАД, гр.Радомир. Към настоящия момент адресът на дружеството е на съвсем друго място. Счита, че произволното регистриране на различни адреси, още повече без знанието на собствениците и ползвателите им е било с конкретна цел, а именно да няма възможност за комуникация и за въвеждане в заблуждение на кредитополучателите. Дори приложеното писмо от представляващия „В.Р.Б. БГ” ЕООД, изпратено от адреса на ул. ”*********до К.В.- представляваща „К.К.” ЕАД, гр.Радомир е получено от нея на адрес в гр.Радомир, видно от приложения по делото плик и писмо. Изложеното дотук говори, че самият договор страда от пороците, визирани в чл.26 от ЗЗД или чл.29 от ЗЗД, тъй като в него изначално е преклудирана възможността за нормална комуникация между страните във връзка с евентуални изменения, допълнения или предоговаряния на условията. На следващо място, в договора за К.е уговорена годишна лихва от 240% /чл.9.1 от Договора/.