Решение № 744 от 27.01.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 744

Бургас, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XIII-ти тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

Членове:

ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ

ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

При секретар ДЕСИСЛАВА ФОТЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ канд № 20257040602166 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е община Сунгурларе, [ЕИК], с адрес [населено място], [улица]. Касаторът участва в производството чрез кмета на общината, както и чрез пълномощник – юрисконсулт Ю. М..

Ответник по касация е председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор [населено място] (ДАМТН). Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Е. З..

Жалбата е насочена срещу решение № 62/29.09.2025г. по АНД № 175/2025г. на Районен съд Карнобат. С решението е потвърдено наказателно постановление № НЯСС-71/12.05.2025г., издадено от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор [населено място], с което на община Сунгурларе са наложени две имуществени санкции от по 1 500лв. за извършени две нарушения по чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите.

В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Съдът не обсъдил оплакването на жалбоподателя, че в НП не са изложени смекчаващи обстоятелства, във връзка с определяне размера на наказанието. Прави се оплакване, че като отегчаващи обстоятелства е посочено наличието на други наказателни постановления, издадени срещу същото лице, които обаче са влезли в сила след извършване на процесните нарушения. Излагат се доводи, че наказанията са определени в размер, съществено надвишаващ минималния, без да са налични съществени отегчаващи вината обстоятелства. Излагат се доводи, че се касае за маловажен случай, което налагало приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка се сочи обстоятелството, че процесния язовир не е завирен и липсват настъпили вредни последици от допуснатите нарушения. Иска се първоинстанционното решение да се отмени и вместо него да се постанови ново по същество, с което се отмени обжалваното наказателно постановление или същото да се измени, като двете наложени санкции се определят към установения от закона минимум [рег. номер]. Иска се присъждане на разноски. Не се сочат нови доказателства.

Ответникът оспорва касационната жалба с представен писмен отговор. Счита направените от касатора оплаквания за неоснователни. Счета, че в първоинстанционното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, а материалния закон е бил приложен правилно от съда, както и от АНО. Иска се първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по същество съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим.

Правилността на първоинстанционния съдебен акт настоящата инстанция преценя в рамките на направените в касационната жалба оплаквания, а по отношение на приложението на материалния закон и служебно, съгласно чл.218 от АПК.

Фактите по делото са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства и в съществената си част са безспорни между страните. Установено е въз основа на акт за публична общинска собственост № 4198/14.08.2020г., че община Сунгурларе е собственик на имот с [идентификатор] в землището на [населено място], представляващ язовир „Кайкъ дере“.

По повод проверка, извършена от контролните органи на ДАМТН, главна дирекция „надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, бил издаден констативен протокол № 06-01-43/20.03.2024г. С протокола (приложен по делото), на основание чл.190а ал.1 т.3 от Закона за водите, на собственика на язовира, а именно на община Сунгурларе, са дадени две предписания : (1) да почисти от дървесна и храстовидна растителност въздушния откос на язовирната стена и (2) да извърши ремонтно-възстановителни работи в участъците със свличане по въздушния откос на язовирната стена. В констативната част на протокола подробно са описани наличната растителност и наличните свличания по язовирната стена. За изпълнение на двете предписания е даден срок до 24.09.2024г.

След изтичането на срока за изпълнение на предписанията, а именно на 29.10.2025г.,у контролните органи на ДАМТН отново посетили язовир „Кайкъ дере“ и установили, че дадените с протокол № 06-01-43/20.03.2024г. предписания не са изпълнени. Тази констатация е приета за основание за започване на административнонаказателно производство, чрез съставянето на процесния акт за установяване на административно нарушение № 06-010/02.12.2024г. с актосъставител началник отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ – Югоизточна България, оправомощен със заповед № 424/10.06.2024г., издадена от председателя на ДАМТН.

Взети са предвид и обстоятелствата, че община Сунгурларе е наказана за административни нарушения от същия вид с две други посочени наказателни постановления, влезли в сила съответно на 27.09.2024г. и 27.09.2024г.

При тези обстоятелства първоинстанционният съд правилно е приел извод за установено нарушение по чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ и е потвърдил наказателното постановление.

Настоящата инстанция споделя изцяло фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, поради което на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към тях. По повод оплакванията в касационната жалба съдът отбелязва следното.

Неоснователно е оплакването на касатора, че липсата на изрично обсъдени в НП смекчаващи вината обстоятелства води до незаконосъобразност на постановлението. В случая органа не е установил специфични такива, но е определил размера на санкцията близо до минималния и значително под средния.

Неоснователни са оплакванията на касатора, че като отегчаващи отговорността обстоятелства не е следвало да се вземат предвид извършените от същото лице други административни нарушения от същия вид. Тази свой довод касаторът обосновава с това, че установяващите ги наказателни постановления са влезли в сила след извършването на процесното нарушение. Съдът не споделя довода на страната. Наистина такива обстоятелства не би следвало да се вземат предвид ако се отнасяха до тежестта на нарушението, но в случая те са относими към оценката на нарушителя, която е самостоятелен фактор, влияещ върху тежестта на търсената отговорност. Затова обосновано органът е определил размера на имуществените санкции при превес на смекчаващите обстоятелства, но не и към установения от закона минимум.

Доводите на касатора, че продължителността на срока, даден за изпълнение на предписанията, обосновава извод за маловажност на евентуалното им неизпълнение, съдът намира за несъстоятелни, тъй като липсва логика в извеждането на такъв извод.

Неоснователни са оплакванията за маловажност на случая и съответно приложимост на правилото на чл.28 от ЗАНН. За да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН следва да се налице обстоятелства, които са специфични дотолкова, че да определят нарушението като изключение. По делото липсват такива обстоятелства. Всички изложени от жалбоподателя обстоятелства смекчават тежестта на нарушението. Фактите по случая обосновават извод за превес на смекчаващите тежестта на нарушението обстоятелства, което налага определяне размера на санкцията близо до установения от закона минимум. Това е било взето предвид от първоинстанционния съд при решаването на делото.

Предвид тези окончателни изводи на настоящия съдебен състав жалбата се явява неоснователна и на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.

По повод направеното в срок искане от ответника и на основание чл.63д от ЗАНН касаторът следва да му заплати разноски за юрисконсулт.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 62/29.09.2025г. по АНД № 175/2025г. на Районен съд Карнобат.

ОСЪЖДА община Сунгурларе, [ЕИК], с адрес [населено място], [улица], да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор [населено място], 50 евро разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: