Определение № 747 от 29.10.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 747 гр. Варна, 29.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500604 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. №604/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд е по реда на чл. 274 от ГПК вр. с чл. 437 ГПК и е образувано по частна жалба на И. К. К. против определение № 4523/02.10.2025 г., постановено по в.гр.д. № 2077/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата му с вх. № 6039/10.09.2025 г. против действия на ЧСИ по изп.д. № 20257170400306 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, рег. № 717 на КЧСИ, с район на действие ВОС, изразяващи се в неправилно определяне размера на дълга в ПДИ и събиране на недължими суми като недопустима и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно, като е молил за отмяната му и за връщане на делото за произнасяне от окръжния съд. Навел е оплаквания, че обжалваните действия попадат в хипотезите на чл. 435, ал.2, т.2, т.7 и т.6 ГПК, както и че извън това всяко действие, което накърнява правата на длъжника подлежи на съдебен контрол.

Взискателят ОДМВР -Разград е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и е молил за потвърждаване на обжалваното определение.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд като неизгодно за него, редовна 1 е и допустима, а разгледана по същество – тя е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят е длъжник по изпълнителното дело, образувано на 06.08.2025 г. по молба ОД МВР - Разград за събиране на парично вземане по издаден изпълнителен лист за разноски от 180 лв. и за събиране на присъединено вземане на НАП от 100 лв. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 11.08.2025 г. като е наложен и запор на банковите му сметки в „ПИБ“ АД. На 13.08.2025 г. по запора е постъпила пълната дължима сума за погасяване на задълженията. Междувременно, на 12.08.2025 г. длъжникът е превел с платежно нареждане на ОД на МВР – Разград сумата от 180 лева. По молбата му за връщането й, съдебният изпълнител е посочил изразената от взискателя готовност за връщането й и е указал на длъжника да отправи до взискателя писмено молба с посочена банкова сметка.

С жалбата си до окръжния съд, длъжникът е навел оплаквания, че задължението му към НАП от 100 лв. не било ликвидно, а задължението си к ъ м ОД на МВР – Разград от 180 лв. вече бил платил, поради което и действията на ЧСИ по определяне размера на дълга в поканата за доброволно изпълнение, налагането на запора и събиране на недължими суми били незаконосъобразни. Молил е за отмяна действията на ЧСИ по налагане и изпълнение на запора и връщане на неправомерно събраната сума.

ОД на МВР – Разград е подал отговор, с който е оспорил жалбата по съображения за недопустимост, евентуално по такива за неоснователността й, предвид че плащането от длъжника е извършено след образуване на изпълнителното дело.

В действащия ГПК за разлика от отменения, законодателят е ограничил възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител, свеждайки я до лимитативно определените актове, от ограничен кръг лица и на лимитативно посочените в закона основания, което изключва разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването. Т.е. в уредените от законодателя хипотези с чл. 435 от ГПК са изброени случаите, в които длъжникът може да обжалва незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител. В случая, нито размера на дълга в поканата за доброволно изпълнение, нито налагането на запора по съображения за събиране на недължими суми са основания, измежду изрично посочените такива от закона 2 по чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Длъжникът не е твърдял в жалбата си пред окръжния съд обстоятелства за насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество, нито е изразил недоволство срещу разноските, нито е твърдял да е постановен отказ на съдебния изпълнител да прекрати или приключи изпълнителното производство, поради което и оплакванията в настоящата жалба за приложимостта на разпоредбите на чл. 435, ал.2, т.2, т.7 и т.6 ГПК са неоснователни. Неоснователно е, тъй като не се основава на закона, и виждането на жалбоподателя за обжалваемост на всяко действие, което накърнява правата на длъжника. В случая, жалбата на длъжника срещу действията на съдебния изпълнител на посочените основания е била недопустима и не е подлежала на разглеждане от окръжния съд. При това положение, не могат да се обсъждат и по същество оплакванията за незаконосъобразност на изпълнителния процес, наведени в жалбата. В случаите, в които длъжникът не разполага с потестативното право да обжалва действията на съдебния изпълнител, тъй като такова законът не му предоставя, при твърдения за незаконосъобразно принудително изпълнение, защитата му е искова, по чл. 411 ГПК.

