Решение № 21 от 20.03.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. ХАСКОВО, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело № 20235600900083 по описа за 2023 година

П р е д я в е н e иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК – като главен и иск с правно основание чл.25, ал.4, вр. ал.6 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/ - като евентуален.

ИЩЕЦЪТ – А. С. С. твърди, че е член на

Сдружение „Ловно рибарско дружество Сокол“ – *** /Сдружението/ и на Ловна дружинка /ЛД/ **. С решение по протокол № 6 от 26.01.2023 год. на Управителния съвет /УС/ на Сдружението е била оставена без уважение подадената от него жалба с вх.№ 1 от 05.01.2023 год. против решението на Общото събрание на ЛД и наложено наказание „порицание“ на основание чл.25, ал.1, б. „а“ от Устава. Недоволен от решението на УС, ищецът подал жалба с вх.№ 21 от 24.02.2023 год., по която Общото събрание на Сдружението се произнесло с решение по протокол № 1 от 09.06.2023 год., отхвърляйки жалбата му и предлагайки на УС да разгледа отново предложението на ЛД ** за налагане на наказание „изключване“. Твърди, че е узнал за решението на ОС на 15.08.2023 год., когато получил копие от протокола. Излага доводи за това, че решението на ОС е било взето в пълно противоречие със закона и устава, твърдейки, че част от присъствалите членове не били избрани законно и надлежно от ОС на ЛД на Сдружението и при неспазване на правилата за тяхното свикване и провеждане, с което бил нарушен чл.28 от Устава. Счита, че обжалваното решение на ОС е напълно немотивирано, което нарушавало правото му на защита. С решението била нарушена общата забрана за влошаване положението на обжалващия, доколкото ОС нямало правомощия да дава задължителни указания на УС да 1 определя и налага по-тежки наказания от тези, наложени с обжалваното от него решение на УС. Решението на ОС било взето в противоречие с принципа на диспозитивното начало, доколкото същото не съответствало на искането, направено от ищеца в подадената от него жалба срещу решението на УС.

Счита, че решението на ОС е взето в нарушение на чл.25, ал.1, т.12, чл.29, чл.23 – чл.29 от ЗЮЛНЦ, на чл.32, чл.35, т.3 от Устава. Поддържа, че не е бил призован, уведомен и изслушан от ОС преди вземане на обжалваното решение и не му е дадена възможност за лична защита, с което било нарушено правото му на участие и защита. Решението на ОС било нищожно, тъй като било липсващо /невзето/ решение, но отразено като съществуващо.

Решението било взето извън пределите на компетентността на органа, определена в закона и учредителния акт. Предвид изложеното, моли за решение, с което да бъде прогласено за нищожно решение по т.6 от дневния ред по протокол № 1 от 09.06.2023 год. на ОС на Сдружение „Ловно рибарско дружество Сокол“ – ***. В условията на евентуалност прави искане за отмяна на решението като незаконосъобразно. Претендира присъждане на деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ – СДРУЖЕНИЕ „ЛОВНО

РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО СОКОЛ“ – *** – оспорва иска.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

В подкрепа на твърденията си, че е член на ответното сдружение, ищецът е представил членска карта № В 021644, от която се установява, че е зачислен в Сдружението на 23.06.2021 год., както и това, че е заплащал членски внос за периода от 2021 год. до 2023 год., включително. В тази връзка е представен и билет за лов № 428647 от 25.06.2021 год., заверен за календарните 2022 год. и 2023 год.

Като писмено доказателство по делото е приет протокол № 2 от 09.12.2022 год. на извънредно общо събрание на 14 ЛРД с.**, на което е взето решение ищецът А. С. да бъде освободен от състава на Ловна дружинка **. От съдържанието на протокола се установява, че ищецът е присъствал и е бил изслушан на събранието.

С решение по протокол № 6 от 26.01.2023 год. на заседание на УС на Сдружението, на основание чл.25, ал.1, б.“а“ от Устава, на ищеца е наложено наказание „порицание“, което да се извърши чрез прочитане на решението за наказанието на следващото общо събрание.

Наред с това е дадена възможност на ищеца в 20 дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на решението да заяви преместване от ЛД ** в друга дружина по негов избор.

