Решение № 602 от 16.12.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 602 гр. Велико Търново, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно гражданско дело № 20254100500981 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от Г. Т., чрез адв. М. Г., въззивна жалба против Решение № 73/28.07.2025 г. по гр.д. № 24/2025 г. по описа на Районен съд – Елена. С обжалваното решение са уважени предявените от „РОМФАРМ КОМПАНИ“ ООД искове и е признато за установено по отношение на Г. Т., че дължи на „РОМФАРМ КОМПАНИ“ ООД, ЕИК 200732874, следните суми: 1. сумата 11851.95 лв., представляваща наемно плащане за стопанските 2018/2019 г.; 2019/2020 г.; 2020/2021 г.;

2021/2022 г.; 2022/2023 г. (по 2370.39 лв. за всяка стопанска година – левова равностойност на 1211.96 евро) по Договор за наем на земеделска земя № ***;

2. сумата 2657.56 лв., представляваща наемно плащане за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска земя № ***; 3. сумата 213.34 лв., представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 2370.39 лв. (наемно плащане за стопанската 2018/2019 г. по Договор за наем на земеделска земя № ***) за периода от 09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.; 4. сумата 213.34 лв., представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 2370.39 лв. (наемно плащане за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска земя № ***) за периода от 09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.; 5. сумата 239.18 лв., представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 2657.56 лв. (наемно плащане 1 за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска земя № ***) за периода от 09.10.2021 г. то 09.10.2024 г.; 6. сумата 213.34 лв., представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 2370.39 лв.

(наемно плащане за стопанската 2020/2021 г. по Договор за наем на земеделска земя № ***) за периода от 09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.; 7. сумата 213.34 лв., представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата от 2370.39 лв. (наемно плащане за стопанската 2021/2022 г. по Договор за наем на земеделска земя № ***) за периода от 09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.; 8. сумата 142.22 лв., представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата от 2370.39 лв. (наемно плащане за стопанската 2022/2023 г. по Договор за наем на земеделска земя № ***) за периода от 09.10.2022 г. до 09.10.2024 г., ведно с дължимата годишна договорна лихва в размер на 3% върху главниците, считано от 11.10.2024 г. до окончателното им изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение № 204/14.10.2024 г. по ЧГД № 425/2024 г. по описа на Районен съд – Елена.

Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като моли същото да бъде отменено. Посочва, че съдът не е взел предвид направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, като счита, че поради изтекла 3-годишна погасителна давност не се дължат наемните вноски по: 1) Договор за наем на земеделска земя от 26.07.2018 г. за наем на земеделска земя с площ 315.839 дка, относно стопанската 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2) Договор за наем на земеделска земя от 30.07.2019 г. за наем на земеделска земя с площ 442.926 дка, с претенция от страна на ищеца за дължимо плащане за стопанската 2019/2020 г. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че по делото е доказано задължението за договорна лихва в размер на 3%, тъй като същото не е уговорено в първоначалния договор, а в допълнително споразумение, което не отговаря на изискванията на закона – липсва нотариална заверка и вписване на същото. Счита, че споразуменията от 2021 г. и 2023 г. не са доказателства за валидно изменение на договора, доколкото не са сключени в съответната форма и не са вписани в имотния регистър.

Посочва, че ищецът не е представил доказателства за предаване на фактическата власт върху всеки от наетите имоти, както и за реално ползване през всяка от стопанските години. Твърди, че липсват приемо-предавателни протоколи или други доказателства, удостоверяващи, че ответникът е ползвал конкретните имоти през целия договорен период, поради което искът е недоказан по размер. Моли решението да бъде отменено, като предявените искове бъдат оставени без уважение. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Заема становище за неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност, тъй като със сключените споразумения длъжникът безусловно е признал всички 2 задължения към ищеца и не може да оспорва същите на основание изтекла погасителна давност. Посочва, че на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД, признаването на вземанията прекъсва давността и започва да тече нова давност, която не е изтекла. Счита, че изискванията за форма са относими само към договорите за аренда на земеделски земи, но не им към договор за наем на земеделски земи, каквито са настоящите, поради което счита, че уговорената лихва от 3% е дължима. Посочва, че уговореният размер на лихвата е по-малък от размера на законната лихва, която следва да бъде начислена при липса на уговорка между страните. Твърди, че предаването на фактическата власт върху процесните земи е факт, който не е оспорен от ответника в хода на първоинстанционното производство, поради което и изложените в тази връзка възражения са преклудирани. Посочва, че в чл. 6 от процесните договори е посочено, че имотите са предадени в надлежно състояние, което не е оспорено от ответника. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззвината жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК, въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивните жалби, въззивният съд приема следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК, вр. чл.79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „Ромфарм Компани“ ООД гр.

