Решение № 169 от 23.07.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. ЛЕВСКИ, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава К. Н.а при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-И. като разгледа докладваното от Десислава К. Н.а Гражданско дело № 20254410100005 по описа за 2025 година въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Н. Л. Н. от гр.Левски срещу „***“ ЕАД, гр.София и „***“ЕООД, гр.София, кумулативно съединени от ищеца установителни и осъдителни искове, които на основание чл.213 ГПК са съединени от съда за разглеждане в едно общ производство, както следва:

1) - установителен иск за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит №***г., сключен между ищеца и „***“ ЕАД;

- установителен иск за прогласяване нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство от 25.10.2024г., сключен между ищеца и „***“ЕООД;

- осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД срещу ответника „***“ ЕАД за заплащане на сумата в размер на 50 лв. - платена възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит №***г. за периода 25.10.2024г. - 20.12.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане;

- осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД срещу ответника „***“ ЕАД за заплащане на сумата в размер на 50 лв. - платена без правно основание по непородилия правно действие договор за поръчителство към договор за кредит №***г.

2) - установителен иск за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит №***г., сключен между ищеца и „***“ ЕАД;

1

- установителен иск за прогласяване нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство от 06.06.2023г., сключен между ищеца и „***“ЕООД;

- осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД срещу ответника „***“ ЕАД за заплащане на сумата в размер на 50 лв. - платена възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит №***г. за периода 06.06.2023г. - 20.12.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане;

- осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД срещу ответника „***“ ЕАД за заплащане на сумата в размер на 50 лв. - платена без правно основание по непородилия правно действие договор за поръчителство към договор за кредит №***г.

3) - установителен иск за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит №3***, сключен между ищеца и „***“ ЕАД;

- установителен иск за прогласяване нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство от 27.11.2024г., сключен между ищеца и „***“ЕООД;

4) - установителен иск за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит №***, сключен между ищеца и „***“ ЕАД;

- установителен иск за прогласяване нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство от 14.10.2024г., сключен между ищеца и „***“ЕООД;

- осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД срещу ответника „***“ ЕАД за заплащане на сумата в размер на 5,43 лв. - платена възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит №***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане (след допуснато на основание чл.214 ГПК изменение размера на иска с протоколно определение от 24.06.2025г.);

- осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД срещу ответника „***“ ЕАД за заплащане на сумата в размер на 9,93 лв. - платена без правно основание по непородилия правно действие договор за поръчителство към договор за кредит №*** (след допуснато на основание чл.214 ГПК изменение размера на иска с протоколно определение от 24.06.2025г.).

ИЩЕЦЪТ ТВЪРДИ, че сключил с ответните дружества:

Договор за потребителски кредит №***г. с „***“ЕАД и Договор за предоставяне на поръчителство от 25.10.2024г. с „***“ЕООД. Съгласно договора за потребителски кредит е предоставена в заем сума в размер на 3000 лв., усвоена изцяло от потребителя. Съгласно условията по договора лихвеният процент по кредита е 19,86 %, а годишният процент на разходите 21,77 %;

2

Договор за потребителски кредит №***г. с „***“ЕАД и Договор за предоставяне на поръчителство от 06.06.2023г. с „***“ЕООД. Съгласно договора за потребителски кредит е предоставена в заем сума в размер на 2500 лв., усвоена изцяло от потребителя. Съгласно условията по договора лихвеният процент по кредита е 19,86 %, а годишният процент на разходите 21,77 %;

Договор за потребителски кредит №3*** с „***“ЕАД и Договор за предоставяне на поръчителство от 27.11.2024г. с „***“ЕООД. Съгласно договора за потребителски кредит е предоставена в заем сума в размер на 6000 лв., усвоена изцяло от потребителя. Съгласно условията по договора лихвеният процент по кредита е 31,20 %, а годишният процент на разходите 36,07 %;

Договор за потребителски кредит №*** с „***“ ЕАД и Договор за предоставяне на поръчителство от 14.10.2024г. с „***“ЕООД. Съгласно договора за потребителски кредит била предоставена в заем сума в размер на 500 лв., усвоена изцяло от потребителя. Съгласно условията по договора лихвеният процент по кредита бил 19,86 %, а годишният процент на разходите 21,77 %.

