Решение № 276 от 14.07.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. П., 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20261230100208 по описа за 2026 година

Производството е образувано по молба от адв. Д. В. М. от АК-П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., ул. “П.“ № 3Б, ет. 2, ап. 5, в качеството на пълномощник на Х. Б.

Е., ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. „М.“ № 20 и съдебен адресат по делото гр. П., ул.

“П.“ № 3Б, ет. 2, ап. 5, против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П..

Сочи се в исковата молба, че ищцата е страна по Договор за кредит № 951753 от 26.10.2023 г., сключен с ответното дружество, съгласно чл. 3 от който договор кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 750,00 лв., а последният се задължава да върне сума от 888,92 лв., при ГПР по кредита в размер на 56,41 %, ГЛП в размер на 44,5 %, при срок на кредита от 16 вноски. Посочва се, че в чл. 11 от процесния договор е предвидено, че ищцата следва да заплати неустойка за непредставено обезпечение в размер на 5590,8 лв. Твърди се, че по Договор за кредит № 951753 от 26.10.2023 г. ищцата е заплатила сумата от 7450 лв., представляваща главница, 50 лв. - лихва и 450 лв. - неустойка.

Релевира се, че Договор за кредит № 951753 от 26.10.2023 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Навежда се, че в процесния договор липсва посочване на условията за прилагане на годишния лихвен процент, както и размера на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата и неустойката, с оглед преценката дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Твърди се, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на размера на ГПР в договора за потребителски кредит, като в случая в договора е посочена единствено абсолютната стойност на ГПР, като липсва ясно разписана методика на формирането му и индивидуализация на компонентите, които съдържа същият. Наред с това, се релевира, че сумата, която се претендира за неустойка не е включена в ГПР и ГЛП, като по този начин се цели заобикаляне на закона, тъй като тези разходи са част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в ГПР, както и че ГПР не съответства на действително прилагания от кредитора, което представлява заблуждаваща търговска практика.

Предвид изложеното се твърди, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за определяне на ГПР.

1

В условията на евентуалност се счита, че клаузата на чл. 11 от цитирания договор за кредит, предвиждаща заплащането на неустойка, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Твърди се, че процесната клауза противоречи на добрите нрави, тъй като нарушава принципите на добросъвестността и справедливостта, същата води до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, както и че неустоечната клауза представлява още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение в полза на кредитора и води до негово неоснователно обогатяване за сметка на кредитополучателя.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да обяви за нищожен Договор за кредит № 951753 от 26.10.2023 г., на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а в условията на евентуалност да обяви за нищожна клаузата за неустойка по чл. 11 от Договор за кредит № 951753 от 26.10.2023 г., поради противоречието й с добрите нрави и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК;

На основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, да осъди „Сити Кеш“ ООД да заплати на ищцата сумата в размер на 500 лева / 255,65 евро, представляваща сбор от 450 лева / 230,08 евро – неустойка и 50 лева / 25,56 евро – лихва, недължимо платена по Договор за кредит № 951753 от 26.10.2023 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, тъй като същият е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, да осъди „Сити Кеш“ ООД да заплати на ищцата сумата в размер на 450 лева / 230,08 евро, недължимо платена като неустойка по Договор за кредит № 951753 от 26.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, депозира отговор, в който се изразява становище за неоснователност на ищцовата претенция. Твърди се, че както договорът, така и неустоечната клауза от същия са валидни и не страдат от пороците посочени от ищцовата страна. Посочва се, че разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора, а процесната клауза, уреждаща неустойка за непредставяне на обезпечение, е невъзможно да бъде включена в ГПР. Релевира се, че кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора, ако не е бил съгласен с условията по него. Поддържа се, че клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца.

Твърди се, че между страните са налице множество договори, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита, поради което се оспорва липсата на достатъчно информация за това какъв би бил крайният размер на задължението на потребителя към кредитора.

Предвид неоснователността на установителния иск се счита и осъдителният такъв за неоснователен. Не се оспорва, а се признава получаването на процесната сума, като се твърди, че договорът и отделните му клаузи са действителни, поради което в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да задържи плащанията по договора.

Моли се за отхвърляне на ищцовите претенции, като неоснователни. Претендират се сторените по делото разноски.

В проведеното съдебно заседание страните не се явяват и представляват, от процесуалните им представители са постъпили писмени становища, с които поддържа, респ. оспорват ищцовите претенции и молят за тяхното уважаване, респ. отхвърляне.

По делото са приети писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 26.10.2024 г. между „Сити Кеш“ ООД като заемодател и Х. Б. Е., като заемател е сключен Договор за потребителски кредит № 951753 при следните параметри на отпуснатия заем съгласно чл. 3: размер на отпуснатия заем – 750 лв.; размер на погасителна вноска – 4 х 12,98 лв. и 12 х 69,75 лв.; вид на вноската – двуседмична; ГПР – 56,41 %; брой вноски – 16; фиксиран годишен лихвен процент – 44,5 %; дата на първо плащане – 09.11.2023 г.; дата на 2 последно плащане – 06.06.2024 г.; обща сума за плащане – 888,92 лв. Съгласно чл. 4 с полагане на подписа си под договора кредитополучателят удостоверява, че надлежно е получил заемната сума от 750 лв.

Съгласно чл. 5 от Договора за паричен заем страните се споразумяват договора да бъде обезпечен с поне едно от посочените по-долу обезпечения – (1) Банкова гаранция; (2) Поръчител, отговарящ на условията на чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора за заем.

По силата на чл. 11 от договора страните се съгласяват, че в случай, че заемателят не представи договореното в чл. 5 обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 599,08 лв., с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Приложение 1 към договора.

На основание горните разпоредби, на заемателя е начислена неустойка в размер на 599,08 лв. за непредставяне на договореното в чл. 5 от договора обезпечение, като видно от Погасителния план, по този начин вноската по кредита с включената неустойка е 93 лв.

Съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищцата е заплатила на ответното дружество сумата от 500 лева над договорената главница по процесния договор за кредит.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По главния иск за прогласяване нищожността на договора за кредит:

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9.

Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради липса на съществени елементи от неговото съдържание. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В договора за кредит е посочен ГПР от 56,41% /чл. 3. 5/, който според съда не отговаря на действително прилагания в отношенията между страните. От погасителния план е видно, че всяка погасителна вноска включва и сума за неустойка. Според съда, по начина, по който е уговорена, неустойката по същество представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирана при изчисляването на ГПР.

Съображенията за това са следните:

В настоящия случай уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на кредитополучателя. Начинът, по който е уговорено задължението, цели да постави кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел начисляване на неустойката и обогатяване на кредитодателя. Посочените клаузи в договора следва да се окачествят като неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 от ЗЗП и като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при който на практика кредитът му се оскъпява многократно. Очевидно е, че уговорената неустойка се отклоняват от присъщите и функции и цели единствено обогатяването на кредитора.

При включването на сумата за неустойка, ежемесечно начислявана в погасителните вноски и представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР ще надвиши допустимия законов лимит по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.

19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общ разход по 3 кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.

Разпечатката съдържа 37 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/31826dc7-9fe0-4d3c-95dd-348980949d63