С решение по протокол № 7 от 07.04.2023 год. на заседание на УС на Сдружението са одобрени дата, място, час и дневен ред за провеждане на Общо годишно отчетно събрание, което да се проведе на 09.06.2023 год. в гарнизонен военен клуб - Харманли от 10.00 часа, а при липса на кворум – от 11.00 часа, в дневния ред на което е 2 включена и точка за разглеждане на жалба срещу решението на УС, подадена от ищеца С.. В тази насока е и приетата като писмено доказателство покана за свикване на ОС, с обявен в нея дневен ред.

Като писмени доказателства по делото са приети 2 бр. списъци на делегати, получили покана за участие в Общо събрание, насрочено за 09.06.2023 год. и съответно на делегатите, присъствали на ОС на 09.06.2023 год., съдържащ имената, подписите и ЕГН на 130 и съответно – на 84 делегати.

Като писмено доказателство по делото е приет протокол № 1 от 09.06.2023 год. от Общо събрание на сдружението, в който е отразено, че на събранието са присъствали 84 представители, избрани от Общите събрания на ловните дружинки, представляващи 65 % от общо 130 делегати. По т.6 от дневния ред е взето решение, съгласно което на основание чл.32, т.14, вр. чл.35, т.3 от Устава, е отхвърлена жалба с вх.№ 21 от 24.02.2023 год., подадена от ищеца против решение на УС от 26.01.2023 год., и е предложено на УС да разгледа отново предложението на ЛД ** за налагане на наказание „изключване“. Така формулирано, взето от ОС на Сдружението по т.6 от дневния ред, решение налага отделно разглеждане на включените в него две части, първата от които е за отхвърляне на жалбата на ищеца против решението на УС, с което му е наложено наказание „порицание“ и втората – за връщане на случая за ново разглеждане от УС и за налагане на наказание „изключване“.

В изпълнение на втората част от решението на ОС, е взето решение по протокол № 2 от 09.06.2023 год. на заседание на УС, ищецът да бъде изключен като член на ЛД ** и на Сдружението, на основание чл.35, т.3 от Устава. Към момента на приключване на устните състезания, посоченото решение на УС не е влязло в законна сила, поради обжалването му от страна на ищеца – данни в каквато насока съдът цени от приетата като писмено доказателство жалба и обратни разписки. В тази насока са и изразените от процесуалните представители на страните становища за това, че решението за изключване на ищеца, взето след провеждане на ОС, решението по т.6 от което се обжалва с иска, предмет на разглеждане в настоящото производство, не е влязло в сила и не е било провеждано друго ОС на Сдружението, което да е разгледало жалбата на ищеца против изключването му.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Съгласно установената съдебна практика относно пороците и защитата срещу нищожни и незаконосъобразни решения на ОС на търговски дружества, съотвено приложима и в случая, нищожно е липсващо /невзето/ решение, което е отразено в протокола на ОС - когато не е проведено ОС по въпроса или изобщо не е било провеждано гласуване на дадения въпрос, въпреки което в протокола е вписано, че решението е взето от ОС. Нищожно е и решение, взето от ОС извън пределите на определената от закона и устава, компетентност на ОС. Защитата срещу нищожните решения се осъществява с установителен иск по чл.124, ал.1 или ал.3 от ГПК. Когато страната се 3 позовава на нарушения на устава и на закона при вземане на решения от ОС на сдружение с нестопанска цел, искът е с правно основание чл.25, ал.6, вр. ал.4 от ЗЮЛНЦ за отмяна на взетите решения като незаконосъобразни.

Разгледан по същество, искът за прогласяване нищожността на решението на ОС, взето по т.6 от дневния ред по протокол № 1 от 09.06.2023 год., предявен като главен, в частта, с която се предлага на УС да разгледа отново предложението на ЛД ** за налагане на наказание „изключване“, съдът намира за основателен, предвид обстоятелството, че решението в посочената част е взето извън компетентността на ОС, предвидена в Устава на Сдружението и в ЗЮЛНЦ. В разглеждания случай, част от изчерпателно посочените в чл.32, т.14 от Устава, правомощия се свеждат до това ОС да разглежда жалби, молби и искания на своите членове, но не и да дава указания на УС да налага определено по вид наказание, в случая „изключване“. УС на Сдружението е самостоятелен орган на управление, който е оправомощен да наложи съответния вид наказание, предвидено в чл.25, ал.1 от Устава, съгласно ал.5 от посочената уставна клауза. В тази насока е и разпоредбата на чл.25, ал.10 от Устава, според която ОС на Сдружението може да потвърди, за измени и отмени обжалваното на УС, решение, с което правомощията му се изчерпват.