Наведени са доводи за нищожност на договорите за потребителски кредит както следва:

- Действително приложеният в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора и кредиторът е заблудил потребителя с вписания в контракта ГПР, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР, респективно до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл.22 З П К - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Изложени са аргументи, че уговореното възнаграждение за поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл.19, ал.1 и 2 ЗПК. Позовава се на дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Поради невключването на възнаграждението в посочения в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Сочи, че законът предвижда при неизпълнение на задължението за посочване на действителния размер на ГПР като правна последица непораждане на права и задължения от кредитния договор - чл.11, т.10, във вр. с чл.22 ЗПК.

- Навежда довод, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, 3 който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите.

Твърди, че на потребителя не е било разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване на изискванията на чл.5 от ЗПК преди сключване на договора какъв е размерът на всички разходи, които той следва да заплати, нито тази информация произтича по прозрачен за него начин от условията на договора и поради незапознаването му с основните характеристики на услугата, той не е могъл да разбере икономическите последици на поетото от него задължение относно обхвата на всички разходи, които следва да понесе във връзка с получения заемен ресурс. Кредиторът заблуждаващо е предоставил на кредитоискателя стандартен европейски формуляр с посочен ГПР с различни стойности на месечната погасителна вноска и други условия от действително приложените в правоотношението. Поради това, че кредиторът не е представил вярна информация, потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности, дали да сключи кредитната сделка.

Неговата неинформираност е довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение.

- В процесните договори, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, като липсва разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР. Посочен е лихвен процент по кредита, който е фиксиран, но освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не са включени други действия, индивидуализирани по вид и с посочен размер на дължимите такси за извършването им.

При условията на евентуалност, в случай че съдът не приеме за основателни доводите за нищожност на кредитните договори, е наведен довод, че не е произвела правен ефект уговорката за заплащане на възнаграждение на „***“ ЕООД за учредяване от негова страна на лично обезпечение.

Сочи, че съгласно процесните договори за потребителски кредит потребителят може да сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението или да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението. По силата на чл.4, ал.3 от договорите и чл.4 от раздел четвърти от общите условия, кредиторът одобрява заявлението в четиринадесетдневен срок от подаването му в случаите, в които кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение и в срок от 24 часа от подаването му - в случаите на предоставено обезпечение по реда на чл.12, раздел трети. Твърди, че спешно нуждаейки се от финансов 4 ресурс, ищецът е избрал опцията сключване на договор с поръчител, който е бил определен от кредитодателя и на датата на сключване на съответния договор за кредит е подписал с втория ответник „***" ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който се е задължил да изплати на фирмата - поръчител възнаграждение, както следва: по договор за потребителски кредит №306547/25.10.2024г. и по договор за потребителски кредит №***г. - възнаграждение в общ размер на 2881,51 лв. по всеки договор, по договор за потребителски кредит №3*** - възнаграждение в общ размер на 3623,67лева, по договор за потребителски кредит №3059635 възнаграждение в размер на 181,51 лева. Предвидено е, че възнаграждението е платимо като добавък към падежната вноска.

Изложени са следните съображения за не пораждане на правни последици на уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител:

- Договорът за поръчителство е съглашение между кредитора и поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение лице, чиято воля не е правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се осъществи за валидното му възникване. Договорът е едностранен, безвъзмезден и каузален, като правното основание за учредяването на поръчителство е кредиторът да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника по обезпеченото правоотношение. Законодателят е уредил договора за поръчителство като съглашение между кредитора и трето, различно от длъжника лице, отчитайки обстоятелството, че кредиторът има легитимен интерес в негова полза да бъде учредено лично обезпечение. Длъжникът няма такъв защитен от закона интерес, поради което сключването на сделка между него и третото лице поръчител е лишена от правно основание.

- Договорът за поръчителство е уреден от диспозитивни правни норми, поради което страните могат да уговорят възмездност на поръчителството, като в тази хипотеза договорът се трансформира в двустранен. Договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл.143, т.19 ЗПК. Поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28, преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни.

Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит.

5

Поради изложеното счита, че клауза, която предвижда, че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури възнаграждение за обезпечение, с което дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.