Решение № 1443 от 05.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5366/2025
- Вид
- Решение № 1443
- Подписан
- 05.03.2026
- В сила
- 14.04.2026
- Състав
- Валерия Банкова, Йоана Красимирова Кацарска, Петър Иванов Минчев
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 261 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 241, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 241, ал. 6 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1443 гр. София, 05.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валерия Банкова
Членове:
П. Ив. Минчев
Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100505366 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 3502 от 28.02.2025 г., постановено по гр. д. № 44752/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 65-и състав, Професионален футболен клуб „Левски“ АД е осъденo да заплати на И. К. И. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 261, ал. 6 ТЗ сумата от 17907 лева, представляваща обезщетение за неспазено тримесечно предизвестие поради едностранно прекратяване на договор за възлагане на управление на Професионален футболен клуб „Левски“ АД от 13.10.2021 г., ведно със законната лихва от 29.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер 2979,21 лв., представляваща направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете.
Със същото решение е отхвърлен предявеният от И. К. И. срещу Професионален футболен клуб „Левски“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 2986 лева, представляваща мораторна лихва за забава на главницата от 17907 лв. за периода от 02.05.2023 г. до 28.07.2024 г.
С постановеното решение И. К. И. е осъден да заплати на Професионален футболен клуб „Левски“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400,17 лв., представляваща деловодни разноски съобразно отхвърлената част на иска.
Срещу постановеното решение в осъдителната му част е депозирана въззивна жалба от ответното дружество, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът ответник сочи, че разпоредбата на чл. 241, ал. 1 ТЗ не въвежда изисквания за задължителна форма, реквизити и съдържание на решението на надзорния орган за заменяне членовете на управителния съвет, поради което и липсата на конкретно посочени в решението на надзорния съвет мотиви относно основанието, респ. обстоятелствата, довели до прекратяване на договора, не води автоматично до извод, че тези обстоятелства са от категорията независещи от ищеца. В тази връзка сочи, че макар и да е допуснал събирането на гласни доказателства за обстоятелствата, изложени в отговора на 1 исковата молба, първоинстанционният съд не ги е обсъдил при постановяване на решението си. Поддържа, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че предсрочното прекратяване на мандата на ищеца като изпълнителен директор и член на управителния съвет е по причина и в пряка връзка с обстоятелства, изцяло зависещи от изпълнението на неговите управителни функции. От показанията на свидетеля Я. се установявало, че на проведеното на 06.04.2023 г. Общо събрание присъстващите са станали свидетели на конфликт между изпълнителния директор И. И. и мажоритарния собственик на клуба, както и че този конфликт е съществуващ още от преди това. Свидетелят посочил, че ищецът не посещавал офиса, което имало за неблагоприятен резултат да се забави с близо месец откриването на набирателна сметка за увеличаване на капитала. Сочи, че съдът не е обсъдил и не е подложил на доказателствена преценка и представените по делото доказателства на флаш памет, от които се установява, че ищецът е дал поредица от интервюта в български медии, в които открито декларирал, че е в конфликт с мажоритарния собственик на клуба, че е налице различие между него и другите и че няма да отиде в офиса.
Счита, че по този начин ищецът е демонстрирал публично явно противопоставяне на решенията на мажоритарния собственик на дружеството, което поведение е против интересите и авторитета на клуба. Моли съда да отмени решението в осъдителната част и да отхвърли претенцията като неоснователна. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца, чрез адвокат П. Т., в който е изложено становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.
Решението, в отхвърлителната му част, е обжалвано от ищеца И. И. с оплаквания за неговата неправилност и необоснованост. Въззивникът ищец не отрича, че по делото не са приложени доказателства за датата на връчване на поканата от 22.06.2023 г., но твърди, че това е така, тъй като същата е изпратена по електронна поща и не е разполагал с доказателство за връчването. Сочи, че първоинстанционният съд е пропуснал да обсъди и да възприеме факта, че ответното дружество не е оспорило получаването на поканите от 22.06.2024 г. и 06.02.2024 г., които са били приложени и приети като доказателства по делото, както и че ответникът изрично е признал това обстоятелство чрез изявление на изпълнителния си директор, адресирано до лицензионната комисия на БФС. Моли съда да отмени решението в отхвърлителната му част и да присъди сумата от 2986 лева.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът Професионален футболен клуб „Левски“ АД не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.
Въззивните жалби са подадени от процесуално легитимирани страни в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което жалбите са допустими.
Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 241, ал. 6 ТЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът претендира сумата от 17 907 лева, представляваща обезщетение за неспазено тримесечно предизвестие на основание чл. 22, ал. 3 от договор за възлагане на управление от 13.10.2021 г., сключен между него и ответното дружество, както и сумата от 2986 лева, представляваща мораторна лихва за период от 02.05.2023 г. до 28.07.2024 г.
Между страните по делото не е спорно, че между са били обвързани от договор за възлагане на управление, който е бил предсрочно прекратен без предизвестие на основание чл. 22, ал. 1, б. „б“ с решение на Надзорния съвет от 25.04.2023 г. за освобождаване на ищеца като член на управителния съвет, както и че това обстоятелство е вписано в Търговския регистър на 02.05.2023 г.