София, представлявано от В.С.Г., против Г. К. Т.. В същата се твърди, че на 26.07.2018 г. страните сключили Договор за наем на земеделски земи № ***, по който ищецът имал качеството на наемодател, а ответникът на наемател.

Посочва, че предмет на договора били земеделски земи с обща площ 315.839 дка и същият бил сключен за пет стопански години, считано от 01.10.2018 г., като ищецът изпълнил задължението и предал на ответника фактическата 3 власт върху имотите - предмет на договора. Страните уговорили дължимо годишно наемно плащане в размер на 1211.96 евро, като всички дължими суми по договора следвало да се заплащат в лева по централния курс на БНБ, поради това дължимото годишно наемно плащане в българска валута било в размер на 2370.39 лв. Падежът на задължението бил 31 август за съответната стопанска година. Общият размер на дължимите наемни плащания за всички стопански години бил 11851.95 лв., която сума не била заплатена от ответника на ищеца.

Твърди, че на 30.07.2018 г. страните сключили Договор за наем на земеделски земи № ***. Предмет на договора били земеделски земи с обща площ 442.926 дка. Договорът бил сключен за една стопанска година, считано от 01.10.2019 г. Ищецът изпълнил задължението си и предал на ответника фактическата власт върху имотите - предмет на договора. Страните уговорили годишно наемно плащане в размер на 2657.56 лв. Падежът бил до 31.12.2019 г.

Ответникът не заплатил дължимата сума на ищеца. На 27.10.2021 г. между страните било сключено споразумение, съгласно което ответникът безусловно и неотменимо признал всяко едно от вземанията по посочените договори за наем, и бил уговорен нов падеж на задълженията, а именно 01.10.2022 г.

На 07.08.2023 г. страните сключили ново споразумение, съгласно което ответникът отново безусловно и неотменимо признал всяко едно от вземанията по посочените договори за наем. Уговорен бил нов падеж по посочените договори, а именно 31.01.2024 г. В чл. 3 от споразумението било постигнато съгласие между страните за срока от първоначалния падеж на всяка дължима годишна наемна вноска по двата договора за наем ответникът да заплати на ищеца годишна лихва (договорна) в размер на 3%. Ищецът твърди, че подал в Районен съд – Елена заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 ГПК. Образувано било ЧГД № 425/2024 г. по описа на Районен съд – Елена. Съдът издал заповед за изпълнение в полза на ищеца за претендираните суми за главница и договорна лихва. Присъдени били и разноски в общ размер 794.89 лв. Ответникът подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК.

Ищецът „Ромфарм Компани“ ООД моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника Г. К. Т., че последният му дължи следните суми:

1. сумата 11851.95 лв., представляваща наемно плащане за стопанските 2018/2019 г.; 2019/2020 г.; 2020/2021 г.; 2021/2022 г.; 2022/2023 г. по Договор за наем на земеделска земя № ***, Споразумение от 27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него;

2. сумата 2657.56 лв., представляваща наемно плащане за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска земя № ***, Споразумение от 27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него;

4

3. сумата 213.34 лв., представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 2370.39 лв. (наемно плащане за стопанската 2018/2019 г. по Договор за наем на земеделска земя № ***, Споразумение от 27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него) за периода от 09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.;

4. сумата 213.34 лв., представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 2370.39 лв. (наемно плащане за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска земя № ***, Споразумение от 27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него) за периода от 09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.;

5. сумата 239.18 лв., представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 2657.56 лв. (наемно плащане за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска земя № ***, Споразумение от 27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него) за периода от 09.10.2021 г. то 09.10.2024 г.;

6. сумата 213.34 лв., представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 2370.39 лв. (наемно плащане за стопанската 2020/2021 г. по Договор за наем на земеделска земя № ***, Споразумение от 27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него) за периода от 09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.;