Затова, като е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното, Варненският апелативен съд.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4523/02.10.2025 г., постановено по в.гр.д. № 2077/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 747 гр. Варна, 29.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500604 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. №604/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд е по реда на чл. 274 от ГПК вр. с чл. 437 ГПК и е образувано по частна жалба на И. К. К. против определение № 4523/02.10.2025 г., постановено по в.гр.д. № 2077/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата му с вх. № 6039/10.09.2025 г. против действия на ЧСИ по изп.д. № 20257170400306 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, рег. № 717 на КЧСИ, с район на действие ВОС, изразяващи се в неправилно определяне размера на дълга в ПДИ и събиране на недължими суми като недопустима и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно, като е молил за отмяната му и за връщане на делото за произнасяне от окръжния съд. Навел е оплаквания, че обжалваните действия попадат в хипотезите на чл. 435, ал.2, т.2, т.7 и т.6 ГПК, както и че извън това всяко действие, което накърнява правата на длъжника подлежи на съдебен контрол.

Взискателят ОДМВР -Разград е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и е молил за потвърждаване на обжалваното определение.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд като неизгодно за него, редовна 1 е и допустима, а разгледана по същество – тя е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят е длъжник по изпълнителното дело, образувано на 06.08.2025 г. по молба ОД МВР - Разград за събиране на парично вземане по издаден изпълнителен лист за разноски от 180 лв. и за събиране на присъединено вземане на НАП от 100 лв. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 11.08.2025 г. като е наложен и запор на банковите му сметки в „ПИБ“ АД. На 13.08.2025 г. по запора е постъпила пълната дължима сума за погасяване на задълженията. Междувременно, на 12.08.2025 г. длъжникът е превел с платежно нареждане на ОД на МВР – Разград сумата от 180 лева. По молбата му за връщането й, съдебният изпълнител е посочил изразената от взискателя готовност за връщането й и е указал на длъжника да отправи до взискателя писмено молба с посочена банкова сметка.

С жалбата си до окръжния съд, длъжникът е навел оплаквания, че задължението му към НАП от 100 лв. не било ликвидно, а задължението си к ъ м ОД на МВР – Разград от 180 лв. вече бил платил, поради което и действията на ЧСИ по определяне размера на дълга в поканата за доброволно изпълнение, налагането на запора и събиране на недължими суми били незаконосъобразни. Молил е за отмяна действията на ЧСИ по налагане и изпълнение на запора и връщане на неправомерно събраната сума.

ОД на МВР – Разград е подал отговор, с който е оспорил жалбата по съображения за недопустимост, евентуално по такива за неоснователността й, предвид че плащането от длъжника е извършено след образуване на изпълнителното дело.

В действащия ГПК за разлика от отменения, законодателят е ограничил възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител, свеждайки я до лимитативно определените актове, от ограничен кръг лица и на лимитативно посочените в закона основания, което изключва разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването. Т.е. в уредените от законодателя хипотези с чл. 435 от ГПК са изброени случаите, в които длъжникът може да обжалва незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител. В случая, нито размера на дълга в поканата за доброволно изпълнение, нито налагането на запора по съображения за събиране на недължими суми са основания, измежду изрично посочените такива от закона 2 по чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Длъжникът не е твърдял в жалбата си пред окръжния съд обстоятелства за насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество, нито е изразил недоволство срещу разноските, нито е твърдял да е постановен отказ на съдебния изпълнител да прекрати или приключи изпълнителното производство, поради което и оплакванията в настоящата жалба за приложимостта на разпоредбите на чл. 435, ал.2, т.2, т.7 и т.6 ГПК са неоснователни. Неоснователно е, тъй като не се основава на закона, и виждането на жалбоподателя за обжалваемост на всяко действие, което накърнява правата на длъжника. В случая, жалбата на длъжника срещу действията на съдебния изпълнител на посочените основания е била недопустима и не е подлежала на разглеждане от окръжния съд. При това положение, не могат да се обсъждат и по същество оплакванията за незаконосъобразност на изпълнителния процес, наведени в жалбата. В случаите, в които длъжникът не разполага с потестативното право да обжалва действията на съдебния изпълнител, тъй като такова законът не му предоставя, при твърдения за незаконосъобразно принудително изпълнение, защитата му е искова, по чл. 411 ГПК.

Затова, като е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното, Варненският апелативен съд.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4523/02.10.2025 г., постановено по в.гр.д. № 2077/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4