Съгласно константната практика на Върховния касационен съд, обективирана в 2 множество решения (решение № 88/22.06.2010г. по т.д. № 911/2009г. на I т.о. на ВКС, решение № 306/25.06.2012г. по гр.д. № 1387/2011г. на IV г.о. на ВКС, решение № 204/28.07.2014г. по гр.д. № 983/2014г. на IV г.о. на ВКС и решение № 150/29.05.2015г. по гр.д. № 5272/2014г. на IV г.о. на ВКС), правоотношението, което възниква по договор за управление на търговско дружество не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. По същество договорът за възлагане на управлението представлява договор за поръчка, като негова съществена характеристика е равнопоставеността на страните по него, поради което лицето, на което е възложено управлението няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на Кодекса на труда. Основните елементи на мандатното правоотношение възлагането на управлението и дължимото за това възнаграждение, се определят с решението на Надзорния съвет, съответно правомощията на управителя да управлява и представлява дружеството произтичат от проведения от Надзорния съвет избор и от закона.
В договора за възлагане на управлението неговите права само се конкретизират, като в него следва да се отрази размера на месечното възнаграждение, определен от надзорния съвет, начина на плащането му, както и други права и задължения, които страните са поели по силата на постиганото между тях съгласие - размер и начина на ползването на отпуски, различни обезщетения и други.
Спорът по делото се концентрира относно причините за прекратяване на договора и дали същите налагат отправянето на предизвестие от страна на дружеството. В тази връзка ответникът поддържа, че не е налице хипотезата на чл. 22, ал. 3 от договора, а едностранното прекратяване на договора е поради зависещи от изпълнителния директор обстоятелства, поради което не е следвало да се отправи тримесечно предизвестие до ищеца за прекратяване на договора. В отговора на исковата молба ответникът е изложил фактически твърдения, че по решение на надзорния съвет процесният договор за възлагане на управление е прекратен поради обстоятелства, които се намирали в пряка връзка с поведението и публичните изяви на ищеца, които били в противоречие с интересите и авторитета на ответното дружество и в нарушение на служебните функции и отговорности на ищеца съгласно договора. Твърди, че за периода от 08.04.2023 г. до 23.04.2023 г. ищецът е отсъствал от мястото на изпълнение на работата, без да уведоми за това ръководството на ответното дружество и без да посочи причина за отсъствието си, като по този начин възпрепятствал откриването на набирателна банкова сметка, по която да бъде преведена цената на записаните от акционерите акции. Твърди, че за посочения период ищецът е делегирал отделни правомощия по оперативното управление на главния юрисконсулт на дружеството, което било в отклонение от чл. 14 от процесния договор. Посочва, че в този период ищецът е дал поредица от интервюта в български медии, в които открито е декларирал, че е в конфликт с мажоритарния собственик на клуба. Сочи, че публичните изяви на ищеца продължили и след прекратяване на мандата му, чиито цели били да компрометират авторитета и интересите и на новото ръководство на футболния клуб.
Съгласно Раздел V I от сключения между страните договор за възлагане на управление от 13.01.2021 г. същият се прекратява: а) при изтичане на уговорения в договора срок; б) при взаимно съгласие на страните, изразено писмено; в) при възникване на обстоятелство, предвидено в нормативната уредба, което ограничава и/или забранява на изпълнителния директор да изпълнява възложените му функции; г) при преобразуване или прекратяване на юридическото лице на дружеството; д) при фактическа невъзможност на изпълнителния директор да изпълнява възложените му функции, продължила повече от три месеца или при поставяне на изпълнителния директор под запрещение; е) при извършено от изпълнителния директор нарушение на нормативната уредба, устава на ПФК „Левски“ АД, правилника за работа на управителния съвет или настоящия договор, и/или неизпълнение на решение на органите на управление на дружеството; ж) заличаване на изпълнителния директор като член на Управителния съвет на ПФК „Левски“ АД, по негово искане, по реда на чл. 233, ал. 5 от Търговския закон.
Съгласно чл. 22, ал. 2 договорът се счита за прекратен от датата, на която посочените в предходната алинея решения на съветите на дружеството са вписани в търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията, а съгласно ал. 3 независимо от договореното в чл. 21 и чл. 22, когато настоящият договор се прекратява поради обстоятелства, независещи от изпълнителния 3 директор, дружеството следва да отправи 3-месечно писмено предизвестие за прекратяването на договора. Дружеството може да прекрати договора и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на изпълнителния директор обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестие.
За да се освободи от задължението си за отправяне на тримесечно предизвестие, респ. за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие, ответникът има процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установи, че договорът е прекратен поради зависещи от ищеца обстоятелства. В договора не е дадено определение на обстоятелствата, при осъществяването на които ответникът има право да прекрати договора без да отправя писмено предизвестие. Съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Разпечатката съдържа 31 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/31822462-7e80-466a-baa3-6d60e613f09a