Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 52941 от 28.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 2831/2026
Вид
Разпореждане № 52941
Подписан
28.04.2026
В сила
28.04.2026
Състав
ИВО ВЪТЕВ ВЪТЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 7 · Граждански процесуален кодекс

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 52941 гр. София, 28.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20261110102831 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 31941/03.02.2026 г. на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Л. П. Г., ЕГН: **********, с която са предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК за сумата от 2099,94 лв., главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 29.10.2025 г. до окончателното изплащане, сумата от 489,98 лв., мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 27.10.2025 г., сумата от 36,86 лв., главница за дялово разпределение за периода от 01.09.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 29.10.2025 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 10,29 лв., мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2022 г. до 27.10.2025 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 3102 от 29.10.2025 г. по ч.гр.д. № 6219/2025 г. по описа на Районен съд – Русе.

В исковата молба се твърди, че исковете се предявяват в изпълнение на указания на съда по заповедното производство, дадени на основание чл. 415, ал. 1 ГПК. След преглед на материалите по заповедното дело и удостоверяването на длъжностното лице по връчването се установява, че издадената заповед за изпълнение е изпратена за връчване със съобщение, на което длъжностното лице, отговорно за връчване на съдебни съобшения и книжа по делото е отразило следното: „Адресът посетен на 05.11.25, 09.11.25, 18.11.25, 24.11.25, 01.12.25 лицето не е открито. На адреса съобщават, че адресатът е напуснал. Оставяни са с-я за връзка, но контакт не е осъществен.“.

Въз основа на това удостоверяване са дадени указания за предявяване на настоящите установителни искове.

1

Настоящият състав намира, че предявеният установителен иск е недопустим. Съгласно практиката, съдът в исковото производство е длъжен служебно да провери процесуалните предпоставки за правото на иск, като не е обвързан от указанията на заповедния съд. За да бъдат налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, връчителят трябва да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, кмета или по друг начин, и да е удостоверил източника на тези данни.

В конкретния случай, въпреки отбелязването, че лицето е „напуснало“, връчване по реда на чл. 47 ГПК не се установява да е извършено по заповедното дело, доколкото освен съобщението с удостоверяването по-горе, в Единната информационна система на съдилищата, по заповедното дело не се намира регистрирано уведомление по чл. 47 ГПК и описани обстоятелства по неговото залепяне.

Съдът отбелязва и, че съгласно чл. 47, ал. 7 ГПК връчването, чрез залепяне на уведомление поражда същите последици като личното връчване.

Ето защо, когато заповедта е връчена по този ред и длъжникът не е подал възражение в законовия срок, тя влиза в сила на основание чл. 416 ГПК и подлежи на изпълнение.

Тъй като към момента на предявяване на исковата молба, процедурата по връчване на заповедта за изпълнение не е надлежно приключила, то не са се осъществили условията в чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, предпоставящи даване на указания на заявителя за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК. От изложеното следва извод, че исковата молба е предявена преждевременно, преди възникване на основанията за предявяване на иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК. Преждевременно предявените искове по правило са недопустими. За ищеца отсъства правен интерес от предявяване на иск за вземане, за което все още не е ясно дали е спорно между страните, предвид незавършилата процедура по връчване на заповедта за изпълнение на длъжника. Ето защо исковата молба следва да бъде върната, като преждевременно подадена и затова недопустима.

По изложените съображения и на основание чл. 130 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 31941/03.02.2026 г., подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Л. П. Г., ЕГН:

**********, по която е образувано гр. д. № 2831/2026 г. по описа на Софийски районен съд.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3