Възможността за връщане на случая за ново разглеждане от УС, която не включва даването на задължителни указания за налагане на определено по вид наказание, е предвидена само в хипотеза при допуснати съществени нарушения на процедурата за налагане на наказание, твърдения в каквато насока не се излагат от страните, нито се представят доказателства в тази насока.

Предвид изложеното, съдът счита, че обжалванато решение на ОС на Сдружението в частта, с която се предлага на УС да разгледа отново предложението на ЛД ** за налагане на наказание „изключване“ по отношение на ищеца, се явява нищожно – като такова, взето извън компетентността на ОС, поради което искът за обявяване на нищожността му следва да бъде уважен в посочената част. В подкрепа на изложеното следва да се посочи и това, че решение за изключване на ищеца от Сдружението не е било вземано от ОС на ЛД, в която е бил зачислен.

Искът в останалата част - за обявяване нищожността на решението на ОС, с което е отхвърлена жалбата на ищеца против решението на УС, с което му е било наложено наказание „порицание“, съдът намира за неоснователен по следните съображения: Твърдението на ищеца, че обжалваното решение е липсващо /невзето/, но отразено като съществуващо се опровергава от приетия като писмено доказателство протокол № 1 от 09.06.2023 год., съдържанието на който не е оспорено от ищеца по предвидения за това ред. Доводите за нищожност на обжалваното решение в посочената част, като такова взето извън пределите на компетентността на ОС, съдът преценя за неоснователни, предвид разпоредбата на чл.25 от Устава, в ал.5 от който е предвидено, че наказанията се налагат от Управителния съвет на сдружението, решението на който подлежи на обжалване пред Общото събрание на Сдружението. В 4 разглеждания случай, последиците от решението на ОС за отхвърляне на жалбата, подадена от ищеца против решението на УС, по своите правни последици се приравняват на решение за потвърждаване на обжалваното решение на УС за налагане на наказание „порицание“, което безспорно е в правомощията на ОС, предвидени в чл.25, ал.10 от Устава.

Частичната неоснователност на иска, предявен като главен – за обявяване нищожността на решението на ОС за отхвърляне жалбата на ищеца против решението на УС, с което му е наложено наказание „порицание“, обуславя предпоставките за разглеждане на иска, предявен като евентуален – за отмяна на решението на ОС в посочената част, като незаконосъобразно.

Предявеният на основание чл.25, ал.4, вр. ал.6 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, иск при условията на евентуалност, съдът намира за допустим, по следните съображения:

Безспорно е, че към момента на подаване на исковата молба – 17.08.2023 год., ищецът е бил член на Сдружението, конституирано като ответник по иска. В тази насока съдът цени приетите като писмени доказателства членска карта и билет за лов, които не бяха оспорени от ответника по предвидения за това ред в ГПК. Това обстоятелство не се оспорва и в подадения от ответника отговор на исковата молба. Като безспорно съдът приема и това, че искът е подаден в предвидения в чл.25, ал.6 от ЗЮЛНЦ, едномесечен срок, считано от узнаване на решението на ОС, сторено на 15.08.2023 год. В тази насока съдът цени приетата като писмено доказателство молба с вх.№ 69 от 15.08.2023 год. по входящия регистър на ответното Сдружение, отправена от ищеца с искане за издаване на препис от решението на ОС, проведено на 09.06.2023 год., на което ищецът не е присъствал, поради което срокът за обжалване на решението е започнал да тече от узнаването му – 15.08.2023 год. и към датата на подаване на исковата молба – 17.08.2023 год. не е бил изтекъл. Следва да се посочи, че наличието на последващото решение на УС от 09.06.2023 год. за изключване на ищеца като член на ответното сдружение, взето на заседание, проведено след приключване на ОС на Сдружението, проведено на същата дата и в изпълнение на взетото решение „Предлага на УС да разгледа отново предложението на ЛД ** за налагане на наказание изключване“, само по себе си не сочи на извод за липса на правен интерес от предявяване на иска за отмяна на решението на ОС от 09.06.2023 год., а по-скоро до валидността на последващото решение на УС, което не е влязло в законна сила.